Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесети първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА изслуша докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д.
№ 1036 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. От административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано
е по жалба на А.Х.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против ЗАПОВЕД
№18-6290-17.06.2019г. издадена от Началник на СГКК - гр. Варна, с която на
основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е
одобрено изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори
10135.2526.72 и 10135.2526.135 и контура на сграда с идентификатор
10135.2526.72.1 съгласно проект за изменение изработен от правоспособно лице по
ЗКИР, преки геодезически измервания и документ за собственост.
Изложените в жалбата доводи са за
незаконосъобразност на обжалваната заповед поради допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, основани на твърдения, че
производството по издаване на оспорената заповед е протекло в нейно отсъствие,
като не е била уведомена на установеният от органа адрес при започване на
административното производство по подадено заявление от страна на П.Н. и за издаване
на процесната заповед. Твърди се че това
процесуално нарушение опорочава издадената заповед и същата е незаконосъобразна
само на това основание. Навеждат се още и доводи че след като не е била
уведомена за започването, провеждането и приключването на административното
производство по оспорената заповед ответникът не е извършил проверка дали в случая е налице спор за
материално право между жалбоподателя А. А. и заинтересованата страна П. Н. и
едва след като при такава проверка се установи липса на такъв спор, за
административния орган би било налице основание да извърши изменение на КК. Налага
твърдения, че границата между поземлени имоти с идентификатори 10135.2526.72 (имота
на жалбоподателката) и 10135.2526.135 (имота на заинтересованата Страна П. Н.) е
трайно материализирана и винаги е била съществуващия между двата имота под
формата на съществуващ скат. Моли съда да отмени като незаконосъобразна издадената
заповед. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и моли и присъждане на разноските по делото.
Ответникът Началника на Служба по геодезия
картография и кадастър - Варна, редовно призован не изпраща представител, в
приложено с административната преписка становище по съществото на спора пледира
неоснователност на жалбата.
Твърди се от жалбоподателите, че сградата е
била завършена в настоящия си вид преди 2004 г., в същия вид е била приета и
въведена в експлоатация с разрешение за ползване N 322/21.12.2004 г., издадено
от началника на РДНСК – Варна и са издадени нужните строителни книжа. По
същество оспорващите сочат, че извършените преустройства са незначителни
допустими отклонения от проекта по смисъла на чл. 154, ал. 3 вр. ал. 1 ЗУТ.
Развити са доводи, че, дори и строежът действително да е незаконен, то е
следвало ответникът, преди да издаде заповедта за премахване, да изследва
неговата търпимост, което в случая не е сторено. Формиран е петитум за цялостна
отмяна на заповедта.
Заинтересованата страна П. Н. не се явява,
чрез процесуалните си представители изразява становище за неоснователност на
жалбата и отправя искане процесната заповед да бъде потвърдена по подробно
изложени съображения.
В съдебно заседание жалбоподателката не се
явява. Представлява се от процесуален представител – адв. А., която поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.
Заинтересованите страни Х. К. и З. С. не се
явяват и не изразяват становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Жалбоподателят А.А. се легитимира като
собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 10135.2526.72 и сграда с идентификатор 10135.2526.72.1 в гр. Варна,
представяйки съдебно-спогодителен протокол от ОСЗ проведено на 26.08.1985г. по
гр.д.№2280/85г., 7-ми състав на ВРС и КНА №4, том IV, дело №1038/1986г. за
собственост върху недвижим имот на основание съдебно решение - съдебна спогодба
г. /л.7-8/. Съгласно
съдебно-спогодителен протокол от
26.08.1985г., целият имот е с площ от 1670кв.м. и е поделен реално в два дяла.
Първи дял съставляващ лозе с пространство от 835 кв.м., заедно с насажденията в
него, находящо се в местността „Акчилар“ в собственост получава братът на
жалбоподателката А.Х.К.. Вторият дял, включващ Масивна сграда, построена върху
71.53кв.м. площ, състояща се от входно антре, две стаи, кухня, тоалет-баня и
второстепенна постройка, заедно с дворно място от 835кв.м, насажденията и
подобренията в него, находящо се в местността „Акчилар“ в собственост получава А.Х.А..
Между страните няма спор, че делбеният имот и сградата в него предмет на
гр.д.№2280/85г., 7-ми състав на ВРС са идентични с поземлен имот с
идентификатор 10135.2526.72 и сграда с идентификатор 10135.2526.72.1.
Заинтересованата страна П.Н., удостоверява
пред административния орган вещните си права върху съседния имот с идентификатор 10135.2526.135,
прилагайки пред административния орган и
по делото НА №112/29.07.1971 г., том VIII, вх. рег. № 2430, дело 2969 на
Народен съд - Варна; НА № ***/08.03.1990г.,
том III, дело 1090 на Районен съд-Варна и НА № ***/16.08.2011г., том LI, вх.
рег. № 180, дело 10994 на Служба по вписванията - Варна. По делото няма спор,
че описаният в същите недвижими имот е идентичен с имот с идентификатор 10135.2526.135 по КККР
предвид представените скици-извадки от одобрената кадастрална карта за прилежащата
територия.
Със заявление Вх. № 01-231108-28.05.2019 г. заинтересованата страна П. Н. е поискала
на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР от Началник СГКК- Варна да нанесе
настъпили промени в кадастрална карта по отношение на ПИ 10135.2526.72 и ПИ
10135.2526.135, като бъде коригирана
границата между ПИ 10135.2526.135 и 72 и извършена корекция относно сграда
10135.2526.72.1. Към заявлението е приложен проект за изменение на КК съдържащ
обяснителна записка, Комбинирана скица №1, на която са отразени границите на ПИ
10135.2526.135 по КК на гр. Варна, КРП на ж.к. Бриз (Кадастрална основа от
1977г. и регулация, одобрена със Заповед №Г-170 от 15.09.1993г.) и заснета
граница към ПИ 10135.2526.72. В обяснителната записка е посочено, че границата
между ПИ 10135.2526.135 и 72 не е вярно отразена в кадастралната карта. Описано
е, че в резултат на геодезически измервания и в съответствие с предходния
кадастрален план на ж.к. Бриз от 1977г. е изготвен проект за изменение на
границата между ПИ 10135.2526.135 и 72, който засяга и очертанията на сграда
10135.2526.72.1. Проектът съдържа Комбинирана скица №1, на която са отразени
границите на ПИ 10135.2526.135 по КК на гр. Варна, КРП на ж.к. Бриз
(Кадастрална основа от 1977г. и регулация, одобрена със Заповед №Г-170 от
15.09.1993г.) и заснета граница към ПИ 10135.2526.72. Изготвеният проект за
изменение на границата между ПИ 10135.2526.135 и 72, който засяга и очертанията
на сграда 10135.2526.72.1 е основан на извършени геодезически измервания и в
съответствие с предходния кадастрален план на ж.к. Бриз от 1977г.
Административното производство пред
Началника СГКК- Варна е приключило със Заповед № 18-6290-17.06.2019 г. с която са извършени промени в КК относно границата
между имоти с идентификатори 10135.2526.72 и 10135.2526.135 и контура на сграда
с идентификатор 10135.2526.72.1. Административният орган е изложил в акта си,
че се допуска изменение в границата между двата имота, като същата се измества
на запад по контура на сградите в ПИ 10135.2526.72. Площта на имота с идентификатор 10135.2526.72 се променя, като
преди промяната е 1640 м2, а след нея е предвидено площта му да е 1624 м2.
Не се твърди от страните, а и в
административната преписка липсват доказателства вписаните в КР, като собственици
на имот с идентификатор ПИ 10135.2526.72 да са уведомени за започналото
административно производство за промяна в площта и границите на имота им по
искане на собственика на съседен имот.
Не се твърди от страните, а и в
административната преписка липсват доказателства заповед № 18-6290-17.06.2019 г. на началника на СГКК Варна да е
съобщена на лицата вписаните в КР, като собственици на имот с идентификатор 10135.2526.72.
За изясняване на фактите и по искане на страните
по делото е назначена и приета СТЕ на вещото лице Г. Т. и допълнителни задачи
към нея. Същата не е оспорена от страните и се кредитира от съда като дадена
компетентно и безпристрастно. В заключението си вещото лице сочи, че има участък
по общата граница между ПИ 10135.2526.72 и ПИ 10135.2526.135, който има
характера на скат, но предвид че по същата тази обща граница има разположени от
край до край сгради по скоро се касае за вдлъбната форма която е ограничена от
едната страна От сграда а другата частично е от земна основа. Налице е
прегъване в терена с посока на падане от терена на ПИ 135 към терена на ПИ 72
(където изцяло е разположена сграда за обитаване с идентификатор 10135.2526.72.1,
което може да се определи като скат предвид наклонената плоскост на терена.
Може да се приеме че има трайно материализирана граница между двата имота,
оформена от съществуващите в двата съседни имота сгради, но на място няма
материализирана граница под формата на ограда. Проектът за изменение с достатъчна
точност (съгласно чл.18 от Н-3 към ЗКИР) отразява съществуващите на място
сгради, които се явяват материализираните на място граници, т.к. те са
единствените прегради възпиращи достъпа от единия в другия имот и играят ролята
на огради. Това което не отговаря в проекта, като съществуваща ограда е в
най-североизточния край на ПИ 135 при стопанска сграда 2, оградата на север от
същата сграда 2 не съществува, а има построено масивно барбекю (само огнището и
комин). Видимият покрив-таван от подземна част на сграда 1 от ПИ 72, не е
отразен в проекта. Това може би се дължи на факта че височината е по ниска от
1.20м критерий за формиране на застроена площ на сграда, но този обем
продължава и във вертикална посока, за което вещото лице счита, че тази част не
би следвало да е част от ПИ 10135.2526.135. Преди изменението границата е
излизала на долния десен ъгъл на този покрив но в останалата част го е
пресичала.
Въз основа на така установените факти,
съдът намира жалбата за основателна.
Мотивите за това се следните:
Жалбата срещу Заповед № 18-6290-17.06.2019
г. на Началника на СГКК-Варна, не е съобщавана на жалбоподателя, няма данни да
е получена лично от него, което означава, следва да се счита за подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване. С процесната заповед от
кадастралните регистри се променят площта и източната граница на имот с
идентификатор 10135.2526.72, като чийто собственик се легитимира жалбоподателя
А. А., от което се налага извода, че за същата е налице правен интерес от оспорване
на акта. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
активна процесуална легитимация, пред надлежен съд и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Подложената на съдебен контрол в настоящото
производство Заповед № 18-6290-17.06.2019 г. на Началника на СГКК-Варна, е
издадена на осн. чл. 54, ал. 1, пр. второ ЗКИР. Съгласно посочения текст в непълнотата или грешката
се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз
основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти. Според легалната дефиниция на §
1, т. 16 ДР на ЗКИР "непълноти и грешки" са
несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им
състояние към момента на одобряване на КККР.
Съдът счита, че при произнасянето си
органът е допуснал съществени нарушения на административно-производствените
правила. В резултата на допуснатите нарушения заповедта в обжалваната й част не
съответства и на целта на закона.
Разпоредбата на чл. 2 ЗКИР определя
кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите
вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра
съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и
самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти
се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно
съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се
заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни
обекти в тях, съобразно техните очертания.
Съгласно разпоредбата на чл.
26, ал. 1 АПК административния орган е длъжен да уведоми
известните му заинтересовани лица за започналото пред него производство. Тази
разпоредба е обща и касае всички административни производства, доколкото със
специален закон не е изключено нейното приложение. Регламентираното с нея
правило е гаранция за правата на засегнатите от административния акт лица и
дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното
производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на
правата си, като представи становища и доказателства в негова подкрепа. Такова
изискване се съдържа и в чл. 70, ал. 1 от на Наредба № 02 – 20 – 5 от
15.12.2016 г., който задължава службата по геодезия, картография и кадастър, в
случаите на непълноти или грешки да уведоми по реда на АПК заинтересованите
лица за започване на административно производство, така че последните да могат да правят писмени възражения по
проекта в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.
В случая, както бе посочено по делото
липсват твърдения и данни това задължение да е било изпълнено от
административния орган. По този начин на заинтересованите страни не е дадена
възможност да се запознаят с искането съдържащо се в заявлението за изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна и да изразят
становище по него и евентуално да възразят за наличие на спор по материално
право. Липсата на уведомяване на заинтересованите лица по смисъла на чл. 26,
ал. 1 АПК означава, че не е била изпълнена и разпоредбата на чл.
35 АПК. От страна на административния орган не е изпълнено
задължението да издаде административния акт, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. На първо място органът не е положил усилия да издири известните
заинтересовани страни в административното производство, вписани в КР като
собственици на засегнатите от изменението имоти. Това е сторено едва в хода на
съдебното производство, като по този начин заинтересованите страни са лишени от
възможността изобщо да участват в хода на административното производство и да
направят своевременно възраженията. Доколкото в хода на съдебното производство
се установи, че като собственици на ПИ 10135.2526.72 в КР са посочени
жалбоподателката А. А., Х.К. и З. (С.) Канева, същите са били установени -
вписани в регистъра с трите си имена. Поради това неучастието им в
административното производство съставлява съществено нарушение на
административно-производствените правила и само по себе си е основание за
отмяна на оспорения административен акт.
С предвидената в ЗКИР процедура по чл. 54,
ал. 1 се цели да се установят реално съществуващите граници на имота и
обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати
лица. Липсата на съгласие може да бъде запълнена само от влязло в сила съдебно
решение за установяване на правата им, но не и чрез други способи или
обстоятелства. В административното производство е недопустимо да се решават
спорове за материално право между страните. С оглед на това в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР изрично е посочено, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор
за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в
кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на
скица – проект след решаване на спора по съдебен ред.
Законът не посочва по какъв начин
административният орган установява наличието на спор за собственост. Съгласно §
1, т. 16 от ДР на Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. "Спор за
материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 от същата наредба е налице,
когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и
границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички
заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в
административното производство. Това означава, че според житейската и правна
логика, когато при изготвяне на проекта за изменение на КК се установи пресичане
на границите на съществуващи имоти и конкуриращи документи за собственост, това
е основание да се приеме наличие на спор за собственост.
В настоящия случай, лицата записани като
собственици и носители на други вещни права в имотите, които се засягат от
процедираното изменение на КК, в качеството си на заинтересовани лица по
смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР не са били уведомени
за започване на производството и не са могли да направят възраженията си за
наличие на спор по смисъла на ал. 2 на чл. 54 ЗКИР. Такъв спор е налице, тъй като от заключението
на вещото лице по поставените основна и допълнителни задачи се установи,
че проектът за поправка на КК не
съответства с установеното от вещото лице фактическо състояние на границата
между двата имота. Налице е застрояване във времето, което е довело до неяснота
относно действителната граница между имотите и нанесената такава в
кадастралната основа. По този начин оспорената заповед е незаконосъобразна,
защото е издадена в противоречие с чл. 54, ал. 2, вр. чл. 1 ЗКИР, при наличие
на спор за материално право касаещ действителната граница между имоти с
идентификатор 10135.2526.72 и с идентификатор 10135.2526.135 по КК на гр. Варна.
В обобщение подадената жалба срещу
оспорения индивидуален административен акт е основателна. Съдът следва да
отмени оспорената заповед на основание чл. 173, ал. 1 АПК, като постановена в
противоречие с административнопроизводствените правила и като
незаконосъобразна.
При този изход на делото съдът следва да
удовлетвори искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни –деловодни
разноски в размер на 1240 лв. съобразно представен списък, включващ платена
държавни такси от 25 лв., възнаграждения на вещо лице в размер на 435 лева и
заплатен в брой адв. хонорар от 600 лв. по договор за правна защита (л. 184 от
делото), който хонорар не надвишава размера по чл. 8, ал. 2, т. 1 по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172 АПК,
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ във връзка с оспорването по жалбата
на А.Х.А., ЕГН **********, ЗАПОВЕД №18-6290-17.06.2019г. издадена от Началник
на СГКК - гр. Варна, с която на основание чл.54, ал.4 във връзка с чл.54, ал.1
и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрено изменение на границата между поземлени
имоти с идентификатори 10135.2526.72 и 10135.2526.135 и контура на сграда с
идентификатор 10135.2526.72.1.
ОСЪЖДА СГКК Варна да заплати на А.Х.А., ЕГН
********** сумата в размер на 1240,00 лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: