Р
Е Ш Е Н И Е
№
114
гр. Разград, 27.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА като разгледа адм. дело № 64 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 2в, ал.
1, т. 1 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от В. Х. Х. от
с. А., обл. Т., в която се твърди, че при постановяване на Решение № 97 от 18.08.2021
г. по адм.дело № 188/2021 г. Административен съд – Търговище е нарушил правото
на Европейския съюз, като не е приложил
разпоредбите на Дял II от Регламент
(ЕО) № 883/2004 и
Дял II от Регламент (ЕО) № 987/2009, Решение
на СЕС от 25 октомври 2018 г. по преюдициално дело С- 451/17 г., Решение на СЕС
от 3 юни 2021 г. по преюдициално дело С-784/19 г., Решение А2 от
12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за
социална сигурност за тълкуване
на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004, Решение № U2 от 12 юни 2009 г. на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност за
тълкуване на член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 883/2004, Практически
наръчник относно законодателството, приложимо в ЕС от декември 2013 г.,
изготвен от Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на
Европейската комисия, Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 г. относно издаването
на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009
(2018/С183/06). Ищцата сочи, че в нарушение на горните правила е била
отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 251-00-473-3 от 11.05.2021 г. на началник
на отдел КПК в ТП на НОИ - Търговище, потвърдено с Решение № 1040-25-28 от
23.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което й е отказано парично
обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, чийто размер би бил 7642,35 лв. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
обезщетение за имуществени вреди, причинени от съществено нарушение на правото
на Европейския съюз, в размер на неполученото обезщетение за безработица от 7642,35
лв., лихви върху тази сума в размер на 2228,68 лв., и разноските по адм. дело №
188/2021 г. в размер на 610 лв., или общо 10 481,03 лв. Претендира и
разноските по настоящото дело.
Ответникът Административен съд –
Търговище оспорва иска като неоснователен. Счита, че решението по адм. дело №
188/2021 г. е правилно и съобразено с правото на ЕС, поради което не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Моли искът да бъде отхвърлен
с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградската
окръжна прокуратура дава заключение, че искът е основателен и доказан, и следва
да бъде уважен.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение № 97 от 18.08.2021 г.,
постановено по адм.дело № 188/2021 г. по описа на Административен съд –
Търговище, е
отхвърлена жалбата на В. Х. Х. срещу Решение № 1040-25-28 от 23.06.2021 г. на
директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №
251-00-473-3 от 11.05.2021 г., издадено от
началник на отдел КПК в ТП на НОИ - гр.Търговище, с което й е отказано
отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.
За да постанови решението си,
Административен съд – Търговище е взел предвид следните факти: Х. е подала
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх.№
251-00-473/17.04.2019 г., в което е посочила, че трудовото й правоотношение с
„Бул Интерим“ ЕООД е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, считано
от 09.04.2019 г., и че е упражнявала трудовата си дейност в друга държава -
Франция. Към заявлението е представена Заповед № 449/09.04.2019 г., с
която осигурителят е прекратил трудовото
правоотношение, считано от 09.04.2019 г.
С разпореждане № 251-00-473-1 от
30.04.2019 г. на основание чл. 54г, ал. 4 КСО производството по отпускане на
ПОБ е било спряно. При извършената проверка е било установено, че „Бул-Интерим“
ЕООД е вписано в Списъка на предприятията, които осигуряват временна работа
съгласно Закона за насърчаване на заетостта, наема лица с месторабота в
Република Франция, чиито възнаграждения се формират въз основа на почасовата
минимална ставка за Република Франция и трудовите договори на лицата са изцяло
съобразени с действащото законодателство на тази държава-членка. На Х. е
указано на основание чл. 108, ал. 2 КСО да представи в ТП на НОИ - Търговище
формуляр А1 и постановен отказ и/или постановено решение за приложимо
законодателство за периода 08.01.2019 г. - 09.04.2019 г., когато е упражнявала
трудова дейност в осигурителя „Бул-Интерим“ ЕООД. Не е представила посочените
документи. От ГД на НАП служебно е изискана информация дали за Х. е подавано
искане за издаване на удостоверение А1 или е постановен отказ. С писмо вх. №
9101-25-203/28.04.2021 г. е отговорено, че има данни за постановен отказ за
издаване на удостоверение А1 с осигурител „Бул-Интерим“ ЕООД.
По делото е приложено Решение за отказ
изх. № 53-06-10611#2 от 21.01.2021
г., от което се установява, че в ТД на НАП – София са постъпили искания за
издаване на удостоверения А1 за приложимо осигурително законодателство за заети
лица вх. № 53-06-10611 от 23.12.2021 г., подадени от „Бул-Интерим“ ЕООД за множество лица,
включително за ищцата В. Х.
Административният орган е преценил, че не са налице условията, при които
лицата могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство.
Решението за отказ е било връчено на Х. на 16.09.2021 г. и не е било обжалвано.
С Разпореждане № 251-00-473-3 от
11.05.2021 г., издадено от началник на
отдел КПК в ТП на НОИ - гр.Търговище, на
основание чл. 54ж, ал. 1 КСО във вр. с чл. 11, §3, б „а“ и чл. 65, §2 от
Регламент (ЕО) 883/224 е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение
за безработица. Прието е, че лицето не попада в приложното поле на разпоредбата
на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и за него следва да се
прилага основното правило, предвидено в чл. 11, параграф 3, буква а” от
Регламент (ЕО) № 883/2004, а именно - лицата са подчинени на законодателството
на държавата-членка, на чиято територия осъществяват дейност като наети или
самостоятелно заети лица, в случая Република Франция. Изложени са мотиви, че за
лицето не е възникнало осигуряване на основание чл. 10, ал. 1 КСО в Република
България, включително и за фонд „Безработица“ и то няма право на парично
обезщетение за безработица.
В хода на производството по адм. дело №
188/2021 г. по описа на АдмС – Търговище е разпитана като свидетел Н. А. – колежка
на ищцата в „Бул-Интерим“ЕООД, която твърди, че работодателят им казал, че не
им трябва документ А1, тъй като били работили само в една държава – Франция. Според
св. А. след около 10-11 месеца ищцата е отишла да работи в Германия.
С оглед на горното Административен съд –
Търговище е приел за безспорно, че жалбодателката е била в трудови
правоотношения с място на изпълнение на работата на територията на Франция,
където е била командирована до завършване на определената работа, и трудовият
договор е прекратен на 09.04.2019 г. Съдът е преценил, че в случая е налице
трансгранична ситуация, при която са приложими координационните правила на
системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и
Регламент (ЕО) № 987/2009. Обсъдил е разпоредбата на чл. 19, параграф 2 от
Регламент (ЕО) № 987/2009 и Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 г. относно
издаването на атестация за приложимото законодателство по силата на дял II от
Регламент (ЕО) № 883/2004. Анализирал е правилата по чл. 11, т. 3, б.
"а" и чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, както и
разпоредбите на чл. 14, пар. 1 и пар. 2 от Регламент № 987/2009. Предвид
събраните доказателства и относимата правна уредба Административен съд –
Търговище е извел извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган,
при спазване на изискванията за форма и съдържание, и в съответствие с
материалния закон. Изложил е мотиви, че при наличието на отказ за издаване на
Удостоверение А1 жалбодателката е
подчинена на социалноосигурителното законодателство на държавата-членка, в
която е установено предприятието, което е наело същата, което прави българското
осигурително законодателство неприложимо по отношение на нея, а това от своя
страна изключва възникването на осигуряване по чл. 10, ал. 1 КСО и произтичащите
от него права, включително и на обезщетение за безработица.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен
съд намира следното:
Искът е допустим, но неоснователен и
недоказан. За да възникне отговорността на държавата за вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз, следва да са налице следните кумулативни
предпоставки: претърпяна вреда, достатъчно съществено нарушение на норми от
правото на Европейския съюз и причинна връзка между нарушението и вредата.
Практиката на СЕС е еднопосочна в
разбирането, че претърпяна от увредените страни загуба или вреда следва да е
причинена от решение на националната юрисдикция, която отсъжда на последна
инстанция, в резултат на очевидно погрешно тълкуване на съюзна правна норма
/вж. решенията по дело С-224/01 и по дело С-173/03/. Решението по
адм. дело № 188/2021 г. по описа на АдмС – Търговище не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2 , б. „б“ КСО и
решаващият съд е действал като последна инстанция.
В разглеждания случай не се установява
Административен съд – Търговище да е допуснал нарушение на европейските правни
норми при постановяване на решението по адм. дело № 188/2021 г.
Несъмнено, упражняването на
осигурителните права на ищцата, включително правото на парично обезщетение за
безработица, е пряко свързано с въпроса за приложимото осигурително
законодателство. Правилата за определяне на приложимото социално
законодателство са уредени в Дял II на Регламент № (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност.
Съгласно общото правило на чл. 11, пар.
1 от Регламент № (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага настоящият
регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, като
при наети лица разпоредбата на чл. 11, пар. 3, б. а) определя, че се прилага
законодателството на държавата-членка, в която се осъществява дейността.
Изключението от това общо правило при
командироване на заети лица се съдържа в разпоредбата на чл. 12, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, съгласно която лице, което осъществява
дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който
обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не
превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Съгласно чл. 14, пар. 1 от Регламент №
(ЕО) № 987/2009 за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за целите на
прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент „лице, което
осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка" включва лице, което е наето с цел да
бъде командировано в друга държава-членка, при условие че непосредствено преди
да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството
на държавата-членка, в която е установен неговият работодател.
Съгласно чл. 14, пар. 2 от Регламент №
(ЕО) № 987/2009 за целите на прилагането
на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът „което обичайно
осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно
извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски
дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се
вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от
въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на
специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на
извършваните дейности.
Следователно, специалното правило на чл.
12, пар. 1 от Регламент № 883/2004 позволява на предприятието, наело
командированите работници, да продължи да ги осигурява по схемата за социална
сигурност на изпращащата държава-членка само ако са спазени следните условия:
към момента на командироването заетото лице да е подчинено на законодателството
на изпращащата държава; работодателят обичайно да осъществява значителна
дейност на територията на държавата-членка, в която е установен; да е запазена
необходимата връзка между работодателя и командирования работник; предвидената
продължителност на работата, за която е командирован работникът, да не
превишава 24 месеца; и заетото лице да не е изпратено да замества друго
командировано лице.
Съгласно чл. 19, пар. 2 от Регламент
(ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 по искане на съответното лице или на работодателя компетентната
институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя
атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва
до коя дата и при какви условия. В Препоръка № А1 от 18 октомври 2017
г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност
относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент
(ЕО) № 987/2009, е указано, че принципът на лоялното сътрудничество, установен
в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и уреден в член 76 от
Регламент (ЕО) № 883/2004, изисква от институциите да провеждат правилна оценка
на фактите, които са от значение за определяне на приложимото законодателство в
областта на социалната сигурност и да потвърдят истинността на информацията,
съдържаща се в преносим документ А1. В същата препоръка е посочено, че с преносимия
документ А1 се установява презумпция, че притежателят е правилно свързан със
системата за социална сигурност на държавата –членка, чиято институция го е
издала.
По реда на чл. 88, ал. 2 ДОПК във вр. с
чл. 19, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е бил постановен отказ да бъде
издадено удостоверение за приложимо осигурително законодателство А1, с който
компетентната ТД на НАП е отрекла приложимостта на българското осигурително
право по отношение на ищцата. В съответствие с чл. 95 ДОПК този отказ е
подлежал на обжалване по административен или по съдебен ред, при което би могла
да се оспори преценката за неприложимост на българското осигурително
законодателство. Недопустимо е в друго производство съдът да осъществява косвен
контрол за законосъобразност на отказа. При наличието на влязъл в сила отказ да
се издаде удостоверение А1 и административният орган, и съдът са били поставени
в невъзможност да приложат българското осигурително законодателство по
отношение на ищцата.
Независимо от горното, решението на АдмС
– Търговище не противоречи на правилата, регламентирани в дял II от Регламент ЕО № 883/2004. Ищцата носи
доказателствената тежест да установи изпълнението на условията по чл. 12, пар.
1 от Регламент № 883/2004, но не е ангажирала необходимите доказателства за това.
Установено е, че
е била командирована да извършва трудова дейност във Франция, че срокът на
командировката не превишава 24 месеца и не е била изпратена да замества друго
командировано лице. Запазена е била необходимата връзка между нея и
работодателя й. Към момента на изпращането е била подчинена на
законодателството на изпращащата държава България, което се е прилагало спрямо
нея непосредствено преди да започне работата, за която е била командирована. Към
това условие е относимо посоченото Решение (шести състав) от 25 октомври 2018
година по дело С-451/17, съгласно което член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
987/2009 във връзка с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 трябва
да се тълкува в смисъл, че лице, наето на работа с цел да бъде командировано в
друга държава членка, трябва да се счита за лице, спрямо което „непосредствено
преди да започне работа [...] вече се е прилагало законодателството на
държавата членка, в която е установен неговият работодател", по смисъла на
член 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009, въпреки че непосредствено преди да
започне работа като наето лице то не е имало качеството на осигурено лице
съгласно законодателството на тази държава членка, ако към този момент е
пребивавало в нея, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
Но по делото не е доказано, че дейността
на „Бул Интерим“ ЕООД на територията на РБългария е значителна по критериите,
установени в чл. 14, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009. Липсват данни за договорите,
изпълнени в други държави, за броя на наетите и изпратени в работници, за съотношението
между оборота на дружеството от дейността в чужбина спрямо общия реализиран
оборот на работодателя и пр. Сключването на трудовите договори в България и
плащането на задължителните осигурителни вноски не са достатъчни факти, от
които да се заключи, че работодателят обичайно осъществява значителна дейност
на територията на държавата-членка, в която е установен. Налице са данни, че
основната икономическа дейност на дружеството е наемане и предоставяне на
работна сила за временна заетост. Именно в посоченото от ищцата Решение на Съда
(голям състав) от 3 юни 2021 г. по Дело C-784/19 е прието, че член 14, параграф
2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се
счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна
работа, "обичайно осъществява дейността си" по смисъла на член 12,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в тази държава членка, това
предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне
на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са
установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава
членка. След като не е доказано, че значителна част от дейността на „Бул
Интерим“ ЕООД по предоставяне на работници за временна работа е извършвана на
територията на България, не е изпълнено решаващо условие по чл. 12, пар. 1 от
Регламент (ЕО) № 883/2004, поради което българското осигурително
законодателство е неприложимо за ищцата.
Неоснователен е доводът за
несъобразяване с Решение № U2 от 12 юни 2009 година на Административната
комисия за координация на системите за социална сигурност относно обхвата на
член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на правата на обезщетения за безработица на напълно
безработни лица, които не са погранични работници и които по време на
последната си дейност като заети или самостоятелно заети лица са пребивавали на
територията на държава-членка, различна от компетентната държава-членка. Както
е посочено в решението, член 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 определя
специфични правила за отпускането и изплащането на обезщетения за безработица
на безработни лица, които по време на последната си дейност като заети или
самостоятелно заети лица са пребивавали в държава-членка, различна от
компетентната. В член 1, букви й) и к) са дадени определения на понятията „пребиваване"
- мястото, където лицето обичайно пребивава; и „престой" - временно
пребиваване. В случая ищцата е наета от български работодател с цел да се
командирова в друга държава членка, където е полагала временно своя труд, което
означава, че не е пребивавала в нея и не попада в персоналния обхват на член 65
от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Що се касае до Практически
наръчник относно законодателството, приложимо в ЕС от декември 2013 г.,
изготвен от Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на
Европейската комисия, в него е посочено, че е предназначен да служи като
работен инструмент в помощ на институциите, работодателите и гражданите при
решаване на въпроса законодателството на коя държава членка трябва да бъде
приложено при дадени обстоятелства, като този наръчник не отразява официалната позиция
на Европейската комисия. Наръчникът не е източник на правото и прилагането му
не следва да се обсъжда.
Неоснователно е и позоваването на Решение
№ 2430 от 15.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10319/2021 г., VI о. Противно на
становището на ищцата, изложените в този акт съображения подкрепят мотивите на
АдмС – Търговище. В него е прието, че след като от страна на компетентния орган
/НАП/ не е издаден формуляр А1, следва да бъде приложен общият принцип за
осигуряване на работниците в държавата на полагане на труда и тази държава
следва да изплати обезщетение за безработица.
Относимите норми от правото на
Европейския съюз са били правилно изтълкувани и приложени от Административен
съд- Търговище при постановяване на решението по адм. дело № 188/2021 г.,
поради което не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на държавата за обезвреда и искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищцата следва да заплати по сметка
на Административен съд – Разград разноските по производството в размер на 243,51
лв. - изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице. В
съответствие с чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на
ВАС по тълк. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 ГПК,
осъществено от упълномощен съдебен помощник - служител с юридическо
образование. Тези разноски са своевременно заявени и следва да бъдат присъдени
в минималния размер от 100 лв., определен съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
По изложените
съображения Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.
2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ от В. Х. Х. от с. А., обл. Т., против Административен съд
– Търговище, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от
съществено нарушение на правото на Европейския съюз при постановяване на Решение
№ 97 от 18.08.2021 г. по адм.дело № 188/2021 г., в размер на 10 481,03 лв., от
които неполучено обезщетение за безработица в размер на 7642,35 лв., лихви
върху тази сума в размер на 2228,68 лв., и разноските по адм. дело № 188/2021
г. в размер на 610 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Х. Х. да заплати Административен
съд – Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА В. Х. Х. да заплати
Административен съд – Разград за
разноски по делото сумата 243,51 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.