№ 259
гр. Варна , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100503332 по описа за 2020 година
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 273226/14.10.2020г., подадена от
М. И. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П.Н. от ВАК, срещу
решение №260415/28.09.2020 год., постановено по гр.дело №1220/2020 год.
на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от М. И. Д., ЕГН ********** с
адрес ***** против "МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК ********* със седалище гр.
София, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане в за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
17747 лева (седемнадесет хиляди седемстотин четиридесет и седем лева),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит – Ваканция №
065-245/2008 г., за която сума е образувано изпълнително дело №
20137110400824 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег. № 711, РД ОС - Варна.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно. ВРС неправилно е приел, че по
изпълнително дело № 20137110400824 по описа на ЧСИ Д.П.-Я. не е
настъпила перемпция и давността не е изтекла по отношение на процесното
1
вземане и то не е погасено по давност. ВРС неправилно е приел, че в периода
от 20.11.2013г. до 21.11.2018г. взискателят е поискал извършването на
множество изпълнителни действия, поради което перемпция не е настъпила.
Твърди, че вписването на възбрана на 14.01.2014г. в АВ не е изпълнително
действие и не прекъсва давността. Сочи, че с депозираната на 07.08.2015г.
молба за налагане на запор на трудово възнаграждение и банкови сметки в
Банка ДСК ЕАД не е прекъсната давността, т.к. по запорно съобщение от
20.11.2013г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника в същата
банка. След като изпълнителното действие е било извършено през 2013г.,
повторното му извършване на 07.08.2015г. няма правна стойност и не
прекъсва давността. Искането за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение също не прекъсва давността, защото ищцата не е получавала
трудово възнаграждение. Моли за отмяна на обжалваното решение и за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемото дружество
"МАКРОАДВАНС" АД, чрез пълномощник юрисконсулт Л.И., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със
събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. Сочи, че
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение, а не с извършването на такива действия. Излага, че ТР
№2/26.06.2015г. действа занапред и че началото на новата погасителна
давност започва след 26.06.2015г., поради което петгодишната давност е
следвало да изтече най – рано на 26.06.2020г. Моли за отхвърляне на жалбата
и за присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът М. И. Д. не се явява, не се представлява. Представена е писмена
защита вх. №434/11.01.2021г. лично от М.Д.. Преди съдебно заседание е
подадена и молба вх. №450/11.01.2021г. от процесуалния представител на
въззивницата адв. П.Н., с която поддържа жалбата и моли за присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции. В писмени бележки вх.
№1886/02.02.2021г. се излагат твърдения за допуснати процесуални
нарушения от ВРС и от ВОС.
2
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемото дружество "МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК ********* не изпраща
представител. С представени преди съдебно заседание становища вх.
№25279/02.12.2020г. и вх. №127/06.01.2021г. процесуалният представител на
дружеството моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предв ид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен от М. И. Д. срещу ответника
"МАКРОАДВАНС" АД, с искане да се приеме за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 17747 лева, представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит „Ваканция“ с № 0650245/2008
г., сключен с „Алфа банк“ АД, предмет на изпълнително дело № 824/2013 г.
по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег. № 711, район на действие ОС-Варна. Ищецът
твърди, че срещу него е било образувано изпълнително дело № 824/2013 г. по
описа на ЧСИ № 711 Д.П.-Я., въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 13483/2013 г. на ВРС. Твърди, че вземанията на ответника са
погасени по давност, тъй като са изтекли пет години от последното
извършено изпълнително действие, което било на 12.12.2013 г. В условията
на евентуалност твърди, че началната дата от която давността е започнала да
тече е 21.12.2013г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Твърди, че по изпълнителното дело са извършени редица
изпълнителни действия, с които е прекъсната давността. Сочи, че вземането
му не е погасено по давност. Излага доводи, че ТР №2/26.06.2015г. действа
занапред и че началото на новата погасителна давност започва след
26.06.2015г., поради което петгодишната давност е следвало да изтече най –
рано на 26.06.2020г. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна
следното:
3
По ч.гр.д. № 13483/2013 г. на ВРС е издаден изпълнителен лист въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 7899/18.09.2013г.
в полза на кредитор "МАКРОАДВАНС" АД срещу длъжник М. И. Д. за
заплащане на сумата от 17747.93 лева - главница по Договор за потребителски
кредит – Ваканция № 065-245/2008 г., като вземането е прехвърлено от Алфа
банк – клон България АД на "МАКРОАДВАНС" АД, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението – 16.09.2013г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 962.01 лева.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
824/2013 г. по описа на ЧСИ №711 Д.П.-Я.. С разпореждане от 20.11.2013г.
ЧСИ №711 е разпоредил до длъжника да се изпрати ПДИ и е постановил
налагането на възбрана върху недвижими имоти и запор върху банкови
сметки на длъжника.
На 20.11.2013г. до М. И. Д. е изпратена покана за доброволно
изпълнение, като с разпореждане от 21.12.2013г. ЧСИ е приел поканата за
редовно връчена.
На 05.12.2013г. на ПИБ АД, ОББ АД и Райфайзенбанк България са
връчени запорни съобщения, с които е наложен запор върху сметките на
длъжника М. И. Д.. На 06.12.2013. запорно съобщение е връчено на Банка
ДСК ЕАД. На 09.12.2013г. запорно съобщение е връчено на Юробанк
България АД.
На 12.12.2013г. до М. И. Д. е изпратено съобщение, че с разпореждане
на ЧСИ Д.П.-Я. ТД на НАП е присъединен като взискател за сумата от
1775.17 лева.
На 14.01.2014г. в Служба по вписванията – Варна е вписана възбрана
върху недвижими имоти, собственост на въззивницата.
С молба вх. №23126/ 07.08.2015г. взискателят "МАКРОАДВАНС" АД е
поискал да бъде наложен запор върху банкова сметка на длъжника в Банка
ДСК ЕАД и запор върху трудовото й възнаграждение, като ЧСИ е разпоредил
да се извършат справки.
4
На 03.06.2016г. взискателят "МАКРОАДВАНС" АД е поискал да бъде
наложен запор върху банкова сметка на длъжника в ЦКБ АД. На 29.06.2019г.
ЧСИ №711 е постановил да се наложи запор върху сметките на длъжника.
Запорното съобщение е връчено на ЦКБ АД на 19.07.2016г. На същата дата е
получено запорно съобщение и от Банка ДСК ЕАД.
С молба вх. №11713/12.04.2017г. М. И. Д. е представила пълномощно, с
което упълномощава адв. П.Н. да я представлява по изпълнителното дело.
Въз основа на молба на взискателя от 19.03.2018г., на 21.03.2018г. ЧСИ
е издал постановление, с което е наложил запор върху сметките на М. И. Д. в
Сосиете Женерал Експресбанк АД. От писмо изх. №3690/28.03.2018г. на СЖ
Експресбанк АД е видно, че запорът е наложен, като има наложен и
предходен запор.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Доводите на въззивника досежно невалидната представителна власт на
въззиваемата страна са необосновани. Приложеното към отговора на
въззивната жалба пълномощно е редовно, като с него юрисконсулт Л.И. е
надлежно упълномощена да представлява "МАКРОАДВАНС" АД. С молба
вх. №127/06.01.2021г. е представено ново пълномощно, със срок до
31.01.2023г. Пълномощното, приложено към отговора на исковата молба
(л.48, дело ВРС), също е редовно. Доводите на ищцата-въззивник за
нередовно упълномощаване на процесуалния представител на ответното (сега
въззиваемо) дружество са необосновани. Несъстоятелни са и изложените в
писмени бележки вх. №1886/02.02.2021г. доводи, че пълномощното не е
съобразено с разпоредбите на Закона за адвокатурата, т.к. пълномощникът на
"МАКРОАДВАНС" АД е юриконсулт, а не адвокат.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
5
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. ВРС правилно не е прекратил
производството, а е продължил разглеждането на делото, т.к. оттеглянето на
иска е извършено на 13.12.2019г. от адв. П.Н. без той да е бил снабден с
изрично пълномощно по чл.34, ал.3 от ГПК за това процесуално действие.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Институтът на давността има за цел да постигне освобождаване от
облигационна обвързаност, основано на принципа за сигурност на
гражданския оборот. Става дума за правен факт, с който закона свързва
определено потестативно право и правни последици, а именно длъжникът по
едно задължение, станало изискуемо, и по което кредиторът в продължение
на повече от предвидения от законодателя период от време бездейства, да
може едностранно да наложи край на тази своя “вечна” задълженост.
Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на
титуляря на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на
възражение за погасителна давност от носителя на задължението винаги са
свързани със защитата на конкретно субективно материално право, по
отношение на което се погасява правото на иск или на принудително
изпълнение. В конкретния случай правото на принудително изпълнение на
вземането на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№13483/2013г. по описа на РС-Варна. Вземанията по издадената заповед за
изпълнение са съдебно установени, поради което се погасяват с петгодишна
давност. С влизане в сила на заповедта за изпълнение са преклудирани
възраженията на длъжника по договора за потребителски кредит, както и
възраженията му относно извършената цесия. Доводите на въззивницата, че
ВРС не е извършил служебна проверка по чл.7, ал.3 от ГПК за наличието на
неравноправни клаузи са несъстоятелни. Заповедта за изпълнение е влязла в
сила, поради което съдът не може да пререшава въпроса относно валидно
6
възникналите задължения на ищцата към ответното дружество. Съдът следва
да прецени дали безспорното задължение на ищцата към ответното
дружество е погасено по давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните разяснения дадени с ТР 2/2013г. от 26.06.2015г., прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността с прекъсва
многократно – с предприемането на всеки изпълнителен способ.
Давността по отношение на процесните вземания е прекъсната на
05.12.2013г. с налагане на запор върху сметките на длъжника М. И. Д. в ПИБ
АД, ОББ АД и Райфайзенбанк България. След това давността е прекъсната на
06.12.2013г. и на 09.12.2013г. На 14.01.2014г. в Служба по вписванията –
Варна е вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на
въззивницата, т.е. с това валидно изпълнително действие по изпълнително
дело № 824/2013 г. давността отново е прекъсната.
Следващото изпълнително действие, прекъсващо давността, е
предприето на 07.08.2015г., когато взискателят "МАКРОАДВАНС" АД е
поискал да бъде наложен запор върху банкова сметка на длъжника в Банка
ДСК ЕАД и запор върху трудовото й възнаграждение. Необосновани са
доводите във въззивната жалба, че повторното налагане на запор върху
сметката в Банка ДСК ЕАД, върху която вече е бил наложен запор, не
представлява валидно изпълнително действие. Както бе посочено по-горе,
съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР 2/2013г. от 26.06.2015г.,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
7
рамките на определен изпълнителен способ.
Валидно изпълнително действие, прекъсващо давността, е извършено
през м. юни 2016 г. чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника
в ЦКБ АД. Необосновани са доводите във въззивната жалба, че между
12.12.2013г. и 03.06.2016г. е изминал период по –голям от две години, през
който не са извършвани изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело е перемирано по силата на закона на 12.12.2015г. В
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по право. В конкретния случай
на 14.01.2014г. и на 07.08.2015г. са извършени валидни изпълнителни
действия, поради което изпълнителното дело не е перемирано по силата на
закона.
Доводите на М.Д., че изпълнителните действия не прекъсват давността,
защото съдебният изпълнител не й е назначил особен представител, са
необосновани. За валидното налагане на запори и възбрани не е необходимо
на длъжника да е бил назначен особен представител. Освен това, с молба вх.
№11713/12.04.2017г. М.Д. е представила по изпълнителното дело
пълномощно, с което упълномощава адв. П.Н. да я представлява.
Следващото изпълнително действие, прекъсващо давността, е
предприето през м. март 2018г. Въз основа на молба на взискателя от
19.03.2018г., на 21.03.2018г. ЧСИ е издал постановление, с което е наложил
запор върху сметките на М. И. Д. в Сосиете Женерал Експресбанк АД. От
21.03.2018г. е започнала да тече нова петгодишната погасителна давност.
Исковата е молба е предявена на 18.01.2019г. Към датата на
предявяване на иска давността не е изтекла, поради което искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за неоснователност
на иска, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази
част.
С определение №5111/08.04.2020г. РС-Варна е освободил ищцата от
заплащането на държавни такси до приключването на делото пред всички
8
инстанции, на основание чл.83, ал.2 от ГПК. С решение №260415/28.09.2020
год., ВРС е осъдил М. И. Д. да заплати по сметка на Варненски районен съд
сумата от 709.88 лева, представлява държавна такса, на основание чл.78, ал.6
от ГПК. В тази част решението е неправилно. След като ищцата е била
освободена от заплащането на държавни такси по делото, то осъждането й на
основание чл.78, ал.6 от ГПК е незаконосъобразно. Решението следва да бъде
отменено в тази част.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260415/28.09.2020 год., постановено по
гр.дело №1220/2020 год. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от М.
И. Д., ЕГН ********** с адрес ***** против "МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК
********* със седалище гр. София, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
приемане в за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 17747 лева (седемнадесет хиляди седемстотин
четиридесет и седем лева), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит – Ваканция № 065-245/2008 г., за която сума е
образувано изпълнително дело № 20137110400824 по описа на ЧСИ Д.П.-Я.,
рег. № 711, РД ОС - Варна.
ОТМЕНЯ решение №260415/28.09.2020 год., постановено по гр.дело
№1220/2020 год. на РС – Варна, в частта, в която М. И. Д., ЕГН ********** с
адрес ***** е осъдена да заплати по сметка на Варненски районен съд сумата
от 709.88 лева, представлява държавна такса.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН ********** с адрес ***** да заплати на
"МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК ********* със седалище гр. София,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева), на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10