№ 1093
гр. Варна, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100501349 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1253/13.04.2023 год., постановено по гр.д. № 12654/2022
год., ВРС – 17 състав, съдът е приел за установено в отношенията между
страните по предявения установителен иск, че ищецът М. А. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В******, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение, сумата в общ размер от 8 234,52 лв. /осем хиляди двеста тридесет
и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща погасено по
давност вземане, обективирано в изпълнителен лист от 14.01.2014 г., издаден
по ч.гр.д. № 303/2014 г. на ВРС, представляващо непогасена част от главница
дължима във връзка с Договор за банков кредит № 408-003 от 30.10.2007 г.,
за която сума е образувано изп.д. № 20/2014 г. по описа на ЧСИ № 807
1
Надежда Денчева, на основание чл. 439 ГПК, като е осъдил ответника за
разноски.
Недоволен от горното решение е останала ответника, който обжалва
постановеното решение с твърденията за неговата неправилност поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. в
която част се твърди решението да е неправилно. Конкретните доводи са
свързани с извода на съда, за настъпила перемция поради липса на
изпълнителни действия за периода 14.03.2014-14.03.2016 год., като
извършените след тази дата изпълнителни действия не прекъсват давността,
който извод се твърди да противоречи на установеното от фактическа страна
от съда и на съдебната и тълкувателната практика. Сочи се, че дори и да е
настъпила перемция по изпълнително дело в даден момент то с поисканите и
извършени конкретни изпълнителни действия давността е прекъсната, тъй
като давностният срок се приема, че започва да тече от 26.06.2015 год., в
случай че не е налице по-късна дата. Моли за отмяна на решението на ВРС и
постановяване на друго, с което се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на жалбата Излага се, че при
прекратяване на изпълнителното производство без оглед на основанието за
това извършените изпълнителни действия се обезсилват по право и не могат
да доведат до прекъсване на давността. Сочи, че от момента на прекратяване
на изпълнителното производство в конкретния случай 14.03.2016 год.. е
започнала да тече новата пет годишна давност, която е изтекла на 14.03.2021
год., като липсват данни за образуване на друго изпълнително дело въз
основа на процесния изпълнителен лист.
В с.з. по същество, въззивникът, с писмена молба, поддържа жалбата и
моли за отмяна на първоинстанционното решение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна не изпраща представител.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението.
Видно от сезиралата първоинстанционния съд искова молба, предмет на
предявения иск е отричане дължимостта на претендираните от ответното
дружество сума размер на 8 234,52 лв., представляваща непогасена част от
главница дължима във връзка с Договор за банков кредит № 408-003 от
30.10.2007 г., по издаден изпълнителен лист от 14.01.2014 г., издаден по
ч.гр.д. № 303/2014 г. на ВРС, поради погасяване на вземането по давност.
При така въведените твърдения за факти, предявеният иск черпи
правното си основание в чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който
ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело
на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, като по
отношение на фактите не е налице спор между страните – спорното право на
взискателя е било удостоверено като изпълняем и безспорен дълг в
стабилизирана заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 303/2014 по описа на ВРС,
по издадения изпълнителен е било образувано от изпълнително дело №
20/2014 год., а по отношение на длъжника Д. са предприети следните
изпълнителни действия - запорно съобщение от 10.02.2014 г. за запор на
трудовото възнаграждение, молба от взискателя от 14.03.2014 г. за налагане
запор на трудовото възнаграждение, запорно съобщение от 26.03.2014 г.,
3
молба от 01.03.2017 г. за конституиране на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като
взискател, молба от 14.09.2018 г. от взискателя за извършване на справка за
регистриране на банкови сметки и налагане на запор.
Оплакванията на въззивника се свързват само и единствено с
прекратяването на процеса по принудително изпълнение и извеждат като
основен спорен въпрос значението на извършените изпълнителни действия
при настъпила перемция.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2
по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Доколкото обаче процесното изпълнителното дело е образувано пред
2014 год., с оглед дадените в ТР № 3/2020 год. на ОСГТК на ВКС разяснения,
до 25.06.2015 год. и поради приложимостта на ППВС № 3/ 1980 г. , давност за
вземанията по него не е текла. Постановките на Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 25.06.2015 г. са приложими, начиная от 26.06.2015 г.
В конкретния случай, започналата да тече погасителна давност е била
прекъсната с конституирането на новия взискател на 01.03.2017 год. Това
искане е идентично по съдържание с искане за образуване на ново
изпълнително дело по ИЛ, по искане на новия взискател, а както е посочено в
решение № 37 от 24.02. 2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС , IV г.о., дори
и предприетите след настъпване на основанието по чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК
действия на съдебния изпълнител да са процесуално незаконосъобразни, това
4
не опорочава само по себе си дълга. Нарушаването на процесуалните правила
е без значение за съществуването и дължимостта на материалното право и
може да породи съответно само дисциплинарна отговорност или отговорност
за вреди на съдебния изпълнител, ако се установят такива като пряк резултат
от нарушението.
Поради горното и пет годишната погасителна давност, приложима на
основание чл.117, ал.2 вр. ал.1 ГПК, за вземането по изпълнителния лист по
изпълнителното дело е изтекла преди датата на предявяване на иска - на
01.03.2022 год.
Въззивният съд не споделя довода на въззивника, че молбата за
извършване на справки и налагане на запор на банковите сметки по
отношение на всички длъжници представлява изпълнително действие,
прекъсващо давността, тъй като липсва извършено изпълнително действие,
изграждащо изпълнителния способ.
В конкретиката на казуса, ирелевантен е и повдигнатия с въззивната
жалба въпрос, по който е и образувано Тълкувателно дело № 2/2023 г.
ОСГТК.
И след като не се установи нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК
въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване, първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на
представляващия въззиваемия адв.П. Й. Н., предоставил правна помощ при
условията на чл. 38, ал.1 т.2 ЗА следва да се присъди сумата от 1123.40 лв. –
адвокатско възнаграждение. Доколкото така претендираният размер е
минималният такъв по Наредбата, възражението за прекомерност,
обективирано в писмена молба от въззивника, не се споделя.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1253/13.04.2023 год., постановено по
гр.д. № 12654/2022 год., ВРС – 17 състав.
5
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. от ВАК,
рег. № **********, служебен адрес гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 44,
ет.4, офис 6 сумата от 1123.40 лева, представляващо адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗА.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6