№ 75
гр. С., 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900140 по описа за 2023 година
Ищецът – И. А. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ж.к. „Л. 5“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
чрез Адвокатско дружество „Д. и Д.“, представлявано от адв. Н. Д. от САК, е предявил
обективно съединени, осъдителни искове чл.557, ал.1, т.2, б“а“ във вр. с чл.558, ал.5,
предл.2-ро от КЗ срещу Г.Ф., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Г.И.“ № 2, за заплащане на:
сумата в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляваща 1/2 от
претендирания размер от 70 000 лева на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от следните травматични увреждания:
политравма, фрактура интер ет супракондилика фем. Декстра, фрактура косте 5-6-7
син. ВЛЦ крурис декстра. РСОМ ФЕМ. ДЕКСТРА; S72.40, Счупване на долния край
на бедрената кост-закрито, разкъсно-контузна рана 3 см. по предно медиалната
повърхност на дясна проксимална подбедрица, кожа и подкожие; множество разкъсно-
контузни рани в областта на главата, лицето и тялото; плеврален излив около 300мл;
дълбоки оперативни разрези за поставяне на плака, вследствие на което са настъпили
следоперативни усложнения и инфекция, както и силен психически стрес, получени
вследствие настъпилото на 22.08.2018 г, около 20.35 часа, в землището на с. Л., от към
страната на гр. Е.П., на път № SF01232 извън населено място, на входа на селото
пътнотранспортно произшествие между МПС – товарен автомобил марка „Форд,
модел „Транзит” с рег. № СВ 5714 КВ, управляван от И. А. И. и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № С 4987 МХ – управляван от А. С.В., с ЕГН
********** по вина на последния, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при отчетен равен принос на ищеца за
1
настъпването на вредите с този на делинквента, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане;
сума в размер на 2 101.10 (две хиляди сто и един и десет ст.) лева, представляваща
1/2 от претендирания размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди в
размер на сумата от 4 202.20 лева - разходи за лечение, медикаменти, операции,
медицински консумативи и за медицински услуги /подробно индивидуализирани по
отделно по вид и стойност в уточн. молба вх.№6901/24.08.2023г. – л.65 от делото/ ,
търпени вследствие описаното по горе ПТП, при отчетен равен принос на ищеца за
настъпването на вредите с този на делинквента, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 22.08.2018 год., около 20.35 часа в светлата част
на денонощието на прав пътен участък и при добра видимост, в землището на с. Л., откъм
страната на гр. Е.П., на път № SF01232, извън населено място, на входа на селото ищецът И.
И. при управление на т.а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № СВ5714КВ, със скорост
25 км/ч предприел маневра „ляв завой“ с цел навлизане в крайпътен обект - двор на бившето
ТКЗС на с. Л., при което навлязъл в платното за насрещно движение. Твърди се още, че по
същото време, но в посока от гр. Е.П. към с. Л. се движел лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №С4987МХ, управляван от А. С.В., със скорост от около
136 км/ч. при разрешена скорост от 90 км/ч. Водачът А. С.В., след като забелязал
навлизането на товарния автомобил в неговата лента за движение, предприел действия по
спиране на автомобила, който управлявал, но независимо от това настъпил удар между
двата автомобила.
Твърди се още от ищеца, че причина за настъпване на произшествието от една страна
било поведението на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. №
С4987МХ, А. С.В., който нарушил ЗДвП, както и неговото поведение /това на ищеца/.
Ищецът сочи още в исковата си молба, че за настъпилото ПТП бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7/22.08.2018 год. на РУ – гр. Е.П. и било
образувано ДП №101/2018г. по описа на ОСлО при СОП. Наказателното производство било
приключило с решение от 24.03.2021год. постановено по НАХД №130/2020 год. на РС –
Е.П., потвърдено и влязло в сила с решение №28 от 14.04.2022 год. по ВНАХД №362/2021
год. на Софийски окръжен съд, с което ищецът И. А. И. бил признат за виновен за
настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Изложено е от ищеца, че непосредствено след инцидента той бил откаран в УМБАЛ
„С.А.“ АД – гр. С. по спешност, където било установено, че при процесното ПТП е получил
следните травматични увреждания:
- Политравма;
- Фрактура Интер ет супракондилика фем, Декстра;
2
- Фрактура косте 5-6-7 син. ВЛЦ крурис декстра. РСОМ ФЕМ. ДЕКСТРА;
- S72.40; Счупване на долния край на бедрената кост-закрито;
- Разкъсно-контузна рана 3 см. по предно медиалната повърхност на дясна
проксимална подбедрица, кожа и подкожие;
- Множество разкъсно-контузни рани в областта на главата, лицето и тялото. А
след направен ултразвук на коремната област на ищеца било установено , че има и
плеврален излив около 300 мл.
В исковата молба се твърди още, че поради счупването на бедрената кост на ищеца
му била извършена на 28.08.2018год. операция, с която му било направено открито
наместване с вътрешна фикция с плака и винтове, поради което прекарал период на
интензивно болнично лечение от около две седмици в Клиниката по ортопедия и
травматология. Вследствие на претърпените фрактури на ребрата и бедрената кост ищецът
бил изцяло неподвижен и на легло, а за него се грижели неговите родители. Поради силните
болки се налагало да пие и силни болкоуспокояващи медикаменти.
Ищецът сочи още, че в резултат на поставените му медицински импланти,
направените дълбоки разрези за поставяне на плаката, при него настъпили следоперативни
усложнения и инфекция, поради което му било проведено и много скъпоструващо лечение.
Отделно от това ищецът твърди, че за възстановяването му на 05.09.2018год. бил
преведен в Клиника по физилна и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „С.А.“ АД – гр.
С., където му били проведени редица процедури, които за него били съпроводени с голяма
болка в областта на счупените ребра, гърдите, таза и подбедрицата. След изписването му от
клиниката му бил предписан хигиенно-диетичен и лечебно-охранителен режим, с препоръка
да ползва помощни средства. Твърди, че поради засилващи се болки, скованост, ограничена
подвижност в поясния отдел и нестабилна походка се наложило постъпването му в
„Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД – гр. С.,
където бил приет за лечение.
Освен физическите болки и страдания, които търпял вследствие на процесното ПТП,
ищецът твърди, че инцидентът се отразил негативно и на неговата психика, на социалния му
и личен живот. Сочи, че и към днешна дата продължава лечението си и в резултат на
получените при процесното ПТП телесни увреждания изпитва силни болки, чувство на
скованост, изтръпналост, има ограничени движения и нестабилна походка и приема
болкоуспокояващи медикаменти.
Ищецът твърди, че в резултат на настъпилия инцидент претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти, операции, медицински
консумативи в общ размер на 4 202.20 (четири хиляди двеста и два лева и двадесет ст.) лева,
както следва: медицинско изделие - Фактура **********/27.08.2018 г., издадена от УМБАЛ
„С.А.“ - С. АД на стойност 2 080.00 (две хиляди и осемдесет) лева, медицинско изделие -
Фактура **********/29.08.2018 г., издадена от УМБАЛ „С.А.“ - С. АД на стойност 920.00
(деветстотин и двадесет) лева; копие на образно изследване на диск - Фактура
3
**********/12.09.2018 г., издадена от УМБАЛ „С.А.“ - С. АД на стойност 10.00 (десет) лева,
клиндамицин таблетки и екзодерил солуцио - Фискален бон № 0029272/21.09.2018 г.,
издаден от „С.Ф.“ АД на стойност 23.66 лева (двадесет и три лева и шестдесет и шест
стотинки), Аулин саше 9 броя - Фискален бон № 5593/21.09.2018 г., издаден от Б. ЕООД на
стойност 7.90 лева (седем лева и деветдесет стотинки); Линекс капсули, Мидокалм и
циплофоксацин - Фискален бон № 5698/25.09.2018 г., издаден от Б. ЕООД на стойност 24.00
лева (двадесет и четири лева), Медикаменти - Фискален бон № *********/31.10.2018 г.,
издаден от „А. 08" ООД на стойност 16.55 лева (шестнадесет лева и петдесет и пет
стотинки), Диклоневровит, Ендотелон таблетки, Мидокалб таблетки, фраксипарин
инжекционен разтвор, Цикатридина спрей, Циплофлоксацин 500 - Фискален бон №
4926/12.09.2018 г., издаден от Б. ЕООД на стойност 144.85 лева (сто четиридесет и четири
лева и осемдесет и пет стотинки), Аналгин и Котримазол крем - Фискален бон №
5219/17,09.2018 г., издаден от Б. ЕООД на стойност 5.66 лева (пет лева и шестдесет и шест
стотинки), Дексофен - Фискален бон № *********/19.11.2018 г., издаден от „А. 08“ ООД на
стойност 30.60 лева (тридесет лева и шестдесет стотинки), Линекс капсули и Пробитор
капсули - Фискален бон № 4623/07.09.2018 г., издаден от Б. ЕООД на стойност 26,60 лева
(двадесет и шест лева и шестдесет стотинки); Микомакс таблетки и ципрофлоксацин -
Фискален бон № 5992/28.09,2018 г., издаден от Б. ЕООД на стойност 22.98 лева (двадесет и
два лева и деветдесет и осем стотинки), Аналгин ампули 2 мл. , Аулин саше 9 бр., Дексофен
таблетки и Диапрел - Фискален бон № 4619/07.09.2018 г., издаден от Б. ЕООД на стойност
33.30 лева (тридесет и три лева и тридесет стотинки), Аква клийн флекс и Прополис -
Фискален бон № 0029278/21.09.2018 г., издаден от „С.Ф.“ АД на стойност 5.70 лева (пет
лева и седемдесет стотинки), Медикаменти - Фискален бон, издаден от „А. 08и ООД на
стойност 65.37 лева (шестдесет лева и тридесет и седем стотинки), Еспумизан сашети и
Линекс гастро капсули - Фискален бон № 366290/07.08.2018 г., издаден от А. 2 ЕООД на
стойност 18.52 лева (осемнадесет лева и петдесет и две стотинки), Тертенсиф - Фискален
бон № 355647/01.06.2018 г., издаден от А. 2 ЕООД на стойност 27.63 лева (двадесет и седем
лева и шестдесет и три стотинки), Назодрен спрей, Аулин сашета, Аспирин протекс,
Аналгин таблетки, Беналгин таблетки, Тетрациклин капсули, Фортекал таблетки - Фискален
бон № 355648/01.06.2018 г., издаден от А. 2 ЕООД на стойност 65.62 лева (шестдесет и пет
лева и шестдесет и две стотинки), Фортекал таблетки, Тертензиф таблетки, Иебипет
таблетки, Тритейс таблетки, Диапрел таблетки - Фискален бон № 344944/20.03.2018 г.,
издаден от А. 2 ЕООД на стойност 57.88 лева (петдесет и седем лева и осемдесет и осем
стотинки), Диапрел таблетки, Джентадуето таблетки, Тертензиф таблетки - Фискален бон №
372550/14.09.2018 г., издаден от А. 2 ЕООД на стойност 35.80 лева (тридесет и пет лева и
осемдесет стотинки), Тертенсиф таблетки и Тритейс таблетки - Фискален бон №
*********/17.11.2018, издаден от „А. 08“ ООД на стойност 19,70 лева (деветнадесет лева и
седемнадесет стотинки), Медикаменти - Фискален бон № *********/17.11.2018, издаден от
„А. 08“ ООД на стойност 4.43 лева (четири лева и четиридесет стотинки), Метфогама -
Фискален бон № *********/17.11.2018, издаден от „А. 08“ ООД на стойност 6.73 лева (шест
лева и седемдесет стотинки), Медикаменти - Фискален бон № 009921 /05.11.2018 г., издаден
4
от „М.А.М.-Д.Ц.“ ЕООД на стойност 20.00 лева (двадесет лева), Медикаменти - Фискален
бон № *********/17.11.2018 г., издаден от „А. 08“ ООД на стойност 28.20 лева (двадесет и
осем лева и двадесет стотинки), Подобрени битови услуги - Фискален бон №
1004113/20.11.2018 г., издаден от НСБФТР ЕАД на стойност 21.00 лева (двадесет и един
лева), Диапрел - Фискален бон № *********/17.11.2018 г., издаден от „А. 08“ на стойност
7,84 лева (седем лева и осемдесет и четири стотинки), Джентадуето таблетки 2.5 мл. -
Фискален бон № *********/17.11.2018, издаден от „А. 08“ на стойност 68.35 лева
(шестдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки), Симвастатин таблетки, Тритейс
таблетки, Небилет таблетки, Тертенсиф таблетки, Джентадуето таблетки, Метфогамма
таблетки - Фискален бон № 388935/18.12.2018 г., издаден от А. 2 ЕООД на стойност 49.40
лева (четиридесет и девет лева и четиридесет стотинки), Ацетизал таблетки, Ротикокс
таблетки, Тетрациклин капсули - Фискален бон № 389739/22.12.2018 г., издаден от А. 2
ЕООД на стойност 42.64 лева (четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки),
Тетрациклин капсули и Беналгин таблетки - Фискален бон № 388936/18.12.2018 г., издаден
от А. 2 ЕООД на стойност 28.43 лева (двадесет и осем лева и четиридесет и три лева),
Медикаменти - Фискален бон № *********/03.12.2018 г., издаден от „А. 08“ на стойност
23.35 лева (двадесет и три лева и тридесет и пет лева), Медикаменти - Фискален бон №
*********/01.12.2018 г., издаден от „А. 08" на стойност 13.50 лева (тринадесет лева и
петдесет стотинки), Медикаменти - Фискален бон № 010196/03.12.2018, издаден от „М.А.М.-
Д.Ц.“ ЕООД на стойност 20.00 лева (двадесет лева), Екзодерил сол, Калцикинон капсули и
Клотримазол крем - Фискален бон № 1782/19.12.2018 г., издаден от Б. ЕООД на стойност
53.56лева (петдесет и три лева и петдесет и шест стотинки), Джентадуето таблетки, Диапрел
таблетки, Тритейс таблетки, Небилет таблетки, Тертензиф таблетки - Фискален бон №
394422/19.01.2019 г., издаден от А. 2 ЕООД на стойност 47.42 лева (четиридесет и седем и
четиридесет и две стотинки); Медикаменти - Фискален бон № 0032141/31.01 2019 г.,
издаден от ЕТ“А. М.“ на стойност 14.80 лева (четиринадесет лева и осемдесет стотинки),
Медикаменти - Фискален бон № 010756/04.02.2019 г., издаден от „М.А.М.-Д.Ц." ЕООД на
стойност 20.00 лева (двадесет лева), Медикаменти - Фискален бон № 010890/18.02.2019 г.,
издаден от „М.А.М.-Д.Ц.“ ЕООД на стойност 20.00 лева (двадесет лева), Медикаменти -
Фискален бон № *********/14.03.2019 г., издаден от „А. 08“ на стойност 33.75лева
(тридесет лева и седемдесет стотинки), Бронховаксон таблетки - Фискален бон №
344943/20.03.2018 г., издаден от А. 2 ЕООД на стойност 36.48 лева (тридесет и шест лева и
четиридесет стотинки).
В исковата молба се поддържа, че приносът на всеки от участниците за настъпване на
процесното ПТП от 22.08.2018 год. е в равна степен, с оглед поведението на всеки от тях.
Поддържа се още в исковата молба, че ищецът е предявил на 23.06.2022 год.
претенцията за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди пред ответника, тъй
като лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер С 4987 МХ,
управляван от и собственост на А. Велинов, нямал валидно сключена застраховка
гражданска отговорност, но с писмо от 15.09.2022 г. Г.Ф. отказал изплащане на
5
обезщетение.
Ищецът твърди, че на основание чл. 558, ал. 1 от КЗ Г.Ф. дължи и лихва за забава
при спазване на чл. 497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенцията, предявена от увреденото лице. С оглед на това, че в случая бил налице отказ за
изплащане на претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от
15.09.2022 год., именно от тази дата ищецът претендира присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва до окончателното плащане.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея и от уточн. молба вх.
№6901/24.08.2023г. – л.65 от делото са връчени на ответника с указанията по чл.131 от ГПК,
като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е депозирал писмен отговор, чрез пълномощника
си ст. юрк. К. Я., с който се оспорват предявените искове изцяло по основание и размер.
В отговора се твърди още, че предявените искове са прекомерно завишени по размер
с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната
икономически условия, стандарт на живот, степента на увреждане на ищеца и трайната
съдебна практика за процесната година на ПТП.
Твърди се още, че ищцовата страна не е представила никаква документация,
удостоверяваща, че всички разходи, претендирани с приложените фискални бонове без
фактура са сторени от ищеца и/или във връзка с лечение му. Сочи се, че липсват данни какво
точно е закупено, каква услуга е заплатена и от кого, както и на какво основание.
Оспорват се твърденията на ищеца за нарушения на съня, понижено настроение,
тревожност, повишена страхова готовност и невротичност при пътувания, напрегнатост и
подтиснатост, с доводи, че същите не са подкрепени с никакви писмени доказателства, от
които да бъде установено до кога са продължили, дали и кога е било проследено
състоянието им. Оспорват се посочените характеристики на емоционалното състояние на
ищеца като твърде общи и неконкретизирани.
Ответникът моли съда, да отхвърли предявените искове и да му присъди всички
сторени в хода на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 450.00 лева.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното с и.м. решение от 24.03.2021г., постановено по НАХД №
130/2020г. по описа на РС-Е.П., влязло в законна сила на 14.04.2022г. е, че ищецът е признат
за виновен в това, че на 22.08.2018г. , около 20.35 часа в землището на с.Л., от към страната
на гр.Е.П., на път № SF01232 извън населено място, на входа на селото, при управление на
МПС – товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег. № СВ 5714 КВ е извършил маневра
за ляв завой с цел навлизане в крайпътен обект, не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № С 49 87 МХ, с което нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на А. С.В. от село Л. – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.
6
с чл.342, ал.1 от НК, за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000 лева.
Между страните по делото не се спори, че към 22.08.2018 год. за лекия автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № С 4987 МХ – управляван от А. С.В., с ЕГН
**********, не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, което ангажира отговорността на Г.Ф. на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ.
С молба – претенция вх. № 24-01-216 от 23.06.2022г. ищецът е поискал извънсъдебно
от ответника да му изплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 100 000 лева и за имуществени вреди в размер на 3 010 лева, причинени му в резултат на
процесното ПТП.
С писмо от 15.09.2022г. Г.Ф. отказал да изплати претендираните обезщетения.
По делото е допусната, изготвена и приета САТЕ заключението, на която установява
по делото, следния механизъм на процесното ПТП:
На 22.08.2018 година, към 20:15 часа - светлата част на денонощието, по път SFO
1232, в посока от гр. Е.П., към село Л., със скорост около 127 км/час се е движил лек
автомобил „Фолксваген Голф”, с регистрационен номер С 4987 МХ, управляван от А. С.В..
Платното за движение в този участък било двупосочно, с асфалтово повърхностно покритие,
без наличие на неравности в зоната на ПТП, продължително прав, равнинен участък, преди
и след ПТП, без наличие на пътна маркировка, с обща широчина 6,5 метра.
Непосредствено от приетия по време на огледа ориентир №1, в дясно на платното за
движение, при посока от гр. Е.П., към село Л., се нА.ал входа на бившето ТКЗС с. Л., който
бил с асфалтово покритие на нивото на платното за движение и с широчина 7,5 метра.
В същото време и условия на движение, но в противоположна посока, със скорост
около 25 километра в час, се движил товарен автомобил „Форд Транзит” с регистрационен
номер СВ 57 14 КВ, управляван от И. А. И., който извършвал маневра за ляв завой, с цел
навлизане в крайпътен обект - двора на бившето ТКЗС с. Л., като товарният автомобил
навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген Голф”. Водачът на този
автомобил забелязал това навлизане и към момента в който челната част на автомобила се е
нА.ала на разстояние 93,4 метра от мястото на удара предприел действия за аварийно
спиране, като автомобилът започнал да оставя спирачни следи, но независимо от това, по
време на спирачния процес, в мястото, определено от експертизата като „място на удара”,
настъпил удар между челната дясна и дясната странична част на товарния автомобил и
челната част на лек автомобил „Фолксваген Голф”. При този удар, изцяло била погасена
кинетичната енергия на товарния автомобил и от лекият такъв, му била придадена
кинетична енергия, която придвижила товарния автомобил на около 23,8 метра в посока
назад, по отношение първоначалната му посока на движение, при което той се ударил с
дясната си странична част в дънера на високорастящо крайпътно дърво, нА.ащо се в дясното
крайпътно пространство, по отношение посоката от с. Л., към гр. Е.П., след което се е
установил до това дърво.
7
След удара, лекия автомобил „Фолксваген Голф” продължил движението си в посока
напред и леко вдясно, по отношение първоначалната си посока на движение и също се
установил в мястото, където бил описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Установява се още от заключението на САТЕ, че ударът е бил предотвратим за
водача на лек автомобил „Фолксваген”, при условие, че в зоната преди ПТП се е движил с
нормативно допустимата скорост за участъка - не по-висока от 90 км/час.
Вещото лице сочи още, че опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген”
при скорост от 127км/час е 141метра, а при скорост от 90км/час е 81 метра. За товарен
автомобил „Форд” при скорост от 25км/час опасната зона за спиране била 13,3метра.
От заключението по назначената по делото СМЕ се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на дясната бедрена кост в областта на колянната става, което увреждане
причинило на ищеца трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от
около 7-8 месеца; счупване на пето, шесто и седмо ребра в ляво, което увреждане
причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около
1,5-2 месеца; хидроторакс в ляво в количество 400мл., причинил на пострадалия
разстойство на здравето временно опасно за живота; разкъсно-контузна рана на дясната
подбедрица причинила на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Вещото лице сочи, че при ищеца били налице и усложнения на травматичните
увреждания, които се изразявали в деформация и анкилоза /невъзможност за движение/ на
дясната колянна става, както и деформация на бедрото, които изменения били отнели
функционалната годност на крайника до степен същият да изпълнява ограничени подпорни
функции. По своя медикобиологичен характер усложнението представлявало
ОСАКАТЯВАНЕ НА ДЕСНИЯ КРАК. Налице бил и хроничен възпалителен процес на
меките тъкани, все още активен, който реализирал медикобиологичният показател временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Травматичните увреждания на ищеца били в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Видно е още от СМЕ, че по повод травмата на десния долен крайник ищецът бил
подложен на оперативно лечение с последващи рехабилитационни процедури при
хоспитализация в лечебно заведение. В рамките на болничния престой болките и
страданията на ищеца били с най-голям интензитет, като в рамките на посочения
възстановителен период намалели до изчезването им. Физическото състояние на ищеца към
настоящия момент било в съответствие с травматичните увреждания и усложненията им,
които оказвали голямо негативно влияние върху общата физическа активност, като същата
била силно ограничена. Понастоящем при физическо натоварване на крайника и промяна на
времето щяло да се наблюдава болезненост, която щяла да е доживот. 3а в бъдеще нямало да
има подобрение в състоянието на ищеца.
Установява се от заключение по приета допълнителна СМЕ, от приложената по
делото медицинска документация на пострадалият в резултат на пътнотранспортното
произшествие И. А. И. и съотносимите счетоводни документи, че ищецът е направил
8
разходи за закупуване на медицински изделия за лечение на процесните увреждания в
размер на 3010 лв.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка И.а – съпруга на ищеца, се
установява че когато е видяла за първи път след ПТП съпруга си гледката била „.. много
много много лоша“. Неговите наранявания били счупен крак, пукнати ребра, пукнат таз,
поради което бил в реанимация около 15 дни. След интензивното ищецът бил изведен в
отделение, като прекарал общо в болница около два месеца. При изписването му не се бил
подобрил и останал на лечение вкъщи. В болницата всеки ден съпругата и децата му ходели
да го гледат, защото той не можел да се обслужва сам, ходели да го хранят, ако можел
ставал, ако не можел – не ставал. Установява се още от свидетелските показания на св.И.а,
че ищецът имал оплаквания в коляното, освен това го боляло навсякъде, синини, подутини
имал, а единият му крак бил по-дебел от другия. Свидетелката счита, че той не можел да се
обслужва сам и тя непрекъснато се грижила за него – обличане, събличане, хранене, къпане,
лекарства, той бил винаги на обезболяващи и до ден днешен пак си ползвал обезболяващи и
антибиотици.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща
на увредените лица от фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се нА.а на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
като се прилага и чл.380. Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното
произшествие, а лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл.497 – чл.558, ал.1 от КЗ.
В настоящия случай основанието за ангажиране отговорността на фонда за
изплащане на обезщетение на ищеца за понесените от него неимуществени вреди не бе
установено по делото. С оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложеното по делото решение по чл.78а от НК - че причинилият
виновно ПТП е водачът на товарния автомобил марка „Форд, модел „Транзит” с рег. № СВ
5714 КВ, а именно ищецът по делото – И. А. И..
9
Пострадалият при ПТП водач на увреждащото МПС е изключен от кръга на лицата,
имащи право на обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съответно от Г.Ф. в случай, че има вина за настъпване на
произшествието, като в този смисъл е и разпоредбата на чл. 494, т. 1 от КЗ. Вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите
последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин,
добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Наред с това, гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни
степени (напр. грубата небрежност, която се съизмерва с друг абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия). В настоящата хипотеза обаче вината на ищеца дори е доказана с приложеното по
делото влязло в законна сила решение от 24.03.2021г., постановено по НАХД № 130/2020г.
по описа на РС-Е.П.. В тази връзка съдът нА.а, че ищецът не е трето увредено лице по
смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ, а е застраховано лице и по общата разпоредба на чл. 494, т. 1
от КЗ, не му се дължи обезщетение за вредите.
Именно поради тези причини, в Кодекса за застраховане е уредена и застраховката
"Злополука", покриваща рискове свързани с живота, здравето или телесната цялост на
физическото лице, настъпили в резултат на злополука, при наличието на която, ищецът като
водач на товарния автомобил, би имал право на обезщетение.
В случая следва да се отбележи също така, че ищецът претендира процесните
обезщетения в резултат ПТП - настъпило при условията на съизвършителство от негова
страна и от страна на А. Велинов, което съизвършителство не се установи по делото. ПТП е
станало в насрещното за ищеца платно за движение, поради което съдът нА.а, че не може да
се говори за съизвършителство, когато е налице отнемане на предимство, станало основна
причина за процесното ПТП. Вярно е, че водачът на лекия автомобил се е движил със
скорост над нормативно допустимата, но ако ищецът не му беше отнел предимството
нямаше да настъпи ПТП. В случая може да се говори за съпричиняване на вреди, но не и за
съизвършителство. Съпричиняването на вредите обаче в случая е без значение, предвид
разпоредбата на чл.494, т.1 от КЗ.
Предвид на горното съдът нА.а, че предявените от ищеца искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 300
лева – внесен депозит за СМЕ. Тъй като ответникът е представляван по делото от
юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр.
чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да
бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над
10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед
10
на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 750 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от
ГПК , предвид отхвърлянето на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. А. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ж.к. „Л. 5“,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез Адвокатско дружество „Д. и Д.“, представлявано от адв. Н. Д. от
САК срещу Г.Ф., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ №
2, обективно съединени, осъдителни искове по чл.557, ал.1, т.2, б“а“ във вр. с чл.558, ал.5,
предл.2-ро от КЗ за заплащане на:
сумата в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляваща 1/2 от
претендирания размер от 70 000 лева на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от следните травматични увреждания:
политравма, фрактура интер ет супракондилика фем. Декстра, фрактура косте 5-6-7
син. ВЛЦ крурис декстра. РСОМ ФЕМ. ДЕКСТРА; S72.40, Счупване на долния край
на бедрената кост-закрито, разкъсно-контузна рана 3 см. по предно медиалната
повърхност на дясна проксимална подбедрица, кожа и подкожие; множество разкъсно-
контузни рани в областта на главата, лицето и тялото; плеврален излив около 300мл;
дълбоки оперативни разрези за поставяне на плака, вследствие на което са настъпили
следоперативни усложнения и инфекция, както и силен психически стрес, получени
вследствие настъпилото на 22.08.2018 г, около 20.35 часа, в землището на с. Л., от към
страната на гр. Е.П., на път № SF01232 извън населено място, на входа на селото
пътнотранспортно произшествие между МПС – товарен автомобил марка „Форд,
модел „Транзит” с рег. № СВ 5714 КВ, управляван от И. А. И. и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № С 4987 МХ – управляван от А. С.В., с ЕГН
**********, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
15.09.2022 г. до окончателното й изплащане;
сума в размер на 2 101.10 (две хиляди сто и един и десет ст.) лева, представляваща
1/2 от претендирания размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди в
размер на сумата от 4 202.20 лева - разходи за лечение, медикаменти, операции,
медицински консумативи и за медицински, търпени вследствие описаното по горе
ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 15.09.2022 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, И. А. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. С.,
ж.к. „Л. 5“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на Г.Ф. сумата от 750 лева /седемстотин и
петдесет лева/, съставляваща съдебни разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
11
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12