Решение по дело №364/2013 на Районен съд - Ловеч

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                       

                                 гр. Ловеч, 15.05.2013 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА          

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: В.Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 346 по описа за 2013 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление №11 – 1229/06.07.2012 година на д-р Йордан Стойчев Найденов – Началник сектор „Рибарство и контрол” гр. Ловеч, отдел „Централна България”, ГД „РК” на ИАРА, оправомощен със заповед №РД 09-520/23.06.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.91 ал.4  и чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложена на Т.Ц.Т., ЕГН ********** *** глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА. Със същото постановление на основание чл.90 ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата: Един брой рибарска лодка, зелена на цвят, три броя хрилни мрежи с обща дължина 105 метра и четиринадесет килограма риба – уклей, за това, че на 13.06.2012г. в 19.38ч. на язовир „Сопот”, общ. Троян, г-н Т.Ц.Т. извършвал стопански риболов с поставени в работно положение, потопени във водата, под негов контрол три броя хрилни мрежи и един брой рибарска лодка, без да притежава разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на ресурс от риба- нарушение на чл.56, ал.1 във вр. с чл.17, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Нарушителят Т.Ц.Т. не е представил доказателства за собственост на хрилните мрежи и лодката от други физически и юридически лица. Язовир „Сопот” е категоризиран за любителски риболов, съгласно Приложение №1, чл.2, ал.1 от Наредба №37/10.11.2008г. и хрилните мрежи не попадат в категорията на разрешени уреди за любителски риболов.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Т., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено изцяло. Излага, че на посочената в акта и НП дата гледали мач по телевизията  с приятели, и след като свършил мача около 23,30ч. той излязъл пред вилата и чул, че в съседните вили лаят кучета от посока гребната база. Тръгнал надолу за да види кои са. Указало се, че това са служители на ИАРА, които твърдели, че са наблюдавали как той с неговата лодка е залагал мрежи. Излага, че действително в язовира имало мрежи, но че те не били негови и че не ги бил залагал той. Излага, че те го накарали да извади мрежите, но той отказал. Излага, че тогава той ги извадил и в тях имало риба уклей. Излага, че го попитали къде му е лодката и, че той ги завел при нея. Излага, че лодката била на около 300 метра от мястото, където били опънати мрежите. Излага, че му съставили акт, като не му дали възможност да се запознае със съдържанието му и му иззели лодката. Излага, че освен, че посоченото в акта и НП нарушение не е извършено от него, то и при издаването на последните са допуснати процесуални нарушения. Излага, че в случая не е налице стопански риболов, тъй като не е налице извършено от него действие съгласно &1, т.28 от ДР на ЗРА, и че трябвало да са налице две кумулативно изискуеми предпоставки, а именно риболова да е извършен със средства, които не са предназначени за любителски такъв, и с намерение продукцията да се реализира на пазара. Излага, че в частта, в която с НП е конфискувана лодката му е налице нарушение на чл.20, ал.4 от ЗАНН, тъй като АНО не бил предвидил характера и тежестта на нарушението

 В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Лилова, която моли да се отмени обжалваното НП на посочените в жалбата основания, които доразвива в с.з.

Ответникът – ИАРА, Сектор „Рибарство и контрол” – Ловеч, се представлява от д-р Йордан Стойчев Найденов – Началник сектор „Рибарство и контрол” гр. Ловеч, отдел „Централна България”, ГД „РК” на ИАРА, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Атанас Даниславов Атанасов, Антон Ангелов Т. и Тодорин Викторов Луланков, както и от становищата на процесуалните представители на жалбоподателя и на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.06.2012 година бил съставен АУАН №А 0007362 от  свидетелят Атанас Даниславов Атанасов, в присъствието на свидетелите Антон Ангелов Т. и Тодорин Викторов Луланков, против Т.Ц.Т., ЕГН ********** ***, за това, че на 13.06.2012г. г- н Т. в 19.38ч. извършва стопански риболов във водите на язовир „Сопот” с три броя хрилни мрежи и един брой рибарска лодка на цвят зелена без да притежава разрешително за стопански риболов и придобито право, с което нарушава чл.17, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Нарушителят не представи документи за собственост на риболовните уреди и лодката от други физически и юридически лица. Г-н Т. контролира мрежите в работно положение, потопени във водата и борави с тях. Посочено е, че е иззета 14 килограма риба – уклей, и че рибата е върната във водата в състоянието, което беше – мъртва. Посочено е че със АУАН са иззети един брой рибарска лодка на цвят зелена. Три броя мрежи с обща дължина 105м. №1 – дължина 50 м., дълбока – 1,5 м., размер на окото  - 1 см.; №2 – дължина 25м., дълбочина 1,5 метра, размер на окото 1 см.; №3 дължина 30 метра, дълбока 1,5м., размер на окото 1 см. В акта нарушителят е вписал възражение „Не съм аз залагал мрежа”. Акта е подписан от жалб. Т., като му е връчен препис от последния. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение  съответстват на действителното положение, и че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че действително жалбоподателят на посочената в акта дата е извършвал стопански риболов. Това обстоятелство се потвърждава и от иззетите мрежи и лодка. 

Видно от събраните по делото доказателства иззетите мрежи са без маркировка, а мрежите се маркират при даване на разрешение за стопански риболов. Освен това целта на риболова се извежда от уредите и средствата, с които се извършва, в случая са използвани рибарски мрежи и лодка, като рибарските мрежи са били в работно положение, а от друга страна рибарската мрежа сама по себе си не е средство за улавяне на риба за лична консумация.

Съдът не приема твърденията на жалбоподателят, че иззети три рибарски мрежи  не са били негови, а че ги е видял потопени във водата, както и че не е ползвал лодката за да постави мрежите във водата, тъй като така депозираните твърдения противоречат на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, от показанията на които се установява, че са възприели именно жалбоподателят да пуска с лодка рибарските мрежи във водата, да си заминава и след това да се връща за да ги извади от водата. И тримата свидетели са категорични, че са възприели жалбоподателят, да влиза във водата с лодка, да поставя рибарските мрежи във водата, да излиза от водата, да изчаква определено време, след което отново да отива за да извади мрежите, като в този момент е бил заловен и е бил съставен акта. Показанията на актосъставителят и свидетелите при установяваване на нарушението, съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.  Във връзка с изложеното съдът не кредитира показанията на свидетелите Мирослав Маринов и Адрианка Добрева, тъй като същите не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Основание за некредитиране на показанията на тези двама свидетели са несъотносимостта на  изложените от тях факти с установеното по делото, а именно това са следните такива: Няма никакво съмнение, че на 13.06.2012г. в 19.38ч. извършва стопански риболов във водите на язовир „Сопот” с три броя хрилни мрежи и един брой рибарска лодка на цвят зелена без да притежава разрешително за стопански риболов и придобито право. От друга страна показанията на тези двама свидетели свидетелстват за факти и обстоятелствата, станали след залагането на мрежите и съответно преди залавянето на жалбоподателят от служителите на ИАРА.

Неоснователни са направените от адв. Лилова възражения, че деянието не отговаря на легалната дефиниция на ЗРА за стопански риболов. Съгласно последната „риболов” е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване”. От друга страна използваният уред – риболовна мрежа описана в АУАН и НП, предполага улов на голямо количество риба и определя характера на извършвания риболов, като стопански с цел продажба и реализиране на печалба. Действително съгласно разпоредбата на чл.35 ал.1 от ЗРА хрилните мрежи не попадат сред уредите, средствата, приспособленията и принадлежностите, за които е установена забрана за ползване при извършване на стопански и любителски риболов. Това обстоятелство обаче не води до извод за липса на стопански риболов, респективно за наличие на любителски такъв. Този извод се налага от разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗРА, която препраща към чл.24 ал.1 т.1 и т.2 от с.з. и изрично определя уредите, с които се осъществява любителския риболов, като сред тях не е хрилната мрежа. Доколкото хрилната мрежа не фигурира сред разрешените уреди за извършване на любителски риболов, определени в разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1 и т.2 от ЗРА се налага извода, че в случая е извършван именно стопански риболов.

Неоснователен е и извода, че в посочения в акта час нарушителят не се е намирал на язовира и следователно не е извършвал стопански риболов. По смисъла на параграф  т.26 от ДР на ЗРА за да е налице риболов е достатъчно риболовните уреди да са потопени във водата, както е и в настоящия случай. Предвид гореизложеното правилно е била ангажирана отговорността на санкционираното лице, като въпреки, че липсват безспорни доказателства, че в посочения в акта и НП час жалбоподателят се е намирал на язовир Сопот, поставените от него риболовни уреди са се намирали във водата, и следователно е налице извършен от последния риболов.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта  и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.17, ал.1 от ЗРА е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложил наказание – глоба в размер на 300.00 лв., като е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път, и че във мрежите е имало уловена 14 килограма риба. Наложеното с постановлението наказание е в съответствие и с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Наложеното административно наказание е в минимален размер с оглед нормата на чл.56, ал.1 от ЗРА, поради което не може да се намали размера на "глобата", предвид разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН и предвидената забраната за определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.   

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Атанасов за когото не се спори, че е  мл. специалист РК сектор Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от д-р Йордан Стойчев Найденов – Началник сектор „Рибарство и контрол” гр. Ловеч, ОТДЕЛ „Централна България, ГД „РК” на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, оправомощен със заповед №РД 09-520/23.06.2010 г. на Министъра на земеделието и храните. От приобщените по делото писмени доказателства и в частност от заповед №РД 09-520/23.06.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, се установява, че административно-наказващия орган е определен за такъв от Министъра. 

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нормата на чл.17, ал.1 ЗРА е императивна и възвежда забрана за извършване на стопански риболов без разрешително за стопански риболов. От друга страна съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административно нарушение. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

Съгласно т.7 от ППВС № 10 / 28.09.1973гг. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. При тези изисквания беше развито производството, като констатациите отразени в акта бяха доказани по несъмнен начин.  При прегледа на обжалваното наказателно постановление, съдът установи, че същото е законосъобразно издадено, като са спазени изискванията за допустимост и правна обоснованост.

Съдът намира, че посочването в НП, че язовир „Сопот” се намира в община Троян, както и час, в който се установява, че нарушителят не се е намирал на язовир „Сопот”, не съставляват съществен порок и не могат да повлияят върху фактическите и правните изводи на административно - наказващия орган. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице, както и доколко е повлияло върху съдържанието на акта, т. е., ако не беше допуснато, дали би могло да се стигне и до други фактически и правни изводи на административно-наказващия орган, до друго негово решение по същество. В случая, посочването, че язовир Сопот се намира в община Троян, както и час, в който се установи, че жалбоподателят не се е намирал на територията на язовир „Сопот” не е попречило по никакъв начин на нарушителя да разбере за какво го санкционират, респективно да организира адекватно и ефективно защитата си.

От друга страна, това нарушение не създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от наказващия орган начин, поради което наличието му се преодолява от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

 Правилно е постановено и отнемане в полза на Държавата на един брой рибарска лодка, зелена на цвят; три броя хрилни мрежи с обща дължина 105 метра и четиринадесет килограма риба - уклей, тъй като именно в чл.90 ал.1 от ЗРА е предвидено, че в случаите на чл.56 от ЗРА, какъвто е налице, се отнемат уредите, средствата и приспособленията за улов на риба, като е без значение тяхната стойност, и количеството уловена риба. В тази връзка съдът намира за неоснователни направените от процесуалния представител на жалбоподателят възражения по отношение на отнемането на вещите, принадлежащи на нарушителят, а именно един брой рибарска лодка, зелена на цвят; три броя хрилни мрежи с обща дължина 105 метра. Деянието на жалб. Т. по своя характер и тежест сочи, че за постигане на целите на закона тези вещи следва да се отнемат от извършителя, още повече, че това е предвидено в специалния закон. Неоснователни са доводите на защитата, че в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. С оглед данните по делото съдът намира, че не може да се приеме, че стойността на отнетите вещи не съответства на характера и тежестта на извършеното от жалбоподателят нарушение. В тази насока твърденията в жалбата са голословни и неподкрепени с нито едно доказателство.

При тези изводи на съда относно виновно извършеното нарушение и наложеното наказание, настоящият състав намира, че НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

                                                

 

                                        Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11 – 1229/06.07.2012 година на д-р Йордан Стойчев Найденов – Началник сектор „Рибарство и контрол” гр. Ловеч, отдел „Централна България”, ГД „РК” на ИАРА, оправомощен със заповед №РД 09-520/23.06.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.91 ал.4  и чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложена на Т.Ц.Т., ЕГН ********** *** глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА, и на основание чл.90 ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата: Един брой рибарска лодка, зелена на цвят, три броя хрилни мрежи с обща дължина 105 метра и четиринадесет килограма риба – уклей, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: