Мотиви кьм Присъда №9/15.01.2015г. по НОХД № 667/2014г.:

 

          ЯРП е предявила обвинение против К.Т. ***1,ал.1,т.12,вр.чл.130,ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1  от НК.

            Двамата пострадали И.Д.Г. и Т.М. ***, бяха конституирани като частни обвинители и граждански ищци в процеса, като сьдьт прие за сьвместно разглеждане в наказателното производство предявените от тях чрез повереника им граждански искове против подс.К.Т. *** за заплащане на обезщетения за причинени им неимуществени вреди в размер на 6000лв. на И.Г. и 6000лв. на Т.М., ведно сьс законната лихва върху двете искови претенции от деня на увреждането - 01.01.2014г., до окончателното изплащане на сумите.

          Участващият по делото прокурор заяви, че поддьржа обвинението предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимият да бьде признат за виновен по предявеното му обвинение  като му бьде наложено наказание от 3год.ЛС, ефективно за всяко от деянията, като на основание чл.23,ал.1 от НК бъде определено общо наказание от 3год.ЛС, което да се изтърпи ефективно. По отношение на гр.искове прокурорът пледира същите да бъдат уважени изцяло по справедливост.

          Повереникът и частните обвинители и граждански ищци пледираха пред съда за признаването на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение за извършени две престъпления, като се присъединяват към искането на прокурора за налагане на ефективни наказания ЛС, в посочения размер, считайки че така ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. По отношение на гр.искове се прави искане за уважаването им в пълен размер като основателни и доказани.

            Подсъдимият участва лично в с.з. със служебно назначен от съда адвокат. Признава се за виновен по предявеното обвинение, но оспорва фактите изложени в обвинителния акт, че не той, а друг е наранил И.Г., Х.Т. и Д.Т.. При последната си дума подсъдимият изразява съжаление за станалото, признава се за виновен, но сочи, че не е показвал половите си органи пред И.Г. и Т.М.. Чрез защитника си пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гр.искове като неоснователни, т.к. подсъдимият не е извършил инкриминираните деяния, за които му е предявено обвинение от ЯРП, а побоят на пострадалите младежи е нанесен от други лица.

         

Сьдьт, за да постанови присьдата си приема за установена следната фактическа обстановка:

 

На 01.01.2014г., малко преди 03.00 часа, свидетелите И.Г., Т.М., Д.Т. и Х.Т. се прибирали от дискотека „В.”, намираща се в гр.Я., ж.к.3., като вървели по улицата в посока от дискотеката към бензиностанция „Г.”. В същото време подс.К.Т. ***, но по отсрещния тротоар. Малко преди моста над река Т. в близост до бензиностанция”Г.” подс.К.Т. видял свид.И. Г. и свид.Т.М., които се движили заедно в близост един до друг. Без конкретен повод и причина, без да бъде провокиран от свидетелите Г. и М. и без дори да познава същите, подс.К.Т. се развикал към тях с думите „не я дръж за ръката” и „не я прегръщай”. Свидетелите Г. и М., тъй като не познавали К.Т. и с нищо не били предизвикали вниманието и поведението му, отвърнали на подсъдимия да не им говори и да ги остави на мира. В отговор К.Т., демонстрирайки непристойно поведение, започнал да отправя обиди към свид.Г., като викал към нея с думите - „каква си ти, боклук”. Същевременно с това подс.К.Т. свалил панталона си и демонстративно започнал да показва на свидетелите Г. и М. половия си член. Сваляйки панталона си и сочейки половия си член, К.Т. извикал към свид.Г. „това е за теб”. В този момент свид.М., възмутен от действията на подсъдимия, застанал с тялото си пред свид.Г., за да закрие гледката към Т.. К.Т. междувременно бил вдигнал панталона си, но отново го свалил, като продължил да говори на висок глас към свид.Г.. След това подс.К.Т. се отправил към свидетелите, доближавайки ги в непосредствена близост. Свид.Т.М. бутнал леко К.Т., за да му попречи да се доближи в по-голяма близост до тях. След това свид.Г. и свид.М. продължили да се движат към бензиностанция”Г.” . В същото време подс.К.Т. продължил да върви след свидетелите. Oколо 03.00 часа свидетелите Г. и М. стигнали до Бензиностанция”Г.”, находяща си в ж.к. З. в гр.Я.. Тогава К.Т. се доближил отново до тях. В този момент свид.Т.М. извикал на своя приятел свид.Х.Т., който се намирал в близост малко пред него, в посока към бензиностанцията. Свид.Х.Т. отишъл до свид.М. и двамата се опитали да поговорят с подс.К.Т.. Тогава К.Т. опитал да удари свид.Х.Т. и успял да го удари, при което свидетелят също отвърнал с удари на подсъдимия. Свид.Т.М. опитал да спре разправията между подс.Т. и свид.Т., в резултат на което и тримата паднали на земята. В един момент свидетелите М. и Т. станали от земята и се отправили към бензиностанцията, за да потърсят съдействие и да сигнализират на полицията. Тогава подс.К.Т. се насочил към свидетелките И.Г. и Д.Т., които междувременно се били доближили в опит да помогнат за предотвратяване на възникналата разправия между свидетелите М. и Т. и подс.Т. Отправяйки се към свидетелките Г. и Т., подс.К.Т. първо ударил с ръка в главата свид.Т., в резултат на което тя загубила равновесие и паднала на земята. След това подс.Т. бутнал свид.И.Г., в резултат на което същата загубила равновесие и паднала на земята. К.Т. доближил до нея и започнал на нанася удари с крака по цялото тяло на свид.Г., като крещял към нея различни обиди. В него момент свид. Т.М., който се намирал в близост до входната врата на бензиностанцията видял, че подс.К.Т. е съборил на земята свидетелките Д.Т. и И.Г. и че нанася удари на последната с крака. Свид.Т.М. се приближил до подс.Т. с намерение да му попречи да продължи да нанася удари на свидетелката. Свид.М. хванал подс.Т., в резултат на което двамата паднали на земята в градинката, намираща се пред бензиностанцията. К.Т. хванал двете ръце на свид.Т.М., след което го захапал за носа, като в резултат на това една част от носа на свидетеля била разкъсана. Веднага след това подс.Т. станал от земята и избягал от мястото на инцидента. Свид.Т.М. се изправил и отишъл в бензиностанцията, където вече се намирали другите свидетели - И.Г., Д.Т. и Х.Т..

Действията и поведението на подс.К.Т. били видени и възприети от свидетелите Д.Н., който работил на бензиностанцията. Свид.Д.Н. познавал както подс.К.Т., така и свид. Т.М.. Възмутен от видяното, свид.Н. се опитал да предотврати инцидента, но след като не успял, се върнал в бензиностанцията, където казал на своята колежка свид.Д.К. да натисне паник бутоника, както и да се обади на полицията.

Около 03.55 часа на 01.01.2014г. на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители - свидетелите Л.Д., Д.Х., В.Г., И.Г. и М.В.. При пристигането си свидетелите установили четири лица, които се намирали в бензиностанцията, като видимо на две от тези лица - свид.И.Г. и свид.Т.М. били причинени телесни наранявания. В разговор със свидетелите Г., Т., М. и Т. полицейските служители установили, че непознато за тях лице безпричинно ги е нападнало и им е нанесло побой. От свид.Н. полицейските служители установили, че лицето е подс.К.Т.. Полицейските служители – свидетелите В.Г., И.Г. и М.В. посетили адреса, на който живеел подс.К.Т.. Свидетелите установили там подс.Т., като при тяхно запитване същият им заявил, че е имало инцидент до бензиностанцията и по негови думи се бил „поувлякъл”. К.Т. бил задържан от полицейските служители и отведен в РУП - Я. за даване на обяснения. Междувременно на инцидента пристигнала линейка и свидетелите И.Г., Д.Т., Т.М. и Х.Т. били отведени в ЦСМП за преглед. При задържането на подсъдимия, същият е попълнил декларация, в която е посочил, че няма здравословни проблеми, като е изготвена медицинска справка от д-р В., в която е посочено, че при извършения медицински преглед лицето няма оплаквания, обективният му статус е „б.о.” и заключението на лекаря е, че К.Т. е клинично здрав. След няколко часа на същия ден подсъдимият е освободен.

От назначената по делото съдебномедицинска експертиза/СМЕ/ е видно, че на пострадалата И.Г. в резултата на нанесените и удари от страна на подс.Т. е причинена съчетана травма с обхващане на главата, кръста и крайниците, изразяваща се в контузия на главата с контузионен оток на носа, кръвонасядане в областта на носа, счупване на носните кости под формата на спукване на същите, кръвонасядане и оток на тъканите в областта на лявото ухо, болки в областта на кръста, засилващи се при функционална активност, кръвонасядания в областта на лявата предмишница и дясната лакътна става, кръвонасядане в областта на вътрешната повърхност на лявото бедро с одраскване на кожата и болезнен оток на тъканите в областта на страничната повърхност на горния край на дясното бедро, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.; Експертизата установява и че на свид.Т.М., в резултат на действията на подс.Т., е причинена съчетана травма с обхващане предимно на главата, изразяваща се в контузия на главата с контузионен оток на тъканите в областта на лявата половина на челото с охлузване на кожата, рана от ухапване в областта на носа с кръвонасядания и оток на тъканите и контузия на дясното коляно с охлузна рана в областта на коляното с болезнен оток на тъканите, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представлявало разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. При назначената от съда СМЕ на живо лице, се установява, че получената разкъсно-контузна рана от ухапване в областта на носа на Т.М. е заздравяла напълно. Белегът, който е останал след заздравяването на раната не е променил лицеизраза на пострадалия и не нарушава функцията на носа, като същият не е довел до обезобразяване на лицето, но е без тенденция да се обезличи спонтанно. Отстраняването на белега изисква пластично-възстановителна хирургична намеса.

На 03.01.2014г. в 13,27ч. подс.К.Т. бил прегледан от съдебен лекар в гр.С., който констатирал, че му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Подсъдимият твърдял, че телесните увреждания, посочени в СМУ№6/2014г., са му причинени от две лица на 01.01.2014г. около 03,00ч. в гр.Я., като не е ходил да търси медицинска помощ.  

Подс.К.Т. е осьждан многократно за престъпления от общ характер, като последното му осъждане е с присъда по НОХД№1393/2008г. на ЯРС, влязла в сила на 30.10.2008г., за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК на 6мес.ЛС с 3год. изпитателен срок, за което деяние не е реабилитиран или амнистиран.

          Изложената фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на подс.К.Т. от с.з., отчасти от показанията на свидетелите Т.М., Х.Т., Д.Н. и Т.К., както и от показанията на свидетелите Й. Г., И.Г., Л.Д., Д.Х., В.Г., И.Г., М.В., Д.Т., Д.К., които гласни доказателствени средства в кредитираната им част са логични, последователни и безпротиворечиви.

          Св.С.Т. не бе разпитан в с.з., т.к. не беше намерен на посочения от подсъдимия адрес за призоваване.

          Фактическата обстановка се установява и от показанията и заключенията на в.л. по СМЕ от ДП, СМЕ от с.з., както и от приложените по делото и прочетени от сьда на основание чл.283 от НПК писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 01.01.2014г. с фотоалбум, вкл. ключове 2бр. и обтривка от червено-кафява течност, иззети от местопрестъплението и предявени по чл.284 от НПК на страните и свидетелите като веществени доказателства и веществени доказателствени средства, протокол за полицейско предупреждение на подсъдимия, справки за съдимост на подсъдимия от ДП и от с.з., протоколи за доброволно предаване и медицински документи на пострадалите и СМУ№6/2014г. на подсъдимия, заповед за задържане на подсъдимия, протокол за личен обиск на подсъдимия, декларация на подсъдимия, медицинска справка за извършен преглед на подсъдимия, справки за заплатени разноски от ЯРС.

          Съдът не кредитира онази част от обясненията на подс.К.Т. от с.з., в които се сочи, че не той, а пострадалите са провокирали започването на побоя, че не си спомня какво е станало, защото бил ударен и е загубил за кратко съзнание, че не е удрял свидетелите Х.Т. и Д.Т., че е ударил само веднъж св.И.Г., а други лица са им причинили процесните телесни увреждания, че е получил наранявания по тялото си по смисъла на чл.130,ал.1 от НК от Х.Т. и Т.М.. В тази част обясненията му се оборват от показанията на гр.ищци и частни обвинители, свидетелите Х.Т., Д.Н., Й.Г., Д.Т., Д.К., лица които лично са участвали в инцидента или са били очевидци на този инцидент, както и на последиците от него. В тази насока са и показанията на свидетелите-полицаи, както и медицинските документи, удостоверяващи здравословното състояние на пострадалите. Обясненията на подсъдимия в посочената част се опровергават и от заключенията на СМЕ-зи от ДП и от с.з. Медицинските документи от 01.01.2014г., касаещи здравословното състояние на подсъдимия непосредствено след приключване на побоя, са категорични, че по главата и тялото на К.Т. няма телесни увреждания. Поради това съдът приема, че към момента на медицинския преглед на подсъдимия на 03.01.2014г., удостоверен със СМУ №6/2014г. са констатирани телесни увреждания, но не приема, че същите са причинени на К.Т. до 06.30ч. на 01.01.2014г./л.83 от с.з./, защото към този момент той не се е оплаквал при задържането си, че е бил бит и при медицинския преглед на 01.01.2014г. в 05,15ч./л.85 и л.86 от с.з./ не са установени визираните в СМУ №6/2014г. наранявания по тялото на подсъдимия.

          В останалата част съдът приема обясненията на подсъдимия за достоверни, защото кореспондират със кредитираните от съда доказателствени материали.

          Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на св.Т.М. от ДП, прочетени поради констатирани съществени противоречия с показанията му от с.з., относно това дали подсъдимият си е показвал половите органи пред пострадалите, т.к. в тази част показанията на свидетеля се оборват от показанията му от с.з., които показания кореспондират изцяло с показанията на св.И.Г.. Макар свидетелят да е заявил, че поддържа показанията си от ДП, защото е минало доста време, съдът дава вяра на показанията му от с.з., които показания се подкрепят изцяло от показанията на другия пострадал и неговия родител - св.Й.Г., пред която двамата пострадали младежи са разказали какво се е случило на инкриминирания ден.

          В останалата част съдът приема показанията на свидетеля за достоверни, защото кореспондират с кредитираните от съда доказателства.      

          Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на св.Х.Т. от с.з., в които се твърди, че и други лица, освен подсъдимия, са участвали в причиняването на телесните увреждания на пострадалите, защото в тази част показанията на свидетеля се оборват от показанията на свидетелите Д.Т., Д.К., Д.Н., И.Г.. Тези свидетели, двама, от които са участвали в инцидента, а другите са били очевидци не сочат побоя на пострадалите да е нанесен и от други лица.

          В останалата част съдът приема показанията на свидетеля за достоверни, защото кореспондират с кредитираните от съда гласни и писмени доказателства.

          Съдът не кредитира онази част от показанията на св.Д.Н. от с.з., в които се сочи, че не е видял подсъдимият и Т.М. да се бият, че Х.Т. и Д.Т. не са имали наранявания от побоя, че нищо повече не е видял от инцидента. Поради констатирани съществени противоречия между визираните показания от с.з. и тези от ДП, съдът прочете показанията на свидетеля от ДП и кредитира същите, защото кореспондират с показанията на пострадалите и показанията на свидетелите Х.Т., Д.Т., Й.Г., Д.К., както и с показанията на свидетелите-полицаи.

          В останалата част съдът приема показанията на свидетеля за достоверни, защото кореспондират с кредитираните от съда доказателства.

          Съдът не кредитира онази част от показанията на св.Т.К. от с.з., в които се твърди, че преди да бъде арестуван от полицаите на 01.01.2014г. подс.К.Т. е имал наранявания по главата си, т.к. в тази част показанията на този свидетел, който е и приятел на подсъдимия, се оборват от показанията на полицаите, които са го арестували. Показанията на полицаите се потвърждават и от декларацията и медицинската справка, приложени по делото/л.85 и л.86 от с.з./. В тази връзка съдът вече е изложил мотиви защо не е приел, че телесните увреждания на подсъдимия, посочени в СМУ №6/2014г. са причинени от свидетелите Х.Т. и Т.М..

          В останалата част съдът приема показанията на свидетеля за достоверни, защото кореспондират с кредитираните от съда доказателствени материали.

          Съдът прочете от ДП показанията на свидетелите В.Г., Д.К., Д.Т., Д.Х., т.к. св.В.Г. не успя да си спомни за колко пострадали лица става дума, св. Д.К. не си спомняше всички подробности по случая и това кой какви действия е извършвал при инцидента и в какво състояние е бил, св. Д.Т. не си спомняше всички подробности от инцидента, включително какви точно действия е извършвал подсъдимия, и св.Д.Х. не си спомняше имената на лицата от бензиностанцията и това какви точно наранявания е имало по тези лица. Всички свидетели заявиха утвърдително пред съда, че поддържат показанията, които са депозирали в хода на ДП и не си спомнят тези подробности, защото е минал известен период от време. Съдът кредитира прочетените показания, защото същите се подкрепят и от показанията на свидетелите Т.М., Х.Т., Д.Н., както и от показанията на свидетелите Й.Г., И.Г., Л.Д., И.Г., М.В..

          От всички кредитирани от съда гласни доказателствени средства, кореспондиращи с приетите от съда писмени доказателства – медицински документи, касаещи здравословното състояние на пострадалите и подсъдимия, протоколи за извършени следствени действия, заключения на в.л. по изслушаните СМЕ-зи, както и от веществените доказателства и веществени доказателствени средства – фотоалбум, ключове, собственост на подсъдимия, обтривка с червено-кафява течност, включително и от приетите за достоверни обяснения на подсъдимия се установи от фактическа страна, че подс.К.Т. е причинил телесните увреждания на гр.ищци и частни обвинители.

         

          От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

          Подс. К.Т. *** с деянията си е осьществил от обективна и субективна страна сьстава на престъпленията:

          1.Чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130,ал.1 от НК, т.к. за времето от 03.00 часа до 03.55 часа на 01.01.2014 г. в гр. Я., ж.к. 3., до бензиностанция „Г.” по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на И.Д.Г. - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 oт НК, изразяващо се в съчетана травма с обхващане на главата, кръста и крайниците, изразяваща се в контузия на главата с контузионен оток на носа, кръвонасядане в областта на носа, счупване на носните кости под формата на спукване на същите, кръвонасядане и оток на тъканите в областта на лявото ухо, болки в областта на кръста, засилващи се при функционална активност, кръвонасядания в областта на лявата предмишница и дясната лакътна става, кръвонасядане в областта на вътрешната повърхност на лявото бедро с одраскване на кожата и болезнен оток на тъканите в областта на страничната повърхност на горния край на дясното бедро, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота,

2.Чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130,ал.1 от НК, т.к. за времето от 03.00 часа до 03.55 часа на 01.01.2014 г. в гр. Я., ж.к. 3., до бензиностанция „Г.” по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Т.М.М. - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в съчетана травма с обхващане предимно на главата, изразявала се в контузия на главата с контузионен оток на тъканите в областта на лявата половина на челото с охлузване на кожата, рана от ухапване в областта на носа с кръвонасядания и оток на тъканите и контузия на дясното коляно с охлузна рана в областта на коляното с болезнен оток на тъканите, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота.  

          От обективна страна се касае за престьпно посегателство вьрху телесната неприкосновеност на пострадалите И.Г. и Т.М.. Налице е противоправно и виновно увреждане на здравето на пострадалите, изразяващо се в медикобиологичните характеристики на описаните по-горе телесни увреждания, които по своята съвкупност правилно са квалифицирани като леки телесни повреди с разстройство на здравето по смисьла на чл.130,ал.1 от НК. Като оръдия на престъплението са използвани ръцете, краката и зъбите на подсъдимия, с които на пострадалите за изключително кратко време са нанесени увреждания в областта на лицето и тялото, а на св.Т.М. е ухапана част от носа.

В хода на сьдебното следствие не се сьбраха доказателства, от които да се установява, че телесните повреди са причинени на двамата пострадали поради предприето противоправно нападение или нанасяне на тежка обида на подсъдимия от тяхна страна. От самопризнанията на подсъдимия и показанията на свидетелите-очевидци при причиняването на двете телесни повреди се установява, че никое друго лице и самите пострадали не е предизвиквал действията на подсъдимия с неправомерно или неморално поведение. В този смисъл може да бъде споделено становището на обвинителната власт за приложението на разпоредбата на чл.131,ал.1,т.12 от НК и за двете деяния, имайки предвид подбудите са извьршване на деянията, отсъствието на лични отношения между жертвите и дееца, както и проявеното явно неуважение кьм обществото от подсъдимия при причиняването на телесните увреждания на пострадалите. Не могат да бьдат приети доводите на защитата, че подсъдимият не е нанесъл побой на пострадалите по хулигански подбуди, а преди това не е показвал интимните си части, имайки предвид показанията на свидетелите-очевидци и останалите свидетели, както и самопризнанията на подсъдимия, които си кореспондират, и най-вече показанията и заключенията на в.л. по приетите експертизи. Визираните експертизи сочат точно какъв е механизма на причиняване на уврежданията, както и това, че подсъдимият е разбирал добре какви непровокирани от пострадалите действия извършва. В тази връзка са и приложените по делото медицински документи, протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, обтривката от червено-кафява течност и ключовете на подсъдимия, от които се установява, че телесните повреди на пострадалите са умишлено нанесени, а не са плод на случайно или неблагоприятно стечение на обстоятелствата.

          В хода на съдебното следствие не се установи подс.К.Т. да е имал съучастници/сьизвьршители,подбудители,помагачи/ при извършване на инкриминираните деяния. Не се доказа тезата на защита, че телесните увреждания на пострадалите са в резултат на инкриминираната дейност на други лица.

          От субективна страна и двете деяния са осъществени при пряк умисьл. Деецьт е искал, желаел е причиняването на общественоопасните последици, като е разбирал, че извършва противоправни деяния и уврежда здравето на пострадалите. Подсъдимият, воден от собственото си чувство за ред и справедливост, най-безцеремонно е нарушил общоприетите правила на поведение в нашето общество. Той е излял гнева си вьрху нищо неподозиращите пострадали, които с думи или действия не са провокирали подсъдимия. Твърденията на подсъдимият, че бил провокиран с думи от пострадалите са изолирани и не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Налице е т.нар. ”хулигански мотив” при осъществяване и на двете деяния, който се изразява в стремежа на подсъдимия да прояви своето явно и грубо неуважене към обществото, и в частност да противопостави себе си на обществените правила на приличие и ред, имайки предвид отсъствието на лични отношения между жертвите и дееца, както и начина, времето и мястото/публично място в нашия град/ на осъществяване на инкриминираните деяния. Подсъдимият е проявил не само груба сила над личността на пострадалите, но е демонстрирал и явно неуважението си кьм обществото, и грубо е нарушил установения в страната ни правов ред. В този смисьл сьдьт споделя изцяло аргументите на обвинителната власт и повереника на гр.ищци и частни обвинители, досежно обективната и субективната страна на деянията, извършени от подсъдимия, а отхвърля доводите на защитата за това, че подсъдимият е бил провокиран и не е извършил престъпленията като неоснователни.

Подсъдимият е съзнавал, че с деянията си ще предизвика именно настьпилите телесни увреждания, че ще носи наказателна отговорност за тези престъпления, но тези реално осьзнати факти не са довели до преустановяване на престьпната му деятелност. По делото не се установи деецът да се намирал в условията на неизбежна отбрана, или да е извършил престъпленията поради уплаха или смущение. По изложени вече съображения не може да се приеме, че е бил провокиран да извърши престъпления и по смисъла на чл.132 от НК, т.к. той е започнал конфликта, който по-късно е приключил с нанасяне на побой не само на пострадалите, а и на техните приятели. По делото не бяха събрани доказателства, от които да се приеме, че процесните телесни увреждания са причинени от лицата, които са наблюдавали сбиването. Не бе установено и телесните увреждания, посочени в СМУ №6/2014г., да са в резултат на настъпилия инцидент, съобразно показанията на полицаите и документите, които са издадени при полицейското задържане на подсъдимия, поради което да може обосновано да се заяви, че поради това деецът е извършил две престъпления по чл.132 от НК. Напротив, подсъдимият е решил да раздаде правосъдие по собствените си правила, нарушавайки най-безцеремонно законодателната уредба, която урежда междуличностните отношения в страната ни. 

          С оглед гореизложеното, сьдьт прие, че подс.К.Т. е осъществил инкриминираните деяния по чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130,ал.1 от НК и по чл.131,ал.1,т.12,чл.130,ал.1 от НК, и го призна за виновен по предявеното от ЯРП обвинение.

 

          При определяне на вида и размера на наложените наказания, сьдьт взе предвид следното:

 

          Извършените от подсъдимия деяния са с висока степен на обществена опасност, т.к. с тях се засягат обществените отношения свьрзани с неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Следва да се отбележи и факта, че този вид престьпления бежат висок рьст през последните години в нашето общество.

          Личността на подсьдимия е с висока степен на обществена опасност, имайки предвид степента на обществена опасност на деянията и това, че деецът е многократно осьждан за престъпления от общ характер.

          Сьдьт, след като взе предвид изложеното, както и това, че К.Т.  е оказал частично сьдействие за изясняване на обективната истина по делото в с.з., недоброто му социално положение, частичните му самопризнания, грубото незачитане на установения в страната обществен ред, изградените у дееца престъпни навици, както и изключително неблагоприятните последици за двамата пострадали, наложи на подсъдимия при условията на по чл.54 от НК наказание от 2/две/год. и 11/единадесет/мес.ЛС за телесната повреда причинена на св.И.Г. и 3/три/год. ЛС за телесната повреда причинена на св.Т.М..

          На основание чл.23,ал.1 от НК на подс.К.Т. бе определено едно общо наказание в размер на 3/три/год. ЛС, което на основание чл.24 от НК бе увеличено до размер на 3/три/год. и 6/шест/мес. ЛС и бе поставено по чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

          Сьдьт не приложи разпоредбата на чл.55 от НК и не наложи на подсъдимия наказания по-леки от ЛС, т.к. от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание не би било несьразмерно тежко. Съдът увеличи размера на определеното общо наказание по чл.24 от НК, след като взе предвид, че наложените на подсъдимия преди това наказания по изтърпени вече присъди не са оказали необходимото поправително въздействие върху личността му, изхождайки и от разпоредбата на § 3, ал.2,т.2 от ДР на ЗИНЗС.

          Сьдьт счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и вьрху личността на дееца ще се окаже необходимия поправителен и превьзпитателен ефект.

 

          Относно предявените граждански искове:

 

          При този изход на делото, след като се установи, че телесните увреждания на свидетелите И.Д.Г. и Т.М. ***, са причинени противоправно и виновно от подс.К.Т. ***, сьдьт осъди на основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД, подсъдимия да заплати на гр.ищци следните обезщетения за причинени неимуществени вреди:

          1.В размер на 6000/шест хиляди/лв. на гр.ищец И.Г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 01.01.2014г., до окончателното изплащане на сумата, като гр.иск бе уважен изцяло като основателен и доказан,

          2.В размер на 6000/шест хиляди/лв. на гр.ищец Т.М., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 01.01.2014г., до окончателното изплащане на сумата, като гр.иск бе уважен също изцяло като основателен и доказан.

          Сьдьт осъди подсъдимия да заплати на гр.ищци тези обезщетения за причинени неимуществени вреди, след като взе предвид болките, страданията, унижението и неудобството, което са преживяли пострадалите, както и времето необходимо за тяхното здравословно възстановяване. Бе установено също, че престъпната деятелност на деликвентът-подсъдим е в пряка каузална връзка с настъпилите неблагоприятни последици за двамата гр.ищци, като не е налице опосредяване на настъпилите неимуществени вреди поради обективни или субективни причини. В тази насока съдът изцяло приема аргументацията на прокурора и повереника на гр.ищеци за основателността и доказаността на гр.искове и неуважава като неоснователни фактическите и правни изводи на защитата за отхвърляне на исковите претенции.  

          Разноски на частните обвинители и гр.ищци бяха присъдени, съобразно представените писмени доказателства, а именно подс.К.Т. трябва да заплати сумата от 400лв. на И.Г. и 400лв. на Т.М..

 

          Причини за извършване на деянията са невьздьржания характер на подсъдимия и грубото нарушаване на установения в страната правов ред.

 

          При този изход на делото на основание чл.189,ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 381,88лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС , 130лв. в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Я. и общо 480лв.ДТ върху уважения размер на гр.искове.

          По изложените сьображения сьдьт постанови присьдата си.                                                                             

                                                                                      Районен сьдия: