№ 1296
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110103506 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ПЛ. М. ИЛ., ЕГН ********** с адрес
**** срещу ЕК. Ж. ИВ., ЕГН ********** с адрес **** иск с правно основание чл. 127, ал.2
ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 2251,97лева, представляваща припадащата
й се ½ ид.ч. от изплатено от ищеца в периода 30.03.2019г.- 12.01.2021г. задължение по
сключен от страните по време на брака им с Юробанк България АД договор за
потребителски кредит № FL 862151 от 07.07.2017г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.03.2021г. до
окончателното погасяване на задължението.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата молба: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в
сила на 10.04.2020г. решение по гр.д. № 15585/2019г. по описа на ВРС. По време на брака, с
ответницата като кредитополучатели сключили с Юробанк България АД договор за
потребителски кредит № FL 862151 от 07.07.2017г. за сумата от 7308,70лева, без лихви,
такси и застраховка. По погасителен план дължимото към банката било в размер на
8429,81лева. Твърди, че средствата по кредита са били изразходвани изцяло за покриване на
семейни и текущи нужди, а погасяването на кредита по време на брака и след
прекратяването му е извършвано изцяло от него. Фактическата раздяла с ответницата
датирала от 30.03.2019г. На 12.01.2021г. изплатил цялото задължение по кредита, като общо
платеното от него в периода от фактическата раздяла с ответницата била 4503,95лева.
Доколкото с ответницата са съдлъжници по договора, а задължението е платено изцяло от
него, твърди, че половината от платеното се дължи от ответницата, т.е 2251,97лева.
Искането е за уважаване претенцията и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска като неоснователен. Не оспорва,
че с ищеца са бивши съпрузи, чийто граждански брак сключен на 18.12.2015г. е прекратен с
развод с вл. в сила съдебно решение на 10.04.2020г. Не оспорва, че соченият договор за
1
банков кредит е сключен по време на брака. Не оспорва и че страните са във фактическа
раздяла от края на м. март 2019г. Не оспорва и че в процесния период, двата кредита са
обслужвани само от ищеца. Оспорва обаче средствата по договора да са послужили за
покриване нужди на семейството. Твърди, че договорът е бил сключен по настояване на
ищеца и с цел рефинансиране на негови лични кредитни задължения преди сключване на
брака и реализирани за негови нужди, за което свидетелствал и размера на кредита. Цялата
сума е била усвоена по негова банкова сметка. Целта на договора е посочена в чл. 1, ал. 3.
Страните са дали съгласие банката да извърши преводи за предсрочно погасяване на
задължения в размер на 885,99лева по лична сметка на ищеца в Пиреос банк България АД
по договор от 19.05.2008г. Друга част е преведена безкасово от ищеца за рефинансирани на
открита кредитна карта Euroline в Юробанк България АД. Твърди, че не е имала права да се
разпорежда със средствата по кредита отпуснати по лична сметка на ищеца и по никакъв
начин не се е ползвала от нея. В евентуалност се оспорва иска по размер като твърди, че
отговорността й следва да бъде ограничена само за периода от фактическата раздяла до
прекратяването на брака. Твърди и че доколкото не се е ползвала от отпуснатата в заем
сума, същата има качество на поръчител по договора, макар и да е договаряла като
солидарен длъжник. Ето защо, искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли за уважането й.
Ответницата поддържа писмения отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съобразявайки становището
на страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал.2 ЗЗД за заплащане на припадаща се на
ответницата част от погасен кредит, изтеглен от страните по време на брака им, послужил за
покриване нужди на семейството.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца
е било установяване на материалната си легитимация по иска, а именно, валидно сключен
договор за кредит № FL 862151 от 07.07.2017г., по който само той е заплащал дължимите
вноски за периода 30.03.2019г.- 12.01.2021г., че разходването на средствата по кредита е
послужило за задоволяване на нужди на семейството и размер на припадащата се част на
ответницата в платената част от дълга. Ответницата дължи доказване на своите твърдения
изключващи отговорността й в дълга, и в частност, че средствата са послужили за
погасяване на лични задължения на ищеца възникнали преди сключване на брака, както и че
сумата по кредита е изцяло усвоена по лична сметка на ищеца.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти:
- че са бивши съпрузи, чийто брак е бил сключен на 18.12.2015г. и прекратен с влязло
в сила решение от 10.04.2020г. постановено по гр.д. № 15585/2019г. по описа на ВРС;
- че по време на брака е сключен с Юробанк България АД договор за потребителски
кредит № FL 862151 от 07.07.2017г. за сумата от 7308,70лева;
- че страните са във фактическа раздяла от 30.03.2019г.;
- че в периода 30.03.2019г.- 12.01.2020г. дължимите вноски по кредита са били
плащани само от ищеца.
2
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На
07.07.2017г. съпрузите, договаряйки като кредитополучатели са сключили с Юробанк
България АД потребителски кредит в размер на 7308,70лева за текущи нужди. Съгласно чл.
2 сумата по кредита се отпуска по сметка на ищеца, за което е необходимо сключване с него
на договор за откриване на разплащателна сметка. В чл.2, ал. 3 е договорено, че ако с
кредита се погасяват задължения към други кредитни/финасови институции, то с подписване
на договора кредитополучателите декларират съгласието си, незабавно след заверяване
сметката, по която се усвоява кредита, със сумата на разрешения кредит, банката да
извърши превод за предсрочно погасяване на задълженията на кредитополучателя за сумата
от 885,99лева по сметка с титуляр ищеца в Пиреос България АД с цел предсрочно
погасяване задължение по договор за потребителски кредит от 19.05.2008г. Крайната дата на
издължаване на кредита по погасителен план е 07.01.2021г. С влязло в сила на 12.06.2020г.
решение по гр.д. № 15585/2019г. на ВРС е прекратен сключеният между страните на
18.12.2015г. граждански брак. Представени са съответни писмени документи за извършвани
погасявания по договора, предмет на обследване от допуснатата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. На 13.01.2021г. е било извършено цялостно погасяване на
задължението по договора от ищеца, съгласно издадено удостоверение от банката.
За доказване твърденията на ищеца, че кредитът е ползван за нужди на семейството,
ангажирани са гласни доказателствени средства. Св.Иван И. и брат на ищеца, разпитан по
негово искане. Разказва, че К. и М. живеели заедно от 2004-2005г., а 2015г. сключили брак.
Известно му е за теглен от тях кредит, което се случило след като К. забременяла и с цел да
правят ремонт на жилището, в което живеели. То било собственост на К. и направили
цялостното му обновяване, в който и свидетелят участвал. Кредитът от 2017г. бил изтеглен,
за да се рефинансира стария кредит. Детайли не му били известни. М. имал кредитна карта и
я ползвал за плащане на сметките и винаги е бил трудово ангажиран. Св. Киро Киров, воден
от ответницата, разказва, че познава К. от 17годишна, а с М. се запознали впоследствие. М.
му споделял, че имал кредитна карта, която много го мъчела, тъй като вноските били много
високи. Свидетелят го посъветвал да изтегли кредит от банката и да погаси задължението по
кредитната карта. Не знае за какво е ползвал картата.
За установяване факта на усвояване отпуснатия кредит и погасяване задължението по
него, прието бе заключение на в.л. С. по допусната съдебно- счетоводна експертиза, което
като неоспорено от страните бива възприето в цялост. От него, в т.ч. с разясненията дадени
при изслушването му се установява, че сумата отпусната по процесния договор за кредит е
усвоена по банкова сметка на ищеца на 07.07.2017г. На същата дата е направен превод на
сумата от 5600лева към сметка по кредитна карта на ищеца в Пощенска банка, към която
сметка на 10.07.2017г. е направен и превод на сумата от още 120лева. На 10.07.2017г. е
извършен превод от 885,99лева за цялостно погасяване на потребителски кредит към
Юробанк България АД. С остатъка по сметката са погасени вноски по договора с падеж
07.08.2017г. и частично тази в падеж 08.09.2017г. Общият размер на извършените по
договора плащания за периода 30.03.2019г.- 12.01.2021г. е сумата от 4298,87лева, осигурени
изцяло от ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Касае се за законова оборима
презумпция, тежестта за оборване, на която е възложена на оспорващия съпруг. Пасивната
солидарна отговорност между кредитополучатели е законова, произтича от нормите на СК,
но в случая тя е и изрично договорена. Възраженията на ответницата са били, че сумата по
кредита е разходвана за погасяване на лични задължения на ищеца към Пиреос банк
България АД по договор от 19.05.2008г. и рефинансирани на открита кредитна карта
Euroline в Юробанк България АД, което изключва ползването й за семейни нужди.
3
Безспорно е, че договорът за потребителски кредит от 07.07.2017г. е сключен по време на
брака на страните. От заключението на в.л. стана ясно, че действително с част от сумата е
погасено предсрочно задължение на ищеца към Пиреос банк България АД, а друга голяма
част е постъпила по сметка обслужваща кредитна карта на ищеца в Пощенска банка.
Фактът, че сумата по кредита е разходвана за покриване на лични задължения на ищеца,
възникнали предхождащо сключване на брака е безспорно установен, в т.ч. и от гласните
доказателства. Независимо от това обаче, анализът на доказателства налага извод, че
средствата по предходно сключвани от ищеца договори за кредити са послужили за
покриване нуждите на ищеца и ответницата, в период в който същите са били във
фактическо съжителство. Институтът на фактическо съпружеско съжителство в българското
право не е законодателно уреден, макар множество закони да боравят с това понятие. Т.е,
съществуването му е признато казуистично от различни нормативни актове /СК, ЗЗДН,
НПК, ГПК и др./ и трайната съдебна практика /пр. ППВС № 5/1969 г./. Следвайки смисъла
им очевидно е, че при фактическото съпружеско съжителство съществува фактическото
състояние на съжителство между две лица, които се отнасят едно към друго като към
съпрузи. Казано по друг начин това е интимен съюз с избран и желан партньор, който е
възникнал и продължава, докато е налице взаимна воля за съществуването му и се изразява
в отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за
семейството и децата, споделяне на разходите и прочие. Изложеното налага съдът да приеме
за доказано твърдението, че средствата са ползвани за покриване нужди на семейството
/макар предхождащо сключване на брака/. Вложеното от съдебната практика съдържание на
понятието „нужди на семейството” е в смисъл на общите потребности на членовете на
семейството насочени главно към снабдяване със храна, стоки, продукти, материали,
заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително и за оправданите
лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтича от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Затова като
неоснователни се възприемат възраженията на ответника, че същата не се е ползвала от
средствата по кредита. Св. И. посочи, че страните са съжителствали заедно от 2004- 2005г.
Факт е, че са родители на родени преди сключване на брака деца Емилия, родена на
18.12.2008г. и Сияна, родена на 17.12.2012г. През 2008г., преди раждането на детето
Емилия, ищецът е теглил кредит за ремонт на жилището, в което е живеело семейството / св.
И./. Последното кореспондира на факта, че с договора за кредит от 2017г. е предсрочно
погасено задължение по потребителски кредит от 19.05.2008г. Затова, независимо, че св. И.
е брат на ищеца, показанията му биват възприети като достоверни. Установява се още, че
ищецът е притежавал и кредитна карта, с която е покривал текущи задължения, сметки,
вноските по която са били високи, както и че ищецът винаги е бил трудово ангажиран.
Високите вноски за кредитната карта са мотивирали сключването на договора за кредит от
2017г., с цел рефинансиране на старите договори /така и двамата свидетели/. Двамата
бивши съпрузи имат качество на кредиполучатели по процесния договор. Нормата на чл.
127, ал.2 ЗЗД предвижда, че платилият солидарен длъжник има регресно право срещу
съдлъжника си, в случай че е изпълнил дълга, по отношение на платеното в повече от
неговата част. В чл. 127, ал.1 ЗЗД е установена презумпция, че във вътрешните отношения
между съдлъжниците, дяловете им в дълга са равни. Неоснователно се претендира и
лимитиране отговорността на ответницата относно задължението до датата на прекратяване
на брака, доколкото установи се разходването на средствата да е извършено и предхождащо
сключването на брака. Частта на всеки в задължението е 2149,44лева, съобразно
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, до който размер претенцията е
доказана. За разликата по пълния заявен размер от 2251,97лева, същата следва да се
отхвърли като неоснователна. Както е поискано, сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани разноски съобразно
4
уважената част на исковата претенция. Представен е договор за правна защита и съдействие
съобразно, който се търсят разноски, както следва: 91лева платена ДТ, 125лева депозит за
вещо лице и 400лева адв. възнаграждение, общо 616лева. Дължимата в случая държавна
такса е в размер на 90,08лева и той следва да се вземе предвид при разпределяне
отговорността за разноските. Или общо разноските на страната са в размер на 615,08лева, от
които предвид изхода на спора ответницата следва да поеме сумата от 587,08лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата има право на
поискани разноски. Реализираните разноски в настоящото производство, предвид списъка
по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства за направата им са 450лева платен адв.
хонорар и 125лева депозит за вещо лице или общо 575лева. От тях съобразно отхвърлената
част на исковата претенция ищецът следва да понесе сумата от 26,18лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕК. Ж. ИВ., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. М. ИЛ.,
ЕГН ********** с адрес **** сумата от 2149,44лева, представляваща припадащата й се ½
ид.ч. от изплатено от ищеца в периода 30.03.2019г.- 12.01.2021г. задължение по сключен от
страните по време на брака им с Юробанк България АД договор за потребителски кредит №
FL 862151 от 07.07.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 09.03.2021г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2149,44лева до пълния заявен размер
от 2251,97лева като неоснователен, на основание чл. 127, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕК. Ж. ИВ., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. М. ИЛ.,
ЕГН ********** с адрес **** сумата от 587,08лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част на исковата
претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. М. ИЛ., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на ЕК. Ж. ИВ.,
ЕГН ********** с адрес **** сумата от 26,18лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част на
исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5