Р Е Ш Е Н И Е
№ 1104/27.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 742 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.2.“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 03 – 0010052 от 12.07.2018 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв. за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснато нарушение на материалния закон и
явна несправедливост на наложената имуществена санкция. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност
за неговото изменение.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано,
не изпраща представител.
В проведеното
открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” –
гр. Варна се представлява от своя процесуален представител Д.О.– началник отдел
АИПО в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като излага съображения за неговата
законосъобразност. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 13.06.2018 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
измежду които и св. Д.Г.И. (инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна), извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в хотел „Дана парк“ в к.к. „Златни
пясъци“, стопанисван от „Политур“ ЕООД.
В проверявания обект контролните органи установили Л.М.М., която попълнила декларация, в която посочила, че работи в „П.2.“ ЕООД с работно време от 08,00 ч. до 20,00 ч., няма сключен
трудов договор, няма сключен граждански договор, получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 500 лв., има почивни дни по график и почивка в
работния ден – 1 час.
На същата
дата св. И. съставила постановление, с което обявила съществуването на трудово
правоотношение между Л.М.М. и „П.2.“ ЕООД. Св. И. издала предписание работодателят да
предложи на работника Л.М.М. сключването на трудов
договор, като за изпълнение на предписанието бил определен срок: 18.06.2018 г.
На
въззивното дружество била връчена призовка за представяне на документи,
включително пълни трудови досиета на лицата, назначени в обекта на работа. В
хода на проверката не бил представен трудов договор, който да е сключен между въззивното дружество и Л.М.М..
Приемайки,
че с това свое поведение, в частност бездействие, въззивното дружество е
нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, на
23.01.2019 г. св. И. съставил АУАН, който бил връчен на упълномощен
представител на въззивното дружество, който не направил възражения.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, в което са изложени съображения, че въззивното дружество и Л.М.М.
никога не са се намирали в трудови правоотношения.
На
12.07.2018 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. Д.Г.И., и писмени доказателства и
доказателствени средства: АУАН; декларация от Л.М.М.; постановление за обявяване на съществуването на трудово
правоотношение; призовка; идентификационна карта; извлечение от търговския
регистър и протокол за извършена проверка.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. Д.Г.И. като обективни
и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не съдържат
противоречия в себе си, а освен това съответстват на представените по делото
писмени доказателства и по-конкретно декларация от Л.М.М..
От показанията на св. И. се установява, че към момента на извършване на
проверката Л.М.М. е била в трудово правоотношение с
въззивното дружество и се е намирала на работното си място в хотел „Дана парк“
в к.к. „Златни пясъци“.
От представената от Л.М.М. декларация се установява, че същата е полагала труд в
проверявания хотел на длъжност „миячка“ при дванадесет часов работен ден, с
една почивка в работния ден и седмична почивка по график срещу месечно
възнаграждение в размер на 500 лв.
Съдът кредитира събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства като обективни и
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. Д.И. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
Посочените гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях
съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от
надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В чл. 1, ал. 2 КТ е
регламентирано, че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а предвид
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
От обективна страна по делото е установено, че въззивното дружество на
13.06.2018 г. в хотел „Дана парк“, к.к. „Златни
пясъци“, в качеството на работодател, е допуснало до работа Л.М.М., изпълняваща трудови функции на длъжността „миячка“, с
определено работно време от 08,00 часа до 20,00 часа и договорено трудово възнаграждение
в размер на 500 лв. на месец, без да е сключен трудов договор в писмена форма
между страните по трудовото правоотношение.
Въззивното дружество е
пренебрегнало задължението си по закон, поради
което според съда правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал.
2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира
за неоснователно възражението на въззивното дружество, че не
се намирало в трудово правоотношение с Л.М.М., доколкото от събраните по делото доказателства се
установяват като налични всички елементи на трудовото правоотношение: две
страни (работодател „П.2.“ ЕООД и работник Л.М.М.); определено място на работа (хотел „Дана парк“ в к.к. „Златни пясъци“); заемането на конкретно определена
длъжност (миячка); определено трудово възнаграждение с постоянен характер (500
лв.); периодичност на заплащането (месечно); продължителност на работния ден
(от 08,00 ч. до 20,00 ч.) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
По отношение на имуществената санкция:
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши
разпоредбата на чл.
62, ал. 1 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни или други
нарушения на трудовото законодателство.
Като
изключително отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете, че въззивното
дружество е допуснало до работа работника Л.М.М. при
изключително тежки условия на труд – при дванадесетчасов работен ден, включващ
само една едночасова почивка, срещу месечно възнаграждение в размер на 500 лв.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и
обстоятелството, че нарушението е извършено спрямо жена, която е на 58 години.
При
превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства
имуществената санкция е следвало да бъде определена над средния размер,
предвиден в чл. 414, ал. 3 КТ, но доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният съд няма право да влошава положението на
жалбоподателя, то наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Доколкото Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е
териториално поделение на специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не
самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", съгласно която Агенцията е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище ***, съдът намира, че въззивната страна
следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултското
възнаграждение в полза на юридическото лице Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда".
С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, изр. 2 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото,
съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция е в размер на по 80,00 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03 – 0010052 от 12.07.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „П.2.“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414,
ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по
чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „П.2.“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА", ЕИК *********, седалище *** сумата от 80,0 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: