О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260099
Гр. Пловдив, 11.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, трети граждански състав в закрито заседание
на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка
Белева
като разгледа докладваното от
съдията В. Иванова частно въззивно гражданско дело № 584 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл.
229, ал.1,т.7 от ГПК.
Обжалвано е определението,
постановено в открито съдебно заседание на 7.10.2020 г. от Окръжен
съд-П. по в.гр.д. № 1531/2020 г., с което е спряно
производството по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.
Жалбоподателят С. И. И.
моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 265576/16.10.2020 г.
Ответникът по частната
жалба ГД“ПБЗН“-МВР-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по
съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 267547/2.11.2020 г.
Пловдивският
апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с
оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за
установено следното:
Производството
по в.гр.д. 1531/2020 г. на ОС-П. е образувано по подадената на 27.05.2020 г. от
ГД“ПБЗН“-МВР-гр..ъззивна жалба против решение, постановено от РС-П.,с което
ГД“ПБЗН“-МВР-гр.С. е осъдена да заплати на С. И. И. сумата 1 526,68 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 1 745,2 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 1.09.2016
г.-30.09.2019 г., заедно с монаторна лихва върху тази сума за периода от датата
на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния
месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 30.10.2019 г., в
размер общо на 195,52 лв., заедно със законната лихва върху главницата, начиная
от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 400 лв., а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-П. – 111,07 лв. ДТ и 100 лв. депозит на ССЕ. Делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 7.10.2020 г., в което
окръжният съд докладва постъпила молба от жалбоподателя за спиране на
производството по делото на основание чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1 от ГПК
поради отправено преюдициално запитване от РС-Л. до СЕС и постановява
обжалваното определение, с което спира производството по въззивното дело до
произнасяне на СЕС по дело С-262/20.
С
обжалваното определение от 7.10.2020 г. въззивният съд приема, че във
въззивното производство основният спор се отнася до приложението на материалния
закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР през нощта, дали тя е същата като за работниците
и служителите по КТ и, ако е така, подлежат ли на преобразуване нощните часове
положен труд в дневни, при което би се стигнало до надвишаване на установената
продължителност на работното време, пораждайки правото на служителя да иска
заплащане за извънреден труд за разликата часове, получени след
преобразуването. Съдът посочва, че му е служебно известно обстоятелството, че
РС-Л. с определение от 2.06.2020 г. по гр.д. 606/2019 г. е отправил
преюдициално запитване до СЕС, по което е било образувано Дело С-262/20. Съдът
констатира, че отправените от РС-Л. въпроси са в пряка връзка с приложимия
материален закон по делото. Съдът посочва, че съгласно чл. 633 от ГПК решението
на СЕС е задължително за всички съдилища в Р. Б., което обуславя необходимостта
от спиране на производството по делото на основание чл. 631,ал.1 от ГПК до
произнасянето на СЕС, с цел избягване на такова решение, което би било в
противоречие с правото на Съюза и би ангажирало отговорността на държавата за
неговото нарушаване. Съдът посочва, че адресат на задължението по чл. 631,ал.1
от ГПК е не само отправилият преюдициалното запитване съд, но и всеки съд, за
който отговорите на запитването биха били от значение за правилното разрешаване
на спора. Затова съдът приема, че следва да спре производството по делото на
основание чл. 631,ал.1 от ГПК до произнасяне на СЕС по дело С-262/20.
За
обжалваното определение ответникът по въззивната жалба С. И. е уведомен на
14.10.2020 г. и на 16.10.2020 г. постъпва подадената от него частна жалба до
апелативния съд. С частната жалба жалбоподателят твърди, че определението е
неправилно, тъй като в случая не е налице основание за спиране на
производството, предвидено в нормата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. Посочено е, че
функцията на СЕС в инициираното пред него производство е да даде тълкуване на
правото на ЕС или да се произнесе по неговата валидност, а не да прилага
европейското право към фактите и обстоятелствата по конкретния спор пред
националния съд или да тълкува национални правни норми или фактически въпроси,
повдигнати по главното производство. Посочено е, че в обхвата на
компетентността на СЕС според чл. 267,§1 от ДФЕС/чл.234,§1 от ДЕО са включени
общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а
не националното право. Заявено е, че направеното преюдициално запитване от
РС-Л. визира искане за задължително тълкуване на правни норми от правото на ЕО
(чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО, чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните
права на ЕС и §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО), но не и въпроси, пряко
свързани с предмета на конкретното дело. Заявено е, че доколкото по настоящото
дело са поставени за разглеждане спорни въпроси относно приложението на
материалния закон, уреждащ начина на отчитане и заплащане на нощния труд,
положен от държавните служители в МВР, и наличието на празнота в националната
правна уредба, за преодоляването на която законодателят е предвидил специален
ред, то липсва връзката между двете дела, която има предвид чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. Посочва се, че според ТР №8/7.05.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2013 г.,
ОСГТК преюдициален е този спор, по който със СПН ще бъдат признати или отречени
права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство,
както и че това се дължи на материалноправната преюдициална зависимост между
двете правоотношения. Заявява се, че в обжалваното определение окръжният съд се
позовава на обусловеност между двете дела, като приема, че повдигнатите пред
СЕС въпроси са относими към предмета на делото без да мотивира този свой извод,
както и без да посочи кои признати или отречени със СПН съобразно изхода на
преюдициалното запитване права или факти счита за релевантни за субективното право
по спряното производство. Заявено е, че посочването единствено на образуваното
преюдициално дело по искане на РС-Л. не може да бъде правен аргумент,
обосноваващ спиране по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. Посочено е, че връзката между
делата, която има предвид тази разпоредба, е обективната зависимост между две
спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е
конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага
различия в преценката на съда по двете дела. Заявено е още, че, изведено от
задължението за мотивираност на съдебния акт, съдът следва ясно да обоснове по
кои базови правно въпроси има съмнение за валидност на национална правна норма,
с коя общностна такава противоречи, което от своя страна да обоснове
задължение, възникващо за съда, за спиране на делото. Заявено е, че съгласно
правото на ЕС и националното процесуално право на Р. Б. това се установява чрез
изтъкнати основания на страните за това, които дават достатъчно предполагаемо
съмнение за вреди при постановяване на съдебен акт по предмета на делото или
когато без разрешаване на този въпрос делото не може да продължи. Заявено е, че
посочените въпроси в преюдициалното запитване по образуваното дело пред СЕС не
установяват друг спор, който е в преюдициална връзка с настоящия, и по който
със СПН ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Заявено е, че въпросът „Принципът
на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС, изисква ли определената в
националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници
в частния сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително
за полицаи и пожарникари?“ не може да измести предмета на спора в настоящото
производство, нито да измени основните принципи, предвидени както в
националното законодателство, така и в общностните норми, гарантиращи
равенство, право на труд и неговото заплащане, на които ищецът се е позовал още
в първоинстанционното производство, както и с отговора на въззивната жалба.
Заявено е, че в определението на окръжния съд липсват аргументи за извършена
съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка, посочващи коя правна норма
поражда съмнение за противоречие с правото на ЕС, обуславящо основанието за
спиране, и защо за разрешаването на конкретния спро се налага тълкуване на
Общностното право. Заявено е, че в случая се касае за положен труд, който
следва да бъде заплатен съгласно предвиденото в националното законодателство и
при спазване на основните принципи, заложени в европейските съюзни правни норми
за равно и справедливо заплащане на труда, като същите принципи са залегнали в
българското законодателство и в КТ, съдържащи достатъчно нормативно издържани
текстове, гарантиращи правата и защитата на страните при изпълнение на
трудовите и служебни задължения. Заявено е, че предвид множеството постановени
до момента съдебни актове по еднотипни дела, с така постановеното определение
не се установява какво е разколебало съдебния състав и е породило съмнения в
приложимостта на правните норми, върху които до момента на запитването е
обосновавал предходните си решения по подобни правни спорове.
С
отговора на частната въззивна жалба ответникът по нея възразява, че
определението е правилно, тъй като производството по делото е спряно на
основание чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1 от ГПК. Посочено е, че правният спор
по делото е решаван по различен начин от съдилищата в цялата страна и че във
връзка с това е образувано тълк.д. №1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Посочено е, че
междувременно с определение на РС-Л. от 2.06.2020 г. по гр.д. 606/2019 г. е
отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано Дело С-262/20,
като поставените въпроси касаят пряко предмета на настоящия спор и решението на
СЕС ще даде отражения върху резултатите и съдебните решения по тези еднотипни
спорове, които се водят в цялата страна. Посочено е, че спирането на
производството не е на някое от основанията, предвидени в нормата на чл.
229,ал.1 от ГПК, а на основание чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1 от ГПК с оглед
висящо дело пред СЕС по отправено от друг национален съд преюдициално
запитване, касаещо приложимия по делото материален закон и с оглед на
десйтвието на решението на СЕС по преюдициалното запитване, уредено в нормата
на чл. 633 от ГПК. Заявено е, че, макар и постановени по преюдициални
запитвания, въпросите са от значение за правилното решаване на конкретния
правен спор, но решението на СЕС не е преюдициално по смисъла на чл.
229,ал.1,т.4 от ГПК, обаче то ще бъде задължително за всички съдилища в
страната по силата на изричния законов текст в ГПК, която задължителност
произтича от основните функции на производството по преюдициални запитвания,
предвидено в чл.19,§3,б.“б“ от ДЕС и в чл. 267 от ДФЕС. Посочено е, че,
подчинявайки се на целите, описани в общностните разпоредби, в ГПК са
предвидени разпоредби, регламентиращи отправянето на преюдициално запитване и
отражението му в хода напроизводството, в случая неговото спиране до
произнасяне на СЕС. Затова ответникът по жалбата счита, че тези разпоредби са
специални по отношение на прилагания общ ред по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК и в
настоящия случай цитираното ТР №8/7.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е неприложимо. Позовава се на съдебна практика на ВКС (определение №
138/21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. №631/2019 г., определение № 194/18.06.2020
г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2020 г. и определение № 317/27.07.2020 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 1413/2020 г.), както и посочва, че са постановени определения на
АС-Пловдив и на АС-В., които са във връзка с разглеждания случай – определение
№ 260046/19.10.2020 г. по ч.в.гр.д. 503/2020 г. на АС-П., определение №
260048/19.10.2020 г. по ч.в.гр.д. 518/2020 г. на АС-П. и определение №
482/24.09.2020 г. на Апелативен съд-В. по в.ч.гр.д. № 339/2020 г. Моли да бъде
отхвърлена частната жалба и да бъде оставено в сила обжалваното определение на
окръжния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да
бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото. В т.5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001
г. на ВКС, ОСГК е посочено, че сред определенията за преграждане
на производството са и определенията за спиране на съдебното производство. На
въззивно и касационно обжалване подлежат всички определения за преграждане на
по-нататъшното развитие на делото, каквото е определението за спиране на
производството. В случая не е приложима нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 от ГПК,
тъй като тя е специална, урежда изключение от принципа за обжалваемостта на
определение за спиране на производството по делото и предвижда необжалваемост
конкретно на определението за спиране на производството по делото от съда,
който е отправил преюдициалното запитване. Уредбата относно преюдициалните
запитвания съгласно нормите на чл. 628-632 от ГПК касае действията на
националния съд по отправяне на запитване по конкретно дело. Логично, когато в
производството по делото е разгледан с участието на страните и е решен от съда
въпросът дали да бъде отправено запитване и преюдициалното запитване е
изготвено и отправено до СЕС, то производството по това дело следва да бъде
спряно, за да бъде изчакано произнасянето на СЕС и затова определението за
спиране не подлежи на обжалване. Когато обаче друг съд, различен от отправилия
преюдициалното запитване съд, постановява определение за спиране на делото до
произнасянето от СЕС, нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 е неприложима. В този случай
подлежи на преценка както от първоинстанционния съд, така и от последващите
съдебни инстанции, въпрос, различен от разглеждания в производството по чл.
628-630 от ГПК, именно в рамките на което се постановява определението по чл.
631,ал.1 от ГПК. Този въпрос е дали е налице основание за спиране на
производството с оглед на това какъв е разглежданият спор и дали произнасянето
на СЕС по отправеното от друг съд преюдициално запитване е задължително в
конкретния случай за решаването на този именно спор при условията на чл. 633 от ГПК. Затова подадената от жалбоподателя частна въззивна жалба против
определението на въззивния съд за спиране на въззивното производство по спора е
допустима и следва да бъде разгледана от апелативния съд съгласно чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2
във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл. 229, ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично
предвидените в закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на
съда на СЕС по отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално
запитване е задължително за всички съдилища в Р. Б.. Несъмнено е, че
преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и
прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на
чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг
български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по
него. За спазването на това законово изискване логично следва, че български
съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, трябва да спре
разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от
друг български съд, производството пред който е спряно на основание чл.
229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието за спиране в този
случай е нормата на чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК. Спирането е
обосновано само когато се установи, че спорът, който съдът разглежда, включва и
решаването на въпрос, който е поставен с преюдициалното запитване.
В случая окръжният съд
като въззивна инстанция е спрял производството по делото именно на основание
чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК, а не, както неоснователно твърди
жалбоподателят, на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. В обжалваното определение
окръжният съд не се позовава на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК и не излага съображения
за приложение на тази разпоредба. В мотивната част на определението окръжният
съд изрично посочва, че постановява спирането на основание чл. 631,ал.1 от ГПК
и излага съображенията за наличие именно на това основание. Изложените от
жалбоподателя в частната жалба до апелативния съд оплаквания са за неправилност
на обжалваното определение конкретно и именно поради нарушение на нормата на
чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, поради което те са неоснователни. Видно от
публикацията в Официалния вестник на ЕС от 24.08.2020 г., образувано е Дело
С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от Районен съд Л. (Б.) на
15.06.2020 г. – VB/Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към МВР. Видно от същата
публикация, отправените в запитването въпроси са три, както следва: 1. Ефективната
защита по чл. 12, б “а“ от Директива 2003/88/ЕО, изисква ли нормалната
продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от
установената нормална продължителност на труда през деня?; 2. Принципът на
равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС,
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния
труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в
публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното
постигане на целта по § 8 от преамбюла на директива 2003/88/ЕО - да
се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна
уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд,
включително на заетите в публичния сектор? Видно е, че тези въпроси се
отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива
2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време, като конкретно касаят
защитата при полагането на нощен труд от полицаи и пожарникари. Несъмнено е, че
решение на СЕС по това преюдициално запитване следва да бъде съобразено в
случая съгласно чл. 633 от ГПК от постановилия спирането на производството по
въззивното дело окръжен съд, тъй като разглежданият спор е именно за дължимо на
ищеца от ответника сума за допълнително възнаграждение за положен и неизплатен
нощен труд.
Установява се при тези
обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното
определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед на
гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението,
постановено в открито съдебно заседание на 7.10.2020 г. от Окръжен
съд-П. по в.гр.д. № 1531/2020 г., с което е спряно
производството по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя С. И. И. с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. С. в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)