Решение по дело №6692/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 268
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330206692
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330206692 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4511737, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който Е.А.Ч., с ЕГН: **********, е санкциониран с
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение по чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Е.А.Ч., представляван от адв. В.С., оспорва
законосъобразността на обжалвания ел. фиш и моли същият да бъде отменен.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на
така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
От фактическа страна се установява следното:
На 16.02.2021 г. в 17.29 часа, в град Пловдив, на бул. „Марица“, до №
182, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „***“, с
рег. № ***, установено с ATCC TFR1-M 546, като се твърди, че при
разрешена скорост от 30 км/ч. е установена скорост от 51 км/ч., след отчитане
на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената
1
скорост с 21 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото
МПС е Е.А.Ч.. Именно по отношение на последния за така констатираното
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 100 лева.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен
по установения за това в закона ред.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на
нарушението.
2
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система.
Въпреки горните констатации настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай обжалваният ел. фиш следва да бъде отменен, поради
следните съображения:
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за това, че при разрешена скорост от 30 км/ч. е установена
скорост от 51 км/ч., или превишение на разрешената скорост с 21 км/ч. При
изискана справка от Община Пловдив, ОП „Организация и контрол на
транспорта“ дали за посочения пътен участък е действало ограничени на
скоростта от 30 км./ч., е изпратена схема, видно от която за пътен участък в
град Пловдив, на бул. „Марица“, до № 182 липсва поставен пътен знак с
ограничение на скоростта от 30 км./ч. Тук следва да се посочи, че всъщност
в процесния ел. фиш липсва конкретно посочване кой пътен знак е действал
за визираната отсечка, при положение, че се касае за населено място. Предвид
установената делото липса на твърдяното ограничение на скоростта, се
обосновава и извода, че за жалбоподателя е важало общото ограничение от
50 км./ч. Последното налага да се възприеме твърдението в жалбата, че в
конкретния случай липсва извършено нарушение от вида на твърдяното.
Налице е превишение на скорост с 1 км./ч., което е ненаказуемо, респ. не е
административно нарушение.
Относно разноските: в настоящото производство се твърди, че такива не
са направени. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в случаи
на безплатна адвокатска помощ, съдът определя справедливо възнаграждение,
съобразено с материалния интерес, правната и фактическа сложност на
делото, но в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от
нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления (за една инстанция), в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
3
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Предвид липсата на завишена правна сложност и ниския материален интерес,
съдът намира за справедливо именно възнаграждение в минимален размер.
Предвид и което ОД на МВР Пловдив следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя възнаграждение в размер на 300 лева.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4511737, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който Е.А.Ч., с ЕГН: **********, е санкциониран с
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение по чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Ч., с ЕГН:
********** сумата от 300 /триста / лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4