Р Е Ш Е Н И Е
№ 562 / 11.3.2020г.
гр. Перник, 11.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4430 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу К.И.В., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от общо 719.89 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 66, находящ се в ***,
от които главница в размер на 665.64 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. вкл,, и 54.24 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018
г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В съдебно заседание, проведено на 20.01.2020 г.,
ищцовото дружество представя и копие на молба за откриване на партида за
жилищни нужди от К. В, молба за откриване на партида от М. Т., молба от К. В. Т..
В съдебно заседание, проведено на 24.02.2020 г., ищцовото дружество представя и
удостоверение за наследници на М. Т., препис извлечение от акт за сключен
граждански брак и копие от нотариален акт № 187 от 06.11.1997 г., том IV, нот. дело ***
г. на нотариус М. М., с район на действие Пернишки РС.
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на процесуалния представител на ответницата – адв. В.
е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
исковите претенции се оспорват по основание. Счита, че страните по делото не се
намират в облигационни отношения. Поддържа, че по делото липсват доказателства
ответницата да е собственик на топлоснабдения имот. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност. В съдебно заседание, проведено на 20.01.2020 г.,
процесуалният представител на ответника адв. В. заявява, че оспорва единствено
собствеността върху процесния имот като поддържа, че ответницата не е
собственик нито ползвател на същия, поради което и няма качеството на
потребител на топлинна енергия през процесния период. Заявява изрично, че не
оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била
доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва
размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел окончателен
доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебното
заседание, не са възразили.
В съдебно
заседание, проведено на 24.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответницата изразява становище за отхвърляне на исковете,
доколкото не се доказвало, че ответницата е ползвател на имота. Евентуално, по
делото били налични данни, че имотът се ползвал и от друго лице, поради което
ответницата не била единствен ползвател.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 25.01.2019 г.
по ч.гр.д. № *** г. по описа на Софийски РС. Срещу посочената заповед длъжникът
е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представеното по делото
извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 665.65 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 54.24 лева – лихва за периода
от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., като същите не са заплатени.
От представено по делото копие на нотариален акт ***
г. на нотариус м.мсе установява, че на 06.11.1997 г. лицето М.Т.Т.е придобил в
качеството си на купувач по договор за покупко продажба собствеността върху
имот – апартамент № 66, находящ се в гр. Перник, кв. Димова махала, бл. 13, вх.
В, за който е доставяна топлинна енергия.
На следващо място от приложения по делото препис
извлечение от акт за сключен граждански брак се установява, че на 28.10.1990 г.
лицето М.Т.Т.е сключило граждански брак с ответницата К.И. В, която е добавила
към името си фамилията на съпруга си – Т.. Съгласно представения документ
съпрузите нямат избран режим на имуществените отношения.
На последно място от приложеното удостоверение за
наследници на М.Т.Т.се установява, че същият е починал на 27.07.2006 г., бил е
женен и е оставил за свои наследници съпругата си – ответницата К.И.В. и сина
си Т.М.Т..
От процесуалния представител на ответницата не са
наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след
извършване на посочената сделка и в частност такива промени, касаещи процесния
период. Единственото възражение е че от сключване на договора е изминал дълъг
период от време. Това възражение само по себе си, без никакви доказателства,
които да го подкрепят, обаче не може да се приеме за достатъчно, за да обоснове
извод за промяна във вещноправния статут на имота. Освен това от молба с дата 05.01.1998 г. се
установява, че К.И.В. е подала искане до „Топлофикация Перник“ ЕАД да й се
удържа от трудовото възнаграждение стойността на потребената топлинна енергия,
доколкото е закупила имот на адрес: ***. В. Посочената молба е представена в
оригинал пред съда, който е удостоверил в протокол от съдебно заседание, че
оригиналът съответства на копието, доколкото съдът успява да установи. От молба
за откриване на партида за жилищни нужди от К.И.В. от 16.03.2007 г. се
установява, че ответницата е поискала на нейно име да се открие партида за
адрес ***. Посочила е че имотът се ползва от две лица и към молбата е приложено
удостоверение за наследници на М.Т.. Тази молба също е представена в оригинал
пред съда, който е удостоверил в протокол от съдебно заседание, че оригиналът
съответства на копието, доколкото съдът успява да установи.
Действително съдът установи, че съгласно нотариален
акт *** г. на нотариус м.мимотът се намира в кв. ***, а в исковата молба е
посочено, че имотът е в ***. На съда обаче е служебно известно, че е настъпила
промяна в наименованието на кв. И.П. от 1997 г. /когато е издаден нотариалният
акт/ насам, като към настоящия момент кварталът Иван Пашов е с наименование Д.
М. Това се потвърждава и от представените по делото молби до ищеца от страна на
ответницата.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед
от
25.01.2019 г. по ч.гр.д. *** г. по описа на Софийски РС
за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че ответницата не е собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / препис извлечение от акт за сключен граждански брак,
копие от нотариален акт *** г. на нотариус М.М, удостоверение за наследници на М.Т.Т.,
копие на молба за откриване на партида за жилищни нужди от К. В. и молба от К.
В. Т. / следва извод, че ответницата има качеството
на потребител на топлинна енергия, доколкото е един от собствениците на
процесния имот.
Посочената констатация следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез
покупко-продажба от страна на покойния съпруг на ответницата. Последната не
възразява, че по време на извършване на продажната сделка е била в брак с
купувача на имота М.Т.Т., което се установява и от представения препис
извлечение от акт за сключен граждански брак. Липсват данни този брак да е бил
прекратен с развод приживе на съпруга. Предвид и датата на придобиване на имота
– 06.11.1998 г. и релевантните разпоредби на действащия тогава Семеен кодекс,
съдът намира, че процесният имот е придобит от ответницата и съпруга й в режим
на съпружеска имуществена общност /СИО/. Този извод се подкрепя и от
обстоятелството, че съгласно препис извлечението от акт за сключен граждански
брак съпрузите нямат избран режим на имуществени отношения. В тази връзка между ответницата и „Топлофикация-Перник“ АД
е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответницата е съсобственик на топлоснабдения имот през
процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха
въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота.
На следващо място доколкото СИО върху процесния имот е прекратена поради
смъртта на един от съпрузите, а видно и от представеното удостоверение за наследници
М.Т.Т.е
оставил за свои наследници съпругата си – ответницата К.И.В. и сина им Т.М.Т.,
роден на *** г., то следва извод, че ответницата притежава 3/4 идеални части от
собствеността върху топлоснабдения имот. Това е така, доколкото след
прекратяване на СИО ответницата получава ½ идеална част от имота в
качеството си на собственик и отделно още 1/4 идеална част от имота като
преживяла съпруга и наследник на М.Т.Т./1/2 + 1/4 = 3/4 идеални части/. Останалата 1/4 идеална част се
притежава от сина на М.Т.Т.и К.И.В. – по арг. от чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 5, ал.
1 от Закона за наследството.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за давност.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г.
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
Предвид процесния период – от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., и датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 18.12.2018 г., то по аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, съдът
счита, че няма процесни вземания, които да са погасени по давност.
Предвид гореизложеното от начислените за процесния
имот главници за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на 665.65
лева, след като ответницата притежава само 3/4 идеални части от
собствеността върху имота, то същата следва да отговаря за задълженията относно
същия в част съответна на участието си в съсобствеността. В тази връзка
претенцията спрямо ответницата е основателна до размер на сумата от 499.24 лева /3/4 х 665.65 лева/.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че от начислените за
процесния имот лихви за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г. в размер на
54.24 лева, след като ответницата притежава само 3/4 идеални части от
собствеността върху имота, то същата следва да отговаря за задълженията относно
същия в част съответна на участието си в съсобствеността. В тази връзка
претенцията за обезщетение за забава спрямо ответницата е основателна до размер
на сумата от 40.68 лева /3/4 х 54.24
лева/.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани до сумата от 499.24 лева
– главница за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. и 40.68 – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., за които суми същите следва да бъдат уважени като за разликата до
пълния претендиран размер претенциите следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа на Софийски РС
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 56.25 лева.
Длъжникът
претендира разноски в размер на 300 лева, които са действително извършени видно
от договор за правна защита и съдействие по заповедното производство. С оглед
изхода на делото предвид отхвърлената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 75 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № *** г. по описа на РС Перник /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 140 лева,
от които 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 15
лева такси за съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски
са действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 105 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар, които са
действително извършени видно от договор за правна защита и съдействие по
заповедното производство. С оглед изхода на делото предвид отхвърлената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 75 лева.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна длъжника/ответника са в минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.И.В., с ЕГН: **********,*** и
настоящ адрес:***, ДЪЛЖИ на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо: 539.92 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 66, находящ се в ***, от
които главница в размер на 499.24 лева
за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. вкл, и 40.68 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.12.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Софийски РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 179.97 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер
от 719.89 лева, от които 166.41 лева – разликата до пълния претендиран размер на
главницата от 665.65 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 13.56 лева - разликата до
пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 54.24 лева за периода
от 09.07.2017 г. до 04.12.2018., поради неоснователност и недоказаност на
претенцията.
ОСЪЖДА К.И.В., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 56.25 лева, представляваща разноски
в производството по ч.гр.д. № 3633/2019 г. по описа на Софийски РС и сумата от общо
105 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на К.И.В., с ЕГН: **********
сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № ***
г. по описа на Софийски РС и сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство предвид отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 3633 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА