РЕШЕНИЕ
№82
гр. В. Търново, 11.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
девети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10085 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ст. експерт И.Т.–
служител с юридическо образование, в качеството му на пълномощник на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, срещу Решение
№11/07.02.2022г. по АНД/НАХД №128/2021г. по описа на Свищовския районен съд, с което решение е отменено Наказателно
постановление №КГ-2287/05.03.2020г. на председателя на ДАМТН, с което на „Агресия 2005“ ЕООД
от с. Б.С., за нарушение по чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух/ЗЧАВ/ и чл. 6, т. 1 от Приложение №1 от Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния
контрол/НИКТГУРНТК, ПМС №156/15.07.2003г./, на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на
10 000 лв. и на основание чл. 25, ал. 2
от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа №11 за таксите, които се събират в системата
на ДАМТН по Закона за държавните такси/МПС №97/19.05.1999г./ е възложено на
„Агресия 2005“ ЕООД да заплати разходи в размер на 1 150 лв.
Релевират се оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението
на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция,
с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът по жалбата – Агресия 2005“ ЕООД от с. Б.С., чрез
пълномощника си по делото, оспорва подадената жалба и моли обжалваното решение
да бъде оставено в сила. Претендира за разноски по касационното производство.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №11/07.02.2022г. по АНД/НАХД №128/2021г.
състав на Свищовския районен съд е отменил Наказателно постановление
№КГ-2287/05.03.2020г. на председателя на ДАМТН, с което на „Агресия 2005“ ЕООД,
за нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ и чл. 6, т. 1 от Приложение №1 от
НИКТГУРНТК, на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв.
и на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа №11 е възложено на „Агресия 2005“ ЕООД да заплати
разходи в размер на 1 150 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че
посоченото в наказателното постановление нарушение не е доказано от обективна
страна, тъй като при събирането на доказателствата не са спазени специфичните
нормативни изисквания по НИКТГУРНТК и Българските държавни стандарти. Направен
е окончателен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Делото се разглежда за втори път от касационната
инстанция, след като с Решение №150/21.06.2021г. по КНАХД №10129/2021г. по
описа на АСВТ е отменено решението по АНД №80/2020г. на Свищовския районен съд,
като на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
При
повторното разглеждане на делото съдът е приел за установена фактическата
обстановка, която е изведена въз основа на правилен анализ на събраните по
делото доказателства.
Между
страните не е било спорно, че на 01.08.2019г. от служители на касатора е била извършена проверка в обект – бензиностанция
в с. д., стопанисван от „Агресия 2005“ ЕООД. От бензиноколонка
№ 2 с налично количество 2 322 литра гориво е взета проба от течно гориво –
автомобилен бензин А-95Н с Протокол за проверка и вземане на проба
№Рс-102/1.08.2019г. От този протокол се установява, че една част от пробите е
разпределена за евентуален арбитраж, а друга част е разпределена както следва –
3 броя за изследване и една проба за касатора.
Взетата
контролна проба била изпитана в стационарна лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН, гр. София, за резултата от
което е съставен Протокол за изпитване №С-0300-1/06.08.2019г. На основание
изготвения Протокол за изпитване в ГДККТГ е извършена експертиза и е изготвен
Констативен протокол №КП-0431/06.08.2019г. за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество, съгласно който: течно гориво – автомобилен бензин А -
95Н не съответства на изискванията за качество, както следва: - „Дестилационни
характеристики“: „край на кипене“(°С): Получен резултат от изпитването 218,5°С
при норма максимум 210,0°С – отклонение
с 8,5°С над максимално допустимата стойност, на база на който е прието е, че по
показател „Дестилационни характеристики“ продуктът на касатора
не съответства на изискванията за качество.
От
проверяваното лице е подадено заявление за провеждане на арбитражно изпитване. Такова
е проведено в Изпитвателна лаборатория за горива при
„БТ“ ООД, гр. Стара Загора. По отношение на резултатите от изпитването е
констатирано в Протокола за изпитване №303/14.08.2019г. и Експертиза за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно
изпитване №Еа-016/15.08.2019г., че дестилационната характеристика край на
кипене на пробата е 221,4°С, при допустима по вече цитирания стандарт 210°С.
Въз основа на този протокол е изготвено експертно заключение, според което
продуктът не съответства на показателя „Дестилационна характеристика“.
При
първоначалното разглеждане на делото е било прието заключение на
съдебно-химическа експертиза, в което се посочва, че не може да се установи
спазване на изискването по т.6.3 от БДС EN 14275:2013 преди вземането на пробата
да се източат минимум 4 литра от продукта пред дозиращия накрайник в подходящ
съд, като това не се прави само ако вземането на проба се извършва веднага след
зареждане на автомобил с гориво, тъй като източване не е отбелязано, а
автомобил е заредил с гориво от същата колонка час и двадесет минути преди
вземане на пробата. СХЕ е отчела, че взетите проби са транспортирани със
служебен автомобил в хладилна камера само до службата на наказващия орган, но и
контролната, и арбитражната проба са изпратени за изследване до София и Стара
Загора по куриер, без да са ангажирани доказателства за спазване на изискването
да са в хладилни чанти или при друго охлаждане до определените в стандартите
температури. Вещото лице е посочило изрично, че дестилационните характеристики
се влияят както от замърсяване на пробите, вкл. при вземането им по ненадлежния
ред, така и от транспортирането им в неохладени съдове до лабораториите или
продължителен престой отворени на висока температура. При новото разглеждане на
делото е проведен повторен разпит на свидетелите, извършили проверката и пробовземането.
При
преценка на събраните по делото доказателства въззивният
състав е приел, че начинът на пробовземането – без да
са изпълнени посочените по-горе изисквания по т.6.3 от БДС EN 14275:2013, потвърден от заключението
на СХЕ и показанията на свидетелите, както и транспортирането на пробите при
неспазване на изискванията за охлаждане и поддържане на определена температура,
компрометират резултатите от изследването, тъй като оказват влияние върху
стойностите на отчитаните показатели, съгласно посоченото от вещото лице по
СХЕ. Тези фактически констатации се споделят от настоящия състав.
Следва
да се посочи, че изводите на въззивния състав се
основават на анализ на събраните по делото гласни доказателства и кредитирането
на приетата СХЕ, които преценени съвкупно обосновават мотиви за допуснати
нарушения при пробовземането и боравенето с пробите.
Поради това не могат да бъдат споделени направените оплаквания в касационната
жалба, за произволно тълкуване на фактите от съдебния състав и безкритично
възприемане на становището на другата страна. Съдът е отчел доказателствената
сила на съставения протокол за извършване на проверката като официален
документ, но в него не са посочени изрично обстоятелствата, при които е взета
пробата, както и начина на нейното последващо
транспортиране. Няма пречка тези обстоятелства да се установят допълнително
посредством свидетелски показания и експертиза, както е било сторено. Противно
на застъпеното от касатора, изводите на съда
съответстват в цялост на събраните по делото доказателства, като не са
представени такива, които да опровергават направените изводи досежно начина на
вземане и съхраняване на пробите.
След
като както се посочи, не са били спазени специфичните нормативни изисквания за
извършване на проверката, то отчетените резултати от нея не могат да отразят
коректно обективното състояние и съответно направените въз основа на тях изводи
за качеството на изпитвания продукт са най-малко поставени под съмнение. При
така установеното от фактическа страна обосновано е прието, че не е доказано,
че проверяваното гориво не съответства на показателя „Дестилационна характеристика“, което от своя
страна да обоснове извършено нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ и чл. 6, т. 1 от
Приложение №1 от НИКТГУРНТК от ответника по касация.
Това е основание да се приеме за незаконосъобразно
издаденото наказателно постановление и същото да бъде отменено по реда на
съдебния контрол. Като е приел същото, въззивният съд правилно е изтълкувал и приложил закона.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде
оставено в сила.
Съобразно изхода на спора пред АСВТ в полза на
ответника по касация се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 830 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд –
В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11/07.02.2022г. по АНД/НАХД №128/2021г.
по описа на Свищовския районен съд, с което решение е отменено Наказателно постановление
№КГ-2287/05.03.2020г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор.
ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор да заплати на Агресия 2005“ ЕООД от с. Б.С., разноски за
производството пред АСВТ в размер на 830/осемстотин и тридесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.