№ 38
гр. Търговище, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200920 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал.8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от АНТ. Х. АНГ. от гр. ****, действащ чрез процесуалния си
пълномощник адв. Х.Х. от САК против Електронен фиш Серия К №5370078 на ОДМВР –
Търговище. Жалбоподателят визира незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и моли за
отмяната на същия. Изтъква като съображения за жалбата си липса на предвидените в чл.
189 ал.4 ЗДвП реквизити. Оспорва, че към датата на нарушението е бил собственик на
заснетото МПС. Твърди, че ползваното АТСС не е преминало през съответните
метрологични проверки и не е било технически изправно към момента на установяване на
нарушението. Липсата на посочена дата на издаване на ЕФ водела до невъзможност за
изчисляване на съответните давностни срокове. Липсвало и посочване на срока за
обжалване. Наред с това се твърди, че жалбоподателят не е управлявал автомобила с
посочената в ЕФ скорост. Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание, като към датата на последното е постъпила молба от адв. Х.Х. от САК, с която
поддържа жалбата и моли за присъждане на съдебните разноски съобразно представен
списък.
Ответникът – ОД на МВР- град Търговище, не изпраща представител по делото, но е
налице становище, изготвено от гл.ю.к.Л.Ж., в което се настоява за потвърждаване на
обжалвания ЕФ като се визира неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка,
приложена към АНПреписка и установяваща нарушението, която е годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на
1
скоростта в пътния участък, скоростта на движение на автомобила, както и самото МПС.
Изрично се посочва, че нарушението е установено чрез измерване на скоростта на
посоченото МПС с АТСС, което е одобрен тип за измерване от БИМ и е преминало
периодична проверка в БИМ към датата на нарушението. Пояснява, че ЕФ бил издаден след
приспадане на допустимата грешка от 3км/ч. Изтъква, че е съставен протокол по чл. 10 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г., в който са отразени особеностите по установяване на
нарушението. Сочи, че ЕФ се приравнява на АУАН и НП само по правно действие, но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което и изискванията
към НП са неприложими за ЕФ, за който се отнасяли само изискванията по чл. 189 ал.4
изр.ІІ ЗДвП. ЕФ напълно съответствал на законовите изисквания за съдържанието му като
била налице и яснота относно описаното нарушение. Сочи, че за установеното нарушение
първоначално бил издаден ЕФ срещу собственика на МПС, но след подадена от него
декларация този ЕФ бил анулиран и съответно бил издаден процесния такъв срещу
жалбоподателя. Претендира на основание чл. 63 ал.5 ЗАНН/предишна редакция преди изм.в
сила от 23.12.2021г./ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 37 ЗПП във
вр.с чл. 27е НЗПП. Прави се възражение по чл. 63 ал.4 ЗАНН за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя като се настоява в случай на
отмяна на ЕФ претенцията му да бъде уважена до минималния размер по Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По допустимостта на жалбата – жалбата е подадена от пълномощника на визирания
нарушител в предвидения в чл. 189 ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване, поради което е
допустима.
По основателността на жалбата - Видно от приложения към
административнонаказателната преписка Електронен фиш серия К №5370078 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОДМВР – Търговище, в същия е отразено, че на 27.04.2020 г., в 16.17ч. в обл. Търговище,
с.Пробуда, ул.“Витоша“до №2, с посока на движение към гр.София e управляван лек
автомобил „Опел Астра 1.7 Д“ с рег.№ СВ 0028 КМ със скорост 85 км/ч. при разрешена
скорост до 50 км/ч. за населеното място, при което е извършено нарушение по чл. 21 ал.1
ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1" с
фабричен № 11743с4, след отчетен толеранс на измерване от -3 км/ч, т.е. налице била
превишена стойност на скоростта – 35 км/ч, за което на осн. чл. 189 ал.4 във вр.с чл. 182 ал.1
т.4 от ЗДвП на ползвателя на автомобила е наложена глоба в размер на 400 лева като са
указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към електронния фиш е приложен
снимков материал – 1 брой снимка с № 11743С4/ 0163340, направена от заснето
изображение №47706 на 27.04.2020 г. в 16.17.01.2ч. На снимката се вижда задната част на
лек автомобил с регистрационна табела с рег.№ СВ 0028 КМ, пътуващ през посочена
локация с. Пробуда, обл. Търговище, на която разрешената скорост е 50 км/ч, а измерената
скорост на движение на автомобила е 88 км/ч. Върху снимката са изписани и GPS
координатите на локацията. Налице по преписката е справка от Централна база – КАТ,
2
изготвена на 01.12.2021г. и от същата следва, че заснетият автомобил е собственост на АНТ.
Х. АНГ. с адрес в град ****, но от 29.04.2021г., т.е. много време след заснемане на
нарушението. На друга, намираща се на лист 34 от настоящото дело, справка е отразено, че
този автомобил е придобит от жалбоподателя на 02.04.2021г. От другите налични по делото
справки от ЦБ-КАТ следва, че преди това, включително и към 27.04.2020г., автомобилът е
бил собствен на лицето И.Л.М. Именно заради това на 04.05.2020г.е бил генериран ЕФ с.К
№3570368 за същото нарушение против лицето И.Л.М.като същият му е връчен на
07.10.2021г. По АНПреписка е приложена подписана от М. декларация по чл. 189 ал.5
ЗДвП, в която същият е декларирал, че на 27.04.2020г. е предоставил на АНТ. Х. АНГ.
описания лек автомобил и в 16.17 часа последният е бил във владение на посоченото лице и
съответно върнат на собственика в 22.00 часа на същата дата. Към декларацията е
приложено и копие на СУМПС на Х.. В резултат на подадената декларация на 25.10.2021г.е
анулиран издадения ЕФ и на същата дата е генериран Електронен фиш серия К №5370078
срещу жалбоподателя Х.. От наличната по АНПреписка разпечатка от АИС – КАТ следва,
че този ЕФ е връчен на жалбоподателя на 08.11.2021г. По преписката е налице
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по
метрология, издадено на 07.09.2017г., от което следва, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е
одобрена със срок на валидност 07.09.2027г. Неразделна част към удостоверението е
описанието на техническите и метеорологични характеристики на системата. Приложеното
към АНПреписка писмо от 11.12.2017г. от БИМ дава сведение за приключилата проверка на
28 броя от заявените средства за измерване тип ARH CAM S1 като е дадено заключение за
тяхното съответствие на одобрения тип и едно от изброените по фабрични номера такова
средство е №11743с4. От наличното писмо, изпратено на 13.02.2020г. от БИМ до Директора
на ОДМВР – Търговище следва, че на преносимата система за контрол на скоростта на МПС
тип ARH CAM S1 с Ф№11743с4 е извършена проверка през м.октомври 2019г., за което бил
издаден и съответния протокол за проверка №72-С-ИСИС/29.10.2019г., като е пояснено, че
периодичността на проверката на лазерни скоростомери е 1 година. Цитираният протокол
също е приложен и в него е описан резултат от проверката : съответствие с одобрения тип,
наличие на всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, като
грешките не превишават максимално допустимите грешки за този тип средство за
измерване, които при проведен полеви тест при реални условия са +/- 3 км/ч до 100 км/ч и
+/- 3% над 100 км/ч. Към преписката са приложени разпечатани изображения от Google maps
на населеното място с. Пробуда, общ. Търговище с посочени GPS координати, които
съответстват на отразените в разпечатаната от камерата снимка на мястото на
регистрираното нарушение. Налице е и снимка на позиционираното АТСС, отразяваща
мястото, на което е било поставено това средство. Приложени са и утвърдени от министъра
на вътрешните работи „Организационно – технологични правила за работа със
„Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“. За използването на АТСС е
изготвен приложения по преписката протокол за използване на АТСС ARH CAM S1
№11743с4 с рег.№363р-9725/28.04.2020г., който протокол е съставен съгласно чл. 10 от
3
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. и има характера на официален документ с
доказателствена сила. В същия е отразено, че посоченото АТСС е използвано на 27.04.2020
г., с начало на работа 13.00ч. и край 16.30 ч. за контрол на участъка в с.Пробуда,
общ.Търговище, по ул.“Витоша“№2, с ограничение на скоростта в този участък от 50 км/ч.,
т.е. в периода и в участъка, в които е заснето движението на МПС, посочено в ЕФ. В същия
протокол е отразено, че посоката на заснемане на АТСС е насочена към движещите се в
двете посоки автомобили, а режимът на измерване на скоростта им е стационарен. В
протокола е отразено, че са направени общо 90 статични изображения и съответно са
установени такъв брой нарушения. Посочените номера на първото и последното направени
статични изображения показват, че приложената по преписката снимка от клип с № 47706 е
сред направените в този времеви интервал и на това място записи с използваното АТСС.
Протоколът е подписан от Д.Й., който е удостоверил с подписа си, че ползваното АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, както и че са проверени пътните знаци преди и след
измерването, а така също и че АТСС е преминало метрологична проверка с посочения
протокол и е годно до 29.10.2020г. Приложен е сертификат на визирания мл.автоконтрольор
Д.Й. за преминато обучение за работа с ползвания модел АТСС. С подписа на служителя
Св.Спасов е удостоверено, че са свалени 90 броя статични изображения/видеозаписи от
АТСС и че информацията се съхранява на сървър в сектор „ПП“ при ОДМВР – Търговище.
След съставянето му протоколът е проверен от Д.Р.Д.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за
основателна, макар и не поради изложените в същата съображения. Разпоредбата на чл.
189 ал.4 ЗДвП регламентира, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Производството по издаване на електронен
фиш по своя характер е административнонаказателно като електронният фиш, с който то
приключва, има санкционни последици. Разпоредбата на чл. 34 ал.1 ЗАНН регламентира, че
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Буквалното тълкуване на тази
норма визира като предмет на обхвата й АУАН, но същата е въведена в законодателството
преди въвеждане на процедурата по издаване на електронни фишове съгласно чл. 189 ал.4
ЗДвП. Нито в ЗАНН, нито в ЗДвП са предвидени срокове, които да ограничават темпорално
възможността за издаване на електронен фиш, при което би могло да се направи извода за
съществуваща неограничена възможност за издаване на ЕФ. Последното би довело до
необосновано утежняване положението на лицето, извършило нарушение, за което се издава
ЕФ, в сравнение с нарушителя, срещу когото се издава АУАН, а дори и срещу субекта на
престъпление по НК. В този смисъл са и мотивите в т.2 от Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
4
Върховния административен съд. Същевременно разпоредбата на чл. 189 ал.14 ЗДвП гласи,
че за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването
на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се
прилагат разпоредбите на ЗАНН за административните нарушения и наказания. Ето защо и
е налице практика на административните съдилища в страната, според която сроковете по
чл.34 от ЗАНН се прилагат по отношение на всички административнонаказателни
производства, вкл.и в производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП – в т.см. са Решение № 112 от
21.05.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10043/2021 г., Решение № 234 от
27.12.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10300/2019 г., Решение № 85 от
14.02.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1052/2017 г. При преглед на материалите по
настоящото дело е видно, че нарушението е заснето на 27.04.2020г., а установяването на
първия нарушител, срещу когото е издаден анулирания впоследствие ЕФ, е станало на
04.05.2020г., на същата дата е издаден този ЕФ, но връчването му е станало чак на
07.10.2021г. След анулиране на първия ЕФ е издаден процесния ЕФ на 25.10.2021г., който е
връчен на жалбоподателя на 08.11.2021г. От материалите по АНПреписка може да се
направи извода, че при издаването на анулирания ЕФ е бил спазен 3-месечния срок по чл. 34
ал.1 ЗАНН. Но независимо от това от датата на нарушението - 27.04.2020г., до издаването на
процесния ЕФ - 25.10.2021г., е изтекъл период, по - голям от една година, а именно 1 година
и 6 месеца, поради което е налице изтичане на по – дългия давностен срок, визиран в 34 ал.1
ЗАНН. Двете посочени в чл. 34 ал.1 ЗАНН хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори
едната от тях да е налице, за да е погасена по давност възможността за образуване и
провеждане на административнонаказателно производство. В случая, въпреки спазването на
тримесечния срок от установяване на нарушителя към датата на издаване на първия ЕФ, то
изтичането на едногодишния срок от нарушението до издаване на обжалвания ЕФ
представлява процесуална пречка за издаването му. Ето защо само на това основание
съставеният ЕФ се явява незаконосъобразен. Посоченото процесуално нарушение е
съществено и само въз основа на същото съдът следва да отмени обжалвания ЕФ и да
прекрати образуваното по случая АНПроизводство съгласно действащата разпоредба на чл.
63 ал.2 т.3 във вр.с ал.6 и във вр. с чл. 34 ал.1 ЗАНН.
С оглед необходимостта съдът да коментира и казуса по съществото на фактите,
следва да се посочи, че наличните по делото доказателства относно вида, модела и
техническите характеристики на АТСС, заснело отразеното в ЕФ нарушение, показват, че
това АТСС е било технически изправно и при работата със същото са спазени всички
законови изисквания. Предвид отразената на снимковото изображение скорост на движение
на заснетия автомобил от 88 км/ч и приетата в обжалвания ЕФ за установена скорост от 85
км/ч е ясно, че е отчетена допустимата при работа с АТСС грешка при измерване от 3 км/ч.
При това положение обжалваният ЕФ отразява извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 27.04.2020 г., в 16.17ч. в обл. Търговище, с.Пробуда,
ул.“Витоша“до №2, с посока на движение към гр.София e управляван лек автомобил „Опел
Астра 1.7 Д“ с рег.№ СВ 0028 КМ със скорост 85 км/ч. при разрешена скорост до 50 км/ч. за
населеното място, ползван от АНТ. Х. АНГ. от гр. ****, с което е извършено нарушение по
5
чл. 21 ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство „ARH CAM
S1" с фабричен № 11743с4, като при максимално допустима скорост от 50 км/ч и отчетен
толеранс на измерената скорост от -3км/ч, установената такава на МПС била 85 км/ч, т.е.
налице била превишена стойност на скоростта – 35 км/ч.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д ал.1 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя. В тази връзка е представен списък
на разноски с посочена като претендирана сума от 500 лева – заплатен адвокатски хонорар.
С жалбата по делото е приложен оригинал на договор за правна защита и съдействие от
17.11.2021г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., платено
изцяло в брой според записаното в договора. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му
заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 при интерес до 1000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. При интерес в размер на 400 лева в
случая следва, че е договорено възнаграждение с 200 лева над минималния размер.
Съгласно действаща към момента на приключване на делото норма на чл. 63д ал.2 ЗАНН,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. А последната
норма препраща към цитираната наредба. Настоящият състав прецени, че разглежданият
казус не се отличава с правна и фактическа сложност, по-значителни от типичната сложност
на подобни казуси, а положеният от упълномощения адвокат труд се изразява в изготвяне на
първоначалната жалба и в писмено становище за съдебното заседание, в което са
преповторени доводите от жалбата. Ето защо съдът счита, че и предвид размера на
обжалваната глоба претендираният хонорар се явява прекомерно завишен, поради което в
6
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер около и над определения в наредбата минимален размер, а именно
сумата от 350 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63 ал.2 т.3 във вр.с ал.6 и във вр. с чл. 34 ал.1 ЗАНН като
незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К №5370078 на ОДМВР –
Търговище, с който на АНТ. Х. АНГ. от гр. **** за извършено на 27.04.2020 г.
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400лв.,
И ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство поради изтекла давност по
чл. 34 ал.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 и ал.2 ЗАНН ОД на МВР - Търговище със
седалище в град Търговище, представлявано от директора М.М., да заплати на АНТ. Х.
АНГ. от гр. **** ЕГН – **********, сумата в размер на 350/триста и петдесет/лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство за платено възнаграждение
на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7