РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. ХАСКОВО, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500631 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Х. против Решение № 22/
06.08.2020 г. по гр. д. № 74/2019 г. на Районен съд – Ивайловград, с което е
уважен предявения от С.С.Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС по
отношение на следния недвижим имот: 4/ 6 ид. ч. от УПИ ***, кв. ***, площ
от 1070 кв. м. по ПУП на с. ***, община ****, одобрен със Заповед № 1160/
03.08.1935 г., ведно с 4/ 6 ид. ч. от построената в имота едноетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154 кв. м.
С Решение № 260083/ 26.11.2020 г. по в. гр. д. № 819/ 2020 г.
Хасковският окръжен съд е отменил решението на РС – Ивайловград, като е
отхвърлил предявения от С.С.Д. против Б. Х. иск по чл. 108 ЗС.
С Решение № 60101/ 14.10.2021 г. по гр. д. № 655/ 2021 г. ВКС е
отменил решението на ОС – Хасково и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
1
контрол, поради което е допустима.
С.С.Д. е предявил против Б. Х. иск по чл. 108 ЗС за 4/ 6 ид. ч. от УПИ
*** в кв. ***, с площ от 1070 кв. м. по ПУП на с.*** , община ***, одобрен
със Заповед № 1160/ 03.08.1935 г., ведно с 4/ 6 ид. ч. от построената в имота
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154 кв. м.,
собственическите права върху който претендира на деривативно основание –
продажба на наследство.
По делото се установи, че на 01.09.2017 г. между А.Г.Ч. и Б. Х. е
сключен предварителен договор за покупко – продажба, с който А.Г.Ч. се
задължил да продаде на ответника двуетажна жилищна сграда и
прилежащото дворно място, находящи се в с.**** , община ***.
Не е спорно, че въз основа на предварителния договор продавачът
А.Г.Ч. е допуснал купувача Б. Х. във владение на имота.
С Констативен нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ***, д. № *** г. на
съдия по вписванията към СВ – Ивайловград А.Г.Ч. е признат за собственик
по наследство на 1/ 2 ид. ч. от УПИ ***, кв. ***, площ от 1070 кв. м. по ПУП
на с.***, община ***, одобрен със Заповед № 1160/ 03.08.1935 г., ведно с 4/ 6
ид. ч. от построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 154 кв. м.
С два отделни нотариално заверени договора от 03.12.2018 г., вписани в
службата по вписванията, А.Г.Ч. и А.Д.Г. са продали на С.С.Д. останалото от
Т.А.Ч., починал на 02.08.1960 г., наследство.
От съдържащото се в приложената по делото преписка по нот. д. № ***
г. на Службата по вписванията – Ивайловград Удостоверение за наследници
№ *** г. е видно, че А.Г.Ч. е внук на Т.А. Ч. – син на първородния му син
Г.Т.Ч., а А.Д.Г. е негов правнук – внук на Г.Т.Ч.
Основна предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС е ищецът да е
собственик на процесния имот въз основа на заявеното в исковата молба
придобивно основание. В тази връзка следва да се обсъди въпросът дали
посоченото придобивно основание е породило присъщите му правни
последици да прехвърли или учреди собственически права на ищеца.
В случая ищецът черпи собственически права върху процесния имот
въз основа на два договора за продажба на наследство. Предмет на договора
за продажба на наследство е съвкупността на правата и задълженията, които
наследникът е придобил по наследяване. Договорът за продажба е алеаторна
правна сделка, тъй като обемът на правата и задълженията, които
наследникът прехвърля, е неопределен. Наследникът прехвърля такъв обем
права и задължения, какъвто е притежавал неговия наследодател, без да е
необходимо да бъдат точно индивидуализирани в договора. Единственото
нещо, което продавачът трябва да обезпечи на купувача, е качеството си на
наследник (чл. 212, ал. 1 ЗЗД).
В настоящия случай предмет и на двата договора за продажба от
2
03.12.2018 г. е наследството, останало от Т.А.Ч. Т.А.Ч. е починал на
02.08.1960 г., чийто наследници по закон са двамата му сина Г. Т. Ч., починал
на 18.10.1984 г., и А.Т.Ч., починал на 25.05.1981 г. Продавачът А.Г.Ч. е син на
Г.Т.Ч., а А. Д. Г. – негов внук, син на дъщеря му Е.Г.Г., починала на
05.05.2005 г. Останалото от Т.А.Ч. наследство като съвкупност от права и
задължения е преминало към неговите наследници по закон – синовете му Г.
Т. Ч. и А.Т.Ч.. А.Г.Ч. е наследник по закон на баща си Г.Т.Ч. и майка си
Л.К.Ч., починала на 09.08.2001 г., а А. Д.Г. – на майка си Е.Г.Г. и баща си
Д.Д.Г., починал на 01.02.2008 г. С Констативен нотариален акт № ***, т. ***,
рег. № ***, д. № *** г. А.Г.Ч. е признат за собственик по наследяване на по 1/
2 ид. ч. от поземления имот и жилищната сграда, които обаче е придобил от
своите родители, а не от неговия дядо Т.А.Ч. От изложеното следва, че
продавачите А.Г.Ч. не са преки наследници на Т.А.Ч., не са придобили
съответна част от наследството му и поради това не са могли да прехвърлят
на ищеца имуществените му права и задължения, в това число и
собственическите му права върху процесния имот. По делото няма данни
преките им наследодатели да са се отказали от наследството на Т.А.Ч. или да
са обявени за недостойни, за да ги заместят по реда на чл. 10, ал. 1 ЗН и да
придобият наследствени права по отношение наследството на Т.А.Ч. Отделно
от това използваната в договора формулировка – „наследството на продавача,
останало от покойния Т.А.Ч.“, по никакъв начин не позволява да се приеме,
че действителната воля на продавачите е да прехвърлят на ищеца полученото
от родителя - наследник на Т.А.Ч., наследство, чийто обем може и да е
различен от наследството на Т.А.Ч. Ако волята им е била да прехвърлят на
ищеца частта си от процесния имот, то тя не е оформена по съответния ред.
По изложените съображения съдът намира, че с въпросните два
договора продавачите не са прехвърлили на ищеца собственическите си права
върху процесния имот като част от наследството на Т.А.Ч., поради което
предявеният иск се явява неоснователен. При това положение е безпредметно
да се обсъжда дали процесният имот е бил част от наследството на Т.Г.Ч.,
макар че в тази насока по делото се установи от показанията на св. Д.К.Т., че
жилищната сграда в имота е построена от Т.А.Ч., който е живял в нея до
смъртта си. Като е приел противното, а именно, че ищецът е собственик на 4/
6 ид. ч. от процесния имот, районният съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да се отмени, като предявеният иск по чл. 108 ЗС се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото въззивникът С.С.Д. следва да заплати на
въззиваемият Б. Х. направените по делото разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение в размер на 1350 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Решение № 22/ 06.08.2020 г. по гр. д. № 74/2019 г. на
Районен съд – Ивайловград, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Д., ЕГН **********, гр. *** против Б.
Х., роден на ********** г., гражданин на ФРГ, иск с правно основание чл. 108
ЗС по отношение на следния недвижим имот: 4/ 6 ид. ч. от УПИ ***, кв. ***,
площ от 1070 кв. м. по ПУП на с.***, община ***, одобрен със Заповед №
1160/ 03.08.1935 г., ведно с 4/ 6 ид. ч. от построената в имота едноетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154 кв. м.
ОСЪЖДА С.С. Д. да заплати на Б. Х. разноски по делото в размер на
1350 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4