О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна, 04.07.2018г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в закрито
заседание, проведено на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3698 по описа на ВРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В.Б.Ф., ЕГН
**********, адрес: *** срещу „О.В.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ.
Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност
на делото съгласно правилата за подсъдност извън тези по ал. 1 и ал. 2 на чл.
119 ГПК може да се прави само от ответната страна най-късно в срока за отговор
на исковата молба. Тези предпоставки са изпълнени в разглеждания случай.
Съгласно чл. 105 ГПК искът се
предявява пред съда, в района, на който е постоянният адрес или седалището на
ответника. Това означава, че установеното в закона общо правило е искът да се
предявява пред съда по седалището на юридическото лице, срещу което е предявен
искът. В случая по делото се установява в т.ч. и след направена служебна
справка от съда в търговския регистър, че седалището на ответника, който е
юридическо лице е в гр. Стара Загора.
Тъй като предявеният от ищеца иск касае трудов спор по
смисъла на чл. 357 КТ, подсъдността на
делото се определя по избор на ищеца от специалното правило, установено в чл.
114 ГПК.
Съгласно чл.
114 ГПК работникът има право да избере местна подсъдност на делото по
предявените срещу бившия си работодател искове по мястото, където той обичайно
е полагал своя труд. Посочената законова разпоредба представлява специално
правило, което дерогира общата подсъдност, в
случаите, които касаят искове по трудови спорове и дава привилегия на ищеца по
трудови дела да избере подсъдността при предявяване на иск.
Мястото на
работа е задължителен реквизит на трудовия договор и като такъв – следва да
бъде уговорено писмено между страните, съгласно правилата на чл. 62, ал.1 КТ и
чл. 66, ал.1, т.1 КТ. Съгласно чл. 66, ал.3 КТ, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва
от характера на работата. В случая обаче, видно е от
приложеното към молба от 07.06.2018г. копие
от трудовия договор, че преди прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е
бил с място на работа в гр. Стара Загора, където е и седалището на ответника.
Липсват в настоящия случай основания за приложението
на правилата за подсъдността, уредена в чл.114 ГПК, съгласно която искът се
предявява в мястото, където работникът обичайно е полагал своя труд.
С оглед горното съдът намира, че тъй като работното
място, на което ищецът е полагал труда си не попада в съдебния район на
настоящия Районен съд- гр. Варна,
възражението на ответника по чл. 119, ал. 3 вр.
с чл. 105 ГПК за неподсъдност на делото в настоящия съд с оглед
обстоятелството, че седалището му също се намира в гр. Стара Загора се явява
основателно.
Предвид това с оглед възражението на ответника по чл.
119, ал. 3 вр. с чл. 105 ГПК настоящият съд вече не е
местно компетентен да разглежда делото, поради което производството по него
следва да бъде прекратено. Делото следва да се изпрати за разглеждане на
Районен съд-гр. Стара Загора, който е местно компетентния съд съгласно
правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, тъй като в неговия
съдебен район се намира седалището на ответника.
Водим
от гореизложените съображения и на основание
чл.119,ал.3 във връзка с чл.105 и чл.108,ал.1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. №3698/2018 год. по описа на ВРС XXXIX - ти състав, поради местна неподсъдност на делото.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-град Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, съгласно чл.121 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: