Р Е Ш Е
Н И Е
№ 177
гр.
Велико Търново, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на тринадесети юни две
хиляди и двадесет и трета година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А. разгледа докл***аното
от съдия Данаилова адм. дело №225/2023 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Р.Б.К. ***, чрез ***. П.И. от ВТАК, против административна
мярка „принудително задържане“ посредством техническо средство (скоба) на пътно
превозно средство с рег. №*** на оператор в Общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“, гр. Габрово, за която е съставено Съобщение №*** от 07.04.2023 г.
за принудително блокиране.
В подадената жалба се твърди незаконосъобразност на мярката на основание,
че е бил изпратен СМС на номер 1366 за заплащане на дължимата такса, което
според жалбоподателя удостоверява плащане за един час напред. Развити са
съображения, че мярката е издадена при липса на компетентност органът да
разреши конкретния административен въпрос, тъй като липсва властническо
волеизявление, алтернативно се претендира незаконосъобразност поради неспазване
на изискуемата форма и императивни реквизити на акта. Позовава се на нищожност
на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране и
репатриране, която е издадена от органа без нужната компетентност. Предвид
всичко гореизложено моли мярката да бъде обявена за нищожна, алтернативно – обявена
за незаконосъобразна. В съдебно заседание и в представено по делото писмено
становище процесуалният представител ***. И. поддържа жалбата и доразвива
съображенията в нея. Моли да се постанови решение, с което да се отмени ПАМ
като незаконосъобразна. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът – оператор в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ –
гр. Габрово, чрез ***Л., заема становище за неоснователност на жалбата и моли
да бъде отхвърлена. Твърди, че след неколкократни проверки служителите на
„Паркиране и репатриране“, гр. Габрово са установили, че не е извършено плащане
за паркирането. Установен бил опит за плащане, но преди работното време на
зоната за платено паркиране, в отговор на съобщението е получен друг СМС, че за
предплащане трябва да се добави + към номера на автомобила. Втори
СМС със знак + не бил изпратен. При
осъществен фактически състав на нарушението, следвало прилагане на ПАМ, като се
спазва специален алгоритъм на действие. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на ***окатския
хонорар. Подробни съображения развива в писмено становище.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Не се спори, че на 07.04.2023 г., малко преди работното време на платените
зони, което започва в 9:00 ч., ППС рег. №ВТ4920ТН с водач Р.К. е паркирано в
зона за платено паркиране на ул. „1-ви май“ №1В в гр. Габрово. От Уведомително
писмо на „Мобика“ ООД на л. 69 от делото и приложената към него справка се
установява, че за паркирането на автомобила е изпратен СМС от мобилния телефон
на ***. И. на номер 1366 в 08:54 ч., на който автоматично е отговорено, че
паркирането в извънработно време и в почивни дни е безплатно, като за
предплащане трябва да се добави знак „+“ пред номера на автомобила. Според
обясненията на жалбоподателя, той не е запознат с върнатия СМС, тъй като звукът
на телефона е изключен и той и ***. И. са влезли в сградата на съда за съдебно дело.
От оператора е посочено, че абонатът не е таксуван за престой в зоната за
платено паркиране и не е направил повторен опит за плащане. Изпращането на СМС
в 08:54 ч. се потвърждава и от разпечатката на мобилния номер, от който е
изпратено съобщението. Видно от Фактура №***от оператор А1 от 06.05.2023 г.
мобилният оператор е таксувал изпращането на три броя „SMS допълн. услуги, специална тарифа (SMS паркиране, игри и др.)“ на стойност 2,49 без ДДС или 3.00лв. с
ДДС.
Оператор Виктор Тонов при ОП „Паркиране и репатриране“ е установил
нарушение – паркиране в зона за платено паркиране без да е заплатена дължимата
такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, в 09:06 ч., в
резултата на което са предприети действия по принудително задържане на
автомобила (поставяне на скоба) в 09:19 ч., за което е направен снимков материал и е съставен Констативен
протокол №***/07.04.20223 г. Принудителната административна мярка е наложена на
основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за
реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община
Габрово /Наредба/ от оператор Х.Н., който, след заявка и плащане от страна на
водача, е освободил автомобила в 09:37 ч. на същата дата. Тези обстоятелства се
установяват и от разпечатка от системата на ОП „Паркиране и репатриране“ за
глоба №***. Р.К. е информиран за наложената ПАМ със Съобщение №***/07.04.2023
г. Недоволен от нея, последният я е оспорил с жалба, подадена до Административен
съд – Велико Търново по електронна поща на 10.04.2023 г.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в
административна преписка, изпратена с писмо с рег. № 2051/25.04.2023 г. от директора
на ОП „Паркиране и репатриране“, съдържаща следните писмени доказателства: Констативен
протокол №*** от 07.04.2023 г.; извадка от системата на ОП „Паркиране и
репатриране“ за глоба №***; снимков материал на ППС с peг. №***; Заповед №1277
от 19.06.2020 г. на кмета на Община Габрово за реда и условията за принудително
задържане чрез блокиране на колело на неправилно паркирано ППС в зони за
платено паркиране чрез използване на техническо средство тип „скоба“; Заповед
№2269/31.10.2022 г. на кмета на Община Габрово; 2 бр. трудови договори; 2 бр.
длъжностни характеристики; Наредба за реда за престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на Община Габрово /приета с Решение
№135/26.07.2018 г., изм. с Решение №69/30.04.2020 г., изм. с Решение
№44/25.02.2021 г./. Допълнително от ответника са представени Схема на
указателна табела, Уведомително писмо от „Мобика“ ООД, Справка от системата на
ОП „Паркиране и репатриране“, както и Фактура №***от оператор А1 от 06.05.2023
година.
Изслушани се свидетелските показания на св. Х.Н. и Х.Ж. – оператори в ОП
„Паркиране и репатриране“, от които се потвърждават обстоятелствата, описани в констативния
протокол и принципния алгоритъм на работа в подобни ситуации.
По реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК са изслушани обясненията на
жалбоподателя Р.К., според които той е паркирал в зона за платено паркиране и
след като се е запознал с табелата и указаните там условия, добросъвестно е
изпратил СМС на 1366 в 08:56 ч. Последвало е изключване на звука на телефона и
влизане в съдебната палата, където не са разрешени телефони. Подчертава, че на
табелата не е упоменат вариант да се върне СМС със знак + за предплащане и да е
необходимо повторно изпращане на съобщение. За върнатия СМС разбира едва от
оператора, който е дошъл на място за освобождаване на автомобила. Изтъква, че в
съда няма как да си отваря телефона и да следи за СМС.
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При разглеждането ѝ по същество и след проверка на оспорения
административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146
от АПК, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
Процесната ПАМ е приложена от компетентен орган – оператор
в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“, гр. Габрово, и възраженията
относно липсата на компетентност на ответника са неоснователни. Според чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП служби за контрол, определени от
кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане
на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за
паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане
на техническото средство. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредбата за
реда за престой и паркиране на ППС на територията на Община Габрово контролът
по спазването ѝ се осъществява от кмета на общината или чрез определена с
негова заповед служба за контрол и/или длъжностни лица, като с чл. 5, т. 10 от
Правилника за организацията и дейността на ОП „Паркиране и репатриране“, гр.
Габрово (публикуван в сайта на Община Габрово, в сектор Общински съвет, раздел
Наредби, правилници и съдебни решения), в предмета на дейност на същото се включва организиране и осъществяване
блокиране колелата на автомобили, чиито водачи не са заплатили таксата за
платено паркиране. Именно в качеството си на служител в общинското предприятие,
което се потвърждава от приложените Трудов договор №14/15.01.2020 г. и
Длъжностна характеристика, ответникът е изрично оправомощен със Заповед
№2269/31.10.2022 г. на кмета на Община Габрово да използва техническо средство
за принудително задържане на ППС. Поради изложеното съдът намира, че оспорената
ПАМ е приложена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Неоснователни са и възраженията, че липсва властническо волеизявление, както
и че не е спазена изискуемата форма и императивни реквизити на акта. Законът за
движение по пътищата не предвижда съставяне на акт в писмена форма за валидно
прилагане на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като извършването на
фактическите действия по осъществяването ѝ по същество представлява
властническо волеизявление на административния орган. Осъщественото действие се
документира в констативен протокол, както е сторено понастоящем, но, предвид
констативния характер на протокола, той не представлява същинският административен
акт, чиято законосъобразност подлежи на проверка от съда, а на такава подлежи
самата наложена ПАМ. Мярката се прилага не с акт в писмена форма, а с
фактическото поставяне на техническото средство за принудително задържане на
пътното превозно средство. Липсата на писмена форма на акт от посочената
категория не е основание за неговата незаконосъобразност или нищожност.
При извършената от съда проверка обаче се установи, че са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при прилагането на
процесната ПАМ, които рефлектират и върху съответствието ѝ с
материалноправните разпоредби и целта на закона, което обосновава нейната
незаконосъобразност в цялост. В тежест на административният орган е да
докаже фактическите и правните основания за процесната ПАМ. Указания в тази
насока са дадени още с разпореждането за насрочване на делото от 13.04.2023г.
Елементите на фактическия състав, при наличието на който е законосъобразно
прилагането на ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо
средство тип „скоба“ на ППС, е установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП – да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона,
определена за платено паркиране, и дължимото заплащане да не е извършено към
установения за валидността на плащането момент. Посочените елементи трябва да
са налице кумулативно.
Спорно в случая е обстоятелството относно извършеното плащане. В момента на
паркирането жалбоподателят добросъвестно и коректно е изпълнил дадените
указания за изпращане на кратко съобщение на посочен номер. И след като на
табелата не са изписани допълнителни указания за предплащане или изпращане на
допълнително съобщение с + пред регистрационния номер, със съзнанието, че е
изпълнил дължимото поведение, К. е изключил звука на телефона и е влязъл в
съдебната зала, където е взел участие в съдебно дело и не е имал фактическа и
обективна възможност да проследи последваща кореспонденция с ОП „Паркиране и
репатриране“. Реално жалбоподателят не е запознат с втория СМС, изпратен от
общинското предприятие и е смятал, че е платил услугата по паркиране. Видно от
схема на указателната табела (л. 68 от делото) на същата не е указано, че при
заплащане преди началото на работното време е необходимо да бъде добавен знак +
за предплащане. Не се намира и аналог за подобен подход на таксуване на
територията на други общини.
При пристигането на оператора на място за освобождаване на автомобила не са
взети предвид обясненията и възраженията на К., въпреки че АПК изисква като
елемент от участието на страните осигуряване на възможност да изразят становище,
както и да правят възражения и искания – вж. чл. 34, ал. 3 от АПК. В случая е
процедирано в пълно противоречие с цитираната норма, което е лишило
жалбоподателя от възможност да защити правата и интересите си своевременно. Не
е анализирана конкретната ситуация, а е пристъпено към механични действия по
налагане на ПАМ от страна на оператора. При съобразяване на регламента на
процедурата по налагане на ПАМ и приетите по делото доказателства се налага
изводът, че в конкретния случай са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Нарушена е нормата на чл. 35 от АПК,
тъй като преди налагането на мярката не са изяснени конкретните факти и
обстоятелства от значение за правилното решаване на случая и не са обсъдени направените
обяснения и възражения на заинтересованото лице. В контекста на задължението по
чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от АПК органът е следвало да обсъди всички факти и
обстоятелства от значение за случая, което не е сторено. Ответникът не е
съобразил дадените обяснения и възражения и не е взел отношение по конкретната
ситуация, въпреки че е разполагал с данни за изпратено съобщение чрез автоматизираната система за самотаксуване, за което и сам представя доказателства
по делото. Не се спори, че това е
станало миниимално кратко време преди 9 ч. – в 08:54 ч., а в 09:19 ч. вече е
поставена скоба и в този смисъл, дори и да има незначително избързване от
страна на жалбоподателя по отношение на началото на работното време, то не е
равнозначно на неплащане.
Неизясняването на всички факти от значение за случая е съществено нарушение
на процесуалните правила с оглед изискването на чл. 35 от АПК и води до налагане
на процесната ПАМ в разрез с основни принципи на административното
правораздаване. Разпоредбата на чл. 6 от АПК регламентира принципът на
съразмерност, въз основа на който административните органи следва да упражняват
правомощията си. Този принцип изисква правата и законните интереси на
гражданите да не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, административните
органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Когато с административния акт се
засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. С оглед изложеното, настоящият състав счита
задържането на автомобила за непропорционално.
В пълнота се споделят съображенията на жалбоподателя, дадени в писменото му
становище, че доколкото разпоредбите на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата –
които са посочени от ответника като правно основание, въвеждат изисквания за
финансово задължение, то всяка неяснота и непълнота в тях не може да се тълкува
в ущърб на задълженото лице. В текста на цитираната норма липсва регламентация
за предплащане, единствено се нормира, че ППС, което е паркирано в зона за
платено паркиране без да е заплатена дължимата цена може да бъде принудително
задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“. С изпращането на
СМС с номера на автомобила К. реално е изпълнил задължението си да заплати
цената на ползваната услуга по един от установените начини. Изпращане на СМС
със знак + не е регламентирано и на друго място в Наредбата, както и в ЗДвП. Никъде
не е указано, че изпращането на СМС в 08:54 ч. ще бъде приравнено на
неизвършено плащане. Тази процедура не е сведена до знанието на ползвателите и
те реално няма как да знаят за вмененото им задължение повторно да изпращат СМС
или изначално да изпратят такъв, но със знак +. При непълна регламентация на
предпоставките, при наличието на които възниква финансовото задължение,
административният орган не може да черпи права от тази непълнота или
непрецизност и да възлага на ползвателя на услугата финансово задължение, при
положение, че изискванията са изпълнени по един от регламентираните и указаните
на място начини. Както вече се каза административният орган е длъжен да следи и
когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за
граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни
за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Изброените процесуални пороци влекат след себе си и прилагането на мярката
в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като не са налице
предпоставките за това. Като не е направил проверка на направените
от жалбоподателя възражения за извършено плащане и значимите обстоятелства за
това операторът е допуснал постановяването на незаконосъобразна ПАМ, която като незаконосъобразна следва
да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Р.Б.К. съдебни разноски. Според
представения списък по чл. 80 от ГПК претендираните разноски са в общ размер на
1 210 лева, от които 10 лева – държавна такса и 1 200 лева – ***окатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя ***окатско
възнаграждение, предвид сложността на делото, броя на проведените съдебните
заседания и чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 година за минималните
размери на ***окатските възнаграждения, който за дела от този вид предвижда 1 000,00
лева. При това положение, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски общо в размер на 1 010,00 лева, включващи 1 000
лева ***окатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса за образуване на
делото.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Б.К. ***, принудителна административна мярка „принудително
задържане“ посредством техническо средство (скоба) на пътно превозно средство с
рег. №*** на оператор в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“, гр.
Габрово, за която е съставено Съобщение №*** от 07.04.2023 г. за принудително
блокиране.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“, гр. Габрово да заплати
на Р.Б.К., ЕГН: **********
***, разноски по
делото в размер на 1 010 лв. (хиляда и десет лева).
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.