Решение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 120 от 23.01.2014 г., постановено по гр. д. № 955/2013 г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването истинността на съдържанието на Протокол за ПТП № 1273124/01.01.2012 г., съставен от С. С. – мл.автоконтрольор при ПП – ОД на МВР – К. и е осъдил А. „П. И. Г. да заплати на „ДЗИ – О. З.” Е. Г., сумата в общ размер на 1 597.66 лева, от която 1 481.36 лева – главница, представляваща изплатено на „А. А.” Е. гр.П. застрахователно обезщетение, въз основа на застраховка „Каско +” по полица № *2/08.09.2011 г., за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ” модел 520, рег.№ РВ 0249, собственост на С. Ф. Н. от гр.А. и управляван от него, в резултат на настъпило ПТП на 01.01.2012 г. на път І-5 328+465, с.Ч., общ. Ч., обл. К., сумата от 15 лева – ликвидационни разходи, както и сумата в размер на 116.30 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 16.08.2012 г. – 22.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2013 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 586.94 лева.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. „П. И. Г., която го обжалва в срок, като неправилно. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изложените факти в протокола за ПТП, в частност – наличието на заледен участък, са доказани. Излагат се съображения, че събраните по делото доказателства – заключението на вещото лице и показанията на св.Топалов, установяват, че не е имало заледяване на процесния участък от пътя, а самия водач на пострадалия автомобил дал некатегорични показания. Освен това, игнорирано било обстоятелството, че на въпросния участък, в който попада ПТП, имало ограничение на скоростта. Твърди се също, че неправилно районния съд приел, че протокола за ПТП бил съставен законно. В тази връзка се излагат съображения, че протокола за ПТП не бил подписан от втория участник, отразен в него, а именно – А. „П. И., което обстоятелство възпрепятствало възможността за възражение от страна на агенцията, респективно – възможността за упражняване на правото на защита. Протоколът за ПТП бил издаден в противоречие с разпоредбите на Наредба № 13 – 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, и в частност – с разпоредбата на чл.6, т.4 от същата. Освен това в протокола за ПТП не било отбелязано, че колата не е била на собствено ход, поради което не била налице и последната причина за съставяне на протокол за ПТП, посочена в чл.5, ал.1 от наредбата. От представените по делото документи се установявало ,че нанесената щета била спукана гума, който факт не попадал в нито една от хипотезите на чл.125 от ЗДвП, при които се съставя протокол за ПТП. Счита, че в посочения случай следвало да се състави двустранен констативен протокол за ПТП. Поради изложеното, протокола за ПТП не бил оформен по надлежния ред и били налице процесуални нарушения при неговото издаване, което водела до неговата недействителност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия „ДЗИ – О. З.” Е. С., чрез представител по пълномощие, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от „ДЗИ – О. З.” Е. Г. срещу А. „П. И., с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, за заплащане на сумата О. в размер на 1 597.66 лева, от която 1 481.36 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за извършване на ремонт на повреден при ПТП лек автомобил, които вреди са причинени поради виновно бездействие, както и сумата от 116.30 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане върху главницата, считано от 16.08.2012 г. до 22.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата.

Установено е по делото, че на 01.01.2012 г. около 18.30 часа, управлявания от водача Самет Фейзи Нешед от гр.Асеновград лек автомобил марка „БМВ” модел „520” с рег.№ РВ 0249 МК, при движение по път І-5 328+ 465, с.Ч., е излязъл извън пътното платно, вследствие на което на автомобила са причинени увреждания. Установено е също така, че собственикът на пострадалия при настъпилото ПТП лек автомобил е имал валидна застраховка „К.” за този автомобил в „ДЗИ – О. З.” Е. Г., сключена със застрахователна полица № *2, със срок на действие от 09.09.2011 г. до 08.09.2012 г. Въз основа на подадено от собственика на лекия автомобил С. Ф. Н. до „ДЗИ – О. З.” Е. уведомление за щета, са били съставени два описа на уврежданията, съответно от 04.01.2012 г. и 09.01.2012 г., с които са констатирани конкретÝите увреждания на автомобила. На 17.01.2012 г. „ДЗИ – О. З.” Е. е издало възлагателно писмо за извършване на ремонт, който е бил извършен в „А. А.” ЕООД. След извършването на ремонта автомобилът е предаден на собственика С. Ф. Н. с приемо – предавателен протокол от 20.01.2012 г., като за ремонта е била издадена фактура № */21.01.2012 г., по която застрахователят ДЗИ – О. З.” Е. е заплатил на извършилия ремонта сумата от 1 466.36 лева. Съставен е и ликвидационен акт по заведената щета, с който застрахователят (ищец по делото) е определил общия размер на обезщетението по щетата – 1 466.36 лева, които да се изплатят на извършилия ремонта „А. А.” ЕООД.

Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства и не се оспорват от страните. С оглед наведените във въззивната жалба доводи, спорно по делото е дали пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат на заледен участък от пътя. Видно от Протокол за ПТП № 1293124, съставен на 01.01.2012 г. в 19.15 часа от св.С. С. – полицай в ПП – ОДМВР – Кърджали, на 01.01.2012 г. около 18.30 часа, управлявания от водача С. Ф. Н. от гр.А. лек автомобил марка „БМВ” модел „520” с рег.№ РВ 0249 МК, при движение по път І-5 328+465, с.Черноочене, е излязъл извън пътното платно поради наличие на заледен участък, вследствие на което на автомобила са причинени увреждания. В тази връзка следва да се посочи, че протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и възложените му правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на длъжностното лице – съставител и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В тази насока е и съдебната практика – решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т.д.№ 444/2010 г., І т.о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.д.№ 750/2011 г., ІІ т.о., ТК, и двете постановени в производство по чл.290 от ГПК.

В случая, мястото на пътнотранспортното произшествие е било посетено от органите на МВР и е бил съставен цитирания протокол за ПТП (около 45 минути след приблизителния час на настъпване на ПТП), който съдържа удостоверително изявление на съставителя относно обстоятелствата, при които е реализирано произшествието.

С оглед доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Така, по делото е разпитан самият съставител на протокола за ПТП – св.С. С., който в съдебно заседание на 30.10.2013 г. свидетелства, че лично е констатирал наличието на заледен участък от пътя, където е настъпило пътнотранспортното произшествие. Това констатирано от свидетеля и отразено в протокола за ПТП обстоятелство – наличие на заледен участък от пътя, не се опровергава и от назначената по делото съдебно –автотехническа експертиза, която в своята констативна част сочи, че съгласно регистрите на Районна П. служба – Кърджали на 31.12.2011 г. (деня, преди настъпване на ПТП) е валял обилен сняг, а на следващия ден през различните часове на деня е имало мокри пътни настилки, частично заледени пътни настилки, опесъчени пътни настилки и сухи пътни настилки. Установява също, че съгласно регистрите на РПС - К., на 31.12.2011 г. пътя в участъка от с. Ч. до К. е почистван от грейдер, а на 01.01.2012 г. този участък е бил обработван от товарен автомобил. В съдебно заседание вещото лице сочи, че регистъра представлява един голям дневник, в който дежурните всяко денонощие отразяват своите констатации.

Съдът намира, че така отразените в регистрите на Районна П. служба – К. обстоятелства, по никакъв начин не опровергават по един безспорен начин констатираното от съставителя и отразено в протокола за ПТП обстоятелство, а именно – наличие на конкретен заледен участък от пътя, където е настъпило произшествието. Не опровергават това обстоятелство и показанията на разпитания по делото свидетел К. Т. – началник на Районна П. служба – К., който установява, че на 01.01.2012 г. колегите, които извършвали обход му докладвали, че не е имало заледяване. На първо място, свидетелят няма лични възприятия, а сочи обстоятелства, станали му известни от други лица. От друга страна, обстоятелството, че на свидетеля, като началник на РПС – К., му било докладвано за липса на заледявÓне, не означава, че на конкретния участък не е имало заледяване, нито може да опровергае констатацията в тази насока на съставителя на протокола за ПТП.

Съдът намира, че материалната доказателствена сила на съставения протокол за ПТП не се опровергава и от показанията на управлявалия лекия автомобил – свидетелят С. Н., който в своите показания сочи, че колата се е хлъзнала, пътят е бил мокър, но не е сигурен дали е имало заледен участък. Следва да се посочи, че в уведомлението за настъпила щета до ищеца същият изрично е посочил, че колата е излязла от пътя заради заледен участък.

Що се касае до направения довод във въззивната жалба, че в случая не е следвало да се съставя протокол за ПТП, поради което същият бил издаден в противоречие с чл.6, т.4 от Наредба № Із – 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, то същият е неоснователен. В раздел І, чл.7 от Наредба № І – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, изрично е посочено, че при ПТП с материални щети, както е и в настоящия случай, се издава протокол за ПТП. Следва да се има предвид също така и разпоредба на чл.125, т.8 от Закона за движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. В тази връзка, приетите от застрахователя и описани в съставените описи вреди на автомобила дават основание да се приеме, че в случая е следвало да бъдат уведомени органите на МВР, които да посетят местопроизшествието и да съставят протокол за това.

Ирелевантен за законността на съставения протокол за ПТП е довода, че същият не бил подписан от представител на въззивника, доколкото липсва каквото и да е законово основание за това. Не е спорно по делото, че участие в настъпилото ПТП има само собственикът и водач на лекия автомобил – св.С. Н., който е и подписал протокола за ПТП. Все в тази връзка, неоснователен е и довода, че в случая е следвало да се състави двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Съгласно чл.4 от Наредба № Із – 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП – приложение № 2. Освен това, както се посочи вече, в случая участие в настъпилото ПТП има само водача на лекия автомобил.

Ирелевантен е и поддържания в жалбата довод за наличие на ограничение на скоростта в участъка, в който настъпва процесното ПТП, доколкото по делото липсват каквито и да са доказателства водача на лекия автомобил да се е движил с несъобразена скорост. Впрочем, във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие липсва съставен акт на последния от контролните органи на МВР за движение с несъобразена с пътната обстановка скорост.

Поради изложеното, неоснователни са доводите за недействителност на протокола за ПТП поради процесуални нарушения при неговото съставяне и неоформяне по надлежния ред.

С изплащането на застрахователното обезщетение, ищецът е встъпил в правата на увредения собственик на застрахованото МПС, срещу причинителя на вредите. В случая, отговорността на А. „П. И. произтича от обстоятелството, че същата осъществява дейностите по зимно поддържане на републиканските пътища, в това число път І-5 328+465, с.Ч., и има задължение за поддръжката на пътя и осигуряване на безопасното му ползване по предназначение. Ето защо, основателен е искът за заплащане на сумата от 1 481.36 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за извършване на ремонт на поÔреден при ПТП лек автомобил, които вреди са причинени поради бездействие от страна на ответника по иска.

Предвид основателността на иска за главница, основателен се явява и искът за сумата от 116.30 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане върху главницата, за претендирания период – от 16.08.2012 г. до 22.05.2013 г. Впрочем, във въззивната жалба не се правят конкретни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт в частта ,с окято е уважен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ето защо, като е уважил така предявените искове в пълен размер, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати на въззиваемия направените за въззивната инстанция разноски за адвокатско представителство в размер на 333.59 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 120 от 23.01.2014 г., постановено по гр.д. № 955/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА А. „П. И. Г., бул. ”М. № 3, да заплати на „ДЗИ – О. З.” Е. със седалище и адрес на управление Г., район С., У.Г. Б. № 3, ЕИК *********, разноски за въззивната инстанция в размер на 333.59 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.