Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Плевен, 19.11. 2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на единадесети
ноември ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА
година,
в публично заседание ,в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Ивайло
Цветков
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 180 по описа за 2019 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432,ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по исковата молба на Е.В.Н.
ЕГН **********,с адрес: ***, подадена чрез
пъломощника й адвокат И.Й. ,съдебен адрес:***,2,оф.,4, адв, И.Й., срещу: ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД гр. София, 1000 ж.к. Възраждане ул.
„Света София" № 7,ет.5 ЕИК *********.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъде осъдено ответното застрахователно
дружество да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв.,представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени продължителни
болки и от причинените й телесни увреждания, в резултат на настъпило ПТП на
21.04.2017г. на кръстовището на път 1-2- Русе – Варна и път ІІІ-205 гр. Исперих
– гр. Разград, причинено от И.Д.И. при
управление на автобус марка „Темса“ , модел“Диамант“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане
– 21.04.2017г. до окончателното плакане,
както и всички разноски по делото.
Твърденията на страните:
Твърди се от ищеца,че На 21.04.2017г., на
кръстовището на път 1-2 (гр., Русе - гр. Варна) и път Ш-205 (гр. Исперих - гр.
Разград, водачът И.Д.И., управлявайки автобус марка „Темса", модел
„Диамант" с per. № ***, виновно нарушил правилата за движение по пътищата,
при което били причинени телесни повреди на Е.Н. - пътник в лек автомобил
„Фолксваген Голф" с peг. № ***. Произшествието настъпило при следния механизъм:
Автобусът, движейки се по
пътя Исперих - Разград, навлязъл в кръстовището без да спази предписанието на
знак „Б2" - Спри/ Пропусни движещите се по пътя с предимство!, като
не пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а. „Фолксваген Голф", при
което настъпил сблъсък между двете превозни средства..
Твърди се от ищцата ,че
вината на водача И.И. за настъпване на описаното ПТП е установена с
одобреното споразумение от наказателния
съд Районен съд - гр. Разград, с протокол от 05,12.2017г. по НОХД № 792/2017 г.
по описа на.
Сочи се в исковата молба, при описаното ПТП , ищцата Е.Н.
е получила следните телесни увреждания: Контузия на главата и гръдния
кош;разкъсване на менискуса и излив на кръвна колекция на лява коленна става;
Счупване на най-горната част на големия пищял на лявата подбедрица (неправилни
фрактурни линии в областта на голямопищялното плато и външния кондил на големия
пищял). Твърди се в ИМ, че получените травми причинили на пострадалата силни и
продължителни болки и затруднение на движението. Продължително време се
оплаквала от главоболие и световъртеж. Изпитвала силни болки в лявото коляно,
движенията на левия й крак били ограничени. Левият й крак бил обездвижен.
Направена й била пункция за отстраняване на излива от колянната става. Ползвала
патерици при ходене. Към момента пострадалата продължава да усеща болки в левия
крак при ходене, като движението й е затруднено. Кракът й продължава да е
подут, налага й се да ползва медикаменти за болката, която се засилва при
промяна на времето и при натоварване- Понякога й се налага да ползва чужда
помощ при движение.
Сочи се в исковата молба,
че вината на водача И. И. за
настъпването на пътното произшествие, при което на ищцата са причинени описаните
телесни увреждания е призната с одобреното
от РС – Разград споразумение по НОХД № 792/ 2017г.
Твърди се от ищеца ,че
отговорността на виновния за произшествието водач на автобус „Темса",
модел „Диамант" с peг. № ****, е застрахована съгласно Договор за
застраховка „Гражданска отговорност“
сключен с ответното дружество ЗАД“ОЗК- Застраховане“ на 04.05.2016 г. до
03.05.2017г. Сочи се също така от ищеца, бе с молба Вх. № ЦУ 99-49/
11.01.2018г. се е обърнала към ответника , да определи и заплати обезщетение за
причинените й неимуществени вреди. Ответникът предложил обезщетение на ищцата в
размер на 5 000 лева,с което не я удовлетворява и тя не е съгласна с него.
Посочва също, че за претърпените неимуществени вреди Е.Н. не е обезщетяване.
Към исковата молба са приложени като писмени доказателства, следните
заверени от страната копия от документи: Протокол от съдебно заседание от 05.12.2017г, по Н0ХД № 792/2017г, по
описа на Районен съд - Разград;
Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 76 / 21.04.2017г.;Справка от Гаранционен фонд с изх. №
24-01-31 / 16.01,2017г,; Изследване № 00 15471/30.06.2017г.; Молба до ЗАД „ОЗК-
Застраховане"' АД с вх, № ЦУ 99-49/11.01.2018г.; Писмо от ЗАД „ОЗК- Застраховане"
АД с изх. № ЦУ 99-66/12.01,2018г.; Молба до ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД с
вх. № ЦУ 99-206/19,01.2018г.; Писмо от ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД с изх. №
ЦУ 99-572/06.02,2018г.; Молба до ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД с вх. № ЦУ
99-665/09.02.2018г.; Писмо от ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД с изх. № ЦУ
99-729/13,02.2018г.;
Препис от исковата молба с
доказателствата е връчен на ответника
В срока по чл.367 от ГПК
от ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, подаден чрез
пълномощника – адвокат Т.Т. .
С отговора на ИМ,
ответникът прави възражение за местната подсъдност, като се позовава на
разпоредбата на чл.105 от ГПК.
С отговора на исковата
молба, ответникът изразява становище по основателността на предявения иск,
който счита за неоснователен и моли отхвърлянето му от съда.
Оспорва се от ответника ,че не всички телесни
увреждания, посочени в ИМ, са резултат от процесното ПТП, настъпило на
21.04.2017.г. Сочи се в отговора ,че приложените към исковата молба документи не доказват
ищцата да е претърпяла контузия на главата и гръдния кош, разкъсване на
менискуса и излив на кръвна колекция на лява коленна става и счупване на
най-горната част на големия пищял на лявата подбедрица. Налице бил единствено
документ за изследване на пострадалата с № 0015471, с дата 30.06.2017г., докато
в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 76 е посочено, че процесното ПТП е настъпило на
21.04.2017г. Твърди се също , че с такава травма никой не би могъл да изтърпи
два месеца и повече, за да я изследва. По отношение на останалите описани
травми, възразява ,че липсва информация, а твърденията на ищцата не биха могли
да служат като доказателства.
Възразява се с отговора на ИМ, че не е налице пряка причинно-следствена
връзка между процесното събитие - ПТП и твърдените в исковата молба телесни
увреждания.
Счита, че иска в пълния му предявен размер е неоснователен, необоснован
и неподкрепен с доказателства.
Претендираното обезщетение от 50 000 лева счита за прекомерно завишено по
размер в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
С отговора на ИМ, ответникът
възразява ,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която е
нарушила задълженията си по чл. 137а,ал.1
ЗДвП, като не е била с поставен
обезопасителен колан, в резултат на което тялото й се е движили свободно
и удряло в купето, което значително е допринесло за настъпването на вредоносния
резултат. Така пострадалата била създала реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в
исковата молба увреждания. Позовава се на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос
(съпричиняване) на пострадалата, обезщетението се намалява, съразмерно с
доказания процент на съпричиняване
Оспорва механизмът на пътното
произшествие, описан в исковата молба. Сочи се от ответника, че вина за процесното ПТП има
и Юзал Мумджиев - водачът на лекия автомобил „Фолксваген“, който се е движил
със скорост, несъобразена с пътните и
метеорологичните условия и освен това превишена.
Възразява се от ответника ,че водачът на
автобуса е спазил знак Б2“Спри! Пропусни
движещите се с предимство!“, Твърди ,че напротив, произшествието е
настъпило в резултат виновно поведение от страна на водача на л.а“Фолксваген
Голф“, движещ се с несъобразена скорост, поради което той намиращ се на достатъчно разстояние, не е
забелязал навлезлият вече в кръстовището автобус и не е спрял навреме.
С отговора на
ИМ, се оспорва и основателността на претенцията за лихви, относно началния момент, от който се
претендират ,тъй като отговорността на застрахователя е договорна и с оглед
завишения размер на главния иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното, като
доказателство по делото НОХД № 792/2017 г. на Районния съд гр. Разград, с
протоколно определение от 05.12.2017г г. съдът е одобрил споразумението
постигнато между страните, с което подсъдимият И.Д.И. се признава
за ВИНОВЕН за това, че :
На 21.04.2017 г. на кръстовището
между път 1-2 /гр.Разград - гр.Варна/ и път Ш-2005 /гр.Исперих - гр.Разград/,
при управление на МПС, автобус марка „Темса“ с per. № СА 4030 ВАе
нарушил правилата за движение по пътищата:
Чл.50, ал.
1 от ЗДвП: На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.;
И по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице, а именно: на С. Д. С. изразяваща се в счупване на долна трета на лява мишична
кост и контузия на двете подбедрици, които са довели до трайно затруднение в
движението на левия горен крайник; и на Е.
В.Н. от с.***, изразяващи се в
контузия на главата и гръдния кош; наличие на изразен ставен излив в лява
колянна става и неправилни фрактурни линии в областта на голямопищялното плато
и външен кондил на големия пищял, които са довели до трайно затруднение в
движението на левия долен крайник, което се обуславя от счупването в
най-горната част на големия пищял на лява подбедрица - престъпление по
чл.343, ал.З, б.“а“ пр.2, във вр. с ал.1, б.“б“ пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
ІІІ. 1. Страните се съгласяват за така извършеното престъпление от подс. ИИ.Д.И. , на
основание чл. 381, ал. 4 от НПК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да
му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за изпитателен срок от 3 години.
По делото се установява, а и
не е спорно между страните, че автобус
„Темса“ модел „Диамант“ с рег. № ***, управляван от И.Д.И. е бил застрахован за риска "Гражданска
отговорност" в ЗАД„ОЗК Застраховане
АД“, за периода от 04.05.2016г г. до 03.05.2017 г.
Безспорно е също така ,
видно от неоспорените писмени доказателства, приложени с исковата молба, че на
11.01.2018 г. ищцата ,чрез пълномощника си – адв. И.Й., е подала молба до ответното
застрахователно дружество с искане да й бъде заплатено обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на травмите,
претърпени при процесното ПТП, в размер на 50 000 лева ведно със законната
лихва. С писмо Из. № 99-572/ 06.02.2018г.ЗАД „ОЗК Застраховане“ е отговорило на
искането, с предложение да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер
на 5000 лева ,след сключване на споразумение. Това предложение не е прието.
Спори се между страните относно: броя и вида
на телесните уврежданията, причинени на ищцата Е.Н. в резултат на ПТП станало
на 21.04.2017г. между посочените автомобили, наличието на пряка причинна връзка
между ПТП и причинените телесни увреждания; била ли е ищцата с поставен
предпазен колан, към момента на удара и допринесла ли е с неправомерното си поведение за
последвалите телесни увреждания; има ли
виновно съпричиняване от страна на водача на л. а.“Фолксваген Голф“ за
настъпването на процесното ПТП.
По делото са ангажирани
гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите И.И., Е. И., които показания съдът възприема в
частта, съдържаща данни за относимите към спора факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречащи на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички доказателства.
По делото съдът е допуснал и
назначил изготвянето на автотехническа и съдебномедицинска експертиза, а също и
допълнителна, комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
Изслушани са докладите на вещите лица инж. В.И. и д-р Д.Д..
Съгласно заключението на в.л. инж. В. И., по
допуснатата основната, съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от
страните по делото(л. 137-153) и прието от съда, като компетентно, обосновано и безпристрастно,
се установява, че произшествието на
21.04.2017г. се състои в сблъсък между челната част на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № *** и страничната предна дясна част на
автобус „Темса Диамант“ с рег. № ***, на кръстовището път І-2 и път
ІІІ-205
Относно механизма, по който се е
осъществил удара, вещото лице е дало заключение, че непосредствено преди удара ,л.а „Форксваген
Голф“ се е движил на път І-2 посока гр.
Варна към кръстовище с път ІІІ-205, със скорост
68.19 км/час. Към момента ,в който челната част на лекия автомобил се е намирала на разстояние около 76.52 м. от
мястото на удара, от път ІІІ-205, в посока от ляво надясно спрямо лекия
автомобил и от състояние на покой в кръстовището с ускорение 1.2 м./сек2
навлиза автобус „Темса Диамант“ . Така двете МПС движещи се едно към друго,
автобусът – ускорително, а лекият автомобил – транслационно се удрят. В първата фаза на удара между двата
автомобила, челната част на лекия
автомобил“Фолксваген Голф“ е контактувала н предна дясна част на автобус „Темса Диамант“.
Получили са се пластични и еластични деформации между контактуващите
повърхности и части. С нарастване силата на удара, съответно и загубата на
енергия се увеличава, като възникналите тангенциални ударни сили се стремят да
отделят двете МПС. Във втората фаза,
транслационното- ротационно движение на двете МПС , с ротация в посока на
часовниковата стрелка за лекия автомобил. Лекият автомобил е оборудван с
триточков обезопасителен колан за всяко седящо място.
Към момента на удара,
скоростта на автобуса е 20.37 км./час, а на лекия автомобил – 68.19
км./час. При удара върху тялото на
пътничката Е.Н., намираща се на предна дясна седалка в лекия автомобил,
инерционната сила е била насочена
напред,а кориолисовата на ляво. Така инерционната сила се стреми да
измести тялото на пострадалата напред и наляво спрямо мястото, на което е
седнала ,по отношение посоката на движение на МПС.
В т.4 от заключението на
основната автотехническа експертиза, в.л. е стигнал до извод, че преди удара,
автобусът е бил спрял на знак „Стоп“ и от състояние на покой е потеглили към
мястото на удара с ускорение 1.2 м/сек2. Произшествието е станало на
кръстовището между път 1-2 и път ІІІ-205, като участъкът от път 1-2 в зоната на
ПТП е двупосочен, прав с низходящ наклон 3.5 % спрямо посокат агр. Русе – гр.
Варна и е широк 11.8ч. Настилката е
асфалтова , в добро състояние, без повреди и неравности , но мокра. При мокра настилка, коефициентът на сцепление
е с числена стойност по- малка в сравнение с този при суха настилка. При тези
условия ,за да се спре едно МПС на същото разстояние, като при суха настилка,
скоростта на движение е необходима да бъде с около 10 -20% по- ниска.
В. т.7 от заключението на
АТЕ, в.л. е отразил, че отстоянието на
л.а „Фолксваген Голф“ до мястото на удара към момента ,в който челната част на
автобуса навлиза в кръстовището е
76.52м. Дължината на опасната зона, при
скоростта с която се е движил л.а е била 58.81м. При сравнението на тези стойности, в.л. е
стигнал до извод, че водачът на лекия автомобил е допуснал закъснение при използване на спирачната система на
МПС и при своевременно реагиране на опасността и спиране би успял да спре преди
мястото на удара и да предотврати транспортното произшествие.
Съгласно
заключението на основната съдебно медицинска експертиза, изготвена от в.л.
д-р Д.Д.(л. 65-73), което съдът приема като компетентно, обосновано на
доказателствата и безпристрастно, в резултат на процесното ПТП, при удара между
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ и автобус“ Темса Диамант“ на ищцата Е.Н. са
били причинени: контузия (натъртване, повърхностна травма) на меките тъкани на главата;
травма на лявата колянна става, изразяваща се счупване на най- горната част на
големия пищял на лявата подбедрица(неправилни фрактурни линии в областта на
външния кодил-израстък и голямопищялното плато) и излив на кръв в ставната
капсула.
На
въпросите ,поставени от ищеца, в.л. дава следните отговори:
В
т.1 от заключението, в.л. д-р Д. Д. е посочил, че диагнозата „прясно
разкъсване на менискуса не е потвърдена при направеното ЯМР изследване.
В т.2 от заключението ,в.л.
е дал заключение ,че описаните увреждания на главата и лявата колянна става, са
в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
В т.3 е посочено ,че лечението,което
е проведено на пострадалата се състои в покой,чрез обездвижване на крайника за
един месец,за което са издадени болнични листи за временна нетрудоспособност и
еднократна ставна пункция,с евакуация на натрупаната в ставната капсула кръв;
прием на обезболяващи медикаменти. Съгласно
т.4 от заключението на основната СМЕ, лечението е продължило 164 дни, според
издадените болнични листи, като липсват документи за други лечебни действия(
операции, рехабилитация, прегледи и изследвания.
В
т.5 от заключението в.л. д-р Д. е посочил, че в резултат на посочените травми
на главата и лявата колянна става, Е.Н. е претърпяла болки и страдания , които условно са били силни през първите две – три седмици,
средни – през следващите три-четири месеца и слаба за още един и половина – два
месеца. В т. 7 от заключението в.л.
посочва, че основната функция на долния
ляв крайник след м. октомври 2017г е била напълно възстановена. Оплакванията при прегледа за слаби болки при промяна
на времето нямат съществено практическо значение за ежедневната битова и
трудова дейност на ищцата.
На въпросите на ответника, в.л. д-р Д. Д. дава
заключение, че в представените медицински документи не са описани външни
травматични увреждания по кожата на пострадалата, каквито е възможно да се
получат при поставен предпазен колан, наричани „контактни отпечатъци“ в
съдебномедицинската практика. Посочва също, че подобни отпечатъци се получават
много рядко, тъй като се откриват при не повече от 3-4% от пострадалите.
Наличието на дрехи и особено по- дебели, изграят ролята на „защитна преграда“ и
намаляват възможността за появата на контактни отпечатъци по кожата на пътника.
Вещото лице д-р Д. е
категоричен в заключението си , че не съществуват медицински данни ищцата да
е претъпяла и други травми преди и след настъпването на процесното ПТП. Ищцата
не е имала разкъсан менискус на лявото коляно
в резултата на ПТП, станало на 21.04.2017г. Ищцата, обаче не е имала нормален живот с
причиненото й счупване на най- горната част на големия пищял на лявата
подбедрица и излива на кръв в ставната
капсула.
По делото е изготвена и
назначената от съда комплексна експертиза, която да даде отговор на
спорния въпрос имала ли е ищцата
поставен предпазен колан при настъпването на процесното автотранспортно
произшествие. Съдът приема заключението на комплексната експертиза, като
обосновано на доказателствата по делото, компетентно и безпристрастно.
В доклада си пред съда, в.л.
д-р Д. при изслушването му по основната съдебномедицинска и комплексната експертиза обяснява, на какво
се дължи първоначалната неправилна диагноза „разкъсване на менискуса“. Д-р Д. пояснява ,че при такова
счупване на най- горната част на големия
пищял на пострадалия крак, там където той се съединява с бедрената кост, самият
менискус не се вижда . При рентген, поради липса на достатъчно костни и
калциеви натрупвания , това счупване не може да се види. Вижда се само при изследване с ядреномагнитен
резонанас (ЯМР)и поради това точната
травма е открита по- късно. Грешната диагноза се дължи и на това ,че при разкъсване на менискуса симптомите са
идентични с действително това счупване на пищяла. Получения отток на коляното
се дължи на увреждане на меките тъкани и натрупване на вътреставна течност примесена
с кръв. Ищцата е била с шина и е ходила с помощни средства , като се е наложила
една пункция.
Също така, в.л. д-р Д. е
обяснил, че поставянето на предпазен колан в подобни случаи може да намали
тежестта на травмите с до 65% , но в
никакъв случай да ги предотвратят.
От заключението на допълнителната комплексна експертиза(л.215-224), което е неоспорено от страните,което се
приема от съда като обосновано и безпристрастно се установява следното:
В резултат на процесното
ПТП, на ищцата Е.Н. са причинени
следните травматични увреждания: контузия( натъртване- повърхностна травма) на
меките тъкани на главата; травма на
лявата колянна става, изразяваща се
счупване на най- гораната част на големия пищял на лявата подбедрица(неправилни
фрактурни линии в областта на външния кодил-израстък и голямопищялното плато) и
излив на кръв в ставната капсула. Не е причинено разкъсване на менискуса.
Травмата на колянната става е напълно излекувана към 04.10.2017г.Вещите лица
дават заключение, че дори с поставен предпазен колан, при удара на лекия
автомобил в автобуса, действащите инерционни сили върху пътника на предна дясна
седалка, се поемат в зоната на контакта с колана. В схемата на л.4 от
заключението е изобразено действието на инерционните сили по отношение на Е.Н. при удара между двете превозни средства,а
именно – напред и наляво . Предпазните колани не фиксират долните крайници, а
свитите в коленете крака биха могли да бъдат събрани, и обърнати , както
напред, така също наляво или надясно, или разкрачен. Тоест, при поставен
обезопасителен колан крайниците и главата при удара ще се преместят към дясната
предна част на лявата седалка( на водача), към скоростния лост и междинните
елементи между предните седалки на купето монтирани на пода. В заключение,
комплексната експертиза стига до извода ,че установените травми на ищцата Е.Н., според
първоначалната СМЕ и комплексната експертиза, е възможно да бъдат
получени и при поставен обезопасителен предпазен колан.
При изслушване доклада на вещите
лица в о.с.з., те поясняват, че обезопасителният колан на предната дясна
седалка не ограничава движението на тялото и крайниците напречно и настрани, а
само напред, по посока движението на автомобила. Също така в.л. инж. В. И. пояснява
,че предпазен колан е използван от
ищцата или би могъл да бъде използван, защото при неговата липса рамената и
главата й биха се ударили в предното стъкло на автомобила, но данни за такова
преместване с по- голяма дължина , съответно за такива травми, няма по делото.
Св.И.И. – водач на автобуса „Темса Диамант“ дава показания, че
работи като шофьор на автобус във фирма
„Етап“. През 2017г .се движел по пътя гр. Русе към гр.Раззград. На кръстовището преди гр. Разград спрял на
знак „СТОП“, огледал се и навлязъл в кръстовището с около 5 км./час. Преди да
излезе от него, чул удар в предната част на автобуса до дясната врата. Лекият
автомобил, който се ударил в автобуса – „Фолкваген“ идвал от път с предимство , на който имало
ограничение на скоростта – 60 км./час .Според св. И., лекият автомобил, който
се е ударил в автобуса се е движил с голяма скорост, като установил ,че не е
оставил никакви спирачни следи. В автомобила се возели трима пътници.. Водачът
на лекия автомобил излязъл. Излезли и още двама души, единият от тях легнал и
казал ,че му е счупен крака. От предната дясна врата на автомобила изляла жена
и вървяла, като не се оплакала от нищо в онзи момент. Раненото момче откарали с
линейка в Спешна помощ. Всички били
приети за преглед, като оставили за лечение само раненото момче, че жената
изписали веднага.
Св. Е. И. – съпруг на ищцата
дава показания ,че през 2017г, съпругата му претъпяла автомобилна катастрофа.
Прибрала се в къщи с ожулена глава и скъсан панталон и не е могла да се движи,
поради което той я пренесъл на ръце. Въпреки прегледа в спешна помощ, наложило
се отново да ходят на прегледи при други лекари ,тъй като кракът и отичал, болял я ,което наложило да й
се направи ЯМР. Преди това сложили шина на пострадалия крак и й направили
пункции, но това не облекчило болките. Силните болки продължили около месец,
при което не смеела да стъпва на крака си и се придвижвала с патерици.
Свидетелят твърди също ,че сега все още
имала болки и не можела да кляка без болка. Освен това страхувала да се вози в
автомобил.
Съдът възприема като
достоверни показанията на разпитаните свидетели, които намират опора писмените
доказателства по делото и заключенията на изготвените експертизи. От
заключението на основната АТЕ и комплексната
се потвърждават показанията на св. И., че
той е навлязъл бавно в
кръстовището, но преди да го напусне в дясната му предна част се е ударил
движещият се по път с предимство лек автомобил „Фолксваген Голф“ в който се е
намирала ищцата на предна дясна седалка. Лекият автомобил се е движил с
превишена скорост, тъй като в.л. инж. И. е установил ,че към момента
непосредствено преди удара, тя е била 68.19 км/час, надхвърляща разрешената за
този участък.
Показанията на св. Е. И.,
също не противоречат в основната си част на доказателствата . Като взе предвид
обстоятелството,че този свидетел е заинтересован от изхода на делото, защото е
съпруг на ищцата,съдът не взема предвид твърдението на св. И. ,че ищцата не може да кляка. На първо място, той
съобщава ,това което ищцата му е казала. От друга страна,това твърдение не намира опора в медицинската документация и
заключенито на основната СМЕ и комплексната експертиза. От доказателствата по
делото и личния преглед, в.л. д-р Д. Д. е установил ,че движението на лявата
колянна става е възстановено напълно,
като пострадалата се оплаква единствено
от слаби болки в коляното при промяна на времето и при клякане.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
429, ал. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска" отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства.
В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
В настоящия случай между
страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска
отговорност" съгласно застрахователна полица валидна за периода от
04.05.2016 до 03.05.2017г. за автобус марка „Темса“ модел“ Диамант“ , с рег. № ***.- застрахователна полица BG/23/116001252720 , сключена
между ЗАД“Общо застраховане4 АД гр. София и собственика на автобуса.
С влязло в сила определение
от 05.12.2017г. на Районния съд – Разград по НОХД № 792/ 2017г., е одобрено споразумение, по
силата на което И.Д.И., водач на автобуса, е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. ал.З, б.“а“
пр.2, във вр. с ал.1, б.“б“ пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Видно от разпоредбата на чл.
383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С влязлото в сила определение за одобряване на
споразумението, обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината
за извършеното от водача на автобуса престъпление на 21.04.2017 г., са
безспорно установени.
Спорен по делото се явява въпросът, какви телесни увреждания са причинени на ищцата Е.Н., налице
ли е причинна връзка между гореописаното
деяние и твърдените като вредоносен резултат увреждания, има ли съпричиняване
за настъпването на вредоносния резултат от страна на ищцата и от страна на
водача на лекия автомобил“Фолсваген Голф“, в който тя се е намирала при настъпването на транспортното
произшествие.
От писмените доказателства
по делото, в т.ч. и приложените по НОХД 792/2017г на РС – Разград и от
заключенията на основната СМЕ и комплексната
експертиза , съдът намира за безспорно установено ,че в резултат на
процесното ПТП , на ищцата са причинени контузия на меките тъкани на главата, представляващи повърхностна травма
и натъртване, и счупване на най- горната
част на големия пищял на лявата подбедрица с излив на кръв в ставната
капсула. Травмата на главата
представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Травмата на лявата колянна става е довела до
трайно затруднение движението на левия крак за период от сто шейсет и четири
дни (164). Като след 04.10.2017г. и
към момента на подаване исковата молба и
прегледа от вещото лице –съдебен лекар, ищцата
е напълно възстановена – ходи
нормално без накуцване и без помощни средства, движението на колянната става е
възстановено.
Заключенията на основната
СМЕ и комплексната отричат категорично, от процесното ПТП на ищцата да е
причинено скъсване на менискуса, като
обосновано посочва, че първоначално се е стигнало да тази диагноза, тъй като
при преглед на рентген, счупването на най- горната част на големия пищял не
може да се установи, а това е възможно само с ЯМР, който е извършен по- късно.
По отношение твърдяната контузия на гръдния кош, в.л. д.-р
Д. Д., обяснява ,че в медицинската
документация не са описани никакви морфологични увреждания и това е само
функционална , а не морфологична диагноза, т.е. няма констатирани и описани
външни или вътрешни увреждания. В доклада си пред съда ,в.л. д-р Д. обяснява
,че не е необходимо гръдният кош да се удари в нещо, за да му се сложи такава
диагноза и може да означава само сътресение на меките тъкани.
С оглед липсата на писмени
доказателства в тази насока и заключенията на експертизите, съдът намира ,че
ищцата не е доказала пълно и главно, в резултат на процесното ПТП да й е причинено
разкъсване на менискуса и контузия на гръдния кош, от които да е търпяла болки
и страдания.
Следователно по делото е
установен безспорно факта на наличието на причинна връзка между деянието на
водача на автобуса и вредоносния
резултат изразен в причинените й , установените по делото телесни увреждания.
Ето защо налице е
основанието на чл. 45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на
деликвента за причинените от него вреди на ищцата. Предвид това и с оглед
наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между застрахованото
лице И.Д.И. - причинител на вредата и
ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД ,
съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността
на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди от деликта.
Относно спорния въпрос за наличието на съпричиняване
от страна на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голв“ и от страна на ищцата:
От заключението на основната
автотехническа експертиза и комплексната експертиза е видно ,че водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***,
в който е пътувала ищцата Е.Н., към момента на удара между двете МПС
опасността за движението се е движил със скорост 68,19 км/час, надвишаваща разрешената
за този пътен участък 60 км/ч. Разстоянието на лекия автомобил до мястото на
удара в момента, в който автобусът е започнал да навлиза в зоната на
кръстовището е било около 76.52 м –
видно от заключението на АТЕ, а дължината на опасната му зона за спиране – 58.81 м. При
това положение, водачът на л.а е имал
възможност при навременно реагиране на опасността, да спре преди да се удари в
автобуса. Поради това ,в.л. инж. В. И. е дал заключение, че водачът на лекия автомобил не е реагирал на време на опасността,
допуснал е закъснение при използване на спирачната система , което е довело до
удар в дясната предна част на автобуса. Изводът е ,че водачът на лекия
автомобил виновно е допуснал нарушение на правилата за движение - чл. 20,ал.2
от ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта си на движение със състоянието на
пътното платно, което е било влажно, видно от протокола за оглед на
местопроизшествието. Освен това, лекият автомобил се е движил по път с
предимство, но е бил длъжен да следи пътната обстановка. Той е имал възможност от достатъчно разстояние да
забележи, че автобусът навлиза в кръстовището, при което на основание чл.
20,ал.2 от ЗДвП е бил длъжен незабавно
да спре, поради възникналата опасност за движението, което той не е сторил
своевременно. Допуснатото от водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“
нарушение на правилата за движение е в
пряка причинна връзка с последвалото автопроизшествие ,в което са пострадали
пътниците в лекия автомобил, една от които е ищцата. При правилно избиране на
скоростта предвид влажното пътно платно и своевременна употреба на спирачната уредба,
водачът на л. а.“Фолксваген Голф“ е имал техническа възможност да спре
преди да се удари в автобуса „Темса- Диамант“ управляван от И.И..
Предвид тези изводи , съдът
намира за доказано възражението на ответника, че водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ с виновното си поведение е допринесъл за настъпването на пътното произшествие, като степента на
независимо съпричиняване съдът преценява
на около 30 %.
По делото не се доказа по
несъмнен начин, възражението на ответника, че ищцата към момента на автопроизшествието не е била с
поставен предпазен колан, с което е допринесла за настъпването на причинените й
телесни увреждания. От доказателствата по делото не са налице данни, че ищцата
не е била с поставен предпазен колан. В заключението
на основната СМЕ и комплексната експертиза, вещите лица са категорични, че и
при поставен предпазен колан, биха могли да настъпят травмите на главата и
лявата колянна става, предвид това ,че при удара, инерционните сили са
действали на седящата на предната дясна седалка Е.Н. косо и странично наляво,
при което е напълно възможно да се удари в облегалката на водача, а левият крак
– скоростния лост или други елементи намиращи се между предните седалки. Вещи
лица дават заключение, че и при поставен предпазен колан е възможно да настъпят установените травми на главата и
лявата колянна става ,тъй като предпазният колан не ограничава движението на
главата и крайниците в тази посока.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52
от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид
обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и
състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или
има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; възрастта на
увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др.Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да
бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е
Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.
От представените и приети
като писмени доказателства по делото,
болничен лист от 24.04.2017г и амбулаторни листи(л.55- 64) и
заключението на основната съдебномедицинска експертиза е видно ,че в
резултат причинената й в процесното ПТП
травма на колянната става, движението на
този крайник е било трайно затруднено за 164 дни. Ищцата е търпяла силни болки
и страдания първите 2-3 седмици. Кракът е бил обездвижен с лонгета за един
месец, наложила се е еднократно пункция
на натрупаната в ставната капсула кръв и прием на обезболяващи медикаменти през
първия месец. През следващите 3-4 месеца ищцата , видно от заключението на СМЕ
е изпитвала средно силни болки в крайника и се е движила с помощни средства. За
още месец и половина е изпитвала слаби физически
болки в крайника. Преведеното лечение е
консервативно , като към 04.10.2017г. движението на лявата колянна става е възстановено, двете коленни стави са
симетрични, мускулатурата с нормален тонус, като липсва атрофия (изтъняване) на крайника.
Що се отнася до контузията
на главата, по делото от ищеца не са представени медицински документи,в какво
се е изразила тази
контузия, В исковата молба се твърди, че ищцата изпитвала главоболие и
световъртеж. По делото, обаче не са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че ищцата е имала такива оплаквания след процесното ПТП. Не са
представени доказателства да са й извършвани медицински прегледи нито че е
проведено някакво лечение за
отстраняване на посочените симптоми. При това положение и с оглед заключението
на СМЕ, съдът приема за доказано ,че ищцата е изпитвала главоболие и
световъртеж, в резултат контузията на главата
които са продължили най- много 2-3 дни след произшествието. За контузията на
гръдния кош няма твърдения, нито доказателства, какви болки и страдания е
претърпяла ищцата, колко време са продължили и провеждала ли е лечение.
Преценявайки гореизложеното съдът намира, че сумата от 50
000 лв. в случая е справедлива за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата
, изразяващи се в болки и страдания с обща продължителност около пет месеца, в
резултат на причинените й в резултат на процесното ПТП комбинирана травма на
главата и лявата колянна става,.
С оглед изводите на съда ,че водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“с виновното си поведение е допринесъл за настъпването на
транспортното произшествие , в което е пострадала ищцата и съпричинителството
от негова страна е 30%, то размерът на обезщетението, което ответното
дружество, застраховало отговорността на водача на автобуса „Темса“
модел“Диаманд“, следва да бъде намалено с 30%
(15 000 лева).
С оглед на така изложеното и
предвид приетия по-горе справедлив размер на дължимото обезщетение, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ се явява основателен и
доказан до размер на 35 000 лева. За разликата над този размер до предявената
сума 50 000 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната
лихва върху
присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането, съгласно която лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, точка 2 на чл. 429 от КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Ищцата е предявила претенция
пред застрахователя–ответник на 11.01.2018г.(л.15 г.д.11718/18 СГС-приложено),
като липсват данни за по–ранното уведомяване на застрахователя. Ето защо, съдът
счита, че върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от 11. 01. 2018
г. до окончателното плащане. За периода от 21.04.2017 г. до 11 01.2018 г.,
искът за законни лихви е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да заплати по сметката
на Окръжния съд – Плевен, държавна такса в размер на 1 400 лева, върху
уважения размер на предявения иск.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцата направените
в тази инстанция деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска ,а
именно 70 % от общо 202.50 лв.- депозити за вещи лица, съгласно доказателствата
по делото и представения списък на разноските, а именно 141.75 лева. Не са
представени доказателства за размера на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение.
От своя страна ищцата, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК следва да заплати на ответното дружество ,
направените деловодни разноски в това производство за възнаграждение на вещи
лица и адвокатско възнаграждение ,съразмерно на отхвърлената част от иска - 30%
,а именно 1078.68 лева, от общо разноски за 3 595.60 лева ,от които: 2 436 лв. с ДДС – за адвокатско
възнаграждение и 1159.60 лева – депозити за вещи лица и за свидетел,.
Мотивиран
от горното Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1301
ж.к. ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на Е.В.Н., ЕГН:**********,с
адрес: ***, СУМАТА от 35 000 лв. / тридесет и пет хиляди лева/, представляваща
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“-застрахователна полица № BG/23/116001252720, със
срок на покритието от 04.05.2016г. до 03.05.2017г. за причинените й
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ , изразяващи се в претърпените от нея продължителни болки и
страдания от причинената й комбинирана травма - контузия на главата и счупване
на най- горната част на големия пищял на лявата подбедрица, резултат от
настъпилото на 21.04.2017г. ПТП на кръстовището на път І-2 гр- Русе- гр. Варна
и път ІІІ-205 гр- Исперих- гр Разград,
причинено от Илия Д.И. при
управление на автобус “Темса“ модел „Диамант“ рег. № ***, в независимо
съпричинителство с водача на л.а „Фолксваген Голф“ рег. № ***, ведно със ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху главницата, считано от 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане,
като ЗА РАЗЛИКАТА над 35 000 лева,
до предявения размер от 50 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от Е.В.Н. срещу ЗАД“ОЗК- Застраховане“, за заплащане на ЗАКОННА ЛИХВА върху
уважения размер на главницата за периода от 21.04.2017 г. до 11. 01. 2018 г.
вкл. ,като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***,на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Е.В.Н. ЕГН **********, направените в
тази инстанция деловодни разноски, за възнаграждения на вещи лица в размер
на 141.75 лева, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Е.В.Н. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, направените в това
производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС и
възнаграждение на вещи лица, общо в размер на 1078.68 лева, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Окръжния съд – Плевен,
държавна такса в размер на 1 400 лева( хиляда и четиристотин лв.), върху
уважения размер на предявения иск.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативния съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: