Р Е Ш Е Н И Е № 106
Гр. Сливен, 11.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД №
92/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по касационна жалба от Е.А.П., роден на *** г., с адрес С.9, 90537 Фойхт, Германия срещу Решение № 221/26.06.2020 г.,
постановено по АНД № 336/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е оставена
без разглеждане жалбата на П. и е прекратено производството по АНД № 336/2020
г.
В касационната
жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен
акт. Твърди се, че жалбоподателят не владее български език и в хода на административнонаказателното производство не му е бил
назначен преводач. За съдържанието на акта и НП разбрал едва няколко дни преди
подаване на молбата за възстановяване на срока. Неправилни били изводите на
Районния съд, че незнанието за правото на жалба няма как да бъде без уважителна
причина. Позовава се на чл. 21 ал. 2 от НПК, според която лицата, които не владеят
български език могат да ползват преводач. Моли съда да отмени атакувания
съдебен акт, да постанови възстановяване на срока за обжалване и върне делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въз основа на
събраните по делото доказателства касационният състав на съда приема за
установено следното от фактическа страна:
На 03.11.2019 г.
срещу Е.П. било издадено Наказателно постановление № 19-0804-002742, с което на
същия за нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 2 предл. Първо от с.з. било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Според част „Разписка“ на цитираното НП,
същото било връчено на санкцонирания П. на 03.11.2019
г.
На 05.03.2020 г.
пред Районен съд – Сливен постъпила молба, наименувана „жалба“ от П., с която
било формулирано искане за възстановяване на срока за обжалване, като пропуснат
по уважителни причини на основание чл. 186 ал. 1 от НПК. В хода на проведеното
съдено дирене били разписани свидетел, - актосъставителят
и свидетелят по АУАН Ч.и В., които описали фактическата обстановка при
установяване на административното нарушение, както и заявили, че разговора се е
провел с превод на съпругата на нарушителя, която била българка и по телефона
превеждала на П.. Разпитаният свид. З.заявил, че с П.
са приятели, отишъл на мястото преди да дойде полицията. Заявил още: „Ние му
превеждахме, ние сме каракачани и разбираме гръцкия. Не са викали преводач“.
На 26.06.2020 г.
Районен съд – Сливен постановил Решение № 221, с което приел, че жалбата е
процесуално недопустима, като подадена извън рамките на преклузивния
срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и същата не следва да се разглежда по същество
като просрочена с повече от четири месеца. Приел, че по делото не са
представени никакви доказателства относно причината за пропускане на срока за
обжалване. При такива съображения, съдът оставил без разглеждане жалба срещу
подадено наказателно постановление и прекратил производството по делото.
При горните данни
настоящата касационна инстанция намира, че обжалваният акт на Районен съд –
Сливен - Решение № 221/26.06.2020 г. по АНД № 336/2020 г. е законосъобразен,
при следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 186 ал. 3 от НПК, приложим субсидиарно
по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, едновременно с подаването на
молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е
пропуснат. Видно е от АНД № 336/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, че
същото е било образувано по жалба от Е.П. за възстановяване на срока за
обжалване, в която е формулирано и искане за възстановяване на срока за
обжалване на наказателното постановление. Съдът е провел съдебно дирене със
събиране на доказателства, в т.ч. гласни такива, от които се установява по
безспорен начин, че при съставяне на акта за административно нарушение на
нарушителя е бил извършен превод и същият се е запознал със съдържанието на
АУАН. Следователно, не са налице основания за възстановяване срока за
обжалване, каквото искане е формулирано от жалбоподателя пред Районен съд –
Сливен. Правилно решаващата съдебната инстанция е приела, че по делото не са
представени никакви доказателства относно причини за просрочване на жалбата. На
страната е била дадена възможност в хода на съдебното дирене да ангажира и
представи доказателства в тази насока и реализира пълноценно правото си на
защита и същата се е възползвала от това. Видно от проведеното съдебно дирене,
събраните доказателства еднозначно сочат, че правото на лицето, невдадеещо български език да се запознае със съставения акт
не е било нарушено, доколкото при съставяне на АУАН на П. е било превеждано от
неговата съпруга и свид. З.
Предвид горното
касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционния съдебен акт – Решение № 221/26.06.2020
г. (с характер на определение) следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Административен съд – Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 221/26.06.2020 г., постановено по АНД № 336/2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
Настоящото решение
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.