№ 340
гр. Перник, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720104097 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на АЛ. ИВ. ХР., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. К. П., срещу „С.Г. груп“
ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно наименование „С.Г. груп“ ООД, с ЕИК:
*********/, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 1032.89 лева, представляваща
стойността на главница по договор за кредит – Retail credit, сключен на
01.12.2007 г. между ищеца като заемополучател и дружеството „БНП Париба
Пърсънал Файненс С.А., клон КЧТ“ /с предходно наименование „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД/ като заемодател, поради погасяването на вземането
по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил в облигационна връзка с
дружеството „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А., клон КЧТ“ /с предходно
наименование „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД/ като помежду им бил
сключен договор за заем Retail credit на 01.12.2007 г., по силата на който
дружеството отпуснало на ищеца сума в заем.
Едва през април 2019 г. обаче същият получил уведомление от
ответното дружество, че дължи процесната сума от 1032.89 лева за неплатени
задължения по договора за кредит от 01.12.2007 г. Със същото уведомление
на ищеца било съобщено и че вземането е прехвърлено от първоначалния
кредитор на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, а след това с нов договор за
цесия от 07.03.2019 г. на ответното дружество. Ищецът уточнява, че в
последствие бил търсен няколкократно от ответника за заплащане на сумата.
1
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесното вземане
е погасено по давност, доколкото ответникът не е предприел действия по
принудителното му събиране – не е образувал граждански или изпълнителни
дела в продължение на повече от пет години, какъвто бил приложимият
давностен срок. Излагат се доводи и че ищецът не бил уведомен за
извършената цесия на вземанията в полза на ответното дружество от страна
на първоначалния кредитор. С тези аргументи се иска предявеният иск да
бъде уважен.
С исковата молба е представено уведомление за извършено прехвърляне
на вземания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се ПРИЗНАВА.
В тази връзка се иска постановяване на решение при признание на иска.
Поддържа се, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото.
Излагат се доводи, че изпращането на уведомително писмо не било
достатъчно основание да се приеме, че сумите се претендират. Твърди се, че
за събирането им не са образувани искови или изпълнителни дела. Обръща се
внимание, че в представеното по делото уведомление дори не се съдържа
предупреждение за съдебни действия, а единствено се съобщава цесията.
Категорично се оспорва представител на дружеството да е търсил ищеца по
какъвто и да е повод, още по-малко да го е заплашвал. Претендират се
разноски. Иска се в полза на ищеца да не бъдат присъждани такива,
доколкото ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Цитирана е
съдебна практика.
В съдебно заседание, проведено на 01.11.2021 г., процесуалният
представител на ищеца не се явява, изразява писмено становище за уважаване
на иска. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
насрещната страна. Не се прави искане за постановяване на решение при
признание на иска, въпреки направеното такова от ответника.
Ответникът не изпраща процесуален представител в първото по делото
съдебно заседание и не изразява становище по спора.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесното вземане от
общо 1032.89 лева представлява стойността на главница по договор за кредит
– Retail credit, сключен на 01.12.2007 г. между ищеца като заемополучател и
дружеството „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А., клон КЧТ“ /с предходно
наименование „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД/ като заемодател.
Липсва спор и че процесното вземане е прехвърлено на ответника чрез
поредица от договори за продажба и прехвърляне на вземания. В тази връзка
не е спорно наличието на облигационно отношение.
На следващо място страните не спорят и относно размера на сумата и
начина на формирането й. Липсва спор и относно обстоятелството, че срещу
ищеца не са предприемани действия по принудително събиране на вземането
2
и в частност срещу него не е издаван изпълнителен лист, нито е образувано
изпълнително производство за тази сума.
На последно място ответникът изрично възприема тезата на ищеца като
признава, че е изтекъл петгодишен период, в който не са предприемани
никакви действия срещу ищеца.
От представеното по делото уведомление за извършено прехвърляне на
вземания е видно, че със същото ответникът съобщава на ищеца извършените
цесии на процесната сума, както и актуалният размер на същата. В
уведомлението не се съдържа предупреждение за съдебни действия срещу
длъжника, а единствено е вписана банкова сметка, по която сумата следва да
бъде преведена.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземания по договор за кредит. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ не се установява към момента на
предявяване на исковата претенция да е налице висящо изпълнително дело
относно процесното вземане.
По допустимостта:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Настоящият съдебен състав намира исковата
претенция за допустима. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството,
че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не
е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална),
тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на
новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г.
по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
3
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок.
В настоящия случай по делото липсват данни, а и твърдения от страна
на ответното дружество да са предприемани каквито и да било действия по
принудително събиране на процесното вземане. В тази връзка липсват данни
срещу ищеца да са образувани граждански или изпълнителни дела. Освен
това ответникът изрично признава иска като заявява, че действително
вземането е погасено по давност.
По тези съображения процесното вземане, следва да се приеме за
изцяло погасено по давност.
С оглед гореизложеното исковата претенция е основателна и следва да
бъде уважена. В тази връзка и само за пълнота следва да се отбележи, че
въпреки направеното признание на иска от страна на ответника, то липсва
искане за постановяване на решение при признание на иска от ищеца, което е
пречка за приложение на разпоредбата на чл. 237 от ГПК.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни като именно
отговорността за разноски е единственият спорен въпрос по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, напротив ищецът
по цитираното правило дължи разноски на ответната страна. От своя страна
ищецът поддържа, че му се дължат разноски, доколкото му били изпращани
покани за заплащане на процесната сума, което го обезпокоявало.
Настоящият съдебен състав обаче намира за неоснователни претенциите
за разноски и на двете страни.
Искането на ищеца за разноски е неоснователно, доколкото видно от
доказателствата по делото, до същия е изпратено единствено „уведомление за
извършено прехвърляне на вземания“. Страните не спорят, че за процесното
вземане никога не са били образувани заповедни, искови или изпълнителни
дела. Не се твърди от никоя от страните ответникът да разполага с
изпълнителен титул за процесната сума. Освен това искът е признат с
отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В тази връзка
настоящият състав намира, че извънсъдебната покана до длъжника да плати,
която не съдържа дори заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е
повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба, като изложените от процесуалния представител на
ищеца възражения за дължимост на разноски са неоснователни /така
Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, 4-
то г.о., Определение № 420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. по описа на
ВКС, 3-то г.о. и др/. По тези съображения и доколкото са налице
4
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК – признание на иска в срока за отговор
на исковата молба и липса на поведение на ответника, което да е дало повод
за завеждане на иска, то разноските, направени от ищеца следва да останат в
негова тежест.
Неоснователна е претенцията за разноски и на ответника, предвид
извода за основателност на исковата претенция. Това положение не се
променя от направеното признание, доколкото същото не променя извода за
основателност на претенцията /така Определение № 951/21.11.2017 г. по
в.ч.гр.д. № 634/2017 г. на ОС Перник/.
Съгласно трайната съдебна практика изричен диспозитив за отхвърляне
на претенциите за разноски при излагане на мотиви за тяхната
неоснователност не се дължи.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АЛ. ИВ. ХР., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на „С.Г. груп“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно
наименование „С.Г. груп“ ООД, с ЕИК: *********/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията
№ 4, ет.6 сумата от общо 1032.89 лева, представляваща стойността на
главница по договор за кредит – Retail credit, сключен на 01.12.2007 г. между
ищеца като заемополучател и дружеството „БНП Париба Пърсънал Файненс
С.А., клон КЧТ“ /с предходно наименование „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ ЕАД/ като заемодател, поради погасяването на вземането по
давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5