№ 15167
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Г. Н....
като разгледа докладваното от С. Г. Н.... Гражданско дело № 20211110147067
по описа за 2021 година
при участието на секретаря Радка Х.а, като разгледа гр.д. №47067 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.....я” ЕАД, ЕИК . срещу В.
К. Х., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 919.69 лв. от която 797,79 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. - м.04.2019г. , сумата от 101,62 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 04.02.2020г.., както и сума за дялово
разпределение за периода от м.01.2017г. до м.04.2019г., в размер на 17,31лв.- главница,
мораторна лихва - 3,03лв. за периода 02.03.2017г. до 04.02.2020г., ведно със законната
лихва датата на депозиране исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния
имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т.....я АД на клиенти за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от “Т.....я” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по
отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
1
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът
използвал доставена топлинна енергия през процесния период но към настоящия
момент не е заплатил задължението си. Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ.Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците
в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване
на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма за дялово разпределение, а именно
конституираното трето лице помагач. Сочи че съгласно общите условия сумата за
дялово разпределение е дължима на ищеца.
Прави уточнението, че 13.02.2020г. депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в условията на разделна отговорност при равни квоти
срещу В. К. Х. и Л..... К. Х., образувано е ч. гр. д. 7653/2020г., по описа на СРС 175
състав. Л..... Х. сезирал ищцовото дружество с искане да се оттегли заявлението и
делото за 1/2 ид. ч. от вземането да се прекрати, доколкото е направил отказ от
наследство на техния общ наследодател - Ге.... Х.а. Отказът от наследството на един
наследник обаче увеличавал дела на останалите сънаследници, с оглед на което е
обусловен правен интерес от депозиране на настоящата искова претенция срещу В. К.
Х., доколкото същият придобил целият топлоснабден имот и следва да отговаря и за
частта на отказалия се Л..... К..
Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата
молба с който взема становище за допустимост на предявените искове, но счита, че
същите са неоснователни като ги оспорва по основание. Сочи че не било установено,
че е налице облигационна връзка доколкото не се установявало ответникът да е
собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва дължимостта на сумите за
такса дялово разпределение, тъй като не е налично правоотношение между ищеца и
ответника. Оспорва дължимостта на лихвата за забава. Прави възражение за
погасителна давност.
Третото лице – помагач взима становище за основателност на предявените
искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
2
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот
в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
За установяване собствеността върху процесния имот е ангажирано писмено
доказателство – Заповед № А-0-08-3157 от 18.10.1979г. на ИК на СОНС, по силата на
която процесният имот – Апартамент № ..... е предоставен в обезщетение на осн. чл.
100, ал. 1 ЗТСУ на К....... Х. за отчужден поземлен имот за построяването на блока. В
заповедта е записано, че имотът се придобива в съсобственост при равни квоти от по
1/2 ид.ч. с Ге.... Х.а – съпруга на К....... Х.. Съгласно нормата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ,
собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по
силата на самата заповед.
Представено е удостоверение за наследници от 20.02.2024 г. на Ге.... Х.а, видно
от което същата е починала на 05.03.1991 г. и е оставила за свои законни наследници
синовете си В. К. Х. и Л..... К. Х. и съпруга си К....... Х..
От приетото удостоверение за наследници от 12.04.1996г. на СО, район
3
„Люлин“ се установява, че К....... Х. е починал на 17.01.1996г. и е оставил за
наследници своите преки низходящи /синове/ В. К. Х. и Л..... К. Х., наследяващи при
равни квоти.
Установява се, че Л..... К. Х. е починал на 04.04.2020 г., като е оставил за свои
законни наследници съпругата си А... Х.а и сина си П.. Л.....ов Х., които видно от
постъпилите по делото справки са се отказали от наследството на своя наследодател.
От служебно извършената справка се установява, че за периода от 1991 г. до
настоящия момент не са налични вписвания по отношение наследството на лицето
Ге.... Х.а.
От приетото заявление-декларация за откриване на партида от 30.11.2000г. пък
се установява, че В. К. Х. е приел наследството като е поискал от ищеца откриване на
партида за имота на свое име.
При тези данни съдът намира предявеният иск за недоказан, поради следното:
Ищецът въвежда като основание на своя иск придобиването от ищеца на частта върху
процесния имот на отказалия се от наследството на общия им наследодател Л..... К. Х.,
доколкото за собствената на ответника част от имота било висящо друго дело. От
извършена служебна справка се установи, че с влязло в сила решение по гражданско
дело № ..... по описа за 2021 година, СРС, 175 с-в, е признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 702,91 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 12.2016 г. до м. 04.2019 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „..., ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до
изплащане на вземането; сумата от 78,60 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2017 г. до 04.02.2020 г. и сумата от 16,52 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 02.2017 г. до м. 04.2019
г., ведно със законната лихва от 13.02.2010 г. до окончателно изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 7653/2020 г. по описа
на СРС, 175-ти състав, като са отхвърлени предявените установителни искове за цена
на топлинна енергия за разликата над 702,91 лева до пълния претендиран размер от
797,73 лева и за периода от м. 05.2016 г. до м. 11.2016 г.; предявения установителен
иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 78,60 лева до пълния
претендиран размер от 101,62 лева; предявения установителен иск за цена на услугата
дялово разпределение за разликата над 16,52 лева до пълния претендиран размер от
17,31 лева и за периода м. 01.2017 г. и предявения установителен иск за сумата от 3,03
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 03.03.2017 г. до 04.02.2020 г.
Следва да се посочи, че по делото не са налични доказателства за твърдения от
ищеца отказ от наследството на Ге.... Х.а, извършен от Л..... К. Х., който отказ да
уголеми наследството на другия наследник – ответника по делото, нито е представено
удостоверение за наследници на починали Л..... К. Х., от което да се обоснове извод,
че след неговата смърт и извършеният отказ от наследство от двамата му наследници
А... Х.а и П.. Л.....ов Х., единствен наследник на Л..... К. Х. остава ответника по делото.
Такива доказателства не са ангажирани от страна на ищеца, поради което и съдът
намира предявените искове за недоказани, поради което и неоснователни.
С оглед на изложеното предявените искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски има единствено ответника. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение, като съдът намира за
4
неоснователно възражението за прекомерност на същото.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.....я” ЕАД, ЕИК . срещу В. К. Х., с ЕГН:
**********, живущ в гр. София, обл. София град, район Люлин, ж.к. "Люлин”, ..
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер
на 919.69 лв. от която 797,79 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. - м.04.2019г„ 101,62 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2017г. до 04.02.202Or., както и сума за дялово разпределение
за периода от м.01.2017г. до м.04.2019г., в размер на 17,31лв.- главница, мораторна
лихва - 3,03лв. за периода 02.03.2017г. до 04.02.2020г., ведно със законната лихва
датата на депозиране исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.....я” ЕАД, ЕИК . със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „....... да заплати на В. К. Х., с ЕГН: **********,
живущ в гр. София, обл. София град, район Люлин, ж.к. "..... сумата в размер на 450
лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Т...с“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5