Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………../22.07.2021
г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети април през
2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 5506 по
описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 743755 от 18.02.2020 г., постановено по гр.д. № 69015/2018 г. на СРС, 76 състав, е отхвърлен един от обестивно
съединените осъдителни искове на „Е.Б. ЕООД срещу А.на м.с. този с основание по
чл. 55 от ЗЗД, за връщане на сумата от
951,38 лева, дължима сред прихващането, извършено в гр.д. № 7424/2016г. по
описа на СГС, със сумата от 15 000 лева, като неоснователен, и е уважен вторият
иск, като е осъдена на основание чл. 86 от ЗЗД, А.на м.с. да заплати на „Е.Б.“
ЕООД сумата от 4 555 лева мораторна
лихва върху депозита от 15 000 лева, за периода от 30.10.2015г. до 26.10.2018 г.,
както и 693,31 лева разноски по делото съобразно уважената част от иска и
направена компенсация.
Решението е обжалвано само от
ответника А.на м.с. /АМС/ чрез пълномощник юрк.Е.К.,
и то в частта, в която искът за заплащане на мораторна
лихва от 4555 лв. е уважен и
обусловената от това отговорност за разноските, с оплаквания за недопустимост и неправилност
поради нарушение на материалния и процесуалния закон, също и необоснованост при
преценка на доказателствата. Оплакването за недопустимост на решението в обжалваната
част е мотивирано с довода, че АМС не е правоприемник на закритото
Министерството на държавната А.и административната реформа /МДААР/ - нито по
силата на нормативен акт, нито по силата на приложени от ищеца документи, тъй
като след закриването на това министерство с Решение на Народното събрание от
27.07.2009 г. , правоотношенията във връзка със закриването му са уверени с ПМС
№194/2009 г. Така счита АМС да не е надлежна страна в процеса и моли производството
срещу АМС да бъде прекратено като недопустимо, което прави и обжалваното
решение недопустимо. Оплакването по правилността на решението в обжалваната
част се обосновава с довода, че по делото не е събран какъвто и да било акт,
документ или друго доказателство, от което да е видно, че АМС има задължение
към „Е.Б.“ ЕООД за връщане на сумата 15 000 лв.- като за тази сума нямало
и доказателство да е била внесена от ищеца по сметка на АМС, респективно не
дължи и лихви за нея. Оспорва и направеното с обжалваното
решение зачитане на влязлото в сила на 05.12.2019 г. решение на СГС, I ГО, 20
състав, от 28.05.2018 г. по дело № 7424
от 2016 г. между същите страни, и приетото с това решение на СГС погасяване
вземания на АМС по исковете му в общ размер на 14 048.62 лв. с насрещно
предявеното с възражение вземане на „Е.БГ“ ООД за сумата от 15 000 лв. - внесен
депозит за участие в търг, като неправилно, защото АМС е оспорвала в цялото
това друго съдебно производство, а и в настоящето, такова вземане на „Е.БГ“ ООД
за сумата от 15 000 лв. С въззивната жалба за първи
път е заявено възражение за прихващане при условията на евентуалност с вземане
на АМС към „Е.Б.“ ЕООД за сумата от 14 785.60 лева, представляваща дължима
такса битови отпадъци за 2014 г. по чл.23 от наемния договор. Моли решението да се обезсили или отмени в
обжалваната части, и иска за мораторна лихва да се
отхвърли, евентуално да се прихване исковата сума със заявената с жалбата сума
по евентуалното възражение, претендира
разноски.
Въззиваемата страна – ищец „Е.БГ“ ООД с писмен отговор
чрез пълномощник адв.Г.Д., оспорва въззивната жалба, като счита АМС за надлежна
страна по спора, доколкото с чл.4, ал.2 от ПМС № 194/2009 г. АМС е заменила МДААР като страна по наемния
договор, че е доказано по делото че ищецът има вземане срещу ответника за
сумата от 15 000 лв., несена по
сметка на МДААР за участие в търг с явно наддаване за определяне на наемател на
почивна база в Приморско, която сума се дължала на ищеца като определен
наемател след прекратяване на наемния договор, за което е налице и влязло в
сила решение, и върху сумата се дължи и лихва за забава от 17.01.2015 г. до
05.12.2019 г., при което искът за мораторна лихва за
по-кратък от този период е основателен и доказан в претендирания
и уважен от съда размер. Оспорва заявеното с въззивната
жалба евентуално възражение за прихващане като недопустимо, тъй като за същото
вземане е налице влязло в сила решение на СГС по горепосоченото дело, с което
искът за това вземане е отхвърлен. Моли
решението да се потвърди в обжалваната част, претендира разноски.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а
в обжалваната част и допустимо, тъй като
има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените
с исковата молба претенции.
Решението на СРС в
частта, в която е бил отхвърлен иска по чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата от
951,38 лв. дължима сред прихващането,
извършено в гр.д. № 7424/2016 г. по описа на СГС, със сумата от 15 000 лева, не
е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на въззивна
проверка за допустимост и правилност.
При произнасянето
си по правилността
на решението в обжалваната част, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за мораторна лихва за забава
върху сумата от 15 000 лв.-последната вземане за главница, в размер
лихвата 4 555 лева за периода от 30.10.2015 г. до 26.10.2018 г. Ищецът твърди,
че е поискал ответника да му върне главното вземане от 15 000 лв. в срок
до 16.01.2015 г., направено искането с отговора на исковата молба по предходно
образувано дело между същите страни- гр.д.№ 7424/2016 г. на СГС, ГО, 20 състав,
и от 17.01.2015 г. АМС е изпаднала в забава и дължи лихва до подаване на
настоящата искова молба 28.06.2018 г. в размер на 4555 лв. Ответникът оспорва
иска, тъй като възразява, че не е надлежна страна по спора, а по същество -
че не дължи и главницата от 15 000
лв.
Първоинстанционният съд е приел, въз
основа на анализ на събраните по делото доказателства, че и двете страни по
настоящето дело са материално легитимирани, пред вид факта, че по предходното преюдициално производство (по гр.д.№ 7424/2016 г. на СГС, ГО, 20 състав,) ищец е бил
настоящият ответник, а по същество на
спора-че искът за главницата –връщане на сумата 951,38 лв. като част от 15 000
лв., е погасено с направеното
процесуално прихващане по предходното дело между същите страни гр.д.№ 7424/2016
г. на СГС, ГО, 20 състав, което прихващане е с действие занапред и за цялата
сума от 15 000 лв., т.е. от влизане в сила на 05.12.2019 г. на решението
на СГС по предходното преюдициално дело (съгласно и приетото с
него, че погасителния ефект на прихващането със сумата 15 000лв. ще
настъпи с влизане в сила на решението на СГС, т.е за напред) и доколкото е имало главен дълг до 05.12.2019
г., считано от забавата за връщане на сумата 15 000 лв. – приет момента на
забавата 07.01.2015 г., ответникът дължи лихва за забава за по-краткия претендиран период 17.01.2015 г.- 28.06.2018 г.
в размер на 4555 лв. искова сума, определена от съда по чл.162 от ГПК. Изложените в обжалваното
решение констатации и правни изводи за
основателност на предявения иск за мораторна лихва
4555 лв. за период 17.01.2015 г. -
28.06.2018 г., определена върху главно задължение от 15 000 лв., въззивният съд споделя
и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря,
при преценка на същия доказателствен материал, като
този, събран пред първоинстанционния съд.
В допълнение и по повод оплакванията с
жалбата, се отбелязва и следното:
Не се установи при
извършената проверка за правилност нарушение на императивни материално-правни
норми. Оплакванията с въззивната жалба са неоснователни.
Въззивният съд не е допуснал за
разглеждане с производството с определението си от открито съдебно заседание на
23.04.2021 г. заявеното за първи път с въззивната жалба на ответника АМС евентуално възражение за
прихващане със сумата 14 785.60 лева,
представляваща дължима такса битови отпадъци за 2014 г. по чл.23 от наемния
договор, като недопустимо пред въззивния съд съгласно
т.4 от ТР № 1/2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и от чл.371, пр.2 от ГПК, доколкото това вземане на АМС е отречено с влязлото в сила решение по гр.д.№ 7424/2016 г. на СГС,
ГО, 20 състав, посочено по –горе, като е бил отхвърлен с това решение на СГС иска за него на АМС срещу „Е.Б.“ ЕООД. Със
същото това решение на СГС е прието, че е основателно направеното възражение на
„Е.Б.“ ЕООД /като ответник в това предходно дело/ за прихващане със сумата от
15 000 лв. като вземане за връщане на сумата дадена като депозит за
участие в търга, при което за това съществуване на това вземане е налице и сила
на присъдено нещо съгласно чл.298, ал.4 от ГПК. Така въззивният
съд не може да преразглежда отново спор, който е решен с влязло в сила решение,
с което решение е отречено вземане на АМС за сумата 14 785.60 лева, представляваща дължима такса
битови отпадъци за 2014 г., и за съществуване на вземане на „Е.Б.“ ЕООД за 15 000 лв. за връщане на
платен депозит, каквото преразглеждане на искания за тези вземания е забранено
от чл.299, ал.1 от ГПК.
Със същото решение на СГС по гр.д.№ 7424/2016
г. на СГС, ГО, 20 състав е решено със сила на пресъдено
нещо, че АМС е надлежна страна по спора за уреждане последиците от прекратения наемен договор
между закритото МДААР и „Е.Б.“ ЕООД като лице, упражняващо правата на държавата
като наемодател по договор за наем с държавен имот, поради което съдът по
настоящето дело не може да разглежда този въпрос отново поради забраната по чл.299,
ал.1 от ГПК. Ето защо решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като АМС
е надлежна страна в материалното правоотношение и така е надлежна страна и в
настоящия процес, като качеството на АМС като надлежен ответник следва от
твърденията на ищеца с исковата молба, а събраните по делото доказателства
установяват както тази процесуално правна легитимация на АМС като ответник,
така и материално правната легитимация на АМС като страна по наемния договор.
При липсата на други
оплаквания с въззивната жалба, и в частност такива
отнасящи се до фактите, както са приети за установени с обжалваното решение
относно периода на забавата и размера на мораторната
лихва за забава по уважения иск в обжалваната част на решението, въззивният съд, с оглед ограничения въззив
по правилото на чл.269, изр. второ от ГПК, следва да приеме за установени същите
факти, а именно че АМС е изпаднала в забава да върне сумата 15 000 лв. на „Е.Б.“
ЕООД на 07.01.2015 г., и до настъпване на погасителния ефект на прихващането с
решението по гр.д.№ 7424/2016 г. на СГС, ГО, 20 състав на 05.12.2019 г. , АМС
е в забава, при което дължи мораторна лихва за забава
за по-краткия претендиран период 17.01.2015 г- 28.06.2018 г.
в размер на 4555 лв. при зачитане на диспозитивното
начало в процеса по чл.6 от ГПК и забраната по него съдът да се произнася за
нещо повече от поисканото. С решението по преюдициалното
гр.д.№ 7424/2016 г. на СГС, ГО, 20 състав е прието, че погасителния ефект на
прихващане вземанията на ищеца по него АМС с насрещното вземане на ответника по
него „Е.Б.“ ЕООД за 15 000лв., настъпва от влизане в сила на решението /в
сила от 05.12.2019 г./ , при което е
присъдил с това решение СГС на ищеца по
делото АМС законна лихва върху погасените чрез прихващане суми, от датата на исковата
молба до влизане в сила на решението, при което и съгласно чл.298 и чл.299 от ГПК съдът по настоящия спор следва да зачете решението на СГС по предходното
дело като приеме, че погасяване на вземането на „Е.Б.“ ЕООД за 15 000лв.,
настъпва от влизане в сила на решението на СГС по гр.д.№ 7424/2016 г. на 05.12.2019
г. и до тогава АМС дължи мораторна лихва за забава.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди, вкл. и в частта за
разноските, определени според изхода на спора, като по отношение на разноските
не е налице производство по чл.248 от ГПК.
По разноските за въззивното производството: С оглед изхода на спора,
направените от въззивника-ответник разноски остават в негова тежест. Въззиваемата страна-ищец е направила 650 лв. разноски за
адвокат, които насрещната страна следва да му заплати, но не в пълен размер, а само 550 лв. по
направеното от въззивника възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 от ГПК, като се съобрази липсата на фактическо усложнение на спора
пред въззивния съд, цената на иска и чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
Предвид цената на
иска - под 5000лв., решението няма да подлежи на касационно обжалване.
Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 743755 от 18.02.2020 г., постановено
по гр.д. № 69015/2018 г. на СРС, 76 състав,, в обжалваните части, в които
иска по чл.86 от ЗЗД за сумата 4555 лв. е уважен, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА А.на м.с., гр. София, бул. „*******,
да заплати на „Е.Б. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, съдебен адрес ***.
- чрез адв. Г.Д., на основание чл. 78, ал.1 и ал.5 от ГПК, сумата от 550 лева за разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.