РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330112116 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 45 ЗЗД на И. Г. Д., ЕГН **********, адрес:
***** против С. И. Т., ЕГН **********, адрес: **** за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 6000 (шест хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди от
увреждане на здравето – средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на 6-ти горен
зъб, довела до затрудняване на дъвченето и говоренето, извършена на 16.05.2021 г., както и
сумата от 800 (осемстотин) лева – имуществени вреди, представляващи платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение по досъдебно производство № *****, ведно със законната лихва
от 16.05.2021 г. до окончателно им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.05.2021 г. ответникът е причинил на ищеца
средна телесна повреда – избиване на зъб, за което е осъден с влязло в сила споразумение по
НОХД 783/2022 г. на РС-Пловдив.
С писмен отговор ответникът оспорва предявените искове и иска тяхното
отхвърляне, възразява за прекомерност на адв. възнаграждение по иска за имуществени
вреди.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото по реда на 235, ал. 2 ГПК, приема предявената
искова претенция за основателна в цялост, по следните съображения:
Предявени са искове по чл. 45 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди,
произтичащи от деяние, което е признато за престъпление с влязло в сила споразумение на
наказателния съд. Що се касае до иска за имуществени вреди следва да се изтъкне, че
платеното в досъдебното производство адвокатско възнаграждение не е могло да бъде
присъдено в производство по „Глава двадесет и девета“ от НПК, което се развива без
участието на пострадалия.
В разглежданата хипотеза елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, по аргумент от чл. 300 ГПК, се установяват от влязлото в сила споразумение по
1
НОХД 783/2022 г. на РС-Пловдив, което е задължително за гражданския съд. Ето защо в
тежест на ищеца е да докаже единствено обема на неимуществени вреди - болките и
страданията, както направата на разноски за адвокат по иска за имуществени вреди.
Установява се от влязлото в сила споразумение по НОХД 783/2022 г. на РС-Пловдив,
че ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК -
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на 6-ти горен зъб, довела до затрудняване
на дъвченето и говоренето ищеца, извършена на 16.05.2021 г. Тъй като престъплението е
засегнало здравето на ищеца, което е неоценимо в пари, неимуществено гражданско право,
ответникът дължи на обезщетение.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена в резултат на деликт - телесна повреда, какъвто е случаят, е обусловено от
съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на
увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено;
допълнителното влошаване състоянието на здравето; възрастта на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са още
моментът на настъпване на вредата, с характерните за него конкретни икономически
условия и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото в страната.
В разглежданата хипотеза съдът приема, че справедливото обезщетение дори е по-
високо от размера на исковата претенция от 6 000 лева. За установяване обема на
неимуществените вреди по делото е разпитана свидетелката Анастасова, от чиито показания
се установява, че ищецът е претърпял типичните за този вид телесна повреда
неимуществени вреди. Изпитвал болки вследствие на получените удари, възстановителния
период е продължим около два месеца, през които ищецът е фъфлел и е изпъвал естествен
страх. Същевременно ищецът е лице в активна възраст, здравето му възстановено напълно
без загрозявания и белези, а душевните, емоционални последици от уреждането са
преодолени. Ето защо не са налице обстоятелства, сочещи на присъждане на завишено, или
пък занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди. Трябва да се присъди
стандартното обезщетение за този вид увреждане на здравето към датата на деликта, който
размер се извежда и от съдебната практика, постановена по сходни казуси.
Така с решение № 100 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 3834/2016 г. на ВКС, IV г.o. e
присъдена сумата от 30 000 лева за двустранно счупване на долната челюст и изваждане на
осми долен зъб в ляво, довели до трайно затруднение на дъвченето и говореното, като
деянието е извършено през 2013 г.; с решение № 23 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018 г.
на ВКС, IV г.o. e присъдена сумата от 12 000 лева за травматична екструзивна луксация на
горен ляв централен резец, съпроводена с разкъсване на тъкани и прекъсване на съдов-
нервния сноп и отчупване на режещия ръб на противостоящия централен долен ляв резец,
деянието е извършено през 2016 г., а възстановителният период е продължил един месец.
Прието е, че увреждането на постоянен зъб, довело до неговото отпадане от зъбната редица,
е за цял живот, независимо от възможностите на съвременната дентална медицина.
Настоящият съдебен състав напълно споделя последния довод, поради което, като
съобразни, че в процесната хипотеза деликтът е извършен на 16.05.2021 г., намира че искът
за неимуществени вреди е основателен в цялост.
Искът за имуществени вреди също е основателен. Установява се от приложеното
пълномощно по досъдебно производство № 171/2021 г. на РУ – Раковски (л.48), имащо
2
характер на разписка, според разясненията на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, че ищецът е
заплатил възнаграждение за адвокат в размер на 800 лева за защита в досъдебното
производство. Наведеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. В случая по аналогия приложение следва да намерят разясненията на ТР
1/2017 г. на ОСГК на ВКС, тъй като искът по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ е вид деликтен иск. Ето
защо, за да се намали размерът на имуществените вреди е необходимо уговореното
адвокатско възнаграждение да надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, според конкретния случай. Според чл. 13, ал.1 , т. 3 от НМРАВ
( ред. ДВ, бр. 69 от 2000г.) минимално възнаграждение за адвокат е 1 000 лева, тъй като за
престъплението по чл. 129 НК се предвижда лишаване от свобода до шест години.
Платените от ищеца 800 лева са под минимума и следва да се присъдят в цялос.
При този изход на правния спор ответникът следва да понесе отговорност за
разноски. Държавната такса възлиза на 272 лева. В полза на процесуалния представител на
ищеца по реда на чл. 38 от ЗА следва да се присъда сумата от 980 лева, изчислена по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от НМРАВ, върху сбора от цената на предявените искове, тъй като се касае до
вреди от един и същ юридически факт.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД С. И. Т., ЕГН **********, адрес: ***** да заплати
на И. Г. Д., ЕГН **********, адрес: *****сумата от 6 000 (шест хиляди) лева – обезщетение
за неимуществени вреди от увреждане на здравето – средна телесна повреда, изразяваща се
в избиване на 6-ти горен зъб, довела до затрудняване на дъвченето и говоренето, извършена
на 16.05.2021 г., както и сумата от 800 (осемстотин) лева – имуществени вреди,
представляващи платеното от ищеца адвокатско възнаграждение по досъдебно производство
№ *****, ведно със законната лихва върху двете суми от 16.05.2021 г. до окончателно им
изплащане.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН **********, адрес: ***** да заплати по сметка на РС-
Пловдив сумата от 272 ( двеста седемдесет и два) лева – държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА С. И. Т., ЕГН ********** да заплати
на адвокат С. Ж. П. от АК- П., сумата от 980 ( триста и четиридесет ) лева – разноски за
осъществената в полза на ищеца права защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ОС-Пловдив
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
3