Р Е Ш Е Н И Е № 143
гр. Сливен 27.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 199/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.А.Ж., ЕГН **********,***, офис 6, чрез адв. Е.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000282 от 02.05.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на оспорващата, на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 180 дни и са отнети 2бр. рег. табели с № *******.
В жалбата си оспорващата твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и целта на закона. Посочва, че е оставила собственото си МПС, ведно с ключовете в автомивката, където работи Р., тъй като нямало вода, за да може когато дойде да обслужат автомобила й. Оспорващата твърди, че не е предоставила по своя воля и не е имала знанието, и изобщо не е давала съгласие за управление на автомобила й от н.водач Р. С.. Заявява, че в случая спирането от движение на МПС, не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничавало правата й в по-голяма степен от необходимото в хипотезата, в която собственото й МПС е било обект на чуждо посегателство. Моли съда да отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка изцяло като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично и с адв. Е.Д. ***, която поддържа жалбата. Моли да бъде уважена. Претендира сторените по делото разноски.
Административният
орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител гл. юрисконсулт К.Б., която оспорва жалбата. Моли да
бъде оставена без уважение. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.05.22 г.около 15:10ч. в гр.Сливен на ул. „Великокняжевска“ Р. Д.С. ЕГН **********, управлявал лек автомобил ***с рег.№ *******, собственост на М.А.Ж., с ЕГН **********. При извършената проверка от Ц. К.- с.п. в РУ С. при ОДМВР С., било установено, водачът управлява МПС без да притежава свидетелство за управление. Съставен е АУАН сер.АД, бл. № 402312/02.05.22г.
Въз основа на съставения АУАН на оспорващата е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000282 от 02.05.2022г. от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на основание чл.171, т.2А, Б.А от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ******* за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни. ЗППАМ е получена от жалбоподателката на 04.05.2022 г.
По делото са разпитани като свидетели Ц. К. К.-а.и В. С. Х.- с. по с.на АУАН. От показанията им се установява, че при извършената проверка водачът Р. Д.С. не притежава СУМПС; колата е собственост на М.Ж.; в МПС имало * г., за които водачът заявил, че по молба на собственичката отивал да ги сменя.
Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен Началник на РУ - Сливен е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.
Не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед – 02.05.2022 г., лек автомобил ***с рег.№ ******* е регистриран на името на оспорващата като собственик, което се установява и от представена справка в централна база КАТ за собственост на МПС. Видно от справка за нарушител/водач лицето Р. Д.С. ЕГН ********** не притежава СУМПС.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 2 от заповедта е посочен Началник на РУ - Сливен при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, установена в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, като към преписката са приложени съставените АУАН на Р. Д.С.. Описаните в оспорения акт фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от водач, който не притежава СУМПС, съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. Релевантните факти са изяснени в пълен обем. В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила – такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт.
Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т.2а б.„а“ от ЗДвП, принудителната административна мярка „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. Следователно няма изискване нарушението да е извършено от собственика или същият да е знаел, че лицето, управляващо автомобила му, е лишено от права. Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2 а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. В случая безспорно е доказано посоченото обстоятелство. Във връзка с възраженията на оспорваща, следва да се посочи следното: По делото се установи, че собственикът на автомобила – М.Ж. не е положила дължимата грижа, като е предоставила ключовете на автомобила си и по този начин е допуснала ползването му от лице, което е сред изброените в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 2а от ЗДвП. Приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина или знание на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това. С оглед горното, съдът приема, че оспорващата с поведението си е допуснала извършване на нарушението. Законът допуска засягане на правата й с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В този смисъл са Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г., VIII о.; Решение № 14879 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2018 г., II о. и Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., VIII о..
Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в АУАН серия AД № 402312/02.05.2022 г.
При така изложеното, съдът намира, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ на М.Ж. – собственик на ППС, са били налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
При издаването на заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 1 АПК. Мярката е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в минималния предвиден размер по закон – 6 месеца, а именно 180 дни, който съдът приема за обоснован за постигане на целта, за която е издадена заповедта за ПАМ.
По изложените съображения, жалбата на М.Ж. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Постановения административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване е правилен, законосъобразен и обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви. Издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията му. Същият не страда от посочените в жалбата пороци, обуславящи неговата отмяна.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че от ответника не са претендирани разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Ж., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000282 от
02.05.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на М.А.Ж.,
ЕГН **********, на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца
до една година, а именно за 180 дни и са отнети 2бр. рег. табели с № *******.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: