ПРОТОКОЛ
№ 80
гр. 1000 София , 26.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 5 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Й. Ставрева
при участието на секретаря АЛБЕНА В. АРСОВА
и прокурора Елка Темелкова Ваклинова (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Й. Ставрева Частно
наказателно дело № 20211100201854 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Я. С. М. - р.пр., доведен от Затвора - София, се явява и с
адв.Г.У. - упълномощен защитник.
Началника на Затвора - София - р.пр., не се явява.
Вместо него се явява инспектор Г., с надлежно пълномощно от
Началника на Затвора – София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.У.: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения,
както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:
Я. С. М. - роден на *******. в гр.София, българин, български гражданин,
с пост. адрес: с гр.София, ж.к.“********* женен, с начално образование, с
ЕГН:**********.
СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, включително правото
му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда и секретаря.
АДВ.У.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ИНСПЕКТОР Г.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
ЗАЩИТАТА: Представям и моля да приемете епикриза от УМБАЛ „Св.
Анна”, клиника по нервни болести на лицето С. А. - майка на осъдения,
удостоверение за граждански брак на осъдения, както и 4 бр. удостоверения
за раждане на децата на осъдения. Представям и похвално писмо от „Берс
Лоджистикс” ООД спрямо осъдения и похвално писмо от супервайзер склад
на същото дружество и предложение за сключване на бъдещ трудов договор с
лицето след излизането от затвора със същата фирма. Нямам искания.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям и моля да приемете актуална справка към
днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения. Да
се приемат представените от защитата доказателства. Нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се приемат представените
доказателства.
2
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн.
чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване,
ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.
ИНСПЕКТОР Г.: Считам молбата за неоснователна.
АДВ.У.: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства,
вкл. и днес представените от защитата и от процесуалния представител на
Затвора - гр.София.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на
осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъденото лице М.. Считам, че от събраните по делото
доказателства и от днес докладваната молба се установява, че е налице
първата предпоставка относно условното предсрочно освобождаване, а
именно лицето е изтърпяло повече от половината от наложеното му
наказание. По отношение на втората предпоставка, моля да имате предвид, че
по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“,
разглеждайки поведението на осъдения в цялост и в частност, престоя му в
българския затвор считам, че същият е показал една добра тенденция за добро
поведение и всъщност включвал се е в инициативите на мястото за лишаване
от свобода за осигуряване на съответната работа. Осъденият е работил в
престоя си и в РАвстрия което също говори за неговото поведение за
интегриране в обществото и за изкарване на собствената си прехрана чрез
работа.
Бих искал да обърна внимание и на оценката на ръководството на
мястото за лишаване от свобода и по-точно на точките, които определят
оценката на риска от рецидив. Считам, че същите са средни, в рамките на
средните, но по отношение на някои показатели в разбивката, може да се
убедите и Вие, че те са ниски като стойност. Независимо, че всъщност оставя
неизтърпяна присъдата си изцяло, считам, че изтърпяното до момента е една
предпоставка за изграждането му като на съзнание, на гражданин, който не би
извършил повече подобни деяния. Също така с поведението си и отношението
си към служителите на мястото на лишаване от свобода, към другите
осъдени, също така говорят за неговите личностни качества, че всъщност те
са в правилна посока, ако мога така да се изразя.
По отношение неговото отношение за спазване на законите считам, че
всичко това, което казах до момента, говори за това, че той е направил своите
избори и има позитивно отношение към законите, реда и към обществото.
Считам, че престоят му до момента и в австрийския и в българския затвор е
изиграл своята роля, като поправящо и превъзпитателно въздействие и
всъщност изтърпяването на останалата част се явява ненужно и
необосновано.
Не на последно място искам да обърна внимание за тежкото социално
положение на семейството, всъщност многодетно семейство. В момента
майка му се грижи основно за децата, тъй като съпругата му не може да поеме
4
грижите и за четирите деца. Всъщност децата имат нужда от издръжка
финансова, от бащини грижи най-вече също така и считам, че този фактор
също говори сам за себе си и би следвало да бъде отразено при вземането на
решението на съда.
По отношение на риска от извършване на повторно престъпление считам,
че същият е минимален и независимо от становището на мястото за лишаване
от свобода, че за момента не са изпълнени целите на наказанието считам, че
самата фактология в доклада на началника на затвора говори друго и
всъщност този извод е леко субективен и неточен, и в крайна сметка считам,
че самото освобождаване ще бъде в полза на обществото, както и на самия
осъден, така и на неговото семейство. В тази връзка поддържам молбата.
ИНСПЕКТОР Г.: Затворническата администрация изразява отрицателно
становище по повод молбата на лишения от свобода М.. Становището на
затворническата администрация е, че е налична само първата от двете
изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е
изтърпяло една втора от наложеното му наказание. По отношение на втората
задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в
рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е
еднопосочна в своето становище, като счита, че такива доказателства не са
налице. Рискът от рецидив е с непроменени стойности, рискът от вреди към
обществото е среден. Прогресивната система не е изпълнена докрай. Има
проблемни зони, установени в началото на изпълнение на наказанието, които
са актуални и към момента и по които няма снижение на точките в тях и по
които работата следва да продължи. Оценките на рисковете са непроменени
от първоначалните стойности. С оглед на изложеното, моля да се има
предвид, че целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са
изпълнени в своята цялост. От всичко това не може да се направи извод, че
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК са изпълнени. Моля да не
уважавате молбата на осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Аз не съм съгласна със становището началника на
затвора на гр.София и ще се аргументирам. Каква е фактическата обстановка?
В конкретния случай става въпрос за осъден български гражданин в чужбина.
Осъден е от областен съд в РАвстрия, Санк Пльотен с една доста по размер
присъда, лишаване от свобода от 3 /три/ години и 2 /два/ месеца, остатъка към
ден днешен е 9 /девет/ месеца и 1 /един/ ден от това наказание. Като
разглеждам доказателствения материал, на първо место е очевидно, че е
налице формалната предпоставка, за да бъде евентуално уважена молбата за
условно предсрочно освобождаване.
На второ място, където всъщност изпадам в несъгласие с началника на
5
затвора гр.София, считам, че са налице и останалите предпоставки, а именно
за поправяне на осъдения и изпълнение на изискванията на чл.36 от НК, с
оглед на това, което е отбелязано в становището и в доклада. За мен буди
недоумение как така се появява отрицателно становище в крайна сметка за
уважаване на тази молба, при положение, че и в доклада и в становището са
обективно отразени положителни предпоставки затова, а именно в самия
доклад пише, че този лишен от свобода има дължимо поведение в местата за
лишаване от свобода. Той не е нарушавал ЗИНЗС по-никакъв начин. Той
изпълнява трудовите си задължения по перфектен начин, за което е и
награждаван. Награждаван е с удължено свиждане, същевременно не е
наказван. Спазва всички режимни изисквания и не допуска нарушения на
ЗИНЗС. През визирания период от време се справя добре с поставените му
работни задачи и е отговорено „При изпълнение на ангажиментите си в
работна среда”. Не е нарушавал трудовата дисциплина. Затова за мен буди
недоумение, че оценката за риска от рецидив стои на същите точки. Значи
това също противоречи с изложеното до момента в доклада, как така риска от
рецидив продължава да бъде непроменен за такъв дълъг период от време и да
си стои на посочените 54 точки. Освен това прави впечатление от доклада, че
този лишен от свобода има запазени семейни, така да се каже
взаимоотношения, т.е това са едни връзки, от които може да се очаква
подкрепа при евентуално уважаване на негова молба. Както вече подчертах
остатъкът към настоящия момент е в размер на 9 /девет/ месеца и ако тази
молба не бъде уважена, при положение, че има един забранителен 6-месечен
период, не виждам какъв поощрителен ефект би могло да се получи, ако тази
молба към настоящия момент не бъде уважена. Аз считам, че за това добро
поведение на този лишен от свобода следва да му бъде гласувано доверие и се
надяваме, че той повече няма да попада в полезрението на право-
охранителните органи на полицията.
ОСЪДЕНИЯТ: Съжалявам какво съм сторил преди години. През това
време съм осъзнал какво съм извършил и какви престъпления, не е начина на
живот да се живее и в смисъл такъв искам да помоля съда да ме пусне у
условно предсрочно да мога да си помагам на децата, защото се нуждаят от
мен. Загубих баща си, майка ми е болна и ако има шанс да си излезна.
СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен.
6
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1
от НК.
Образувано по молба на лишения от свобода М. за постановяване на
условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.
В съдебно заседание осъденото лице и упълномощеният му защитник
поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице законовите
изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга на промяната в
поведението и поправянето на М., многодетното му семейство, болна майка,
за които трябва да се грижи-
Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за
неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на
затворническото досие, изготвените доклади и становището на
затворническата администрация.
Представителят на СГП напротив дава заключение, че молбата на М. е
основателна, в каквато насока не подкрепя доводите на представителя на
затворническата администрация, че не е реализирано поправянето на
осъдения като се базира на приложените в затворническото досие документи.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума,
осъденият М. моли за уважаване на искането, обективирано в молбата му,
подадена до съда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НО, 5-ти състав след като се запозна с
материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
Осъденият Я. С. М. е роден на *******г. в гр.София, българин,
български гражданин, с пост. адрес: с гр.София, ж.к.“********* женен, с
начално образование, с ЕГН:**********.
Видно от данните по делото осъденият М. е постъпил в Затвора - София
на 12.09.2020г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ от 3 /три/
7
години и 2 /два/ месеца по влязъл в сила съдебен акт по НЧД№3519/2020г. по
описа на СГС, НО, 23-ти с-в, с което на осн. чл.457, ал.3 от НПК е приета за
изпълнение Присъда от 24.04.2019г. на Областен съд - Санкт Пьолтен,
РАвстрия, с която М. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5,
вр. чл.26, ал.1 от НК на РБ. Зачетено е времето от 12.02.2019г. до
24.04.2019г., през което българският гражданин е бил задържан в чуждата
държава и изтърпяното там наказание „Лишаване от свобода“ за времето от
24.04.2019г. до влизане в сила на определението на СГС.
Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на
провеждане на днешното с.з. - 26.05.2021г., лишеният от свобода М. е търпял
фактически 2 /две/ години, 3 /три/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни с остатък
от 9 /девет/ месеца и 1 /един/ ден, т.е налице е първата материално-правна
предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял не по-
малко от половината от наложеното му наказание.
От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за
поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието
„Лишаване от свобода“ при първоначално определения „общ“ режим, считано
от 29.10.2020г. като е настанен в ЗООТ „Казичане“.
Същият не е извършвал дисциплинарни нарушения. Награждаван е по
време на престоя си с „Удължено свиждане за срок от 4 часа“ /Заповед №40
от 06.04.2021г./. Работи на външен обект като общ работник в „Берст
Лоджистик Фреш“ /Заповед №9/08.01.2021г./, считано от 09.01.2021г. като се
справя добре с поставените задачи и е отговорен към работата.
С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от
НК, по делото са постъпило отрицателно становище от началника на затвора
по повод молбата на лишения от свобода за условно предсрочно
освобождаване. Същото се базира на неизпълнение на целите по наказанието,
предвид характера и вида на извършеното правонарушение, непроменените
от първоначалните стойности на риска от вреди за обществото и рецидив,
актуалност на констатираните в началото на престоя проблемни зони,
работата по които трябва да продължи. В обобщение е отразено липса на
изпълнение на прогресивната пенитенциарна система.
Отрицателно е и становището на началника на ЗООТ „Казичане“, където
се намира понастоящем осъденият. Според това лице, въпреки формално
наличните предпоставки, при този лишен от свобода, наказанието „Лишаване
от свобода“ все още не дава своя корекционен ефект, не е реализиран
принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието, режима
на изтърпяване на наказанието не е заменен на лек. В обощение е прието, че
все още целите на наказанието, визирани в чл.36 НК не са постигнати.
Сред материалите по делото е приобщен и доклад относно приложението
8
на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба. В документа са
обективирано, че лишеният от свобода е отгледан в малцинствено семейство,
без сериозен родителски контрол, без трудови умения, като понастоящем се
справя добре с поставените му работни задачи и е отговорен при изпълнение
на ангажиментите си. Обърнато е внимание на средните стойности на риска
от рецидив от 54т., подобно на риска от сериозни вреди за обществото, които
са непроменени към момента.
Наблегнато е и на проблемните зони - отношение към правонарушението,
тъй като формално признава отговорността за деянието си, частично споделя
нагласи за промяна на криминалното му поведение и в определена степен
признава правата на хората от социума; начин на живот и обкръжение, тъй
като се идентифицира с различни ромски групи, но няма силно изразена роля
в тях, влияе се от хора в равностойно положение и обичайните му дейности
го подтикват към извършване на правонарушение; умения за мислене, заради
частичното разпознаване на проблемите си, също така с дефицити в
способностите за тяхното разрешаване, липсата на осъзнаване на
последствията от поведението си, конкретно мислене, с импулсивност в
определена степен.
По делото е постъпил и плана на присъдата, който все още е актуален.
Зоните, по които следва да се работи, получили висока или средна оценка,
като вероятни или със сигурност са свързани с криминалното поведение или
сериозните вреди са: умения за мислене, отношение към
правонарушението и начин на живот и обкръжение като са поставени
конкретни цели и задачи.
Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за
поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички
обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока по делото са приобщени данни, че осъденият М. работи
към момента, като се справя добре с поставените задачи, не е извършвал
дисциплинарни нарушения, награждаван е. Липсват и данни за проявена
агресия или конфликти с други затворници, или със затворническата
администрация.
Тъй като от всеки затворник се изисква да има добросъвестно поведение
и да спазва затворническата дисциплина, единствено и само въз основа на
факта, че лишеният от свобода не е нарушавал правилата и работи, не може
да бъде установено, че е налице такава положителна промяна.Съдът не се
дистанцира от представените документи, отразяващи добро справяне на М. на
работното място, ведно с предложението да получи работа и след
напускането на затвора, но същите според съда не обсновават
9
изключителност в поведението на затворника, което само по се себе си да
налага условно предсрочно освобождаване.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за
поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155,
също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по
чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем
съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения М., по
чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки
от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали
от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в местата за
лишаване от свобода, при него са констатирани все още средни нива за риск
от рецидив и от вреди към обществото, които не са променени от краткия му
престой в затвора, поради което и в остатъка от време, който М. следва да
пребивава в затвора, следва да бъде повишен корекционния ефект на
наказанието, тъй като не са постигнати изцяло целите на наказанието и
поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. В тази
насока следва да се отбележи, че неизпълнените цели в плана на присъдата са
насочени към съдействие за преодоляване на монотонията в условията на
местата за лишаване от свобода, спазване на установения ред, запазване
на семейните връзки с цел позитивно вграждане в обществото,
подпомагане за осмисляне и приемане на извършеното деяние, развитие
на нагласи за спазване на нормите и правилата. Не може да не се отчетат и
вземат предвид при определяне на крайното решение на съда и
обстоятелството, че осъденият е награждаван само веднъж, не е заменен
режима му, вероятно предвид краткия му престой в затвор в страната ни.
Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения следва да се
игнорират формалното признаване на отговорността за реализираното
престъпление, все още частичните нагласи за промяна на криминалното
поведение, намаляване оказването на влияние от хора в равностойно
положение, което ведно с обичаните му дейности го подтиква към
извършване на правонарушение, частичното разпознаване на проблемите си,
намаляване дефицити в способностите за тяхното разрешаване, липсата на
оосъзнаване на последствията от поведението си, конкретно мислене, с
импулсивност в определена степен. Именно тогава осъденият би бил
пълноправен гражданин и би могъл да полага адекватни грижи за
семейството си.
Следва да се изпълнят или поне да напредне изпълнението на целите и
задачите по зоните с най-висока степен на риск - умения за мислене,
отношение към правонарушението и начин на живот и обкръжение.
10
Именно затворническата администрация е тази, която има най-пряко
наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира
или не данни за поправянето му, което именно е целта на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на чл.36 от НК. В
този смисъл, становищата на всяко едно от лицата, които са работили с М. в
този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не само високия риск от
рецидив и за вреди към обществото, който не следва да бъде преценяван
изолирано, но и наличието на все още проблемни зони и неизпълнение на
целите на наказанието.
Не може да не се отрази, че многодетното му семейство и болната майка
на осъдения не са се явили възпиращ спрямо него фактор за извършване на
престъпление, тъй като че според данните по делото, деянието, за което е
осъден е извършено на територията на чужда държава. Т.е може да се
предположи, че М. обективно не е полагал грижи за посочените членове на
семейството си, най-малкото тъй като е бил в чужбина, още повече
извършвайки престъпление.
Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира от
изводите и становищата именно на тези лица от затворническата
администрация и служителите, работили и работещи с М., като ги приема
поради това за достоверен източник за оценка на поведението и липсата на
извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.
С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде
оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на
същия, че нова молба не може да бъде подадена в срок от шест месеца от
влизане в сила на настоящото определение.
Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Я.С. М. /със снета
самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22
от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на
лишения от свобода М., Началника на Затвора – София и СГП.
11
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,45
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12