Определение по дело №22/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 21/03.06.2015 г., постановено по гр.д. № 18/2015 г., Ардинският районен съд е отхвърлил предявеният от "А. П. и Е.з." - гр.В. против Д. Л. Д. от Г., иск за заплащане на сумата в размер на 4000 лв., представляваща паричната равностойност на пълната имуществена отговорност за унищожено и бракувано МПС - товарен автомобил марка "С.Б.", с **********, собственост на ищцовото дружество, поради настъпило ПТП на 29.10.2014 г., поради неспазване на ЗДвП, като неоснователен и недоказан. Със същото решение са присъден разноски в полза на ответника в размер на 650 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят "А. П. и Е.з." - гр.В., който го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при порочност. В жалбата се излагат съображения, че изводите на първоинстанционния съд, свързани с променената правна квалификация противоречали на приетите по делото писмени и гласни доказателства. Определението на съда по чл.140 от ГПК и проекто-протокола не визирали променена правна квалификация. Моли съда да отмени ожалваното решение на Ардинския районен съд като неправилно и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата си. В представено писмено становище се сочи, че правната квалификация на предявения иск била коректно формулирана по чл.203, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.207 и чл.211 от КТ, а решението на първоинстанционния съд било постановено по непредявен иск. Твърди се също, че с приетите по делото писмени доказателства се целяло доказване на пълното погиване на вещта, но не се търсела пълна имуществена отговорност от страна на ответника. Искът бил предявен не само с цел покриване на имуществените щети, а и като превенция за останалите служители на дружеството и предотвратяване на последващи инциденти.

Въззиваемият Д. Л. Д., представляван от процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. Излага съображения, че предявеният иск е такъв по чл.203, ал.2 от КТ за реализиране на пълната имуществена отговорност на служителя. Сочи се, че ищецът не претендирал ограничена имуществена отговорност, тъй като същата се реализирала по реда на чл.210 от КТ, а такава процедура не била проведена. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски. В представено писмено становище се излагат съображения за недоказаност на предявения иск, тъй като не било установено въззиваемият да е извършил умишлено ПТП или във връзка с това да е извършил престъпление.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на Ардинския районен съд е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за реализиране на пълната имуществена отговорност на служител във връзка с умишлено причинени на работодателя вреди. Ищецът твърди, че ответникът, с когото е в трудово правоотношение, е причинил умишлено ПТП, в резултат на което е причинил вреди в размер на 4000 лв., изразяващи се в пълното унищожение на лек автомобил, марка "С.Б.". Ответникът оспорва иска като твърди, че причина за настъпилото ПТП е техническа неизправност на лекия автомобил.

Безспорно по делото е, че ответникът Д. Л. Д. е бил в трудово правоотношение с "А. П. и Е.з." - гр.В., като в трудовите му задължения са включвали и управлението на лек автомобил, марка "С.Б.". Не се спори и по въпроса, че на 20.10.2014 г., управлявайки лек автомобил, марка "С.Б.", възиваемият е станал причина за настъпването на ПТП, в резултат на което са причинени вреди на работодателя. В исковата молба ищецът релевира доводи за причинена от ответника вреда на работодателя в резултат на умишлено причинено ПТП. В тази връзка се претендира пълната имуществена отговорност на работника за заплащане на стойността на изцяло повредения лек автомобил. От събраните по делото доказателства не се установява, че ответникът Д. Л. Д. умишлено е причинил вреди на ищцовото дружество, поради което обосновано и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за реализиране пълната имуществена отговорност на работника. Установява се от приетите като доказателства по делото акт за установяване на административно нарушение и протокол за ПТП, че Д. Л. Д. е причинил ПТП по непредпазливост, което обосновава основния извод на съда за неоснователност на предявения иск.

Във въззивната жалба не се излагат ясни и конкретни оплаквания, от които да се направи извод, че се реливира недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасяне по непредявен иск. Напротив, с петитума на въззивната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Ето защо, настоящият с·став не може да даде по-конкретен отговор на неясно заявените доводи относно правната квалификация на предявения иск, респ. относно недопустимостта на обжалваното решение.

В писменатаз. на въззивника за пръв път се излагат доводи, че правната квалификация на предявения иск била коректно формулирана по чл.203, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.207 и чл.211 от КТ, а решението на първоинстанционния съд било постановено по непредявен иск. Доколкото тези доводи не са заявени с въззивната жалба, а едва с писменатаз., то въззивният съд не дължи отговор, респ. не би могъл да се произнесе по допустимостта на обжалвания съдебен акт предвид забраната за това, регламентирана в чл.269 от ГПК. На следващо място, посочената от въззивника правна квалификация на иска по чл.203, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.207 и чл.211 от КТ, е напълно противоречива и неясна, тъй като визира кумулативно ограничената и пълната отговорност на работника или служителя, което е недопустимо.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/03.06.2015 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 18 по описа за 2015 г. на същия съд.

ОСЪЖДА "А. П. и Е.з." - гр.В., К.Ч., У.Я. С. № **, с ЕИК ********** да заплати Д. Л. Д. от Г., У.Б. Б. № 37, вх."А", .1, А., с ЕГН * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.