Решение по дело №269/2020 на Административен съд - Ловеч

 

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   №……

 

             гр. Ловеч, 05.07.2022 г.

 

         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 269/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда  на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3  от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),  във връзка с чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Административното дело е образувано по жалба от „Арония Алайф Агрикалчър“  ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Христо Ботев“ № 66, представлявано от управител П.П.Ц.  чрез адвокат С.Л. от ЛАК със съдебен адрес: ***, пл. Тодор Кирков № 1, к-с- „Драката“, вх. Б, ет. 1, ап. 4 срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 33/1/1231149/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6699 от 24.04.2020 г. издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с който на търговското дружество е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 45 770, 27 лв.

По изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна, като според жалбоподателя оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В жалбата се сочи, че дружеството е извършило инвестицията по одобрения проект съобразно сключения административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) с ДФЗ и че са изпълнени всички задължения по този договор от страна на „Арония Алайф Агрикалчър“  ЕООД.

Навеждат се доводи, че дружеството жалбоподател не е поемало задължение за достигане на финансовите показатели, които са заложени в представения от него пред ДФЗ бизнес план по проекта, както и че счита същите за прогнозни.

Развива аргументи досежно наличието на неблагоприятни климатични условия, повлияли на плододаването на овощните дръвчета на жалбоподателя и оттам на реализираната продукция и генерираните приходи.

Жалбоподателят излага и аргументи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради това, че издателят при определяне на сумите, подлежащи на възстановяване се е позовал на „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007-2013“, като сочи, че при подписване на процесния договор за БФП тези правила не са съществували. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „Арония Алайф Агрикалчър“  ЕООД се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, развива подробни съображения по съществото на правния спор и претендира разноски по делото съгласно приложен списък.

Ответникът – Изпълнителният директор на ДФЗ в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна и излага доводи по същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е  основателна.

От доказателствата по делото се установява, че „Арония Алайф Агрикалчър“  ЕООД е представило пред ДФЗ бизнес план по мярка 123 „Добавяне на стойности към земеделски и горски продукти“, ПРСР 2007-2013, проект „Закупуване на съоръжения за оборудване на подвижна платформа за производство на директни плодови сокове“ № 33/1/1231149, с посочена в него сума на инвестиция – 152 555,56 лева (л. 15-45).

По силата на договор № 33/1/1231149 от 11.08.2014 г. ДФ „Земеделие“ предоставил на „Арония Алайф Агрикалчър“ ЕООД първоначално определена безвъзмездна финансова помощ в размер на 76 277,78 лв., представляваща 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект № 33/1/1231149 от 19.02.2014 г.

С Анекс I от 11.09.2014 г. (л. 58-59) към договор № 33/1/1231149 размерът на първоначално определена безвъзмездна финансова помощ бил изменен на 45 770,30 лева.

Подписан бил и Анекс II от 27.11.2014 г. (л. 236-238) към договор № 33/1/1231149, с който била изменена таблицата за одобрените инвестиционни разходи.

От ДФ „Земеделие“ в полза на „Арония Алайф Агрикалчър“ ЕООД била изплатена безвъзмездна финансова помощ по договора в размер на 45 770,27 лв. на 10.12.2014 г. (л. 250-252).

Със Заповед № 371279/28.11.2018 г. на Началник отдел РТИ Плевен (л. 255) било възложено извършването на проверка на място.

Във връзка с извършената проверка на място за изпълнение на поетите от дружеството задължения по сключения договор бил съставен контролен лист, в който са отразени резултатите от проверката (л. 257-283). Видно от същите, за 2015 г. при заложена в бизнес плана продукция от 107 500 литра, е установена реализирана такава в размер на 2 340 литра, при заложени в бизнес плана приходи от продажби 253 000 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 18 318,98 лв.; за 2016 г. при заложена в бизнес плана продукция от 107 500 литра, е установена реализирана такава в размер на 1 352 литра, при заложени в бизнес плана приходи от продажби 253 000 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 12 612,92 лв.; за 2017 г. при заложена в бизнес плана продукция от 107 500 литра, е установена реализирана такава в размер на 1090 литра, при заложени в бизнес плана приходи от продажби 268 940 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 11 283,01 лв.; за 2018 г. при заложена в бизнес плана продукция от 107 500 литра, е установена реализирана такава в размер на 1 874 литра, при заложени в бизнес плана приходи от продажби 268 940 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 14 641,16 лв.

С уведомително писмо с изх. № 01-152-2600/736 от 21.12.2018 г. на ДФЗ (л. 284) дружеството било уведомено, че при проверката на място са констатирани несъответствия, детайлно описани в контролния лист, който бил приложен към писмото, като била предоставена възможност на „Арония Алайф Агрикалчър“ ЕООД да изложи своите забележки и възражения по него.

Предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана прогнозни стойности на приходите на „Арония Алайф Агрикалчър“ ЕООД било изпратено и уведомително писмо с изх. № 01-2600/2015 от 10.04.2019 г. (л. 286-287), с предоставен срок за представяне на отговор. Дружеството е представило такъв с вх. № 01-2600/2015 от 17.05.2019 г. с приложени към него документи (л. 292-348).

С писмо с изх. № 01-2600/2015#2 от 27.06.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л. 349-352) дружеството било уведомено, че по отношение на него се открива производство по налагане на финансови корекции, като в същото били описани констатираните от ДФЗ нарушения.

Със Заповед № 03-РД/4102 от 30.09.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л. 353), във връзка с изменението на ЗПЗП, обн. в ДВ бр. 51, в сила от 28.06.2019 г., било прекратено производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция на „Арония Алайф Агрикалчър“ ЕООД, открито с писмо с изх. № 01-2600/2015#2 от 27.06.2019 г.

Образувано било административно производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, за което дружеството било уведомено с писмо изх. № 01-2600/6699 от 04.11.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л. 355-358), на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК. В уведомителното писмото са описани установените неизпълнения на задълженията по одобрения бизнес план. Установено било средноаритметично изпълнение на приходите за всички проверявани периоди 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 5,95 % от заложените приходи. От дружеството бил депозиран отговор с вх. № 01-2600/6699 от 02.12.2019 г. (л. 359-362).

Въз основа на събраните в административното производство доказателства бил издаден обжалвания АУПДВ № 33/1/1231149/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6699 от 24.04.2020 г. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 363-370), в който е описано констатираното неизпълнение на бизнес плана, а именно -  за 2015 г. при заложени в бизнес плана приходи от продажби 253 000 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 18 318,98 лв., представляващи 7,24 % изпълнение на бизнес плана; за 2016 г. при заложени в бизнес плана приходи от продажби 253 000 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 12 612,92 лв., представляващи 4,99 % изпълнение на бизнес плана; за 2017 г. при заложени в бизнес плана приходи от продажби 268 940 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 11 283,01 лв., представляващи 4,20 % изпълнение на бизнес плана; за 2018 г. при заложени в бизнес плана приходи от продажби 268 940 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 14 641,16 лв., представляващи 5,44 % изпълнение на бизнес плана. Във връзка с допълнително представените от дружеството счетоводни документи адм. орган е констатирал, че за финансовата 2018 г. „Арония Алайф Агрикалчър“ ЕООД е реализирало приходи от продажба на сокове в размер на 19 864,31 лв.  при заложени в бизнес плана 268 940 лв., което представлява 7,39 % изпълнение на бизнес плана за 2018 г. Установено било средноаритметично изпълнение на приходите за всички проверявани периоди 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 5,95 % от заложените приходи.

В АУПДВ е посочено също, че на основание т.8.1 от договор № 33/1/1231149 от 11.08.2014 г., във връзка с неизпълнението на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г., както и на основание чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и съгласно т. 30, предложение второ от Приложение към раздел I „Общи положения“ от публикуваните в бр. 69 от 30.08.2019 г. на ДВ Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 (Правилата), когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично з същия период и времетраенето на нарушението е продължило повече от 2 пълни финансови години се налага санкция в размер на 100%  от предоставената финансова помощ по договора.

Във връзка с изложените в акта мотиви и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“, във връзка с неспазване на разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г., както и на основание т.8.1 от договора и съгласно т. 30 от Приложение към раздел раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013  във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, с оспорения в настоящото съдебно производство АУПДВ № 33/1/1231149/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6699 от 24.04.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л. 363-370), на „Арония Алайф Агрикалчър“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 45 770,27 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна по делото са допуснати съдебно-икономическа експертиза вх. № 4308/18.11.2020 г. (л. 581-585) и съдебна-агрономическа експертиза вх. № 951/24.02.2022 г. (л. 648-658).

Заключенията са приобщени към доказателствения материал по делото.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, считано от съобщението на обжалвания акт на 30.04.2020 г. (л. 370 от делото), а жалбата е подадена на 13.05.2020 г., видно от куриерската товарителница на л. 14 от делото, от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от оспорване на акта, пред родово и местно компетентния съд, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна.

При постановяване на настоящото решение настоящият състав на съда се съобрази с практиката на Върховния административен съд в следните съдебни решения: Решение № 4137 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2021 г., Решение № 4210 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2021 г., Решение № 2641 от 22.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6671/2021 г., Решение № 9684 от 28.09.2021 г. на ВАС по адм.д. № 1262/2021 г., Решение № 8695 от 19.07.2021 г. на ВАС по адм.д. № 2647/2021 г., Решение № 5571/10.05.2021 г. на ВАС по адм.д. № 11903/2020 г., Решение № 6803 от 07.06.2021 г. на ВАС по адм.д. № 1734/2021 г., Решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11774/2019 г., Решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9703/2018 г., Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7468/2018 г., Решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4307/2018 г., Решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1945/2018 г., Решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4912/2018 г. и др.

Няма спор между страните, че процесният Акт за установяване на публично държавно вземане на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е издаден от компетентен орган.

Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони, функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ организира и ръководи дейността му и го представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Компетентността на изпълнителният директор на ДФЗ произтича именно от тази разпоредба в посочената й приложима редакция, поради което липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът намира, че оспореният АУПДВ е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви, но не е спазена формата за издаване на акта, както и е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 2 и чл. 146, т. 3 от АПК.

Безспорно е установено по делото, че между ДФ „Земеделие“ и „Арония Алайф Агрикалчър“ ЕООД е бил сключен Договор № № 33/1/1231149 от 11.08.2014 г. по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007-2013, във връзка с реализирането на проект по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че производството по издаване на оспорения АУПДВ е започнало с писмо с изх. № 01-2600/6699 от 04.11.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 355-358).

Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. мониторинговият период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му.

Поради това мониторинговият период по сключения между „Арония Алайф Агрикалчър“ ЕООД и ДФ „Земеделие“ договор е изтекъл на 11.08.2019 г., т. е. преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт на 04.11.2019 г.

Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2 от 2018 г./ - започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.

Както беше посочено по-горе, в настоящия случай е изтекъл периодът на мониторинг на 11.08.2019 г., преди образуване на административното производство по издаване на процесния АУПДВ на 04.11.2019 г., поради което § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложим.

Към настоящия спор е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 04.11.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 от АПК, а обжалваният АУПДВ е издаден на 24.04.2020 г. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е предвидено, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, дължима поради нарушение на договора, от страна на ползвателите на помощта и бенефициенти по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.

В процесния АУПДВ административният орган се позовава на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание, обаче, е приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ.

На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), АУПДВ за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън основанията по ал. 6, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.

Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (изм. - ДВ, бр. 85/2017 г.), според която след окончателното плащане по проект, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.). Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от ЗНА, във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под „извършване“ на финансова корекция се разбира „изпълнение“ в смисъл на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не „установяване“ по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.

Процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 24.04.2020 г. и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ.

Съгласно  чл. 27, ал. 6 ЗПЗП ( нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) ,дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.

Според ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.

Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори, а това е основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция по реда на този закон.

В този смисъл са налице множество постановени от Върховния административен съд съдебни решения: Решение № 4137 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2021 г., Решение № 4210 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2021 г., Решение № 2641 от 22.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6671/2021 г., решение № 11157 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3783/2021 г., решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, по адм. д. № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, по адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях категорично е прието, че в този случай е налице материално-правната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.

Безспорно показателите на бизнес-плана са индикатори. В този смисъл са и мотивите на решение № 13796/06.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г. на ВАС, според които индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект.

В случая административният орган се позовава на нарушения от страна на ползвателя на поети договорни и нормативни задължения, които неизпълнения представляват нередности.

Както се спомена и по-горе, съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Следователно, законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, и не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материално-правното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материално-правното основание в съответната Наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на същия. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност - само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ по ДОПК.

Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент (ЕО) 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Видно от определението за нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, „нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Предвид изложеното се налага извод, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. В случая размерът на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ за констатираното нарушение е следвало да се установи по този ред, а не както е процедирано с издаване на АУПДВ по реда на ДОПК, при смесване на двете процедури установени в различни нормативни актове и при различни предпоставки.

Ето защо жалбата се явява основателна и следва да се отмени обжалвания АУПДВ.

За пълнота следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя, че в конкретния случай неизпълнението на заложения в проекта финансов резултат не е основание за налагане на финансова корекция, тъй като причините за това са обективни - лоши климатични условия, е неоснователно.

Съдът споделя доводите на ответника, изложени в писмени бележки по съществото на правния спор, че съгласно чл. 23 от Приложение № 2 към Договор № 33/1/1231149 от 11.08.2014 г., отговорността на ползвателя на помощта за неизпълнение на договорните задължения се изключва само ако се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 23/18.12.2009г.. В посочената разпоредба изчерпателно са изброени обстоятелствата, които се квалифицират като форсмажорни. Това са: смърт на получателя на помощта; продължителна професионална нетрудоспособност на получателя на помощта; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител.

В случая нито се твърди, нито се доказва ползвателят да е бил изправен пред някое от посочените по-горе препятствия, следователно не са налице основания за изключване на отговорността му за неизпълнение на задълженията му, следващи от сключения с Държавен фонд „Земеделие“ договор. Нещо повече - съгласно чл. 23 от посочения договор „ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми Фонда при условията на чл. 53 от Наредба 18/2б.0б.2008 г. за възникване на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 /десет/ работни дни от датата, на която ползвателят или упълномощено от него лице е в състояние да го направи.“, което в настоящия случай не е сторено от жалбоподателя.

Съдебната практика е константна и досежно довода на жалбоподателя за отмяна на оспорения АУПДВ във връзка с разпоредбите на „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007-2013“, публикувани в ДВ бр. 69 от 30.08.2019 г. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно придаването на обратно действие на Правилата.

В този смисъл съдът се съобрази с константната съдена практика, вкл. в следните решения на ВАС: Решение № 4210 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2021 г., Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по адм.д. № 326/2021 г. на ВАС, Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020 г. на ВАС, Решение № 3618 от 10.03.2020 г., по адм.д. №14154/19г. на ВАС, оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 8071/2020 г. и мн. др.

Макар и Правилата да не са в сила при сключването на процесния договор за отпускане на безвъзмездна помощ, касаещ програмен период 2007-2013 г., следва да се отбележи, че те са изготвени в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съгласно чл. 43 от Регламент 640/2014 г. Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Регламент 640/2014, с който е отменен Регламент 65/2011 се прилага за заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г., поради което се налага извод, че Регламент 65/2011 урежда секторните правила за намаляване и изключване на помощи по заявления, подадени преди 01.01.2015 г. и е материалноправната уредба от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013 г. Регламентът е в сила към момента на предоставяне на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г., а това означава, че правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта възникват при неговото действие и продължават към датата на приемане на Правилата.

Приетите от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - РА Правила не извършват преценка на юридически факти - нарушения на задължения на бенефециерите по мерките от ПРСР и не променят техните правни последици - възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Преди приемане на Правилата и обн. ДВ бр. 69/2019 г., с Наредби по мерките от ПРСР се установяват видовете нарушения и правните последици от тях, представляващи основания за възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ.
Следва да се посочи, че разликата между обратната сила на правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон. Докато при действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закона, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон.
Освен това за бенефециера е имало яснота за дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в наредбата, така и в договора са уредени задълженията на бенефециера и е установена отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Правилата определят единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения.

Поради изложеното жалбата следва да бъде уважена на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, като след отмяна на акта не се преклудира възможността издателят на същия да издаде решение за налагане на финансова корекция, което ще подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на жалбоподателя на л. 662 от делото общо в размер на 2 500 лв., които са своевременно претендирани и доказани, от които 50 лв. - държавна такса, видно от преводно нареждане на л. 392 от делото, 150 лв. – депозит за СИЕ, видно от преводно нареждане на л. 580 от делото, 300 лв. - депозит за САЕ, видно от преводно нареждане на л. 646 от делото и 2000 лв. – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от договори за правна защита и съдействие на л. 405 и л. 663 от делото. По отношение на претендираната в списъка на разноските такса за обнародване в размер на 20 лв., доколкото такава не е заплащана от жалбоподателя, тъй като обнародване в Държавен вестник не е извършвано по настоящото дело, то съдът счита, че такава не следва да бъде присъждана в полза на жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2  и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 33/1/1231149/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6699 от 24.04.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на „Арония Алайф Агрикалчър“  ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 45 770, 27 лв.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Арония Алайф Агрикалчър“  ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Христо Ботев“ № 66  разноски в размер на общо 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: