№ 981
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203110 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ООД с ЕИК: *, чрез пълномощник –
адв. Р. О. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, против Наказателно постановление № 13/30.03.2022
г., издадено от Директора на РИОСВ - гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 166, т. 3, вр. с чл.
155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и на основание същите разпоредби, на
дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер от 5000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Застъпва се,
че липсва административно нарушение, доколкото даденото предписание е било изпълнено
в срок от санкционирания субект. Проследява се развитието на възникналите отношения,
като се посочва, че дружеството е действало добросъвестно и е изпълнило предписанието.
Отделно и независимо от това се акцентира, че самото предписание не е било дадено в
индивидуален административен акт, както изисква законът, а в писмо, поради което и
изначално не е годно да породи правните последици, към които е насочено. На следващо
място се посочва, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 52, ал. 4
ЗАНН, като АНО не е обсъдил подаденото възражение и е игнорирал представените
доказателства. На последно място се развиват доводи за необоснованост и несправедливост
на размера на наложената санкция, а под евентуалност се пледира за квалифициране на
нарушението като маловажно с прилагането на чл. 28 ЗАНН. Иска се присъждането на
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представяла от пълномощник – адв.
О.-БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли за отмяна на НП и
претендира присъждането на разноски по представен списък. В допълнително депозирани
1
писмени бележки адв. О. – БАК доразвива и уточнява доводите си за порочност на
издадения санкционен акт, като моли за неговата пълна отмяна.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която оспорва
жалбата. Заявява, че НП е правилно и законосъобразно и поради това пледира за
потвърждаването му изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
АНО. В допълнително депозирани писмени бележки юрк. * изразява позиция за
законосъобразност на издаденото НП, като посочва, че дадените предписания са
законосъобразни и предвид необжалването им – са придобили стабилитет. Счита, че
дружеството е знаело, че представения договор не отговаря на изискванията на закона,
поради което и е било наясно, че с представянето му няма да изпълни предписанията.
Застъпва позиция, че контролните органи не е следвало да дават други пояснения или да
правят последваща проверка, както и че нарушението е конкретизирано по време, място и
начин на извършаване, поради което и издаденото НП е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколко АНО не е ангажирал доказателства, които да
сочат на дата на връчване на НП, различна от тази посочена в жалбата – 04.07.2022 г. Самата
жалбата е депозирана на 13.07.2022 г. – т.е. в срок. Жалбата е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 02.12.2021 г. директорът на РИОСВ-Бургас издал писмо - изх. № ВОД-
465/1/02.12.2021 г. с което предписал на „*“ ООД: „В срок до 30 дни от получаване на
писмото, да бъде представено техническо решение за третиране и отвеждане на
производствените отпадъчни води от дейността на обект: млекопреработвателно
предприятие „*“, село *, община *, експлоатирано от „*“ ООД, в съответствие с
изискванията на Закона за водите, съгласувано с БДЧР - Варна, като компетентен орган
по чл. 155, ал.1, т. 3 от Закона за водите“
Писмото било получено от адресата на 06.12.2021 г. В изпълнение на даденото
предписание на 22.12.2021 г. между „*“ ООД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр.
Бургас бил сключен Договор № ДогОВ-45/22.12.2021 г., за срок от една година, съгласно
който „ВиК“ Бургас се задължавало да приема за пречистване отпадъчни промишлени води
от конкретния обект - Мандра - с. *. Промишлените отпадъчни води от обекта на „*“ ООД,
съгласно този договор, следвало да се транспортират до ПСОВ * или КПС 2 Бургас, където
да се приемат от „ВиК“ Бургас за пречистване.
На същата дата - 22.12.2021 г. в изпълнение на даденото предписание „*“ ООД
изпратило на РИОСВ - Бургас по електронен път писмо, ведно с приложен /прикачен/ към
същото Договор № ДогОВ-45/22.12.2021 г. (изрично в писмото било посочено - „на Ваш
2
№ВОД-465/1/02.12.2021 г.“, т.е. че то е в отговор на писмо - изх. № ВОД- 465/1/02.12.2021 г.
Писмото било входирано в РИОСВ - Бургас с вх. № ВОД-465/3/22.12.2021 г.
На 22.12.2021 г., дружеството изпратило писмо, с приложен към същото договорът,
сключен с „ВиК“ Бургас от 22.12.2021 г., и на БДЧР - Варна по електронен път, като
получаването на писмото в Басейнова дирекция било удостоверено с даден вх. №26-00-
4024/А4/22.12.2021 г.
Приложеният договор бил разгледан от св. А. Ж. – гл. експерт към РИОСВ, която
преценила, че предложеното техническо решение не отговаря на закона, доколкото за обект,
като този стопанисва от дружеството, законът допуска единствено пречистване и заустване
на отпадните води, но не и складиране в резервоари. Именно поради това свидетелката
преценила, че с представения договор дружеството не е изпълнило предписанието. Въпреки
това нито тя, нито друг представител на РИОСВ уведомил дружеството, че няма да зачете
представеното техническо решение (договор). Не бил определен нов срок за изпълнение на
предписанието. Вместо това контролните органи изчакали даденият с предписанието срок да
изтече, след което изпратили до жалбоподателя покана за явяване на представител в РИОСВ
и съставяне на акт за неизпълнение на предписанието.
На 07.02.2022 г. св. Ж. съставила срещу дружеството АУАН с № 13/07.02.2022 г.,
описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение на чл. 166, т. 3 ЗООС. Актът
бил връчен на представител на дружеството на 16.02.2022 г., като в графата за възражения
било отбелязано, че дружеството не е извършило вмененото нарушение. Към преписката
липсват приложени писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На 30.05.2022 г. Директорът на РИОСВ-Бургас след като се запознал с
доказателствата по преписката и със съставения акт, издал атакуваното НП, в което при
пълна идентичност с фактическата обстановка на акта и при същата правна квалификация на
деянието, на основание чл. 166, т. 3, вр. с чл. 155, ал. 2 ЗООС, наложил на дружеството
„Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и се кредитират от съда. Като цяло
между страните няма спор относно горните факти.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
3
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 167-
168 от ЗООС. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки
това съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е неправилно ангажирана поради
следните съображения.
Няма спор, че с писмо, връчено на жалбоподателя на 06.12.2021 г., директорът на
РИОСВ-Бургас е дал задължителни предписания. Съдът счита и че даването на предписания
в писмо е допустимо от закона и не влияе на същността им (Решение № 393 от 21.03.2022 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 204/2022 г. ), поради което и не споделя доводите на
жалбоподателя в обратна посока.
Съдът обаче счита, че за да може законосъобразно да се санкционира бездействието
на задължен правен субект за неизпълнение на задължително предписание, съобразно и с
нормата на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, в наказателното постановление следва да бъдат ясно
посочени конкретните дължими действия, чието неизпълнение съставлява основание за
ангажиране на отговорността на субекта. В случая в предписанието е посочено единствено,
че в определен срок жалбоподателят следва – „…да бъде представено техническо решение
за третиране и отвеждане на производствените отпадъчни води от дейността на обект:
млекопреработвателно предприятие „*", село *, община *, експлоатирано от „*“ ООД, в
съответствие с изискванията на Закона за водите, съгласувано с БДЧР - Варна, като
компетентен орган по чл. 155, ал.1, т. 3 от Закона за водите..“. Не е уточнено какво трябва
да бъде това техническо решение – дали да бъде за възстановяване на старата
пречиствателна станция (каквато се установи, че има изградена); дали да бъде изградена
нова пречиствателна станция; дали да е по друг начин и т.н.
Липсата на конкретика относно параметрите на предписанието е довело до там, че
дружеството е сключило договор с „ВиК“ – Бургас и го е изпратило на РИОСВ, считайки че
по този начин е изпълнило задължението си и е „представило техническо решение“ за
третиране и отвеждане на производствените отпадъчни води. Дали това решение е било
правилно или не е и дали е било приложимо или не, е съвсем отделен въпрос. Щом
контролните органи са преценили, че предложеното техническо решение е
незаконосъобразно те е трябвало най-малкото да известят за това заявителя, за да може той в
оставащия срок да предложи друго решение (или да му предоставят нов срок).
По мнение на съда в конкретния случай АНО е дал неконкретизирани и неясни
предписания, което е довело до там, че задълженият субект е представил решение, което
според АНО е неприложимо в конкретния случай. Въпреки това администрацията не е
информирала своевременно лицето, че предложения от него вариант е неработещ, не му е
дала възможност да възрази срещу този извод или да представи ново решение, а е изчакала
4
да изтече дадения срок и мотивирайки се с това, че не приема предоставеното решение, е
решила да санкционира дружеството. По мнение на настоящия състав освен, че това
поведение е незаконосъобразно и в противоречие с основните принципи на
административния процес, то и липсата на яснота относно индивидуализиращите
нарушението обективни признаци съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не позволява на нарушителя да се защитава адекватно, съобразно
конкретните рамки на обвинението, а и препятства съдебната проверка за законосъобразност
на наказателното постановление (Решение № 953 от 29.06.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 980/2021 г.). В този смисъл съдът намира издадения санкционен акт за
незаконосъобразен, поради което и следва да го отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за
присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски
хонорар в размер на 700 лева (л. 59). От страна на АНО не е направено възражение за
прекомерност, поради което и така направените разноски следва да се възложат в тежест на
АНО.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13/30.03.2022 г., издадено от Директора на
РИОСВ - гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 166, т. 3, вр. с чл. 155, ал. 2 от Закона за
опазване на околната среда и на основание същите разпоредби, на „*“ ООД с ЕИК: * е
наложена „Имуществена санкция“ в размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА РИОСВ - гр.Бургас да заплати на „*“ ООД с ЕИК: * съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 (седемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6