Решение по дело №72/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 187
Дата: 6 март 2018 г. (в сила от 6 март 2018 г.)
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20182100500072
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е

I -   12                                                  06.03.2018 г.                                        град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

                     мл.с. Сияна ДИМИТРОВА

 

Секретар – Ани Цветанова

като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова

въззивно гражданско дело № 72 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе

 предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 48516/21.12.2017 г. от ответната страна К.Н.П., ЕГН **********, чрез адвокат Невена Чайпек от БАК и адвокат Недялка Атанасова от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Мария Луиза“ № 9, срещу решение № 1982/05.12.2017 г. на Районен съд - Бургас,, постановено по гр.д. № 4152/2017 г.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е уважил молбата  за издаване на съдебна заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ на молителя Д.К.Н., ЕГН **********, като е постановил в негова полза мерки за защита за срок от 3 /три/ месеца по повод осъществено над него домашно насилие след полунощ на 23.05.2017 г. от въззивницата К.П., с която е бил в условията на фактическо съпружеско съжителство, като е задължил П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя; забранил на П. да приближава на по-малко от 100 метра жилището на молителя, местоработата му и местата му за социални контакти и отдих; задължил П. да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие към „Център за превенция на насилието и престъпността“ – гр. Бургас. С решението е постановено издаване на заповед в посочения смисъл, като е указано на полицейските органи да следят за изпълнението й, а на П. са указани последиците от неизпълнение на заповедта. В полза на молителя са присъдени съдебни разноски от 300 лева, а П. е осъдена да заплати в полза на Държавата 200 лева глоба, както и дължимата държавна такса за производството в размер на 25 лева. По делото е издадена съдебна заповед от 05.12.2017 г.

Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответникът по молбата К.П. обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Излагат се съображения, че неправилно съдът не съобразил влязло в сила решение № 1519/29.09.2017 г. по гр.д. № 4026/2017 г. по описа на БРС, съгласно което е прието, че въззивницата е била жертва на насилие в процесния случай. Излагат се доводи за наличие на противоречие на обжалвания акт с цитирания, при което се достига до положение, при което въззивницата нелогично се явява и насилник и жертва по отношение на един и същи акт. По изложените съображение, въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д.К.Н., ЕГН **********, чрез адвокат чрез адвокат Нафизе Кенан от АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 2, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт – законосъобразен и правилен, като излага подробни съображения по оплакванията, релевирани от въззивника. Навеждат се доводи, че извършеният от въззивницата акт на насилие е безспорно доказан от събрания по делото доказателствен материал. Сочи се, че твърденията на въззивницата да е била жертва на агресия от страна на въззиваемия, вследствие на което да е получила средна телесна повреда не отговарят на действителността, не се подкрепят с доказателства и се опровергават от показанията на разпитаните свидетели. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт и присъждане на направените разноски в настоящата инстанция.

Въззивницата, чрез процесуалните си представители, в открито съдебно заседание поддържа въззивната жалба и моли за отмяната на обжалвания акт и присъждане на направените съдебни разноски.

Въззиваемият, чрез своя пълномощник поддържа отговора на въззивната жалба в открито съдебно заседание и моли за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима и се явява основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, като постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите на РС - Бургас, които изцяло споделя относно възприетата фактическа обстановка, а във връзка с оплакванията по жалбата, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Бургаският районен съд е бил сезиран с молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие по реда на чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН от Д.Н. лично, по повод домашно насилие, осъществено по отношение на него от страна на бившата му фактическа съпружеска съжителка – К.П..

Между страните не са спорни обстоятелствата, че са съжителствали на семейни начала през последните шест години, в собствено на молителя жилище, както и че нямат общи деца, а заедно с тях е живял **-годишния син на П. от предходен брак.

Не се спори и че за времето на фактическото съжителство на страните отношенията им са били нормални, като никоя от тях не е проявявала физическо или психическо насилие по отношение на другата, а раздялата им е настъпила на 24.05.2017 г., два дни след процесния случай.

Видно от представената по делото Декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, молителят е декларирал, че на 22.05.2017 г. се е провело семейно събиране по повод абитуриентския бал на дъщеря му от предходен брак, на което той й дал пред гостите определена сума пари. От същата декларация се установява, че още по време на събирането П. променила поведението си, станала злобна, и след консумация на по-голямо от обикновеното количество алкохол, във времето от 00,30 часа до 01,00 часа на 23.05.2017 г., след като с молителя и синът си се прибрали, проявила словесна и физическа агресия по отношение на Н. Посочва се, че след като влезли в дома на молителя, 11-годишния син на П. се качил на второто ниво на апартамента и си легнал, а страните останали на първото. Заявява се, че П., в нетрезво състояние, започнала да крещи и да държи сметка на молителя защо е дал пари на дъщеря си, а не на нея. При опит на молителя да я успокои, П. му се нахвърлила с юмруци и ритници и започнала да го дере. Актът на насилие бил преустановен след като 11-годишното дете слязло на първото ниво, за да види какво се случва. Молителят сочи, че от случая са му нанесени телесни увреждания, установени по характер с медицинско удостоверение. Заявява, че съжителството му с П. продължило още два дни, като преди да се изнесе тя го заплашила, че ще го съди и ще изкара пари от него. Посочва се, че 20 дни след като П. се изнесла, разпространила в социалната мрежа Фейсбук колаж от снимки, който представял молителя като насилник пред обществеността и по този начин осъществила по отношение на него психически тормоз.

От представено в приложение на молбата  съдебномедицинско удостоверение № 70/29.05.2017 г., издадено от началникът на отделението по съдебна медицина при МБАЛ Бургас, е видно, че освидетелстваният Д.Н. е с установени кръвонасядания, охлузвания по лицето, тялото и крайниците, които е възможно да са му причинени от осъществено по отношение на него физическо насилие от нощта на 22.05.2017 г. срещу 23.05.2017 г. Представеният документ е официален свидетелстващ и обвързва съда с материална доказателствена сила досежно установените в него факти и обстоятелства.

На страните и съда е известен и фактът, че въз основа на влязло в сила решение № 1519/29.09.2017 г. по гр. д. № 4026/2017 г. по описа на БРС е издадена съдебна заповед № 29/29.09.2017 г. за защита на К.П., по повод на домашно насилие, извършено срещу нея от молителя Н. на процесната дата.

Видно от приложено съдебномедицинско удостоверение № 86/23.05.2017 г. на ординатор отделението по съдебна медицина при МБАЛ Бургас, П. е с установени кръвонасядания, драскотини, ранички, които съответстват на удари с юмруци по главата и лицето от около полунощ на същия ден.

Представените епикриза, медицински направления и снимков материал не представляват годни доказателства за установяване на твърдяната от П. нанесена й средна телесна повреда, предвид което и настоящият съд не ги цени при формиране на волята си.

Приложени са докладни записки и сведения по преписка на МВР, както и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство на Районна прокуратура - Бургас. Тези писмени доказателства, по своята същност представляват възпроизвеждане на изявления на страните пред органи на власт, както и обяснения в писмен вид, поради което и не се ползват с доказателствена стойност в настоящия процес. От свидетелство за съдимост и удостоверение от Окръжна прокуратура – Бургас се установява, че молителят не е осъждан и не е привлечен в качеството на обвиняем и срещу него не се водят наказателни производства.

Досежно предоставените по делото извлечения от социалната мрежа Фейсбук – публикации и кореспонденция, съдът ги приема за сведение досежно твърдения от молителя психически тормоз, упражнен от П., но предвид  факта, че не съставляват годни доказателства по смисъла на ГПК, не ги цени по същество.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели – Г. Н. – дъщеря на молителя, Т. Б. – ****** на молителя, М. А. – най-добра приятелка на П. и К. П. – ****** на насрещната страна, ценени от настоящата инстанция през призмата на чл. 172 от ГПК, предвид близостта на свидетелите със страните, се установява безспорно, че П. и молителят са имали нормални отношения през време на фактическото си съжителство и между тях не е имало случаи на насилие до настоящия момент.

Свидетелите Б. и Н. сочат, че молителят никога не е проявявал агресия, нито към децата си, нито към бившата си съпруга. Заявяват, че на събирането по повод бала на Н., молителят й дал сума пари пред всички присъстващи, включително П., както и че са възприели лично нараняванията на молителя ден след случая. Свидетелката Б. заявява, че в процесната вечер, при напускане на семейното събитие, П. е била в нетрезво състояние, а молителят бил употребил алкохол, но не бил пиян. В показанията си, Н. сочи, че лично е възприела насочените срещу баща й публикации в социалната мрежа, включващи колаж на снимки на П. и молителя, които е намерила за обидни.

От друга страна показанията на свидетелите К. П. и А. оформят втора група твърдения – двете не са били очевидци на случая, преразказват изцяло изявления на П. и нейния син и в този смисъл дадените от тях сведения не се ползват с доказателствена стойност. Заявяват, че знаят за инцидента, възприели са наранявания по П. след него, като твърдят, че не знаят за други предходни инциденти и намират отношенията им за безконфликтни и нормални до процесния случай.

Горната фактическа обстановка е била правилно установена от първоинстанционния съд, като на база на правилно установените факти, правилно е бил приложен законът.

Пред въззивния съд е представено писмо от Районна прокуратура – Бургас, от което е видно, че молителят е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 3292ЗМ 566/2017 г. по описа на 04 РУ – Бургас.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното:

Твърдените във въззивната жалбата оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционния акт, свързана с неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, са неоснователни.

По отношение на основния предмет на правния спор, следва да се посочи, че съгласно легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от Закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие.

Основният спор по делото е съсредоточен около това, дали поведението на въззивницата покрива признаците на домашно насилие или представлява израз на самозащита срещу упражнявано от молителя по отношение на нея. За установяване на този правнорелевантен факт в първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, основно място сред които заема декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН на пострадалото лице, която следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, тъй като в нея се съдържа подробно описание на конкретните действия, извършени във времето от 00,30 до 01,00 часа на 23.05.2017 г. и двадесет дни по късно спрямо молителя, които са в достатъчна степен индивидуализирани по време, място и начин на извършването им. Същата се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице. Ответницата П. се е позовала на издадена в нейна защита съдебна заповед по повод упражнено по отношение на нея физическо насилие от молителя, като твърди, че насилието се е случило пред очите на 11-годишния й син, без повод и причина, още на влизане през входната врата на апартамента, в който са живели с молителя на съпружески начала. Тези твърдения противоречат на показанията на свидетелите, които еднозначно заявяват, че молителят никога не е проявявал агресия към П. преди процесната дата, нито е посягал на децата или бившата си съпруга. В този смисъл нелогични се явяват обясненията на П., че повод за случая не е имало, а съдът кредитира с доверие изложените от молителя обстоятелства в тази връзка, а именно – че П. е била раздразнена от публичното предаване на пари от баща на дъщеря, че е консумирала по-голямо количество алкохол и след прибирането си в дома на молителя е направила скандал по въпроса, като първа е проявила физическа агресия спрямо него. Истинността на твърденията за предадените пари и степента на алкохолно опиянение на П. в процесната нощ се подкрепят от показанията на свидетелите Н. и Б. и сочат на логична първопричина за разразилия се в последствие побой между страните. В същия ред на мисли е разсъждавал и БРС, както по настоящото дело, така и по делото за домашно насилие, водено от П. срещу Н. В тази връзка, следва да се посочи, че ЗЗДН предвижда защитата и за деца от упражнявано по отношение на тях психическо насилие, като каквото би могло да се определи твърдяното от П. присъствие на малолетния й син на случая. Въпреки това, ответницата, в качеството си на законен представител на своето 11-годишно дете, не е счела, че тези обстоятелства са налице и е потърсила защита от съда единствено за себе си. Това поведение на ответницата налага за настоящия съд извод, че детето не е присъствало на побоя, а е било в стаята си на горния етаж на мезонета и именно появата му е сложило край на скандала, както сочи и молителят.

Тук е мястото да се посочи, че видно от представените от страните съдебномедицински удостоверения, изготвени непосредствено след процесната дата, нараняванията им са сходни по местоположение и интензитет – синини, охлузвания, драскотини по ръцете, краката и лицето. Що се касае до твърденията на ищцата за нанесена й същата вечер средна телесна повреда, съдът намира същите за недоказани. Представените направления и епикризи от по-късни спрямо събитието дати не установяват безспорно, че увреждането на носа на П. е именно вследствие поведението на молителя. Това обстоятелство не се установява и от образуваното срещу Н. досъдебно производство, предвид презумпцията за невиновност до постановяване на окончателен съдебен акт.

Ето защо, с оглед на събраните по делото доказателства – декларация, писмени и гласни доказателства - съдът приема за установено по делото, че по отношение на молителя е извършен акт на насилие от ответницата, довел до насрещна негова агресия. Действията на П. съдът квалифицира като самостоятелен акт на физическо, емоционално и психическо насилие, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, изразяващо се в отправяне на заплахи, търсене на сметка за лични отношения между баща и дъщеря, нанасяне на удари с ръце и крака по тялото и главата на молителя.

Настоящият съдебен състав намира постановените от БРС мерки за защита за напълно адекватни, доколкото въпреки всичко горепосочено, в конкретния случая все пак се касае за по-леко укорима форма на домашно насилие, каквато се явява психическия и емоционален тормоз и констатираните телесни увреждания. Самите мерките за защита имат за цел да предотвратят непосредствен контакт между извършителя и пострадалото лице, а не защитавайки личните права на един субект да ограничат тези на друг. Мерките се налагат, за да санкционират поведението на извършилия конкретен вид насилие спрямо личната сфера на друго лице и да го възпрат за в бъдеще от подобен вид поведение, като в конкретния случай съдът счита, че така определените спрямо въззивницата мерки са достатъчни за постигане на тези цели.

На последно място - неоснователни са възраженията, изложени във въззивната жалба, свързани с това, че въззивницата всъщност е действала при самозащита и е недопустимо съчетаването на двете качества – насилник и жертва по отношение на едни и същи акт.  Както е посочено по-горе, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесният случай съставлява самостоятелен акт, предхождащ упражненото впоследствие насилие от молителя по отношение на въззивницата. В тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че фактът на понесеното от П. физическо насилие е взет предвид, но той не би могъл да бъде извинителен за предхождащото го нейно агресивно поведение. Видно и от доказателствата по делото, поведението на молителя е предмет на други производства, по които компетентни да се произнесат са съответните сезирани органи и институции.

По горните съображения и предвид факта, че правният извод, до който въззивната инстанция достига, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, на основание чл. 271 от ГПК решението на БРС следва да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция, страните са заявили изрично претенции за присъждане на разноски в тяхна полза. Съобразно изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, такива се дължат в полза на въззиваемия. Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на присъждане в процеса подлежат само действително сторените и доказани разноски, а в настоящия случай въззиваемият е представил доказателства за реално сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, които следва да му се присъдят. С оглед изхода на спора пред БОС на основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16 ТДТКССГПК и съобразно т. 22 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да заплати по сметка на БОС държавна такса в размер на 12,50 лева.

На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1983/05.12.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 4152/2017 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА К.Н.П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Д.К.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „К.Б. *“ № **, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.Н.П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас, държавна такса в размер на 12,50 /дванадесет лева и 50 ст./ лева.

Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.     

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

   2.