Решение по дело №2864/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3071
Дата: 29 юни 2024 г.
Съдия: Чавдар Александров Костов
Дело: 20221110202864
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3071
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110202864 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от
съдията н.а.х.д. № 2864 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от А. Н. К. депозирана чрез адв. К. К. от САК,
редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № РД-05-
0310/16.12.2021 г., издадено от д-р ххх - Директор на Столичната регионална
здравна инспекция (СРЗИ), с което на жалбоподателя А. К. на основание чл.
209а, ал. 4 от Закон за здравето /ЗЗ/ и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за
нарушение на Т I, т. 31, буква "б" от Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. издадено
от Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
В жалбата от А. К. депозирана чрез адв. К. К. от САК се твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
като се излагат съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с липсата на описани противоправни действия на
жалбоподателя. Оспорва се като неправилна и дадената на нарушението
правна квалификация, като поради изложеното се претендира отмяната на
НП.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят А. К., редовно призован, не се явява, като не се явява и
упълномощения представител на същия адв. К. К. от САК. В представена
молба от А. К. депозирана чрез адв. К. К. от САК отново се иска съдът да
1
отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна- директор на Столична Регионална здравна
инспекция редовно призован не изпраща представител и не взема отношение
по подадената жалба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа страна:
На 25.10.2021 г. служители на Столична Регионална здравна инспекция
/СРЗИ/, един от които бил свид. Р. Р. – инспектор в СРЗИ заедно със
служители на СДВР извършили проверка на обект ххххх, находящ се в гр.
София, бул. „Черни връх“ № 47. На място същите установили, че
жалбоподателят А. Н. К., заемал длъжността управител на обект ххххх. Във
връзка със спазването на наложените в страната противоепидемични мерки на
закрити обществени места, служители на СРЗИ приели, че жалбоподателят
А. К., в качеството си на управител на ххххх не е създало необходимата
организация за допускане в обекта само на лица, които имат Covid
сертификат или аналогичен документ съгласно т.I, т.31 , буква „б“ от заповед
РД-01856/19.10.2021 г. издадена от Министъра на здравеопазването. С
Свидетелят Р. и придружаващите го служители на СДВР проверили
всички лица във фитнес залата и от всички присъстващи установили само
едно лице, което разполагало с валиден сертификат. Във връзка с това
обстоятелство свидетелят Р. Р., в присъствието на хххх съставил на
жалбоподателя А. К. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 001550 от 25.10.2021 г. /изх. № АН-01-0310/26.10.2021 г/, в който
описаните фактически констатации са квалифицирани като нарушение на
точка т. 31, буква „а“ или буква „б“ от Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на
МЗ. Актът бил връчен на жалбоподателя К. срещу подпис, като същият е
посочил, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са подадени
допълнителни възражения срещу констатациите по акта.
С оглед така съставения акт, на 16.12.2021 г. било издадено
обжалваното Наказателно постановление изх. № РД-05-0310/16.12.2021 г. от
Директора на СРЗИ, като в него е посочено, че жалбоподателят А. К. е
нарушил на Т. I, т. 31, буква "б" от Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на
Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ и на
основание чл.209а, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето на А. К. в
качеството му на управител на ххххх е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, като в НП нарушението било
описано по идентичен начин с АУАН.
Видно от отбелязването върху приложеното по делото наказателно
постановление, същото е връчено на жалбоподателя на 17.02.2022 г. Жалбата
срещу НП е депозирана в СРЗИ на 23.02.2022 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на
показанията на свид. Р. Рлафаилов, както и от събраните по делото писмени
2
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. Р. като обективни и
безпротиворечиви, в които същият описва обстоятелствата около
извършената във ххххх проверка и установеното при същото а именно че
само едно от намиращите се във фитнеса лица имало валиден Covid
сертификат, за което и съставил АУАН против жабоподателя А. К..
Съдът изгради своите изводи и възоснова на всички писмени
доказателства по административно наказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок и
срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в настоящото производство съдът
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи, в
предвидената от закона писмена форма.
АУАН е съставен от компетентен орган на основание чл. 231, ал. 2, пр.
1, вр. чл. 213, ал. 1 от Закона за здравето – свид. Р. на длъжност "инспектор" в
СРЗИ, като наказателното постановление също е издадено компетентен
административнонаказващ орган на основание чл. 231, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 213,
ал. 1 от същия закон – - Директор на СРЗИ.
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно,
като е посочен вида на обекта /фитнес зала/, датата на проверката и
установеното нарушение – наличието на лица без надлежните Covid
сертификати, поради което и е прието, че жалбоподател А. К., като управител
на обекта ххххх не е създал необходимата организация за допускане в обекта
на лица, които имат Covid сертификат или аналогичен документ.
Посоченото изпълнително деяние като несъздаване на необходимата
организация за допускане в обекта само на лица със сертификати, произтича
от описаното в посочената като нарушена разпоредба на т. 31, б. „б“ от
Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването. В същата
като отговорно лице е посочен "ръководителят на обекта/организаторът на
мероприятието", който следва да вземе решение и да създаде необходимата
организация за допускане в обекта само на изрично изброените лица. Но в
заповедта, а и в Закон за здравето липсва дефиниция на използваното понятие
"ръководител на обекта", което води до допълнително затруднение и с оглед
дадената му възможност да вземе решение и да създаде необходимата
организация. Такива правомощия при осъществяване на дейността на
търговски дружества има не всяко лице, а единствено неговите управителни
3
органи или изрично натоварени от тях лица. В случая липсват категорични
доказателства, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността на МОЛ или
управител на обекта и е разполагал с правомощието да решава дали фитнес
залата ще работи, за което и да създаде необходимата организация. Липсват и
доказателства той да е бил изрично упълномощен за това от управителя на
дружеството, стопанисващо обекта.
В случая съдът намира, че поради липсата на представени доказателства
за това, че жалбоподателят А. К. е "ръководител на обекта", който е
разполагал с правомощията по т. 31, б. "б" от Заповедта, то и неправилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за
установеното нарушение.
На следващо място съдът намира, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, а именно на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН,
което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Актуалната редакция на чл. 209а, ал. 1 Закон за здравето към датата на
нарушението и на издаване на НП гласи: "Който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а,
ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева, като ал. 2 предвижда санкция от 500 до 2000 лева,
ако нарушителят е юридическо лице.
Съгласно съдебната практика чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето
съдържа състав на административно нарушение, а не конкретната разпоредба
на заповедта на министъра на здравеопазването или овластяващата норма на
чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Обстоятелството, че административнонаказателната
разпоредба е бланкетна и препраща към общ административен акт, /в случая
Заповед № РД-01856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването/ относно
въведената и неизпълнена противоепидемична мярка, не означава, че с този
акт са въведени административни нарушения. В този смисъл е и Решение №
1781 от 17.03.2022 г. на АССГ по адм. д. № 107/2022 г. Съгласно чл. 63, ал. 11
от ЗЗ, тези заповеди са общи административни актове, с които са въведени
определени задължения за спазване на противоепидемични мерки спрямо
неопределен брой лица. Но неизпълнението на тези задължения е въведено
като административно нарушение именно в чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ изобщо не е спомената като нарушена
в АУАН в противоречие с чл. 42, т. 5 от ЗАНН, а в НП е посочена единствено
като основание за издаването му, а изрично като нарушен нормативен акт е
цитирана Заповедта на министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 1 и
ал. 4 ЗЗ. Посочването на погрешна правна квалификация на нарушението
винаги е основание за отмяна на НП на основание чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Освен това съдът намира, че в случая при посочване на нарушената
разпоредба на Заповедта, актосъставителят и наказващият орган е следвало да
посочат на първо място, конкретната точка, която сочи, че фитнес залите
4
попадат в обхвата на процесната заповед, за да се стигне до хипотезата на
приложение на изключението от правилото.
Тези недостатъци на обжалваното НП поотделно и в съвкупност
препятстват правото на защита на санкционираното лице, като
констатираните нарушения не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза,
доколкото съдът не може да санира и валидира НП, с оглед правомощията му
и характера на настоящето производство.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и правото на разноски възниква в полза на
жалбоподателя А. К.. Действително, в жалбата срещу наказателното
постановление е направено искане за присъждане на такива, но по делото
липсват данни да са направени такива от жалбоподателя, както и техния
размер, поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-0310/16.12.2021 г.,
издадено от д-р ххх - Директор на Столичната регионална здравна инспекция
(СРЗИ), с което на А. Н. К. на основание чл. 209а, ал. 4 от Закон за здравето
/ЗЗ/ и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на Т I, т. 31, буква "б" от
Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. издадено от Министъра на здравеопазването
във вр. с чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му, пред Административен съд –
София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5