Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №182
гр. ВРАЦА, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното
заседание на 26.06.2020 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от съдия
СИМЕОНОВА в.гр.дело N 143 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №
4/02.01.2020 г. по гр.д.№ 2648/2019 г. Районен съд-Враца е осъдил
"Българска телекомуникационна компания" ЕАД да заплати на Ж.Г.Т.
сумата 477,60 лева, представляваща стойността на изплатен на лизинг телефон, и
сумата 260,00 лева, представляваща имуществени вреди - заплащане на адвокатски
хонорар за изготвяне на три броя жалби, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от предявяването на исковете - 03.07.2019 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата 533,15 лева, представляваща деловодни разноски за
първата инстанция съразмерно уважената част от исковите претенции. Със същия
съдебен акт е отхвърлен като недоказан предявения от Ж.Г.Т. иск за сумата
300,00 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди в периода м.05.2017
г. до м.08.2018 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника
"БНК" ЕАД сумата 50,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция съразмерно отхвърлената част от исковите
претенции.
С въззивна жалба вх.№ 727/14.01.2020 г. Ж.Г.Т., чрез адв.Б.П., обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията му за
сумата 300,00 лева - неимуществени вреди, както и в частта относно присъдените
разноски.
В жалбата се
твърди, че в атакуваните части решението е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че
претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена от районния съд в противоречие
със собствените му изводи, че търговецът не е изпълнил своето задължение по
договора за продажба. Изтъква, че с продажбата на некачествена стока търговецът
му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в неудобството да е без
мобилен телефон в периода от м.май.2017 г. до м.08.2018 г., както и в напрежение
и загуба на време и отсъствие от работа, възникнали при пускането на 6 броя
рекламации за срок от една година.
Оплакванията
в жалбата, касаещи частта на решението относно разноските, се свеждат до това,
че районният съд неправилно не е присъдил направените разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния им размер от 900,00 лева. Навеждат се доводи, че след
като са предявени три броя иска и за всеки от тях е събрана държавна такса, то
се дължи признаване на адвокатско възнаграждение за всеки отделен иск.
Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено в обжалваните части и да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300,00 лева,
както и адвокатски хонорар в размер на
900,00 лева.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№
2876/13.02.2020 г. от "Българска телекомуникациона компания" ЕАД,
в който се оспорва въззивната жалба на Ж.Г.Т. и се иска да бъде оставена без
уважение Навеждат се доводи, че районният съд правилно е отхвърлил предявения
иск за неимуществени вреди, тъй като ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за претърпени такива вреди, както и за причинно-следствена връзка
между тях и поведението на ответника. Въззиваемият оспорва и претенцията за
присъждане на адвокатски хонорар в размер на 900,00 лева.
Постъпила е
и въззивна жалба вх.№ 1597/27.01.2020 г.
от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр.София, както и
уточняваща молба вх.№ 2869/13.02.2020 г., с които решението на РС-Враца се
атакува в частта, в която са уважени исковите претенции. Поддържа се, че
първоинстанционният съдебен акт е неправилен поради допуснати съществени
процесуални нарушения и противоречия с материалния закон.
Твърди се,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.114,
ал.3 ЗЗП за разваляне на двустранна сделка, основавайки се само на твърдения в
писмо, изпратено от КЗП до ищеца. Навеждат се доводи, че това писмо не е
официален документ и не се ползва с материална доказателствена сила, поради
което остава недоказано твърдението, че в рамките на гаранционния срок са били
направени шест основателни рекламации. Изтъква се, че по делото не са
представени и никакви доказателства, от които да се установява, че ищецът е
заплатил на БТК 477,60 лева по договора за лизинг, както и доказателства, че
лизинговият апарат е с фабрични дефекти. Посочва се, че без основание районният
съд е приел, че ищецът не е ползвал апарата в периода на лизинговия договор,
тъй като дори и устройството да е било предавано на сервиз през по-голямата
част от периода е било на разположение на клиента.
В жалбата се
навеждат доводи, че по иска с правно основание чл.114, ал.1 ЗЗП ищецът се
позовава на права, които би имал по договор за продажба, а в случая е сключен
договор за лизинг, към който правилата на ЗЗП са неприложими. Изтъква се, че
договорът за лизинг е с периодично действие и съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД
развалянето му няма обратно действие.
Развиват се
съображения, че ищецът не е имал право да развали договора за лизинг в
условията на чл.87 ЗЗД, тъй като ответникът е изпълнил всичките си задължения
по договора. Посочва се също, че потребителят не може да иска възстановяване на
заплатената сума или намаляване на цената на стоката съгласно чл.114, ал.2 ЗЗП,
тъй като търговецът се е съгласил да бъде извършена замяна на стоката.
Жалбоподателят
изтъква, че районният съд не е обсъдил и аргументите му срещу иска по чл.45 ЗЗД. Счита, че от негова страна не са извършени увреждащи действия, нито е
създадена предпоставка за настъпването на противоправни последици, както и че
не е доказано настъпването на вреда и причинно-следствена връзка между
твърдяното увреждащо действие и настъпила вреда. По отношение на претенцията за
имуществени вреди се посочва, че жалбите не са подписани от адвокат, поради
което не може да се приеме, че са били изготвени от такъв.
Иска се
отмяна на обжалваното решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца сумата 477,60 лева, представляващи стойността на изплатения
лизингов телефон, и сумата 260,00 лева, представляваща имуществени вреди, както
и сумата 533,15 лева - деловодни разноски. Претендира се присъждане на
деловодни разноски за въззивната инстанция.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№
4314/04.02.2020 г. от адв.Б.П., в качеството му на пълномощник на Ж.Г.Т., в
който се оспорва въззивната жалба на БТК ЕАД и се иска решението да бъде
потвърдено в частта, в която исковете са уважени. Въззиваемият намира, че от
събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че между
страните е бил сключен договор за лизинг
на мобилен апарат; че в период от 1 години след закупуването на устройството са
направени 6 броя рекламации, които са приети от ответника; че при първата
рекламация от 26.06.2017 г. апаратът е сменен с друг, който впоследствие също е
показал дефекти, а при последната рекламация от 27.03.2018 г. ищецът е изразил
желание мобилният телефон да бъде сменен с друг модел; че с писмо от 06.08.2018
г. потребителят е уведомил търговеца, че на основание чл.87 ЗЗД прекратява
сключения договор за лизинг, поради неточно /лошо/ изпълнение и претендира
връщане на платените до този момент лизингови вноски и заплащане на имуществени
и неимуществени вреди. Посочва, че в качеството си на потребител се е
възползвал от дадената му от разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗП възможност за
разваляне на договора и възстановяване на платената сума, а ал.3 на същата
разпоредба предвижда абсолютно задължение на търговеца да удовлетвори това
искане, когато след удовлетворяване на три рекламации чрез ремонт на една и
съща стока в рамките на гаранцията е налице следваща поява на несъответствие на
стоката с договора за продажба.
В отговора
се сочи, че в резултат на поведението на ответника ищецът е претърпял
неимуществени вреди в размер на 300,00 лева, изразяващи се в неудобство да е
без мобилен телефон в периода от м.май 2017 г. до м.август 2018 г., както и че
не е доказано твърдението на ответника, че на ищеца е бил предоставен друг
мобилен телефон за ползване през времето, в което се извършва ремонт на
неговия. Посочва се също, че е неоснователно възражението в жалбата относно
претендираните имуществени вреди в размер на 260,00 лева.
Въззиваемият
намира, че всички факти по делото са правилно възприети и квалифицирани от съда
и правилно е прието, че са налице предпоставките на чл.114, ал.3 ЗЗП. Навеждат
се доводи, че писмото на КЗП е официален документ с доказателствена сила, чиято
истинност не е оспорена от ответника по реда на чл.193 ГПК.
Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция и прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивните
жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящият съдебен състав
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд взе
предвид следното:
Районен
съд-Враца е сезиран с обективно кумулативно съединени искове на Ж.Г.Т. ***
против "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр.София, както
следва:
1/ Осъдителен
иск за сумата 477,60 лв., представляваща
заплатената стойност на мобилно устройство GSM
SONI XPERIA XAL № 357443080385694, дължима поради разваляне на
Договор-заявка № 1347983927042017-40357233 от 27.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане;
2/ Осъдителен
иск за сумата 300,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпяно от ищеца неудобство да е без мобилен телефон в
периода от м.05.2017 г. до м.08.2018 г., напрежение и загуба на време във
връзка с подаването на рекламации, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане;
3/
Осъдителен иск за сумата 260,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари за изготвяне
на 3 бр. жалби, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В исковата
молба се посочва, че на 27.04.2017 г. между страните е сключен Договор-заявка № 1347983927042017-40357233 за
закупуване на лизинг на устройство /мобилен апарат/ GSM
SONI XPERIA XAL № 357443080385694, като за периода от сключването на
договора до предявяване на иска ищецът е заплатил сумата 477,60 лв. Ищецът
твърди, че за период от 1 година от закупуване на устройството е направил 6
броя рекламации, които са приети от ответника, като при първата рекламация апаратът е сменен с друг апарат, който също е
показал дефекти и е ремонтиран 4 пъти. При шестата рекламация от 27.03.2018 г.
ищецът е изявил желание да му бъде сменен апарата с друг модел, тъй като явно
този модел има фабричен дефект. Сочи се, че търговецът е отказал да удовлетвори
това искане, поради което е подадена жалба до КЗП и с писмо от 06.08.2018 г.
ищецът е уведомил търговеца, че прекратява сключения договор на основание чл.87 ЗЗД и претендира заплащане на имуществени и неимуществени вреди. Посочва се
също, че търговецът е отказал да удовлетвори претенцията за обезщетяване на
вреди, а е уведомил ищеца, че апарата може да бъде подменен по всяко време с
друг, което поражда правен интерес от търсената защита на правата по съдебен
ред.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва основателността на
предявените искове. Признава изложените в исковата молба обстоятелства във
връзка със сключването на Договор-заявка № 1347983927042017-40357233 от
27.04.2017 г. Оспорва твърденията за предявени 6 броя рекламации; за отказана
замяна на повреденото устройство, както и за отправено искане за замяна на един
модел устройство с друг. Ответникът оспорва волеизявлението за прекратяване на
сключения договор, като навежда доводи, че не е налице неизпълнение от страна
на БТК ЕАД на възникналите от договора задължения, че на дружеството не е
предоставен подходящ срок за изпълнение съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД, както и че не
е обоснован липса на интерес от изпълнението съгласно чл.87, ал.2 ЗЗД. Развива
правни съображения по приложението на чл.114 и чл.115 ЗЗП, като сочи, че ищецът
не доказва броя на предявените рекламации. Навежда доводи за неоснователност и
на претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди. Не оспорва, че стойността на устройството е в размер на 477,60 лв., но
счита, че не е налице неизпълнение на договора по смисъла на чл.79 ЗЗД, даващо
основание за възстановяване на тази стойност.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на настоящия съдебен състав
да приеме за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, а и от приобщените по
делото писмени доказателства се установява, че между тях са възникнали валидни
облигационни отношения, породени от сключен на 27.04.2017 г. Договор-заявка № 1347983927042017-40357233 и Приложение № 1 към същия, съдържащо Договорни
условия за лизинг на устройство / № **********/. По силата на тези договорни
отношения ответникът БТК ЕАД е предоставил на ищеца Ж.Т. за временно и възмездно ползване за срок от
24 месеца мобилно устройство GSM SONI XPERIA XA1 № 357443080385694, като ищецът се е задължил да заплати
обща лизингова цена от 477,60 лв. Постигната е
договорка за придобиване от клиента на собствеността върху предоставеното му за
ползване устройство след изплащане на пълната посочена сума, като плащането на
последната вноска се счита за заявление за закупуване на устройството и собствеността се придобива от момента на получаване
на плащането от VIVACOM, освен ако клиентът
изрично не заяви, че не желае да упражни правото си да придобие собствеността. Договорено е също, че лизинговата цена се
изплаща на 24 броя месечни вноски, от които 23 броя в размер на 19,90 лв. и
една последна лизингова вноска от 19,90 лв. Посочено е, че месечните лизингови
вноски се начисляват от VIVACOM и се заплащат от
клиента съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията по
Договора за мобилни услуги, като цената по договорните условия за лизинг на
устройството и по Договора за услуги се начислява в обща сметка.
От приложените по делото сервизни карти е видно, че
общо шест пъти - на 26.06.2017 г., 07.09.2017 г., 26.10.2017 г., 21.12.2017 г.,
05.02.2018 г. и 27.03.2018 г., ищецът е предявил рекламация пред ответника за
проявен дефект на закупения мобилен апарат, а именно - неработещ правилно
дисплей и изгорели пиксели.
Ищецът Ж.Т. е подал в КЗП-София жалба вх.№
Ц-03-4334/11.05.2018 г., по която служители на РД-Монтана са извършили проверка.
От приложения отговор изх.№
М-01-116/06.07.2018 г., в който са описани резултатите от проверката, както и
от приложените сервизни карти се установява следното:
Първата рекламация, описана в Сервизна поръчка №
********** от 26.06.2017 г., е приета от търговеца "БТК" ЕАД за
основателна, като е удовлетворена чрез замяна на рекламираната стока GSM
SONI XPERIA XA1 № 357443080385694 с нова - SONI
XPERIA XA1 № 57443082401713.
Втората
рекламация, описана в Сервизна
поръчка № ********** от 07.09.2017 г., е приета от търговеца за основателна,
като е удовлетворена чрез ремонт на стоката.
Третата
рекламация, описана в Сервизна
поръчка № ********** от 26.10.2017 г., е приета от търговеца за основателна,
като е удовлетворена чрез ремонт на стоката - сменен дисплей, нов софтуер, общ
текст.
Четвъртата
рекламация, описана в Сервизна
поръчка № ********** от 21.12.2017 г., е приета от търговеца за основателна,
като е удовлетворена чрез ремонт на стоката - сменен дисплей, инсталиран нов
софтуер, възстановено първоначално състояние, успешно преминати функционални
тестове.
Петата
рекламация, описана в Сервизна
поръчка № ********** от 05.02.2018 г., е приета от търговеца за основателна,
като е удовлетворена чрез ремонт на стоката - сменен дисплей, инсталиран нов
софтуер, възстановено първоначално състояние, успешно преминати функционални
тестове.
Шестата рекламация, описана в Сервизна
поръчка № ********** от 27.03.2018 г., е приета от търговеца за основателна,
като е описано, че е предложена компенсация.
Представено е и писмо изх.№ М-01-116/23.07.2018 г., с което КЗП уведомява
ищеца, че е извършена и последваща проверка на документи, при която е
установено, че търговецът "БТК" ЕАД отказва да му възстанови
заплатената сума за мобилен телефон и потвърждава, че е осигурил ново
устройство в стопанисвания от него обект в гр.Враца, ул."Оборище" №
12.
Ищецът е изпратил покана до "БТК" ЕАД от 06.08.2018 г., с която
заявява, че същата представлява предизвестие по чл.87 ЗЗД за прекратяване на
сключения Договор-заявка №
1347983927042017-40357233 от 27.04.2017 г., поради неточно /лошо/ изпълнение. В
поканата се определя 7-дневен срок за изплатената до този момент сума по договора за лизинг в размер на 338,30 лв.,
както и за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 260,00 лв. и
за претърпени неимуществени вреди в размер на 300,00 лв.
Няма доказателства относно
точния момент на връчване на поканата, но съдът намира същата за получена, тъй
като от приложеното писмо на "БТК" ЕАД от 29.08.2018 г. е видно, че в
отговор на писмо вх.№ 18 1645-09.08.2018 г. търговецът уведомява ищеца Т., че
са предприети необходимите действия за замяна на мобилното устройство, като
същата може да бъде извършена по всяко време в обект на адрес: гр.Враца,
ул."Оборище" № 12, а претенциите за имуществени и неимуществени вреди
са неоснователни.
Към исковата молба са приложени
3 броя договори за правна помощ от 17.12.2017 г., 30.03.2018 г. и 06.08.2018 г.
, от които се установява, че ищецът Ж.Т. е възложил на адвокат да прегледа
документите и извърши консултация относно процесния договор за лизинг на
мобилно устройство; да подготви необходимите документи - жалба до КЗП относно
предявена и неуважена рекламация пред МТК; да подготви необходимите документи
за прекратяване на договора. По тези договори са уговорени и заплатени
възнаграждения в общ размер от 260,00 лв., като е посочено, че договорите имат
силата на разписка за извършеното плащане.
Ищецът е
представил и 3 броя фискални бонове, от които се установява, че в периода
м.08.-м.10.2018 г. е заплатил сметките си към "БТК" ЕАД.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Правното
основание на предявените искове е чл.113, ал.3 вр. чл.114, ал.1, т.1 и ал.3 ЗЗП
и чл.113, ал.5 ЗЗП.
Съгласно
чл.
114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с
договора за продажба, и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на
рекламацията по чл. 113 ЗЗП,
той има право да развали договора и да иска възстановяване на заплатената от
него сума. Съгласно ал. 3 от същия член, търговецът е длъжен да удовлетвори
искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя
сума, когато, след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез
извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по
чл. 115 ЗЗП, е налице следваща поява на
несъответствие на стоката с договора за продажба.
Следователно,
за да бъде уважен първия от предявените искове е необходимо да се докаже, че
между страните е бил сключен договор за
продажба по смисъла на ЗЗП, че потребителската стока е имала несъответствие с
договора за продажба; че това несъответствие е съществено; че са удовлетворени
три или повече рекламации чрез извършване ремонт на една и съща стока, след които отново се е появило
несъответствие на стоката с договора за продажба.
Между страните не се спори, а и от събраните
по делото доказателства се установи, че на 27.04.2017 г. между ищеца и
ответното дружество е бил сключен договор за лизинг, по силата на който
ответникът БТК ЕАД е предоставил на ищеца Ж.Т.
за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца мобилно устройство
GSM SONI XPERIA XA1 № 357443080385694 срещу заплащане на обща лизингова цена от
477,60 лв., като е постигната договореност за придобиване от клиента на собствеността
върху предоставеното му за ползване устройство след изплащане на пълната
посочена сума.
Спорен между страните е въпросът дали по
отношение на сключения помежду им договор са приложими посочените разпоредби на
ЗЗП. Във въззивната жалба ответникът навежда доводи, че ищецът се позовава на
права, които би имал по договор за продажба, а в случая е сключен договор за
лизинг, към който правилата на ЗЗП са неприложими. С §
13, т. 34 от ДР на ЗЗП е дадена легална дефиниция на употребявания в същия
закон израз "договор за продажба", а именно - договор, по силата на
който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки
на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за
тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги. Това
определение налага извод, че ЗЗП не се
прилага единствено за договори за продажба в тесен смисъл, а и за други
категории договори, чийто предмет е пряко свързан с прехвърляне на
собствеността на стоката. В конкретния случай уредената между страните
възможност лизингополучателят да придобие вещта след изплащане на пълната
лизингова цена, определя лизинговият договор като такъв, в който се съчетават
елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба. Действително,
лизингодателят предоставя за временно ползване движимата вещ, но и се ангажира,
че ако лизингополучателя изпълни точно и добросъвестно, съобразно уговореното,
ще сключи с него договор за продажба на същата тази вещ, което покрива
хипотезата, при която търговеца се задължава да прехвърли собствеността на
стоки на потребителя. Ето защо в настоящия случай договорът за лизинг отговаря
на дефиницията на договор за продажба по смисъла на чл.
13, т. 34 от ДР на ЗЗП, тъй като придобиването на вещта е част от целта на
договора при точно изпълнение и от двете страни. При това положение по
отношение на този договор е приложима потребителската защита по ЗЗП и ищецът е
активно материалноправно легитимиран да претендира вземане по този закон в
качеството си на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ответникът
е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск като
продавач на потребителска стока по смисъла на чл.104, ал.1 и ал.3 ЗЗП.
С чл.
105, ал. 1 от ЗЗП се регламентира, че продавачът отговаря за всяка липса на
съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува
при доставянето на стоката и се прояви до две години след това, дори и да не е
знаел за несъответствието. Тази отговорност е обективна, като потребителят има
право да предяви рекламация на стоката или услугата независимо дали
производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция за тях /чл.
123, ал. 1 от ЗЗП/. По аргумент от чл.
124, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят се позовава на права, произтичащи от
общата законова гаранция или издадената от търговеца, упражняването им е винаги
при условията и по реда на чл. 113
и 114
ЗЗП.
От събраните
по делото доказателства се установи, че ищецът е предявил общо 6 бр. рекламации
на мобилен апарат SONI XPERIA XA1, като всички те са приети за основателни от търговеца и
са удовлетворени, както следва: първата - чрез замяна на мобилното устройство с
друго такова от същия вид, а следващите пет - чрез ремонт на полученото при
първата рекламация мобилно устройство. При това положение настоящият съдебен
състав намира, че е доказано наличието на съществено несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба, с оглед на което в полза на
потребителя са възникнали две алтернативни възможности по чл.114, ал.1, т.1 и т.2 ГПК - да иска разваляне на договора и
възстановяване на заплатената по него сума или да иска намаляване на цената. Потребителят
се е възползвал от първата възможност, а именно - изпратил е покана до
търговеца, с която го е уведомил, че прекратява сключения договор и иска да му
бъде възстановена заплатената сума по същия, както и обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди.
Не могат да
бъдат възприети изложените в жалбата на "БТК" ЕАД доводи, че ищецът
не е имал право да развали договора за лизинг в условията на чл.87 ЗЗД, тъй
като ответникът е изпълнил всичките си задължения.
Развалянето
по реда на чл.87 ЗЗД следва да бъде разграничено от развалянето по чл.114 ЗЗП. Потребителската защита предвижда особена хипотеза на разваляне, при която също става дума за
неизпълнение, но неизпълнението се свързва с недостатъци на стоката, а не с виновно неизпълнение. Касае се за разваляне на договор по специален ред, уредено в специален
закон – ЗЗП, целящ и регламентиращ специална защита на правата на
потребителите. Ето защо при извършването на преценката
дали е настъпило разваляне на договора трябва да се изследва наличието на
предпоставките по специалния закон, а в конкретния случай същите са налице -
наличие на съществено несъответствие на потребителската стока с договора и
неудовлетвореност на потребителя от решаването на рекламацията.
Въззивният
съд не възприема и изложените от ответника доводи, че следва да намери приложение разпоредбата на
чл.114, ал.2 ЗЗП, тъй като търговецът се е съгласил да бъде извършена замяна на
стоката. Посочената разпоредба предвижда, че потребителят не може да претендира
възстановяване на заплатената сума, ако търговецът се съгласи да бъде извършена
замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на 1
месец от предявяване на рекламацията. Настоящият съдебен състав намира, че тази
разпоредба се прилага в хипотезата на направени една или две рекламации от
потребителя. В конкретния случай потребителят е направил рекламация, при която
стоката е заменена, след което е направил четири рекламации на новопредоставената
му стока, след които отново е налице поява на несъответствие на стоката с
договора. Всички рекламации са направени в рамките на гаранционния срок по
чл.115 ЗЗП и са удовлетворени от търговеца.
При тази фактическа обстановка приложение
намира не посочената от въззивника "БТК" ЕАД разпоредба на чл.114,
ал.2 ЗЗП, а императивната разпоредба на чл.114, ал.3 ЗЗП, която не просто дава
възможност на потребителя, а задължава самият търговец да развали договора и да
възстанови заплатената сума. С оглед тази специална и засилена защита на
потребителя, предвиждаща пълна реституция на даденото по договора, не могат да
бъдат възприети и изложените от жалбоподателя доводи за приложение разпоредбата
на чл.88 ЗЗД.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на
чл.114, ал.1, т.1 вр. ал.3 ЗЗП за уважаване на предявения иск за сумата 477,60
лв., представляваща заплатената стойност на мобилно устройство GSM
SONI XPERIA XAL, дължима поради разваляне на Договор-заявка №
1347983927042017-40357233 от 27.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Във
въззивната жалба на "БТК" ЕАД се навеждат доводи, че по делото
липсват доказателства тази сума да е била действително заплатена от ищеца. Такова възражение обаче не е била направено с
отговора на исковата молба, поради което не е отделяно като спорно, поради
което не може да бъде направено за първи път пред въззивната инстанция.
По отношение на претенциите за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300,00 лв. и
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 260,00 лв., настоящият
съдебен състав намира следното:
В чл.
113, ал. 5 ЗЗП е предвидено, че потребителят може да иска и обезщетение за
претърпените вследствие на несъответствието вреди. В Тълкувателно решение №
4/2012 г. от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС е застъпено,
че няма пречка от договорни отношения да настъпят неимуществени вреди, когато
такава отговорност е предвидена в специален закон. Както се установи по делото,
на ищеца е продаден телефонен апарат, който не съответства на договора. Това е
наложило многократно да посещава офиса на ответното дружество за подаване на
рекламации, депозирал е и жалби в КЗП. При така установените обстоятелства,
съдът намира за доказано, че ищецът е претърпял конкретни неимуществени вреди,
които са в причинна връзка с посоченото несъответствие, изразяващи се в неудобство
да е без мобилен телефон за значителни периоди от време, напрежение от липсата
на възможност да използва пълната функционалност на телефона и от
необходимостта многократно да посещава офиса на дружеството. След като съдът
констатира, че по делото са доказани претърпени от ищеца неимуществени вреди следва
да бъде определен и техния размер. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди от непозволено увреждане се определя по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид не само
представените от ищеца доказателства, установяващи броя на направените рекламации,
но и представените от ответника
доказателства, от които е видно, че при първата рекламация мобилното устройство
е заменено с ново, а при две от последващите рекламации - на 07.09.2017 г. и на
26.10.2017 г. на ищеца е предоставено оборотно мобилно устройство. При тези
доказателства съдът счита, че справедливото обезщетение за преживения от ищеца
дискомфорт е в размер на 150,00 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 300,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Обезщетението следва да бъде присъдено ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 03.07.2019 г.
до окончателното му изплащане.
Основателна е и претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди. От представените писмени
доказателства се установи, че ищецът Т. е извършил разходи в размер на 260,00
лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за преглед на
документите и консултация относно процесния договор за лизинг на мобилно
устройство, за подготвяне на жалба до КЗП относно предявена и неуважена
рекламация, както и за подготвяне на необходимите документи за прекратяване на
договора. Тези разходи представляват пряка и непосредствена последица от неизпълнението
на задължението на търговеца за предоставяне на потребителска стока, която да
съответства на договора. Ето защо претенцията се явява изцяло основателна, като
обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска - 03.07.2019 г. до окончателното му изплащане.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на
РС-Враца следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер от 150,00 лв. и
вместо него следва да бъде постановено решение, с което претенцията се уважава
до посочения размер, ведно със законната лихва върху сумата. В останалата част,
в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 150,00 лв. до
пълния предявен размер от 300,00 лв., както и в частта, в която са уважени
исковете за сумата 477,60 лева, представляваща стойността на изплатен на лизинг
телефон, и за сумата 260,00 лева, представляваща имуществени вреди - заплащане
на адвокатски хонорар за изготвяне на три броя жалби, ведно със законната лихва
върху тези суми, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция, решението на РС-Враца следва да бъде
коригирано и в частта относно разноските. Във въззивната жалба на Ж.Т. се
излагат доводи, че районният съд неправилно е присъдил разноските за първата
инстанция. Тези оплаквания са могли да бъдат изтъкнати единствено в рамките на
производство по реда на чл.248 ГПК, каквото обаче не е било инициирано от
ищеца, поради което същите не следва да бъдат обсъждани с настоящия съдебен акт.
На ищеца следва да бъдат присъдени допълнителни разноски за първата инстанция в
размер на 200,00 лв., от които: 50,00
лв. - половината от заплатена държавна такса за този иск и 150,00 лв. -
половината от заплатеното адвокатско възнаграждение за един иск, съобразно
уважената от въззивния съд част от претенцията за неимуществени вреди.
На
въззивника Т. следва да бъдат присъдени и разноски за настоящата инстанция,
съобразно уважената част от жалбата му. Пред настоящата инстанция ищецът е
направил деловодни разноски в общ размер от 636,00 лв., от които 36,00 лева -
внесена държавна такса и 600,00 лв. - адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил искане за намаляване на
адвокатското възнаграждение до минималния размер, определен в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
намира искането за основателно. Според действащата към момента на редакция на чл.7,
ал.2, т.1 вр. чл.2, ал.5 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение възлиза
на 300,00 лв. Настоящият съдебен състав намира, че именно до този размер,
предвид фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде намалено
адвокатското възнаграждение и да бъдат изчислени дължимите на въззивника Т.
разноски. При намален размер на адвокатското възнаграждение от 300,00 лв. и
внесена държавна такса от 36,00 лв., и като съобразява стойността на уважения
от въззивната инстанция размер на претенцията на Т. за неимуществени вреди от
150,00 лв. и неуважения размер на жалбата на "БТК" ЕАД от 737,60 лв.,
настоящият съдебен състав намира, че дължимите по съразмерност разноски на Т. възлизат
на 287,43 лв.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
4/02.01.2020 г. по гр.д.№ 2648/2019 г. Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, гр.София против Ж.Г.Т. иск за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размер от 150,00 лв. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, Район
Младост, бул.”Цариградско шосе”№ 115И, ДА ЗАПЛАТИ на
Ж.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 150,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на иска - 03.07.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4/02.01.2020 г. по гр.д.№ 2648/2019 г. Районен съд-Враца в останалата му част.
ОСЪЖДА „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Младост,
бул.”Цариградско шосе”№ 115И, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 200,00 лв.,
представляваща допълнителни съдебни разноски за първата инстанция, изчислени
съобразно уважената от въззивния съд част от иска за неимуществени вреди, както
и сумата 287,43 лв. представляващи съдебни
разноски за въззивната инстанция, изчислени съобразно уважената от въззивния
съд част от жалбата на Т. и неуважения размер от жалбата на "БТК" ЕАД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........