Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
15.11.2013 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 21.10.2013 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар К.Л.
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 517 по описа на 2012 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба /ведно с
уточнителна молба вх. № 1469/26.07.2013 г./ пред Районен съд – Средец А.Д.Б.
претендира да бъде осъден бившият му работодател “ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО –
СРЕДЕЦ” ТП при “ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП – гр. Сливен, да му заплати,
както следва:
1. обезщетение за неползван
платен годишен отпуск от 55 дни през периода 2008 г. – 2011 г. в размер на 2 042,15
лева, със законната лихва, считано от деня на образуване на делото до
окончателното изплащане на сумата. Искът е с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, като след допуснато в с. з. на 21.10.2013 г. изменение в размера му, претенцията
се счита за предявена за горепосочената сума.
2. обезщетение при прекратяване
на ТПО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер
на шест брутни трудови възнаграждения или 4 455 лева, със законната лихва,
считано от деня на образуване на делото до окончателното изплащане на сумата. Искът
е с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ.
3. лихви за забава върху
главниците по т. 2 и т. 3 в размер на 329,15 лева и в размер на 720,59 лева,
начислени за периода 21.03.2011 г. – 12.10.2012 г. Исковете са с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, като след допуснато в с. з. на 21.10.2013 г. изменение
в размера на първия от тях, претенцията се счита за предявена за горепосочената
сума.
Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
Обстоятелства,
на които ищецът основава претендираните права и предявените искове, са
следните:
По силата на сключен трудов
договор и допълнително споразумение към него от 31.03.2010 г. работил в
ответното предприятие на длъжност “старши лесничей” до 14.02.2011 г., когато
трудовото му правоотношение било прекратено поради дисциплинарно уволнение със
Заповед № 27/11.02.2011 г. на Директора на ДГС – Средец. При прекратяване на
ТПО ответникът останал задължен за полагащото му се парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск – 11 дни за 2008 г., 30 дни за 2009 г., 10
дни за 2010 г. и 4 дни за 2011 г. При прекратяване на ТПО за ищеца били налице
предпоставките за получаване на обезщетение в размер на шест брутни трудови
възнаграждения – за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Работил при същия работодател през последните 11 години, 10 месеца и 12 дни от
трудовия си стаж. Със заявление с вх. № 570/21.03.2011 г. ищецът поканил ДГС –
Средец да му изплати дължимите обезщетения.
Препис от исковата молба и приложенията са редовно връчени на надлежното
ответно териториално поделение на ЮИДП ДП – Сливен. В писмен отговор, чрез
пълномощник, бланкетно е изразено становище за недопустимост и неоснователност
на претенциите, както и оспорване по размер. Заявена е претенция за направените
по делото разноски.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните по
делото, а и от представените копие от трудова книжка, заповед за уволнение и
Справка по чл. 62, ал. 2 от КТ на НАП се установява, че ищецът А.Д.Б. е бил в
трудово правоотношение с ответното “ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – СРЕДЕЦ” ТП на
длъжност “старши лесничей” до 14.02.2011 г., когато ТПО било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ със
Заповед № 27/11.02.2011 г. на Директора на ДГС – Средец. Видно от отбелязването
в трудовата му книжка, направено от работодателя, към датата на прекратяване на
ТПО ищецът е имал единадесет години десет месеца и дванадесет дни трудов стаж при
ответника.
С Разпореждане № **********/27.05.2011
г. на Ръководител “ПО” при РУ “СО” – Бургас на Б. е била отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.02.2011 г., поради навършена
възраст 63 години и 8 месеца и общ осигурителен стаж от 40 години 1 месец и 18
дни, превърнат към ІІІ категория труд.
За установяване на размера на
дължимите, но неизплатени по ТПО суми, представляващи дължимите на ищеца
обезщетения, съдът назначи и изслуша съдебно-икономическа експертиза. Според
заключението на същата ответното дружество дължи на ищеца обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ в размер на 4 455 лева за шест месеца, изчислено на база БТВ
от 742,50 лева по реда на чл. 228 от КТ и чл. 17 от НСОРЗ и обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ в размер на 2 042,15 лева, изчислено по реда на чл. 177,
вр. чл. 224, ал. 2 от КТ и чл. 18, ал. 2 от НСОРЗ, на база средно дневно трудово
възнаграждение от 33,13 лева за отразените в Заповед № 240/03.12.2010 г. на
Директора на ДГС неизползвани дни за платен годишен отпуск, както следва: 2008
г. – 11 дни, 2009 г. – 30 дни, 2010 г. – 10 дни и установените от в. л.
пропорционално на отработеното до уволнението време полагаеми 4 дни за 2011 г.
ВЛ е изчислило мораторната лихва върху претендираните обезщетения от дата на
поискването им със Заявление, заведено при ответника с рег. № 570/21.03.2011 г.
до датата, посочена от ищеца във формулираните към експертизата задачи –
10.10.2012 г., както следва: 720,59 лева върху главницата по иска с правно
основание чл. 222, ал. 3 от КТ и 329,15 лева върху главницата по иска с правно
основание 224, ал. 1 от КТ. Съдът приема изцяло заключението на вещото лице
като обективно и компетентно изготвено, след запознаване с всички относими към
делото доказателства, счетоводната документация на ответното дружество, молба и
заповед за отпуск. Заключението не се оспорва и от страните по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ,
при прекратяване на ТПО, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. Видно от трудова
книжка, ищецът е работил при ответника през последните 11 години, 10 месеца и
12 дни от трудовия си стаж. Видно от Разпореждане № **********/27.05.2011 г. на
Ръководител “ПО” при РУ “СО” – Бургас, към датата на прекратяване на ТПО ищецът
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на това
обезщетение следва да бъде в размер на шест брутни месечни възнаграждения.
Видно от заключението на вещото лице дължимата на това основание сума е 4 455
лева. Същата съвпада с претенцията на ищеца.
По иска с правно основание чл.
224, ал. 1 от КТ: съгласно текста на тази разпоредба при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. Видно от заключението на вещото лице дължимата на това основание на ищеца
сума е 2 042,15 лева. Същата съвпада с претенцията му и съответства на
броя на дните неизползван платен годишен отпуск по години, заявени с исковата
молба.
По делото не се представиха
доказателства от ответника, че дължимите обезщетения на ищеца са били заплатени,
поради което съдът уважава изцяло исковете по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 224,
ал. 1 от КТ, като основателни и доказани, ведно със законната лихва.
Вземанията по исковете за
обезщетения са изискуеми от деня, в който работникът или служителят е могъл да
иска изпълнение, съответно съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД лихви за закъснялото
изпълнение на задълженията могат да се претендират от деня на поканата. По
делото се представи доказателство, че Б. е отправил покана до ответника за
изплащане на дължимите му обезщетения на 21.03.2011 г. Видно от заключението на
вещото лице, начислената от тази дата лихва за забава е в размер на 720,59 лева
по отношение на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и в размер на
329,15 лева по отношение на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Сумите съвпадат с акцесорните претенции на ищеца, предявени за периода
21.03.2011 г. – 12.10.2012 г. и следва да бъдат присъдени.
При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на РС – Средец държавна
такса в размер на 301,88 лева и 130 лева за възнаграждение за вещото лице по
СИЕ. Следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 550 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО – СРЕДЕЦ” ТП при “ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП – гр.
Сливен, със седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. “Васил Коларов” №
92, представлявано от Д.К.Я. – Директор, да заплати на А.Д.Б., с ЕГН **********,
от гр. Бургас, к-с “Изгрев”, бл. 70, вх. А, ет. 3, на основание чл. 222, ал. 3
от КТ обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение след придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 4 455 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2012 г. до окончателното й
изплащане и на основание чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 222, ал. 3 от КТ лихва
за забава за периода 21.03.2011 г. – 12.10.2012 г. в размер на 720,59 лева; на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за периода 2008 г. – 2011 г. вкл. в размер на 2 042,15 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2012 г. до окончателното й
изплащане и на основание чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 224, ал. 1 от КТ лихва
за забава за периода 21.03.2011 г. – 12.10.2012 г. в размер на 329,15 лева,
както и направените по делото разноски в размер на 550 лева.
ОСЪЖДА “ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО – СРЕДЕЦ” ТП при “ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП – гр.
Сливен да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер
на 301,88 лева и сумата 130 лева за възнаграждение за вещото лице по СИЕ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: