Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 29.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1206 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен
от Д.Т.П., ЕГН: ********** ***, чрез адв. И.Д.,
против С.Д.П., ЕГН: ********** ***.
Ищцата твърди, че със съпруга ѝ С.П. сключили граждански брак на
26.08.2006 г. с Акт за граждански брак №31 от същата дата на Община Х.. От
брака си нямали родени деца. Заживели в жилище, собственост на родителите на
съпруга ѝ в гр. Х., което се превърнало в семейното им жилище. Ищцата
твърди, че от началото на съвместното им съжителство с ответника нямали някакви
съществени проблеми и противоречия, а когато такива възниквали, успявали да ги
преодолеят. Ищцата се включила в бизнеса на съпруга си – отглеждане на гъби, но
въпреки големите усилия, които полагали, бизнесът не вървял добре. Това довело
до липса на средства и съответно промяна в отношенията между съпрузите. След
като установили, че не могат да продължат дейността си, я прекратили, като
ищцата започнала работа на постоянен договор, а ответникът започвал на различни
места, на надница.
Вследствие на цялата тази несигурност и безпаричие, ответникът започнал
да употребява алкохол и да вдига безпричинни скандали. Особено през последните
няколко години по време на тези скандали, ставал изключително активен и
буйствал, като у ищцата освен страх от него и притеснение от присъствието му,
нищо друго не било останало. Последният скандал се случил преди около месец
преди датата на подаване на исковата молба, когато той дошъл да я вземе от
работа. Ищцата установила, че съпругът ѝ е изключително пиян и не пожелала
да се качи в автомобила му. Последвал скандал на улицата, което я притеснило,
но въпреки всичко се прибрала с него в дома им. Вече обаче била взела твърдото
решение да го напусне. На следващият ден си събрала багажа и му се обадила, за
да му каже, че си е тръгнала, на което той реагирал с несъгласие от решението
ѝ. Въпреки това ищцата останала в дома на родителите си и към момента
продължавала да бъде там, а съпругът ѝ не спирал да я търси и да я
притеснява по телефона. В резултат на това ищцата се видяла принудена да подаде
жалба срещу действията му до полицията.
Предвид изложеното и доколкото ищцата не виждала как могат да бъдат
възстановени прекъснатите преди много години отношения със съпруга ѝ и
двамата отново да заживеят като семейство, счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския
им брак като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за
вината и да постанови след развода ищцата да възстанови предбрачното си фамилно
име Д.. Не претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Х., ул.
„Г. Г.“ №***, тъй като било собственост на родителите на ответника.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ГПК. Явява се лично в съдебно заседание и взема становище за
основателност на иска за развод.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е
видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 26.08.2006 г. с Акт за граждански брак №31 от същата дата на Община Х..
От показанията на свидетеля М. И. Б. се установява,
че е приятелка на ищцата, като познава и съпруга ѝ – ответника С.П..
Двамата имали сключен граждански брак, но от месец юли 2019 г. не живеели
заедно. Нямали деца. Семейното им жилище било собственост на родителите на
съпруга, като ищцата вече не живеела там, а при своята майка. Ищцата споделяла
на свидетелката, че бракът им с ответника „не върви“ и че имат проблеми.
Относно разстройството на брака:
Установи се от показанията на свидетеля Б., че страните не живеят като
семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна
взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна
връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези
обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от
страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и
непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние
не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде
прекратен, като се допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода,
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено,
поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по
него.
Относно родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения, и издръжката на детето.
Съпрузите нямат родени от брака деца, които да не са
навършили пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Няма спорове между страните за семейното жилище,
находящо се в гр. Х., ул. „Г. Г.“ №***, като с оглед становищата им то следва да се
предостави за ползване на съпруга С.Д.П..
Относно фамилното име:
Съдът следва да постанови ищцата да възстанови предбрачната
си фамилия Д., предвид изразеното от нея желание.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните
дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината,
съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, РС К. определя окончателна държавна такса за развода в
размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв.
внесена от ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва да
заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по
допускане на развода.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен брака
между Д.Т.П., ЕГН: ********** *** и С.Д.П., ЕГН: ********** *** на 26.08.2006
г. с Акт за граждански брак №31 от същата дата на Община Х.,
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се
в гр. Х., ул. „Г. Г.“ №**** на С.Д.П., ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата възстанови
предбрачното си фамилно име Д..
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН: **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса в размер на 25.00
лв. (двадесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с.в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.