№ 3729
гр. Варна, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502126 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 58973 от 29.08.2022 г.,
депозирана от “Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х. И. срещу
Решение № 2660 от 9.08.2022 г., постановено по гр. д. № 1719/2022 г. по
описа на Районен съд-Варна, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че К. К. В., не дължи на „Електроразпределение север” АД,
сумата 3215,50 лв. - представляваща корекция на консумирана електрическа
енергия за периода от 22.07.2016 г. до 20.07.2020 г. по отношение на обект в
гр. ********** с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която
сума е издадена фактура № **********/08.12.2021 г., на основание чл. 124,
ал.1 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – К. К. В., чрез адв. Ц. Д..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок.
Същата е редовна, съдържа изискуемите реквизити и приложения и е
надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
1
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, поради постановяването му при противоречие с материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят сочи, че е налице основание за възникване на вземането на
дружеството, по реда на чл. 55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че
техническата проверка е извършена в присъствието на независим свидетел,
като за същата е изготвен и констативен протокол, подписан и от служители
на електроразпределителното дружество, като е установено наличие на
натрупана електрическа енергия в невизуализиран регистър. Позовавайки се
на заключението на вещото лице, счита, че е налице намеса в софтуера,
поради която измерената ел. енергия не се визуализира на дисплея. Намира за
ирелевантно обстоятелството, че в протокола за проверката не са вписани
показанията по регистър 1.8.3. Сочи, че дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложим процесното вземане касае реално потребена енергия, дължима на
основание чл. 55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
В постъпилия отговор на въззивната жалба, депозиран от К. К. В.,
чрез адв. Ц. Д., се излагат доводи за правилността на обжалвания съдебен акт.
Позовава се на предходното производство между страните по частични иск,
което е формирало сила на пресъдено нещо по повод на правопораждащите
юридически факти на спорното право. Оспорва твърденията на въззивника в
насока за неправилността на първоинстанционното решение. Депозираната
въззивна жалба намира за бланкетна, доколкото не са изложени конкретни
оплаквания, в какво се състои твърдяната неправилност на обжалвания
съдебен акт. Излага подробни доводи по фактическата обстановка на спора.
Излага доводи, че не е неспазен седемдневният срок по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ за
изпращане на протокола на потребителя. Сочи, че липсват доказателства за
изпълнение на изискванията по чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ. Намира, че не са
представени доказателства за обслужването на СТИ на всеки три месеца,
съобразно изискването на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ. Твърди, че представеният
констативен протокол за проверка не отговаря на правилата по чл. 33 ПИКЕЕ.
Сочи, че фактурата следва да обхваща само цена на електрическа енергия за
покриване на технологичните разходи, откъдето извежда доводи, че
стойността по фактурата следва да е в пъти по-малка. Излага доводи за
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ. Твърди, че не е
изключена възможността СТИ да е било монтирано с такива показания по
невидимите регистри, откъдето намира, че е налице възможност за
злоупотреба. Доколкото с фактурата се претендира задължение за период
повече от три години, а именно от 22.07.2016 г. до 20.07.2020 г. , като част от
тях са погасени по давност по аргумент от чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави
2
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, в случай, че надвишава минимума по Наредба № 1/2004 г. Отправя
искане за гледане на делото, в случай на невъзможност да се яви в о. с. з.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството
е допустимо, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 58973 от
29.08.2022 г., депозирана от “Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х.
И. срещу Решение № 2660 от 9.08.2022 г., постановено по гр. д. № 1719/2022
г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че К. К. В., не дължи на „Електроразпределение
север” АД, сумата 3215,50 лв. - представляваща корекция на консумирана
електрическа енергия за периода от 22.07.2016 г. до 20.07.2020 г. по
отношение на обект в гр. ********** с клиентски № ********** и абонатен
№ **********, за която сума е издадена фактура № **********/08.12.2021 г.,
на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2126/2022 г. на 2.11.2022 г.
от 9:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3