РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 541 / 19.7.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесетата година в
състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №543 по описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на
производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Единадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди .
2. Образувано е по искови претенции, заявени от
„Винарска къща Виноградец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик, с посочен съдебен
адрес *** с искане да бъде осъдена Агенция Митници, гр. София, ул. „Георги С.
Раковски“, № 47, да заплати на ищеца сумата от 1240,00лв. имуществени вреди,
представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по н.а.дело №1127 по описа на
Пазарджишки районен съд за 2018 г.
Поддържа се, че въпросната сума общо от
140,00лв., са фактически заплатени
възнаграждения за адвокатска защита, поради което са налице реално претърпени
щети от ищеца, в резултат на противоправно поведение от страна на ответника,
изразяващо се в издаването на несъответно на закона Наказателно
постановление № 200 от 15.06.2018г. на Началник Митница Пловдив.
3. Ответната Агенция Митници, гр. София, ул. „Г.
С. Раковски“, № 47 в депозиран по делото писмен отговор е на становище, че
исковите претенции са неоснователни и недоказани по основание и размер.
Поддържа се, че основателността на иска по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага, твърдените вреди да са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата и
общините при или по повод изпълнение на административна дейност. В този смисъл
се отрича наличието на пряка причинна връзка между наказателното постановление
и извършените от дружеството разноски по неговото обжалване.
Възразява се, че наказателното постановление не
съставлява административен акт, а е държавновластнически правораздавателен акт.
Поддържа се също така, че заплащането на
адвокатско възнаграждение е доброволен акт, което действие не е задължително и
неизбежно в производствата по ЗАНН, доколкото в административно наказателния
процес действа принципът на служебното начало и съдът е длъжен да следи за
пълното изясняване на спора от фактическа страна.
Ответника оспорва размера на заявената искова
претенция, като счита същата за прекомерна.
Възразява се също така, че в представения
Договор за правна защита и съдействие от 22.08.2018г. е отбелязано, че сумата
от 620,00лв. е заплатена в брой, без да са представени съответни банкови или
други документи удостоверяващи плащането.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че
исковата претенции е основателна.
II. За фактите :
5. Производството по адм. н. дело № 1127 по описа на Пазарджишки
районен съд за 2018г. е било сложено в ход по жалба на
„Винарска къща Виноградец“ АД, с. Виноградец срещу Наказателно постановление №
200 от 15.06.2018г. на Началник Митница Пловдив(сега Директор на Териториална
дирекция Тракийска към Агенция Митници), с което за пет нарушения на чл. 76,
ал. 2, т. 3, б. „з“ от ППЗАДС, на основание чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС, на
„Винарска къща Виноградец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Виноградец, обл. Пазарджик са наложени пет административни
наказания „имуществена санкция“ в размер на по
500,00лв.
Пред районния съд, дружеството е било
представлявано от адв. В., която е изготвила и подала жалбата срещу
наказателното постановление ; взела е участие и е извършвала процесуални
действия в съдебно заседание проведено на 21.09.2018г.
С Решение № 532 от 07.11.2018г., постановено по
а.н.дело №1127 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018 г., е потвърдено
Наказателно постановление № 200 от 15.06.2018г. на Началник Митница Пловдив.
6. Решението е било
обжалвано пред Административен съд Пазарджик по повод на което е сложено в ход
производство по к.н.а.дело № 7 по описа на същия съд за 2019г. С Решение №208
от 11.04.2019г., касационната инстанция е отменила обжалвания първоинстанционен
съдебен акт и е отменила изцяло Наказателно постановление № 200 от 15.06.2018г.
на Началник Митница Пловдив.
Жалбата по повод на която е било сложено в ход
касационното производство е била изготвена и предявена от процесуалния
представител на дружеството адв. В., като съответно тя е представлявала същото
пред Административен съд Пазарджик, в съдебно заседание проведено на
13.03.2019г.
В това производство са били представени :
- Договор от 22.08.2018г. за правна защита и
съдействие по н.а. дело № 1127 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018г., в
който е вписано, че дружеството е заплатило на адв. В. на 07.01.2019г. в брой
сумата от 320,00лв. и на 23.01.2019г. в гр. София, в брой сумата от 300,00лв.;
- Договор от 12.02.2019г. за правна защита и
съдействие по к.а.н. дело № 7 по описа на Административен съд Пазарджик за
2019г., в който е вписано, че дружеството е изплатило на адв. В. сумата от
620,00лв. по банкова сметка. ***.02.2019г.
7. Въпросните два договора и платежно нареждане
са представени в заверени преписи. Съобразно чл. 32 от Закона за адвокатурата,
Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да
заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод
защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите
на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на
официално заверени документи.
Автентичността и истинността на трите документа
не бе оспорена от страна на ответника по исковете.
При това положение, няма причина същите да не
бъдат приети като писмени доказателства, които удостоверяват заплатените от
дружеството и получени от адв. Вълчева парични суми.
Доколкото двата договора са представени в
рамките на съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление №
200 от 15.06.2018г. на Началник Митница Пловдив и с оглед изрично
обективираното съгласие на страните, че паричните суми се заплащат именно за
осъществяване на правна защита и съдействие в производството по н.а. дело №
1127 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018г. и в производството по к.а.н.
дело № 7 по описа на Административен съд Пазарджик за 2019г., следва да се
приеме общата сума от 1240,00лв. е заплатена като равностойност на
предоставените от адв. В. юридически услуги в производствата по двете съдебни
дела.
Относно договора за процесуално представителство
по н.а. дело № 1127 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018г., следва да се
констатира, че съгласието между страните – адв. В. да престира юридически
услуги по правна защита и съдействие в производството, срещу което дружеството,
корелативно се е задължило да заплати общо сумата от 620,00лв. е постигнато на
22.08.2018г., т.е. при условията на висящо първоинстанционно производство. При
това положение, фактически осъщественото заплащане на сумата от 320,00лв. на
07.01.2019г. и от 300,00лв. на 23.01.2019г. е относимо към въпроса за реалното
изпълнение на поетото от дружеството задължение и не препятства възможността да
се формира извод за пряката релация на извършения разход с осъщественото от
адв. В. процесуално представителство.
Възражението на ответната страна за това, че „…всички преведени суми по първия от тях от
общо 620,00лева са в брой, без придружаващ документ, т.е. не е документално
установено – например със съответните банкови документи ….“, може да бъде
определено като несериозно. Неясно е в каква мислима хипотеза, ответника счита,
че едно заплащане на парична сума може да е едновременно и в брой и по банков
път.
Всъщност, вписаното в договора за правна помощ и
съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка,
удостоверяваща този факт( така ТР № 6/06.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС).
III. За правото:
8. Съобразно поясненото в Тълкувателно постановление №2/2014 от
19 май 2015 год., по тълкувателно дело №2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото
събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността
по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването.
Тя е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл.
6 от Закона
за административните нарушения и наказания и представлява управленска
дейност по осъществяване на административно наказателна отговорност. Наред с другите
правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно - правна, класифицирани според предметното им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред, чрез метода на субординация, въз основа на законово
предоставена административно наказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си волеизявление на орган на
изпълнителната власт, макар и да не се издава по реда на АПК и
съответно, да не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 от
АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1,
ал.1 ЗОДОВ
да се тълкува ограничително, като приложното й поле се свежда до
административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв
по чл.
1, ал.1 от , определяща
е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от ,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от административна дейност по осъществяване на една от формите на
юридическа отговорност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН.
Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 е
за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
9. При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления, които съобразно нормата
на чл.
130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни
актове, се налага извода, че при преценка основателността на
предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесните, с правно
основание чл.
1, ал. 1 ,
разглеждан по реда на чл.
203 и сл. ,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност.
Както е прието в прежде посоченото
Тълкувателно постановление, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.
21, ал. 1 ,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.
1, ал. 1 ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
10. Наложително в случая е да бъде
съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д.
№ 2 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд, според което при
предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от същия
закон.
11. Изложеното до тук, съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съобразно чл.
203, ал. 1 , исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съответно, според чл.
1, ал. 1 от ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение, необходимо е наличието на няколко, кумулативно проявени
предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда.
При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се осъществи отговорността на
държавата по реда на чл.
1, ал. 1 от .
Условие за допустимост на иска (чл.
204, ал. 1 ) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред (в процесния случай каза се, отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление, следва да се квалифицира, като отменен
незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявените от ищеца
искове се явяват допустими, доколкото неспорно и несъмнено от данните по делото
е, че Наказателно
постановление № 200 от 15.06.2018г. на Началник Митница Пловдив е отменено
изцяло с окончателно Решение № 208 от 11.04.2019г., постановено по адм.
н. дело № 7 по описа Административен съд Пазарджик за 2018г.
Очевидно и в случая, става реч за
противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на
несъответен на закона акт.
12. Тук следва да се посочи, че
според чл.
8, ал. 3 от ,
когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон
не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй
като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство.
С фактическото плащане на уговорения
адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка
причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй
като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в
административно наказателния процес. Освен това,
нито ЗАНН,
нито субсидиарно приложимият НПК,
предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното
производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на
жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (наказателно постановление
или електронен фиш) бъде отменен като незаконосъобразен.
13. Нещо повече, според Тълкувателно
решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на
съдиите от I и II колегия, постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за
2008 г., административните съдилища не присъждат разноски в производствата по
касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни
дела.
Следователно, тъй като съдебните разноски
не подлежат на присъждане в рамките на административно наказателното
производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира
същите, освен по исков ред.
Несъмнено е, че от издаването на процесния
противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на наказателното постановление. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско
възнаграждение, като респективно това не би представлявало вреда, ако при
осъществяване на своята административнонаказваща дейност, длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон при налагане на прежде описаното
административно наказание.
Сиреч, налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда,
поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените
му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издадените наказателни
постановления.
14. Необходимо е да се констатира също
така, че заплатеното от търговското дружество адвокатско възнаграждение, като
размер на сумата, впълнота отговаря на критериите по чл.
36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, относно изискването да е „обосновано и справедливо“,
тоест съразмерно на осъществената правна защита и съдействие. Присъждането му
полза на ищеца, очевидно ще обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството.
15. В чл.
18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Минималният
размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която
адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна
помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросната
минимална сума (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначна на „обоснован
и справедлив“ размер по смисъл на чл.
36, ал. 2 от ЗА.
В конкретния случай, оказаната от адвокат
В. правна помощ се изразява в изготвяне на жалби срещу наказателното
постановление и първоинстанционното съдебно решение, лично явяване и
осъществяване на процесуална защита в проведените съдебни заседание пред
Районен съд Пазарджик и Административен съд Пазарджик.
16. Не се споделя от съда и възражението
на ответника, за това, че адвокатската защита по административно наказателните
дела не е задължителна, а зависи от волята на ищеца, което сочело на
неоснователност на исковата му претенция.
В тази връзка е необходимо да се поясни,
че правото на защита на гражданите е едно от основните, конституционни установени права, което има
особено съществено значение за функциониране на демократичната, правова държава
- то е нарочно установено в чл.56 от .
Осъществяването на това право предполага
задължение за държавата както при правотворчеството, така и при
правоприлагането, да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят
нарушените си или застрашени права пред съдебни органи или администрацията.
Съществен елемент от общото право на
защита представлява правото на съответния субект да защитава правата, правно
защитените си интереси и свободите си, посредством помощта на квалифициран
специалист, какъвто е адвокатът. Правото на гражданите да организират защитата
на правата си чрез използване помощта на адвокат, придобива особено значение
тогава, когато са необходими квалифицирани познания относно законите, съдебната
практика, правната теория и съдебните и административните процедури при
осъществяване на защитата му.
Изложеното налага да се приеме, че ако
бъде възприето становището на ответника, това би довело до грубо нарушаване на
едно от основните конституционни права на гражданите на Република България -
правото им на защита, прогласено в чл.
56 от основния
закон.
17. Тези съображения обосновават крайния
извод на съда, че в резултат на издаването на незаконосъобразното наказателно
постановление (отменено по съответния
ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди.
Казано с други думи, исковете за
присъждане на сумата общо в размер на 1240,00лв са доказани по основание и
размер и като такива ще следва да бъдат уважени.
IV. За разноските :
18. На основани чл.
10, ал. 3 от ,
на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те,
съобразно представения по делото списък, се констатираха в размер на 505,00лв. от
които 25,00 лв., заплатената държавна такса и 480,00лв., заплатено адвокатско
възнаграждение.
Възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, Съдът намери за неоснователно.
Исканата сума от 480,00лв. е почти в рамките на минимално установения размер в
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което изключва необходимостта от нейното коригиране.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Агенция
Митници, гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 47
да заплати на „Винарска къща Виноградец“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик сумата от
620,00лв.(шестстотин и двадесет лв.) имуществени вреди, представляваща извършени
разноски за адвокатско възнаграждение по н.а.дело № 1127 по описа на Районен
съд Пазарджик за 2018 г., както сумата
от 620,00лв., представляваща
извършени разноски за адвокатско възнаграждение по к.н.а.дело № 7 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2019 г.
ОСЪЖДА
Агенция
Митници, гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 47
да заплати на „Винарска къща Виноградец“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик сумата от 505,00лв.(петстотин
и пет лева), представляващи извършени от последното разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия : /П/
РЕШЕНИЕ
№10710/05.08.2020 Г. ПО АД№11605/2019 Г. НА ВАС.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 541 от 19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 543/2019 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, да заплати на Винарска къща "Виноградец" АД
сума в размер на 320 (триста и двадесет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.