Решение по дело №14623/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1934
Дата: 15 март 2019 г. (в сила от 15 март 2019 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20181100514623
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  15.03.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Пламен Генев

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело №  14623 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.08.2017 г. по гр.д. № 50752/10 г., СРС, ІІ ГО, 73 с-в е признал за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът „А.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото адвокат М.К.П.,***, кантора 415  дължи на ищеца С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.С.Н. от САК, със съдебен адрес:***, на осн. чл.258, вр. чл.265, ал.1, т.2, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 2979 лв., представляваща обезщетение за неточното изпълнение по договор за строителство, който е сключен във връзка с договор за учредяване на право на строеж от 17.8.2005 г. между ответника и наследодателя на ищеца-покойната му майка Н.Т.Г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №13112/10 на CPC, II ГО, 73-ти с-в - 19.3.2010 г., до изплащането на сумата, като е отхвърлил частично иска - само за разликата между уважената част и пълния предявен размер от 12 000 лв. и възражението за прихващане на ответника срещу ищеца, с което се претендира, че има насрещно вземане по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД от 11729,50 лв., за допълнително договорени и незаплатени СМР, във връзка с посочения договор. Осъдил е ответника „А.“ ЕООД, ЕИК ***** да плати на ищеца С.И.Г., ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК следните суми: 543,66 лв. за направените разноски по настоящото дело и 307,76 лв. - по заповедното ч.гр.д. №13112/10 на CPC, II ГО, 73-ти с-в., съразмерно на уважените части от исковете. Осъдил е ищеца С.И.Г., ЕГН ********** да плати на ответника „А.“ ЕООД, ЕИК *****, на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1602,28 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.С.Н. от САК, със съдебен адрес:***, в частта, в която е отхвърен иска, но не за цялата сума, а за сумата от 5020 лв. с мотиви, изложени в нея. Твърди, че единичната и тройна СТЕ са посочили само част от претендираните от ищеца неизвършени и некачествено извършени СМР и са остойностили същите, но са подминали останалите посочени недостатъци. Съдът не се е произнесъл относно допуснатите от ответника нарушения на чл.40, ал.2 от ЗУТ, като недопустимо е изградил мокро помещение/ баня и тоалетна/ над кухненското, като заявява, че претенцията на въззивника/ищец за това нарушение възлиза на 1 000 лв. Обжалва и непроизнасянето на съда относно квадратурите на мазета №№ 32,33 и 40, които вместо по 6 кв.м. за всяко от трите мазета, са предадени и продадени на ищеца по 1,80 кв.м,  като вещото лице С.на този въпрос е заявило, че разликата в квадратурите била „правен“ въпрос. Стойността на неизпълнената от ответника квадратура на мазетата възлиза според въззивника/ищец на 4020 лв., или общо обжалваемият интерес по горните два пункта възлиза на 5020 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в атакуваните части и да осъди въззиваемото дружество да заплати на ищеца сумата от 5020 лв. Претендира разноски за настоящето производство.

Въззиваемият „А.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото адвокат М.К.П.,***, кантора 415  оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, чл.266 ЗЗД, вр. чл.258 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и  чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С.И.Г., ЕГН ********** моли съда на основание чл.422, ал.1 ГПК да признае за установено, че ответникът „А.-ИН“ ООД е задължен да му плати на осн. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД сумата от 12 000 лв. претендирана като обезщетение за неточното изпълнение по договор за строителство, който е сключен във връзка с договор за учредяване на право на строеж от 17.8.2005 г. между ответника и наследодателя на ищеца-покойната му майка Н.Т.Г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ТПК по ч.гр.д. №13112/10 на CPC, II ГО, 73с-в - 19.3.2010 г., до изплащането на сумата.

Ответникът „А.“ ЕООД, ЕИК ***** оспорва исковите претенции.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че ответното дружество и Н.Т.Г., майка на ищеца, заедно с още 9 съсобственици са се съгласили последните да учредят право на строеж на ответното дружество върху имот срещу насрещното задължение на дружеството да построи сградата и съответните обекти, по отношение на които се отнася правото на строеж. Безспорно е, че Н.Г.е починала и е оставила за наследник ищеца С.Г.. Бил е приет протокол от 14.11.2007 г., подписани от ищеца и от законният представител на ответното дружество, от които се установява, че ответникът е признал извънсъдебно недостатъците на извършени СМР в този протокол и необходимостта от отстраняването им. Ответникът също е депозирал по делото протоколи за извършени СМР, които не са подписани от ищеца, поради което отразените в тях обстоятелства не го обвързват. Бил е разпитан като свидетел Иван Вакъвчиев, работил като технически ръководител при ответното дружество, който установява обстоятелствата относно протоколите, представени от ответника и по-специално, че са подписани от него.

По делото са били изслушани и приети единична СТЕ, ССЕ, както и тройна СТЕ. От последната се установява, че са извършени промени по време на строителството отразени в екзекутиви към проекта и взети предвид при въвеждането в експлоатация на строежа в частност на спорните обекти. При извършването на огледа се установява изпълнение на място в отклонение от одобрения проект и екзекутивите в различни елементи(стени,оси,чупки на стени и др.части) на обектите във които е извършвано преустройство. За установяване на точните отклонения на извършеното реално преустройство в сравнение с основния проект и екзекутивите е необходимо да се извърши цялостно архитектурно заснемане и изчертаване на обекта в който е извършено преустройството. Отклоненията на заснетия преустроен обект от основния проект (екзекутивите) и нормите по ЗУТ, могат да се установят след сравнението като чертежи на архитектуртото заснемане с основния проект и екзекутивите. Установяването на разположението на вътрешните стени на ап.37-38 спрямо екзекутивите е възможно със сравнение на архитектурното заснемане с екзекутивите. За установяване на разлики в площи на реализирана и въведена в експлотация жилищна сграда (отделни обекти от нея) с площи по проекта по който е изпълнявана сградата, е необходимо изготвяне на ново пълно архитектурно заснемане на сградата и съставяне на екзекутивни архитектурни чертежи на реално изпълнената сграда. По изготвените архитектурни чертежи от заснемането следва да се изготви ново площообразуване на всички отделни обекти от сградата, за определяне на новите застроени площи на обектите,съответно нови проценти припадащи се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж(или правото на собственост върху земята), които междувременно са залегнали в нотариалните актове на всички собственици с придобивни сделки в жилищната сграда,съответното вписани в Службата по вписвания. В последствие следва да се извърши сравнение с одобрените проекти по които е извършено строителството (респективно екзекутивите) на сградата, с които строежът е бил въведен в експлотация за установяване на евентуални разлики. Предвид на това, че сградата (и обектите в нея) след завършването й са заснети и нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри със съответните характеристики (застроена площ, % идеални части и др.елементи) би могло за оспорваните обекти да се изискат от АГКК кадастрални схеми за всеки обект от сградата и се направи сравнителен анализ със същите по проектите(екзекутивите) по които е изпълнявана сградата за установяване на евентуални разлики. Кадастрални схеми за обекти от сграда се издават от АГКК по искане на собствениците им.

Вещите лица са посочили, че при направения оглед на место са установени неизвършените и некачествено извършени довършителни работи и подобрения. Изготвена е стойностна сметка по пазарни цени на строителни услуги на установените при огледа неизвършени и некачествено извършени довършителни работи и подобрения, като пазарната цена на строителната услуга е формирана посредством обобщена стойностна сметка за извършените СМР във конкретните части от обектите и е в размер общо на 2979 лева.

По развитите във възивната жалба доводи, СГС приема следното:

Нормата на чл.258 сочи, че с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение, а съгласно чл.266, ал.1, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

Относно развитите доводи за нарушение на нормата на чл.40, ал.2 от ЗУТ, като според въззивника/ ищец ответникът недопустимо е изградил мокро помещение/ баня и тоалетна/ над кухненското, като  претенцията му за това нарушение възлиза на 1 000 лв., то за тази претенция въззивникът не е ангажирал доказателства, включителсно и за начинът на фомиране на претендираната сума. Вещите лица от тройната СТЕ са посочили изрично, че при извършването на огледа са установили изпълнение на място в отклонение от одобрения проект и екзекутивите в различни елементи(стени,оси,чупки на стени и др.части) на обектите във които е извършвано преустройство. За установяване на точните отклонения на извършеното реално преустройство в сравнение с основния проект и екзекутивите е необходимо да се извърши цялостно архитектурно заснемане и изчертаване на обекта в който е извършено преустройството. Отклоненията на заснетия преустроен обект от основния проект (екзекутивите) и нормите по ЗУТ, могат да се установят след сравнението като чертежи на архитектурното заснемане с основния проект и екзекутивите. Твърди се още, че съдът не се е произнесъл относно квадратурите на мазета № № 32,33 и 40, които вместо по 6 кв.м. за всяко от трите мазета, са предадени и продадени на ищеца по 1,80 кв.м, то отново и според тройната СТЕ, за установяване на разлики в площи на реализирана и въведена в експлотация жилищна сграда (отделни обекти от нея) с площи по проекта по който е изпълнявана сградата, е необходимо изготвяне на ново пълно архитектурно заснемане на сградата и съставяне на екзекутивни архитектурни чертежи на реално изпълнената сграда. По изготвените архитектурни чертежи от заснемането следва да се изготви ново площообразуване на всички отделни обекти от сградата, за определяне на новите застроени площи на обектите,съответно нови проценти припадащи се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж(или правото на собственост върху земята), които междувременно са залегнали в нотариалните актове на всички собственици с придобивни сделки в жилищната сграда,съответното вписани в Службата по вписвания. В последствие следва да се извърши сравнение с одобрените проекти по които е извършено строителството (респективно екзекутивите) на сградата, с които строежът е бил въведен в експлотация за установяване на евентуални разлики. Вещите лица от тройната СТЕ са дали  цените в обобщената стойностна сметка, формирана посредством обощена стойностна сметка за извършените СМР в конкретните части на обектите, след направен от тях оглед на място и установени от тях неизвършени и некачествено извършени довършителни работи и подобрения, като за отстраняване на дефектите, са дали сумата в размер общо на 2979 лв.  Ищецът не е поискал допускането на допълнителна или повторна задача към СТЕ или ново остойностяване на претендираните суми за обезщетение, поради което е останало недоказано съществуването на твърдените от него недостатъци, както и тяхното остойностяване.  

На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 581 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.08.2017 г. по гр.д. № 50752/10 г. на СРС, ІІ ГО, 73 с-в.

ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.С.Н. от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на  „А.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото адвокат М.К.П.,***, кантора 415  направените разноски за настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 581 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.