РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 368 по описа на АдмСЛ
за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано по жалба с вх.№ 3488/19.10.2022 г. подадена
от Е.А.В., ЕГН**********, І група, обвиняем, задържан под стража в Затвора *,
гр. Ловеч, ул. „Могилата" № 1, чрез процесуален представител А.М.В. ***,
срещу Заповед № Л-927/07.10.2022 г.
издадена от за Началник на Затвора – Ловеч, с която за дисциплинарно нарушение
по чл. 96, т.3 и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, изпълняващо състава на чл.100, ал.1 и
ал.2, т.1, 5 и 7 от ЗИНЗС, на основание чл. 101, т.7 и чл.102, ал.1 и ал. 2 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“ за срок от 14 денонощия.
Първоначално делото е разпределено на съдия Вълков. С определение от
26.10.2022 г. съдията се е отвел от разглеждане на делото. На настоящия
докладчик делото е разпределено в края на работния ден, в 16,30 ч. на същата
дата.
По делото е представена административната преписка по издаване на
оспорената заповед. В придружителното писмо е посочено, че заповедта е
приведена в изпълнение на 17.10.2022 г.
Съдът е допуснал до разпит трима свидетели.
Жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Ответникът - Началник на Затвор І-ва категория – Ловеч, се представлява от ю.к. Г. и оспорва
жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно чл. 268 от ППЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване
от свобода се прилагат и по отношение на задържаните по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс лица.
Съгласно чл. 289а, ал. 1 от ППЗИНЗС за дисциплинарни нарушения на
задържаните под стража в арестите се налагат дисциплинарни наказания по чл.
101, т. 1, 2, 4 и 5 ЗИНЗС.
Следователно на задържаните под стража, които не са в арест, а в
затвор, се налагат всички видове дисциплинарни наказания, включително и по чл.
101, т.7 от ЗИНЗС.
Дисциплинарните наказания на задържаните под стража в затворите се
налагат от началника на затвора - чл.
289а, ал. 2 от ППЗИНЗС. При налагането им се спазват разпоредбите на чл. 102,
105 – 109 ЗИНЗС.
Жалбоподателят Е.А.В., ЕГН**********, е настанен в І група, обвиняем,
задържан под стража в Затвора *.
От данните по делото може да се направи следния извод: 01.10.2022 г. сутринта
жалбоподателят В. изнесъл събрания боклук в коридора. Друг задържан под стража
– Т.Я.П.прибрал боклука. В. отново изнесъл торбата с боклук, и тогава влязъл в
конфликт с П. Разменили си удари. При шума от боя в коридора влезли
надзирателите от постове №11 и №12, видели В. надвесен над падналия П.,
разтървали ги и прекратили насилието между тях.
В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени обяснения от
очевидци, сведения и доклади.
По делото са приложени дадените в хода на дисциплинарното производство
обяснения от очевидците Д. и К., от които става ясно, че след вербален конфликт
В. и П. преминали към физическа разправа, като в края ѝ П. се е озовал на
пода, а В. застанал над него и го натискал. Тази фактическа обстановка е
възприета и от свидетелите С. и К.. Същата обстановка е възприета и при
прегледа на видеозаписите от коридора по време на конфликта от страна на
инспектор СДВР І група, който е представил по дисциплинарната преписка
становище с описание на установеното при прегледа на видеозаписа: В. избутва П.
от коридора в стая 315 и затваря вратата, П. излиза и посяга да ритне В.,
двамата се сбиват, при което П. пада на земята, В. се надвесва над него и му
нанася удари. От стая 313 излизат лицата К. и Д., който е отговорник групата, и
заедно с постовите надзиратели разтървават В. и П.В. и П. отказали да дадат
обяснения по случая.
От разпита на допуснатите свидетели се установява, че фактическата
обстановка е описана правилно и достоверно в дисциплинарната преписка. В. и П.
са си разменили удари, т.е. упражнили са взаимно физическо насилие.
Свидетелят Х.Т. заяви, че П.се е опитал да ритне В. и след падането му
на земята, В. го е затискал до идването на надзирателите. Не е видял В. да
нанася удари на Петров, но свидетелят посочи, че е бил в стаята си, не в
коридора, и е наблюдавал през отворена врата, а данни за разменени удари между В.
и П. са изложени в преписката от очевидците на конфликта К. и Д., и от ИСДВР,
който е прегледал видеозаписите от коридора.
За допуснатите нарушения на дисциплината и реда в мястото за лишаване
от свобода Затвора * - нарушение по чл. 96, т.3 и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС,
изпълняващо състава на чл.100, ал.1 и ал.2, т.1, 5 и 7 от ЗИНЗС,, с оспорената
заповед В. е наказан на основание чл. 101, т.7 и чл.102, ал.1 и ал. 2 от ЗИНЗС
с дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за 14 денонощия.
В заповедта е направено изрично препращане към дисциплинарната
преписка, част от която е становището на инспектора по СДВР и формуляр на
досието на В., от които се установява, че на същия вече са налагани
дисциплинарни наказания с влезли в сила заповеди на 15.03.2022 г., 10.02.2022
г. и на 18.01.2022 г.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства – писмени обяснения от други задържани под стража лица, докладни записки, становище от ИСДВР,
както и от разпита на допуснатите свидетели.
Видно от събраните писмени доказателства и свидетелските показания на
разпитаните лица, безспорно е доказано, че на 01.10.2022 г. в Затвора * В. и Петков
са упражнили физическо насилие един спрямо друг.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС.
Жалбата е подадена от лице, за което оспореният административен акт е
неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл. 268 от ППЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване
от свобода се прилагат и по отношение на задържаните по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс лица.
Съгласно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода, следователно и
задържаните под стража в затворите, са длъжни да спазват точно установените за
тях правила, а чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС забранява на лишените от свобода, следователно и на задържаните под стража в
затворите, да упражняват физическо или психическо насилие, включително за
решаване на възникнали конфликти помежду им.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние
/действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За
дисциплинарно нарушение се смята неспазването
на реда и дисциплината в помещенията или на работното място /чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС/, неизпълнението
на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон /чл.
100, ал. 2, т. 5, пр.първо от ЗИНЗС/ и физическата саморазправа с лишени от
свобода или служители, както и закана за такава /т. 7 на същия текст/.
Наказание по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2,
т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС, съгласно чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС.
Оспорената заповед е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС – за Началник
на Затвор І-ва категория – Ловеч,
надлежно упълномощен с т.12 от Заповед №КЗ-853/02.06.2022 г. на началник на Затвора
*. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви от
фактическо и правно естество.
Освен, че мотиви към заповедта са изложени в същата, има и изрично препращане
към мотиви изложени в друг документ, част от дисциплинарната преписка, съгласно
ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването й. Спазени са сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС, нарушителят
е изслушан, дадена му е възможност да даде обяснения, което той е отказал,
наложеното наказание правилно е определено по вид, който е предвиден в закона
за извършеното нарушение и в определените от закона размери.
При осъществения съдебен контрол за законност съдът установи наличие на
описаното от Началник на Затвор І-ва категория
– Ловеч дисциплинарно нарушение на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 96, т. 3 и чл. 97,
т. 4 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС,
нарушил е забраната предвидена в разпоредбата на чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, като е
упражнил физическо насилие спрямо Т.Я.П. за разрешаване на личен конфликт, т.е.
за саморазправа. По този начин е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 101,
т.7 във вр. с чл. 100, ал.2, т. 7 от ЗИНЗС, което е основание за налагане на
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ съгласно чл.102, ал.2
от ЗИНЗС.
Този извод се потвърждава изцяло от събраните по преписката материали и
свидетелските показания, изслушани от съда.
В случая са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно
наказание "изолиране в наказателна килия" по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС,
тъй като извършеното нарушение е такова на чл. 100, ал.1, ал. 2, т.1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 102, ал. 1 и
ал. 2 от ЗИНЗС.
Наложеното наказание е правилно индивидуализирано, като е определено в
предвидените от ЗИНЗС граници. При налагането му наказващият орган е съобразил
характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на нарушителя
към него.
По тези съображения съдът намира, че оспорената Заповед е
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Направено е искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.
27ж от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е
от 80 до 150 лв.
Съдът намира, че с оглед правната и фактическа сложност на делото,
следва да се уважи претенцията на ответника за размер от 80 лв.
Воден от горното и на основание чл. 111, ал. 5 и ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС,
Ловешки административен съд, шести административен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед № Л-927/07.10.2022 г. издадена
за Началник на Затвора – Ловеч, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 96,
т.3 и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, изпълняващо състава на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1,
5 и 7 от ЗИНЗС, на основание чл. 101, т.7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС на Е.А.В.,
ЕГН**********,***, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия“ за срок от 14 денонощия.
ОСЪЖДА Е.А.В., ЕГН**********,*** да заплати на Затвора * сумата от 80
лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
обявяването пред тричленен касационен състав на АдмС - Ловеч.
Административен съдия: