Решение по дело №5754/2013 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4421
Дата: 18 ноември 2013 г.
Съдия: Зоя Иванова Богданова
Дело: 20135330105754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2013 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 4421                          18.11.2013г.                  Град  ПЛОВДИВ

 

 

Пловдивски Районен съд                                   ХІV-ти граждански състав

На  седми октомври                           две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЗОЯ БОГДАНОВА

 

при участието на секретаря  Иванка Чорбаджиева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №5754 по описа на съда за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание  чл.213 от КЗ  и чл.86 от ЗЗД, предявени от “ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК 12171 8407, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, ул.”Г.Бенковски“ № 3 против „Агенция Пътна Инфраструктура“ със седа лище и адрес на управление: гр. София, бул.“ Македония“ №3.

         Ищецът твърди,че на ...год. на главен път ... км. в посока от запад на изток, при движение от гр.П. към гр. А. л. а. м.“...”, м. “...”, рег. № ... попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в резултат на което на автомобила са причинени щети.Твърди,че за увре дения лек автомобил е имало валидно сключена при ищеца имуществена застраховка"K.”,поради което изплатил на собственика на увреде ния автомобил И.Т.Н., застрахователно обезщетение в раз мер на 1208,84лева.С изплащане на застрахователното обезщетение ище цът встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне,като отговор ността за вредите била на ответника, ангажиран с ремонта и поддър жането на републиканските пътища и осигуряване ползването им по предназначение с оглед бездействието на лицата,натоварени със задъл жението да поддържат състоянието и изправността им.Възоснова на изложеното от съда се иска да постанови решение,с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1223,84 лв. представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „К.“, сумата от 15 лв.,представляваща начислени ликвидационни разходи ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска-05.04.2013г до окончателното им заплащане,както и сумата от 44,50лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от 24.11.2012 год. до 02.04.2013 год.Претендира разноски.

    Ответникът оспорва така предявения иск. Оспорва наличието на ва лидно застрахователно правоотношение на собственика на уредения автомобил и ищеца. Оспорва факта на настъпване на описаното в иска ПТП на описаното място и при описаната фактическа обстановка. Оспорва посочения в протокола механизъм на произшествието. Оспорва в участъка, в който се твърди да е настъпило ПТП-то, да е имало нару шена цялост на пътното платно. Твърди да е налице съпричиняване. Оспорва настъпването на посочените в исковата молба вреди, както и техния размер. Оспорва факта на извършено плащане на застрахова телно обезщетение на собственика на увредения автомобил. Оспорва основателността на предявения акцесорен иск. Претендира разноски.

    Третото лице – помагач на ответника – „Интегрирани пътни системи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, ул. „Владимир Вазов“ № 9, представлявано от Н. Д. не взема становище по така предявените искове

      Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

       От представения по делото протокол ПТП № .../...г.  се установява,че на ...г. И.Т.Н. управлявайки соб ствения си л. а. м. “...”, м. “...”, рег. № ... по път ... км. в посока от запад на изток преминава през необозначена,несигнализирана дупка, в резултат, на което на автомоби ла са причинени щети.  Собственикът на лекия автомобил към датата на произшествието е имал валидно сключена и действаща застраховка „К.”,сключена със застрахователна полица № ... с ищеца “ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК 121718 407,представена на л.12 от делото

      С оглед настъпилото застрахователно събитие при ищеца е обра зувана преписка по щета №... за обезщетяване на вредите по автомобила. От представените по делото опис на уврежданията по щета от ...г. и от ...г. и калкулация на щета от ...г. се установяват вида на щетите на увредения автомобил – гума предна дясна, джанти предни и задни десни, въздушни възглав ници на завеса дясна и предна дясна врата, амортисьор преден десен, мост преден,както и стойността на разходите, необходими за репари рането им, които в материали и труд възлизат общо в размер на 1208,84 лева.Представенени са фактури №.../...г., ... /...г.,.../...г.,.../...г.видно от коитое стойността на ремонта на процесния автомобил в материали и труд възлиза на сумата от 2019,60лв. Представена е разписка за групово плащане от ...г. видно от която на соб ственика на увредения автомобил И.Н. е изплатено застрахо вателно обезщетение в размер на 1208,84лв.,като в ликвидационния акт не е посочено да са направени ликвидационни разноски.

    Според заключението на приетата по делото САТЕ, налице е причинно-следствена връзка между нанесените щети на автомобила и описания механизъм на ПТП. В. л. е изчислило, че сумата, необ ходима за репариране на нанесените щети на лекия автомобил в труд и материали към датата на увреждането възлиза на  1356,84 лв.

    От заключението на ССЕ, което съдът възприема и което е неоспорено от страните,  се установява, че с на реждане за групово плащане до „С.“ от ... г. е постъпила сумата в размер на 1208.84 лв. по сметка, открита на титуляра И.Т.Н. в “П.Б.”, като плащането е осчетоводено по надлежния ред в счетоводството на ищеца.

   По делото са разпитани като с. водачът на увредения автомо бил И.Н. и м. а. А.С..

Първият с. твърди в показанията си, че на ... г. пътувал с личния си а. м. „...“ от П. към А. и преди сградата на КЦМ,в дясната част на платното от страната на завода, попаднал в голяма дупка. Дошъл полицай, който съставил протокол за ПТП-то, дошла и пътна помощ. Щетите по автомобила му били възстановени от ДЗИ. С. твърди, че на пътното платно е не е имало указателна табела за дупката.

Вторият с., с. п. за пътно-транспортното произшествие сочи,че на ...г. бил на с. на околовръстното шосе, което обхваща пътя А. ш. Отивайки на произшест вието видял, че в дясната част на пътното платно има дупка през която автомобила е преминал, при което е спукал гума, изкривили се джанти и еърбеците на автомобила вследствие на удара се отворили. Дупката спо ред с. била с размерите, които същият бил  начертал в протокола за ПТП.

    От събраните гласни доказателства не се установи наличие на вино вно поведение от страна на водача на увредения автомобил, поради което възражението за наличие на съпричиняване на ответника е недо казано, следователно неоснователно.

   Ищецът е платил обезщетение за репариране на произтеклите от произ шествието щети,поради това, че а. м. м. “...”, м.. “...”, рег. № ... е имал застраховка “К.”, по силата на която застрахователят е поел задължение да покрие в рамките на посо чената в договора сума имуществените вреди, които застрахованият е претърпял в качеството му на собственик на процесното МПС, през периода на действие на договора.

    Съгласно чл.213 ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезще тение застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу при чинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото определяне.

     Дупката,причинила описаните по автомобила щети, се намира без спорно върху пътното платно-част от обхвата на пътя и негови основен елемент според чл.5 от Закона за пътищата и пар.1 т.1 от ДР, като безспорно се касае за републикански път по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗП,съставляващ изключителна държавна собственост според чл.8 ал.2 от ЗП,чието управление ремонт и поддръжка съгласно чл.19 ал.1 т.1 и чл.30 ал.1от ЗП е задължение на ответника, който следва да го поддържа изправен  с необходимата маркировка и сигнализация и да организира движението  по него така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване,в каквато връзка следва да сигнализира  препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок съобразно разпоредбите на чл.3 и чл.167 ал.1 от ЗДвП. В случая не се установява ответната агенция, стопанисваща въпросния път, да е положила дължимата грижа чрез лицата, натоварени с дейността по неговата поддръжка и ремонт, предприемайки действия по отстраняване на препятствията по него и поставяйки съответни обозначения за наличието им за обезпечаване сигурност и безопасност на движението,което бездействие ангажира обективната й безвиновна гаранционно-обезпечителна деликтна отговор ност по чл.49 от ЗЗД.

     Предвид на изложеното така предявеният иск е основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от  1208.84 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда–05.04.2013 г. до окончателното й заплащане.Над посочения размер до пълния предявен такъв от 1223,84лв исковата претенция като недоказана по размер следователно неоснователна следва да се отхвърли.

      По акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане:Задължението на ответника по регресния иск е безсрочно.След като няма определен ден за изпълнение на това задължение,длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора - чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. Като не е изпълнил задължението си в дадения с регресна покана /л.28 от делото/,15 дневен срок за доброволно изпълнение,/ получена  от ответника  с писмо с обратна разписка на 08.11.2012г., л.29 от делото/ с изтичане на срока на 24.11.2012г. ответникът е изпаднал в забава. Изчислена от съда посредством он лайн програма размерът на обез щетението за забава върху главница от  1208.84 лв    за периода на заба вата възлиза на сумата от 43,92лв.Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забавено плащане в  размер от 43,92 лв.Над посочения размер до пълния предявен размер от 44,50лв исковата претенция като неоснователна следва да се отхвърли.

        На осн чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да зап лати на ищеца сумата от общо 582,08 лв. -разноски съразмерно уважената част на иска за заплащане на ДТ, адвокатско възнаграж дение, депозит за ССЕ и СТЕ и за призоваване на свидетели.

         С оглед изложените мотиви, Съдът

 

 

                                  Р   Е   Ш   И

 

 ОСЪЖДА  „Агенция Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Македония”№3 да заплати на “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София район „Средец“,ул.”Георги Бенковски” №3 сумата от 1208,84 лв.,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застра ховка “К.”,сключена със застрахователна полица №... от ...г. за причинени имуществени вреди на л. а. м.“...”, м. “...”, рег. № ...,произтекли от ПТП на ...г. на републикански път .. км.,ведно със законната лихва  върху главницата от 05.04.2013г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн чл.213 КЗ над уважения размер до пълния предявен такъв от 1223,84лв,както и сумата от 43,92 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 24.11.2012г. до 02.04.2013г.,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн чл.86 от ЗЗД над посочения размер до пълния предявен такъв от 44,50 лв,както и сумата от 582,08 лв. разноски за настоящото производство.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „Интегрирани пътни системи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, ул. „Владимир Вазов“ № 9

     Решението е обжалваемо пред ПОС в  двусед мичен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                          

 

Районен съдия: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ