№ 37
гр. Тетевен , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20214330200082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0451-000042/08.02.2021г на
Началника на РУ към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица.
Жабодателят твърди,че наказателното постановление е незаконосъобразно и
издадено при съществени процесуални нарушения.Веднага след като АУАН бил
съставен,му бил иззет от други служители на полицията,които му съставили друг акт и
неправомерно му иззели и СУМПС.Това е грубо нарушение на правата му на защита,тъй
като бил лишен от възможността да се запознае с него и да подаде възражение.Дори да се
приеме,че има формално нарушение ,същото се явява маловажно.Срокът на регистрация на
МПС е изтекъл скоро преди констатиране на нарушението,липсват предишни
нарушения,както и причините за извършване на нарушението-не е бил запознат ,че
регистрацията е прекратена.Административнонаказващият орган е следвало преди да
наложи наказание да установи приложима ли е нормата на чл. 28 от ЗАНН.В обжалваното
постановление е посочена за нарушена нормата на чл.175,ал.3 от ЗДвП,която касае
лица,които управляват МПС без регистрация,но в случай липсва субективния елемент,тъй
като МПС не е негово и не е имало как да знае,че регистрацията е изтекла.Фрапантно е ,че
му били наложени за едно и също нарушение два различни АУАН.
Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Жалбодателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание,представляван от
адв.Н.,който поддържа жалбата си и по същество моли да бъде отменено изцяло
1
обжалваното постановление.
Ответникът по жалбата-директорът на РУ на МВР-Ябланица не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.В съпроводителното писмо,с което жалбата е
изпратена на съда,моли да бъде оставена същата без последствия и се потвърди
наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в предвид
датата на клеймото върху пощенския плик на изпращането и,като в този смисъл се явява
допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган.
От писмените и гласни доказателства-показанията на св. съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На дата 18.01.2021 година, на автомагистрала хх,км. 87+200, жалбодателят
управлявал МПС-лек автомобил марка „хх, собственост на свидетелката Р. Й. Б.,която
пътувала в автомобила като пасажер.Около 12.20 часа ,в землище на Община-
Ябланица,автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите Д. и К.-полицейски служители
при РУП-Ябланица.Полицейските служители,че автомобилът е с прекратена
регистрация,поради и което на жалбодателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ №42/21,с бланков номер 889402,в което за нарушена
норма е посочена тази на чл.140,ал.1 от ЗДвП.В акта е вписано възражение на
жалбодателя-„имам възражения“.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление №21-0451-
000042/08.02.2021г,връчено на жалбодателя на дата 25.02.2021г,в което за извършеното
нарушение му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева,както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От приложената разпечатка от информационна система на МВР/стр.9-10 от делото/ и
писмо ,вх.№1328/28.04.2021г в деловодството на РС-Тетевен/стр.40 от делото/ е видно,че за
управляваното от жалбодателя на дата 18.01.2021г МПС е бил издаден рег.№289М161 на
26.08.2020г.,валидно 30 дни-до 25.09.2020г.Регистрацията на автомобила е била прекратена
на дата 30.11.2020 година в 20:01ч.
2
По делото е приложен АУАН,съставен от полицейски служител при РУП-Тетевен,на
дата 18.01.2021г,за извършено от жалбодателя нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП/текстовото
описание на нарушжение,както и текста на нарушената норма на ЗДвП са трудно четими от
приложеното копие/.
Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства,както и от събраните гласни такива,
посредством разпита на свидетелите М. СТ. Д.,СВ. Н. К. и Р. Й. Б..
При така описаната фактическа обстановка съдът намира жалбата за частично
основателна,поради следните съображения:
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. При извършена служебна проверка не
се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и
издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление.
АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43
ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл. 42 ЗАНН. Нарушението е установено по
несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият е записал ,че има
възражения. В тази връзка съдът не споделя изложения довод в жалбата,че е било
ограничено правото на защита и запознаване с констатациите на актосъставителя,респ. актът
му е бил иззет впоследствие,след неговото съставяне,от други служители.Дори да е така,то
жалбодателят е имал възможност в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН да направи писмени
възражения до наказващият орган,от която възможност същият очевидно не се е
възползвал.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник РУП към ОДМВР Ловеч , РУ Ябланица , видно от
приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,както и
удостоверение ,издадено на 28.05.2020г. от директора на ОДМВР-Ловеч/стр.18 от делото/.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
3
нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са
описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са
допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материално правни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно
наказателното производство.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване/автомагистрала/. От
писмените доказателства ангажирани от страна на административнонаказващият
орган/АНО/ се установява ,че процесното МПС е било с временна регистрация/временни
номера/със срок на валидност 30-дни,който към момента на полицейската проверка е бил
изтекъл.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от
27.12.2017г.), съгласно, която служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила.Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а
не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните
органи да информират собственика за прекратяването на регистрацията (законът не им
вменява и такова задължение).
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на
състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме, че е
извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.В разглеждания казус съдът
приема,че такива данни са налични.
Ноторно е,че всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как
да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена, вследствие на бездействието на собственика на автомобила и ако е знаел
4
нямало да управлява автомобила.В случая факта ,че МПС-то е собственост на друго лице не
оневинява жалбоподателя,тъй като същия е могъл да положи достатъчно грижа за да разбере
този факт,тъй като това лице се е возело към момента на проверката в автомобила,като
пасажер,т.е. жалбодателят е проявил небрежност. Същият безспорно е следвало да прояви
по-голяма грижа от обикновената,за да констатира безспорния факт на непререгистриране
на автомобила към момента на извършване на деянието.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност/в тази насока
е и константната практика на Адм.Съд-Ловеч- в.ж. Решение от 12.04.2019г ,постановено по
к.н.а.д. №81/2019г по описа на Ловешки Административен съд и др./.
Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай,нито пък
съдът споделя довода,че непроизнисането по реда на чл.27 от ЗАНН от АНО съставлява
съществено процесуално нарушение,водещо/самостоятелно/ до отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г.
по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението е типично
за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда - жалбоподателят е въвел
твърдения за факти, които да водят до занижаване на обществената опасност на
извършеното.
За установеното административно нарушение, административно наказващия орган е
наложил минимално предвиденото в закона по вид и размер административно наказание
«лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца..Същото е справедливо, съобразено с
извършеното, с неговата обществена опасност и е в минимално предвидените от закона
граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Другото наложено наказание «Глобата» обаче е в размер над минималния,поради и
което и с оглед съответствие между двете предвидени кумулативни наказание в теста на
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,същото следва да бъде намалено до предвидения минимум от
200.00 лева.
По отношение твърдението на жалбодателя,че за същото деяние,за което му е
ангажирана административнонаказателна отговорност е образувано и наказателно
производство,за престъпление по чл.345,ал.2 от ЗДвП:
От приложената призовка до жалбодателя/стр.43 от делото/ ,с която същият е
призован за разпит в качеството на свидетел на дата 22.01.2021г в РУП-Тетевен,подобен
5
категорличен извод не може да се формира.
Дори твърдението да е вярно,са налице гаранции за преодоляване на последици от
евентуално повторно преследване на жалбодателя,с оглед евентуално образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.325 от НК и съотношението между наказателната и
административнонаказателната отговорност,посочени и разяснени в т.1.2.2 и 1.2.3 от ТР
№3/2015г на ОСНК на ВКС. В тази насока следва да бъде уведомена Районна прокуратура-
Ловеч-ТО-Тетевен за проведеното административнонаказателно производство и
постановеното решение по делото.
Освен изложеното:
На решаващият съсатв е служебно известно обстоятелството/факт,установен при
търсене в интернет пространството/,че с определение по анд №137/2020Г ПО ОПИСА НА
Районен съд-Лу,ковит,в производство по реда на Глава двадесет и осма от НПК и във връзка
с обвинение за престъпление по чл.345,ал.2 от НПК на привлеченото лице,съдът е отправил
преюдициално запитване до Съда на Европийския съюз,като е дефинирал четири
въпроси,както следва:
1.Принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието допуска ли
национална правна уредба, която за едно и също деяние – управление на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, предвижда едновременно
административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват
обективно степенуване на обществената опасност?
2.В случай, че Съдът на ЕС отговори отрицателно на първия въпрос, какви са
правомощията на националния съд, за да осигури ефективно приложение на принципите на
правото на ЕС? 19
3.Процесуалната възможност съдът да оправдае лицето по обвинението в извършено
престъпление като му наложи административно наказание, представлява ли достатъчна
гаранция срещу произволно приложение на закона?
4.Наказанието лишаване от свобода до една година съразмерно ли по смисъла на чл.
49, т. 3 ХОПЕС за престъпление, извършено чрез управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред?
Със същото определение е спряно производството по адм.-наказателното дело,по
какъвто начин би следвало да процедират всички останали съдебни органи,респ.тези на
досъдебното производство.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0451-000042/08.02.2021г
на Началник РУ към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица,издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №Д889402/18.091.2021г., В ЧАСТТА, в която
за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП на В. П.
ИВ.,ЕГН:********** от град Ловеч, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300.00 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на Глобата на 200.00/двеста/лева.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0451-
000042/08.02.2021г на Началник РУ към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица,издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение №Д889402/18.091.2021г.,В
ЧАСТТА,в която за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от
ЗДвП на В. П. ИВ.,ЕГН:********** от град Ловеч, „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца,както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено
отнемане на 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Препис от решението да се изпрати на Районна прокуратура-Ловеч-ТО-Тетевен.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7