Решение по дело №1093/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Правният спор е повдигнат по жалба на “ТИМОТЕЙ МОТЪРС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [община], [област], представлявано от управителя М. Т. П., подадена чрез адвокат П. К., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623003235-091-001 от 14.12.2023 г., издаден от С. П. П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - [област], в частта му потвърдена с Решение № 91 от 05.03.2024 г., поправено с Решение № 91 от 02.05.2024 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], с която спрямо дружеството за отчетни периоди 01.01.2019 г. до 31.08.2022 г. е определено допълнително задължение за данък върху добавената стойност в размер на 5455,12 лв. и е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 72935,94 лв., като са определени лихви за просрочие в общ размер на 23140,51 лв.; за отчетната 2019 г. е определено задължение за корпоративен данък в размер на 77,65 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 28,98 лв.; за отчетната 2020 г. е определено задължение за корпоративен данък в размер на 29217,92 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 8229,72 лв.; за отчетната 2021 г. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 20085,39 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 3 402,13 лв., в частта ѝ, с която се иска обявяване нищожността на РА № Р-16001623003235-091-001 от 14.12.2023 г. в тази му част.

Съобразно възведените с първоначалната жалба възражения и тези заявени с молбата – конкретизация (л. 4813, том 19), искането за обявяване на нищожността но процесния ревизионен акт се основава единствено на твърдения за противоречие на ревизионния акт с материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Поддържа се, че е налице несъответствие между общия размер на установените в ревизионния акт задължения и тези които са посочени в ревизионния доклад.

Счита се, че не е ясно как върху дължимата сума за корпоративен данък за 2019 г. от 77,65 лв. са определени лихви за просрочие от 555,49 лв.

Според жалбоподателя, не е ясно как органите по приходите са определили процента на надценка за 2019 г. от 25 %; за 2020 г. от 2,32 % и за 2021 г. от 5,26%, върху стоките и материалите, които са били придобити от дружеството, но не са били налични към момента на извършване на ревизията.

Неясно е според жалбоподателя, как относно приетия за дължим корпоративен данък за 2020 г. е определена лихва за просрочие в размер на 7911,63 лв., която в решението на Директора на „ОДОП“ е увеличена на 8229,72 лв.

Счита се, че в случая, при определяне на задълженията за пряк данък за 2020 г., неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО.

Възразява се, че неправилно сумата по предоставения от М. Т. К. заем, за който на 31.12.2020 г. е било сключено споразумение да не се връща на дружеството, повторно е приета за приход за 2020 г., участващ при формиране на данъчната основа подлежаща на облагане с корпоративен данък.

Според жалбоподателя, след като доставките по фактурите описани на л. 34 до 41 от ревизионния доклад са приети за реално осъществени, то е следвало при определяне на основата за облагане, придобивната стойност на стоките да бъде приета за разход, както и да се признае правото на данъчен кредит, съответно на заплатения от дружеството данък добавена стойност по доставките.

Счита се, че в хода на ревизионното производство е следвало да бъде назначена техническа експертиза, във връзка с установяване на видовете и количествата строително-монтажни работи извършени по отношение на имота, намиращ се в [населено място], ул. Ц. И. А. ІІ.

Тези възражения са поддържани и в представената по делото писмена защита.

Иска се оспореният ревизионен акт да бъде обявен за нищожен, като се присъдят извършените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - [област], при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. П. е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи изложени в оспорения ревизионен акт и решенията, постановени в хода на обжалването му по административен ред. Счита се, че оспореният административен акт е издаден от снабдените с правомощията за това органи на приходите при спазване на установената в закона форма, като не са допуснати нарушения на установените в закона процесуални правила. Според ответника, процесните данъчни задължения за установени въз основа на надлежно събрани в хода на ревизията доказателства.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. С оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, приложима в настоящото производство във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, жалбата се явява процесуално допустима за разглеждане относно искането за прогласяване нищожността на процесния РА.

ІІІ. За фактите:

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622003894-020-001/28.07.2022 г. (л. 4853, том 19), издадена от В. П. А., в качеството ѝ на заместник на С. П. П., на длъжност началник сектор при ТД на НАП [населено място], е сложено начало на ревизионно производство по отношение на “ТИМОТЕЙ МОТЪРС” ЕООД, с ЕИК *********, с предметен обхват - установяване задълженията на дружеството за корпоративен данък за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2019 г. до 30.06.2022 г. С последващи заповеди № Р-16001622003894-020-002/19.09.2022 г. и № Р-16001622003894-020-003/04.11.2022 г., издадени от С. П. П., на длъжност началник сектор при ТД на НАП [населено място], срока за извършване на производството е продължен до 06.01.2023 г. и в предмета на ревизията е добавено установяване на задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за период от 01.07.2022 г. до 31.08.2022 г.

6. С оглед наличието на правомощия относно възлагането на процесната ревизия, по делото са представени:

- Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г., на Директора на ТД на НАП, [област] (л. 6), с която са определени органите по приходите, на които е предоставено правомощието да издават заповеди за възлагане на ревизии, съобразно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, между които и С. П. П., на длъжност началник сектор [област] при ТД на НАП [населено място]. Според Приложение № 1 към въпросната заповед, при отсъствие на титуляря П., същата е следвало да бъде замествана от В. П. А., на длъжност началник сектор [област] при ТД на НАП [населено място];

- Заповед № РД-09-789 от 13.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП, [област], с която също е определено, при отсъствие на титуляря П., същата е следвало да бъде замествана от В. П. А., на длъжност началник сектор [област] при ТД на НАП [населено място];

- Заповед № РД-09-2514 от 29.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП, [област] (л. 15), с която са определени длъжностните лица, които да изпълняват функциите ръководител на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП в периода от 01.12.2021 г., между които и В. Г. Г. и М. Г. Г., двете на длъжност главни инспектори по приходите при ТД на НАП, [област];

- Заповед № 6299/11.07.2022 г. на Директора на офис [област] при ТД на НАП, [област] (л. 4846, том 19), с която е разрешено С. П. П. да ползва отпуск за периода 18.07.2022 г. до 28.07.2022 г., включително и Заповед № А-6299/11.07.2022 г. на Директора на офис [област] при ТД на НАП, [област], с която е наредено, за същия период от време, през който П. ползва отпуск, длъжността началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ да се изпълнява от В. П. А..

7. В рамките на това производство, от органите по приходите осъществили ревизията е издаден Ревизионен доклад Р-16001622003894-092-003/25.01.2023 г. (л. 4886, том 19), а въз основа на него, от С. П. П., в качеството ѝ на орган възложил ревизията и В. Г. Г., в качеството и на ръководител на ревизията е постановен Ревизионен акт № Р-16001622003894-091-003/28.02.2023 г. (л. 4946, том1 9), поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001623059309-003-001/20.03.2023 г. (л. 4960).

8. От дружеството е подадена жалба по административен ред, като с Решение № 176 от 22.05.2023 г. (л. 4783, том 19) на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, [област] са отменени Ревизионен акт № [Наименование]/28.02.2023 г., поправен с PA № П-16001623059309-003-001/20.03.2023 г., издадени спрямо „ТИМОТЕЙ МОТЪРС“ ЕООД, в частта относно установения размер на задължението по ЗДДС за периодите от 01.01.2019 г. до 31.08.2022 г., заедно с начислените лихви и установените задължения по корпоративен данък за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., заедно с начислените лихви.

На основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт, с цел правилно и мотивирано определяне на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС и корпоративен данък за отменените данъчни периоди.

9. Повторното ревизионно производство е възложено със Заповед № Р-16001623003235-020-001/31.05.2023 г. (л. 4849, том 19), издадена от С. П. П., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП [област], на М. Г. Г. (ръководител на ревизията) и Г. С. З., двете на длъжност главен инспектор по приходите. Предметният обхват на ревизията включва установяване на задълженията на дружеството за корпоративен данък за отчетни периоди от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и задълженията за данък върху добавената стойност за отчетни периоди от 01.01.2019 г. до 31.10.2021 г. и от 01.11.2021 г. до 31.08.2022 г.

С последваща Заповед № Р-16001623003235-020-002/04.09.2023 г., срокът за приключване на производството е установен до 03.11.2023 г.

10. В хода на повторното ревизионно производство, от ревизиращия екип М. Г. и Г. З. е издаден Ревизионен доклад № Р-16001623003235-092-001/17.11.2023 г. Въз основа на този ревизионен доклад, от С. П. П., в качеството ѝ на орган възложил ревизията и М. Г. Г., в качеството и на ръководител на ревизията е постановен Ревизионен акт Р-16001623003235-091-001/14.12.2023 г. (л. 113), поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001623240081-003-001/22.12.2023 г. (л. 85).

11. С оглед възраженията на жалбоподателя, следва да се констатира, че в Ревизионния акт са коригирани, данните съдържащи се в таблица „Предложение за установяване“ на ревизионния доклад, както следва :

- дължимата сума за корпоративен данък, относно 2020 г. (т. 2) е променена от 25129,97 лв. на 29217,92 лв., като е съобразено, че всъщност общото задължение за пряк данък за въпросния отчетен период е в размер на 3305,87 лв. В тази насока в Решение № 91 от 05.03.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, [област] е констатирано, че всъщност общото задължение на дружеството за корпоративен данък за 2020 г. е в размер [рег. номер],39 лв., но не е предприета корекция на ревизионния акт, доколкото това би довело до нарушаване на забраната по 155, ал. 8 от ДОПК, тоест би било във вреда на обжалващия;

- дължимата сума за ДДС относно м. [община] 2019 г. (т. 12) е коригирана от 1238,94 лв. по РД на 1380,19 лв. по РА, като е съобразено, че всъщност това е цялата дължима сума, установена в хода на ревизионното производство;

- дължимата сума за ДДС относно м. декември 2020 г. (т. 27) е коригирана от 304,21 лв. по РД на 3282,91 лв. по РА, като е съобразено, че декларираното право на данъчен кредит от 2091,50лв., която сума е възстановена на дружеството, следва да бъде добавена към установеното при ревизията задължение за ДДС за внасяне в размер на 1263,41лв.;

- дължимата сума за ДДС относно м. юли 2021 г. (т. 34) е коригирана от 1798,84 лв. по РД на 1146,36 лв. по РА, като към установеното при ревизията задължения за ДДС за внасяне в размер на 90,11 лв. е добавена сумата от 1056,24лв., възстановени на жалбоподателя по декларирано от него за периода право на данъчен кредит ;

- дължимата сума за ДДС относно м. август 2021 г. (т. 35) е коригирана от 295,16 лв. по РД на 947,65 лв. по РА, каквото всъщност е установеното при ревизията задължения за ДДС за внасяне, от което не следва да се изважда сумата от 652,49 лв. деклариран ДДС за внасяне, както това е сторено в ревизионния доклад;

- дължимата сума за ДДС относно м. октомври 2021 г. (т. 37) е коригирана от 1709,24 лв. по РД на 1439,08 лв. по РА, като към установеното при ревизията задължения за ДДС за внасяне в размер на 843,46 лв. е добавена сумата от 573,30 лв., възстановени на жалбоподателя по декларирано от него за периода право на данъчен кредит ;

- дължимата сума за ДДС относно м. януари 2022. (т. 40) е коригирана от 89,06 лв. по РД на 0,00 лв. по РА, като явно е съобразено, че установеният при ревизията краен резултат за периода е 175,84 лв., ДДС за възстановяване;

- дължимата сума за ДДС относно м. февруари 2022 г. (т. 41) е коригирана от 673,04 лв. по РД на 308,03 лв. по РА, като е съобразено, че към установеното при ревизията задължения за ДДС за внасяне в размер на 43,62 лв., следва да се добави добавена сумата от 264,41 лв., възстановени на жалбоподателя по декларирано от него за периода право на данъчен кредит;

- дължимата сума за ДДС относно м. август 2022 г. (т. 47) е коригирана от 1529,33 лв. по РД на 645,55 лв. по РА, като е съобразено, че от установеното при ревизията задължения за ДДС за внасяне в размер на 1536,98 лв., следва да се извади сумата за приспадане от 891,43 лв.

12. Съответно с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-16001623240081-003-001 /22.12.2023 г. (л. 85), е постановена корекция, като на страница 39, ред 9, текста в ревизионния акт „…общо [рег. номер],46лв. /словом сто двадесет и една хиляди петстотин петдесет…“, да се чете „…общо [рег. номер],81 лв. /словом- сто и двадесет хиляди…“. Съответно, на страница 39, ред 10, текста в ревизионния акт „ … и един лева и четиридесет и шест стотинки/ и лихвите за просрочие към тях в размер общо на 35429,97лв. /словом- тридесет и пет хиляди четиристотин двадесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/…“, да се чете „…и осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ и лихвите за просрочие към тях в размер общо на 35360,40лв. /словом- тридесет и пет хиляди триста и шестдесет лева и четиридесет стотинки/…“

В табличната част на акта за поправка на ревизионния акт, дължимата сума за ДДС относно м. януари 2019 г. (т. 4) е коригирана от 3242,67 лв. съобразно РД и РА на 1777,02 лв. по РА за поправка, като е отчетена сумата от 1465,65 лв., която е погасена, чрез прихващане.

13. Както се посочи, Ревизионен акт № Р-16001623003235-091-001 от 14.12.2023 г., на ТД на НАП, [област], в оспорената му част е потвърдена с Решение № 91 от 05.03.2024 г., поправено с Решение № 91 от 05.03.2024 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място].

Ревизионният акт е отменен, в частта, с която за данъчен период м. юни 2022 г. е установена дължима сума по ЗДДС в размер на 196,68 лв., заедно с прилежащи лихви в размер на 526,59 лв.

С последващо Решение № 91 от 02.05.2024 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] е било поправено Решение № 91 от 05.03.2024 г., като лихвата върху дължимата сума от 196,68 лв. е била коригирана от 526,59 лв. на 32,55 лв.

14. В хода на настоящото производство, без заявени конкретни възражения от страните се прие заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), изготвено от вещото лице П. (л. 4836, том 19).

В резултата на извършените проверки във връзка с поставените му задачи, вещото лице е констатирало, че в процесния РА е допусната грешка при определяне дължимата лихва за корпоративен данък за 2019 г., която е отстранена в Решение № 91 от 05.03.2024 г., като РА е отменен в частта за определени лихви в размер на 526,59 лв.

Според вещото лице е допусната грешка в изчисляване на дължимите лихви върху главница от 1777,02 лв. дължим ДДС за м.01.2019 г., като същата би следвало да е в размер на 909,18лв., а не в размер на 1271,40лв. както е посочено в ревизионния акт за поправка.

Според вещото лице, погрешен е начина, по който органът по приходите е изчислявал дължимите лихви, когато се променя резултата за период, съответно от ДДС за възстановяване на ДДС за внасяне. Органът по приходите е начислил лихва върху цялата сума за месеца на корекция, докато според вещото лице, следва върху новоопределения размер на ДДС за внасяне да се начислява лихва от 15 число на следващия месец, а върху коригирания ДДС за възстановяване от момента, в който е ползвано данъчното предимство - възстановено или прихванато ДДС. Според вещото лице, същият проблем се забелязва и при промяна размера на ДДС за възстановяване, в който и да е от процесните периоди, като лихвата е начислена върху намаления размер на ДДС от съответния месец, без изобщо да се взема предвид кога е възстановявана сумата.

Според вещото лице, допуснати технически грешки са имали за последица, посочване на грешна цифра в таблица № 1 към ревизионния акт, като крайният резултат за отчетен период м. юни 2020 г. е сгрешен „…в полза на жалбоподателя…“.

В отговор на въпроса „…При признаване за счетоводен разход на отразената на стр. 13, 14 и 42 от Ревизионен доклад № Р-16001623003235-092-001/17.11.2023 г. сума в размер на 56371,20 лв. с основание „РА“, какъв би бил резултатът за корпоративен данък за 2020 г….“, вещото лице е посочило, че дължимият данък би бил в размер на 23580,80 лв.

Според вещото лице, сумата [рег. номер] лв. участва при определяне на дължимия корпоративен за 2020 г. От дружеството е деклариран корпоративен данък в размер на 4087,95 лв включително върху въпросната сума, като данъкът е внесен.

Вещото лице е посочило, че задължението за корпоративен данък за 2020 г. определено от органа по приходите е въз основа на отказани разходи и неотчетени приходи, поради което не счита, че не е налице повторно облагане на сумата [рег. номер] лв.

В заключението е посочено още, че стойностите на фактурите описани в таблицата на стр. 34-41 от ревизионния доклад са отчетени като приход и са признати като разход в определения от органите по приходите резултат по ЗКПО за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Вещото лице е заявило, че при извършените от него изчисления, не са установени разлики с определеното от органите по приходите.

В табличен вид, вещото лице е посочило, какъв би бил размера на задължението за данък върху добавената стойност за всеки конкретен отчетен период, при положение, че по отношение на дружеството би било признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите описани на стр. 34 до 41 от ревизионния доклад.

В контекста на тези констатации на вещото лице трябва да се посочи, че в хода на ревизионното производство е установено, че по въпросните фактури описани в таблицата на стр. 34-41 от ревизионния доклад, са фактически осъществени доставки с получател “ТИМОТЕЙ МОТЪРС” ЕООД. Преките доставчици са представили документи, че са имали възможност да съхраняват стоките, че са ги придобили и са ги предали на ревизираното лице. Представени са документи, че стоките са платени и част от тях са транспортирани до ревизираното дружество. Установено в тази насока е, че от страна на “ТИМОТЕЙ МОТЪРС” ЕООД, обсъжданите фактури не са заведени в счетоводните му регистри, като по сметките отчитащи материалните запаси са констатирани незаведени стоки и материали в размер по години, описани в табличен вид на стр. 34 и сл. от ревизионния доклад.

ІV. За правото:

15. Разрешаването на текущия административно правен спор, налага да се посочи, че нищожен административен акт е този, който е засегнат от толкова тежък порок, който прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си, и за да не създава правна привидност за съществуването на конкретно уредени административни правоотношения, в тежест на съда е възложено задължението, когато констатира наличието на такъв акт, да го отстрани от правния мир. Правното средство за това е обявяването на неговата нищожност при условията на чл. 168 ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1-3 от АПК. Така цитираните разпоредби намират приложение в производството по обжалване на ревизионните актове на основание препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК и с оглед на квалификацията на ДРА като индивидуален административен акт.

16. Необходимо е да се добави още, че преценката относно действителността или законосъобразността на индивидуалния административен акт, зависи от характера на порока, от който същият е засегнат. Съобразно възприетото в правната теория, административният акт е винаги нищожен, когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентност на надлежния орган, Актът ще е нищожен и когато страда от такъв порок във формата, който е толкова съществен, че практически се равнява на липса на форма, а от тук и на властническо волеизявление въобще или при такова нарушение на административнопроизводствените правила, водещи отново по същество до липса на властническо волеизявление – например нарушение на правилата за кворум на колегиален орган.

17. В контекста на възраженията поддържани от жалбоподателя, които каза се, свързват искането за обявяване на нищожността на процесния ревизионен акт, основно с нарушения на материалния закон, е налице доктринално разбиране, че когато сме изправени пред пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е изцяло лишен от законно основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган, налице е нищожност. В останалите случаи порокът материална законосъобразност води до унищожаемост (така Л., К., Актуални трудове, 2017 г.).

Няма причина това разбиране да не бъде споделено. Нищожен поради допуснато радикално противоречие с материалния закон ще е административния акт, който е постановен в условията на пълна липса на юридическите факти предвидени в хипотезата на правната норма, общото проявление на които е основание за издаване на акт с такова съдържание.

18. Описаните в предходния раздел на настоящото решение данни, налагат несъмнения и еднозначен извод, че ЗВР № Р-16001622003894-020-001/28.07.2022 г., с която е сложено в ход процесното ревизионно производство, е издадена от снабденият с правомощията за това административен орган, включително и с оглед обстоятелството, че В. П. А. е действала в условията на заместване на титуляря на длъжността. Както се посочи, в рамките на първоначалното ревизионно производство са били постановени РА № Р-16001622003894-091-003/28.02.2023 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001623059309-003-001/20.03.2023 г., които са отменени изцяло в хода на обжалването им по административен ред. Повторното ревизионно производство е възложено, също така от надлежно оправомощен за това орган по приходите, като волеизявлението му в тази насока е обективирано в заповед, в която конкретно е посочено ревизираното лице; предмета на ревизионното производство; срока за неговото извършване, както и всички останали фактическите и правни основания за издаването ѝ. Тоест, заповедта за възлагане на повторната ревизия, в пълнота отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК.

19. Според чл. 117, ал. 1 от ДОПК, ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. В случая е сторено точно това. Ревизионният доклад е издаден от ревизиращия екип, в рамките на установения за това срок и има съдържанието предвидено в чл. 117, ал. 2 от ДОПК, включително подробно описание на извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях, както и направените фактически и правни изводи и основанията за тях.

Допуснатите неточности в диспозитивната, таблична част на ревизионния доклад, сами по себе си нямат за последица недействителност на постановения въз основа на доклада ревизионен акт. Както се констатира в т. 11 от настоящото решение, в процесния ревизионния акт са коригирани - данните са посочени неточно или погрешно в таблица „Предложение за установяване“ на ревизионния доклад.

20. Според чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. В случая, процесуалноправната норма е спазена точно при постановяване на Ревизионен акт № Р-16001623003235-091-001/14.12.2023 г., включително и по отношение на предвидения 14-дневен срок (възражението на дружеството срещу РД е постъпило на 07.12.2023 г.), макар и той да е инструктивен.

Ревизионният акт има съдържанието предвидено в чл. 120 от ДОПК, включително и подробно обсъждане на направените срещу ревизионния доклад възражения, съобразно изискването на чл. 120, ал. 2, изр. последно от ДОПК.

Неточностите допуснати при постановяване на ревизионни акт са изправени с издаването на Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-16001623240081-003-001 /22.12.2023 г.

Констатираните пък от контролния в йерархията на администрацията орган неточности на акта са коригирани с Решение № 91 от 05.03.2024 г. и с Решение за поправка № 91 от 02.05.2024 г., двете на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”.

21. Според разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на акта, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При извършената проверка, отнасяща се до валидността на акта, с оглед обхвата на посочената норма, съдът не констатира наличието на толкова съществен порок, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на форма, пълна липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат, или пък такова нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до липса на волеизявление. В случая, разпореденият от административния орган резултат е насочено към осъществяването на типичната цел, която законът преследва с постановяването на актове от категорията на процесния такъв.

Доколко волеизявлението на органа по приходите е съответно на материалния закон е въпрос, който е извън рамките на текущия административноправен спор. Констатираните от вещото лице грешки при определяне на дължимата лихва за установените задължения на дружеството към бюджета, сами по себе си не са основание за обявяване на ревизионния акт за нищожен. Въпросът с окончателния размер на дължимите лихви за просрочие ще бъде разрешен при пристъпване към доброволно или принудително погасяване на определените с акта задължения. Същественото в случая е, че при определяне на задълженията за пряк и косвен данък, което всъщност е предмета на ревизионното производство, не се установява да са допуснати такива нарушения на материалния и процесуалния закони, които да правят недопустимо, съществуването на ревизионния акт в правния мир.

V. За разноските:

22. При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК, на Национална агенция за приходите, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те, съобразно материалния интерес по спора се констатираха в размер на 11152,93 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на “ТИМОТЕЙ МОТЪРС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [община], [област], против Ревизионен акт № Р-16001623003235-091-001 от 14.12.2023 г., издаден от С. П. П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - [област], в частта му потвърдена с Решение № 91 от 05.03.2024 г., поправено с Решение № 91 от 02.05.2024 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], с която спрямо дружеството за отчетни периоди 01.01.2019 г. до 31.08.2022 г. е определена допълнително задължение за данък върху добавената стойност в размер на 5455,12 лв. и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 72935,94 лв., като са определени лихви за просрочие в общ размер на 23140,51 лв.; за отчетната 2019 г. е определено задължение за корпоративен данък в размер на 77,65 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 28,98 лв.; за отчетната 2020 г. е определено задължение за корпоративен данък в размер на 29217,92 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 8229,72 лв.; за отчетната 2021 г. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 20085,39 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 3 402,13 лв., в частта ѝ, с която се иска обявяване нищожността на РА № Р-16001623003235-091-001 от 14.12.2023 г. в тази му част.

ОСЪЖДА “ТИМОТЕЙ МОТЪРС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [община], [област], да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 11152,93 лв. /единадесет хиляди сто петдесет и два лева и деветдесет и три ст./, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.