Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение № 1199 от 03.12.2012г., постановено по гр.д. № 3216 по описа за 2012г., Великотърновският районен съд е осъдил И. Т. Ч. с ЕГН* с настоящ адрес с. М.Ч.,Община В. Т. да заплати на осн.чл.213 ал.1 изр.1-во от Кодекса на застраховането и чл.86 от ЗЗД на „Д. О. З.”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С. ,р. С. ул.”Г. Б.” № *с ЕИК * със съдебен адрес Главна агенция В. Т., ул.”Ц.О.” № *сумите както следва: 1/сумата 736.32лв., представляваща част от изплатеното по силата на договор за имуществена застраховка по полица № 202409/21.11.2006г. на трето на делото лице застрахованата Я. М. Д. от гр. В. Т. ул.”Р.в.”№13 .2 ап.4, застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени от застрахователно събитие- теч на вода от неизправност на водопроводната инсталация на апартамент находящ се на ул.”Р.в.” № *, на стъпил на 27.10.2007г.,обитаван по това време от И. Т. Ч.-причинител на вредите. 2/ сумата 348.89лв. представляващ обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 29.06.2008г.-датата на изплащане на обезщетението до 06.08.2012г.-датата на завеждането на исковата молба.,заедно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2-12г. до окончателното и изплащане. Със същото решение е отхвърлил предявения иск за възстановяване на изплатеното на застрахованата обезщетение за имуществени вреди по същия договор за застраховка за сумата над 736.32лв. до предявения размер от 760.85лв.,както и иска за заплащане на обезщетение за забава за сумата над 348.89лв. до предявения размер на този иск в размер на сумата от 432.92лв.,като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдил ответника Ч. да заплати направените по делото разноски, съобразно уважената част на исковете в размер на 209.08.лв. С решението е осъдил „Д. О. З.” ЕАД да заплати на И. Т. Ч. сумата 22.73лв. разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Т. Ч.,чрез пълномощника си адв. С.С. от ВТАК .В жалбата са направени оплаквания за допуснати същкествени нарушение на процесуалните правила, за неправилност и незаконосъобразност на решението. Наведени са следните доводи: -На първо място решението било недопустимо, тъй като съдът се поизнесъл по непредявен иск.С исковата молба бил предявен иск по чл. 213 ал.1 изр.1-во от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, като в исковата молба се твърдяло ,че вредите за които е изплатена исковата сума като застрахователно обезщетение били виновно причинени от ответника, а съдът бил уважил предявения иск ,като приел,че причинените вреди са причинени от вещи на ответника, т.е. без наличие на виновна отговорност-чл.50 от ЗЗД. -На второ място неправилно и в нарушение на материалния закон- чл.213 ал.1 и чл.45 от ЗЗД съдът е приел исковете за доказани по основание и размер.Съдът не е съобразил ,че твърдяното от ищеца виновно поведение на ответника не е доказано. Напротив това твърдение било опровергано от доказателствата и съдът въпреки това уважил предявения иск.Съдът не бил съобразил ,че и застрахованата имала принос за настъпването на вредите, като в деня на застрахователното събитие не била в дома си и поради това не направили нищо за ограничаване на вредите. Моли да се обезсили обжалваното решение като процесуално недопустимо , а ако не приеме ,че са налице основанията за недопустимост да отмени решението като неправилно и да отхвърли предявените искове. В срока по закона не е постъпил отговор на жалбата. В съдебно заседание жалбоподателя чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа жалбата, доводите и съображенията изложени в нея. Ответник жалбата не се явява и не се представлява, поради което не заема становище по жалбата Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 пр.1 от ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно изцяло, а в обжалваната си част е допустимо. По същество, решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.На основание чл. 272 от ГПК настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя ,че районния съд бил разгледал друг иск от предявения , а именно вместо предявения иск по чл.45 от ЗЗД за виновно причинени вреди ,уважил непредявен иск за вреди предявен за безвиновна отговорност по чл.50 от ЗЗД за вреди от вещи. Съгласно чл. 213 ал.1 изр.1-во от КЗ застрахователя се суброгира в правата на увредения на когото е изплатил обезщетението за причинените му със вредоносното действие или бездействие вреди, но искът по чл.213 ал.1 не е нито иск по чл.45, нито по чл.50 от ЗЗД, и не тези текстове от ЗЗД са основание на иска на застрахователя. За да докаже иска си по чл.213 ал.1 от КЗ застрахователната компания следва да докаже: -Настъпилите вреди от действията или бездействието на ответника по вид и размер. -Проведеното производство по изплащането на вредите и тяхното реално изплащане на увредения застрахован в конкретния размер. -Причинната връзка между вредите и отношението на причинителя спрямо тях, което отношение произтича от неговото поведение или въз основа на разпоредбите на закона. В случая ищецът не е обвързан от твърдението си ,че вредите са резултат на психическо отношение/ виновно поводение/ на ответника към вредоносния резултат,защото закона предвижда отговорността за вреди и при липса на такова психично отношение, когато самия закон основава отговорността на едно друго отношение на причинителя, а именно собствеността върху вещите от особените свойства или недостатъци на същите са настъпили вредите.И въпреки това следва да се отбележи,че коректността изисква да се каже,че районния съд не се е позовал на връзката между причинителя и вредите основана на разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, защото никъде в решението не е приел,че вредите са резултат на скрити дефекти на вещи на ответника/ дефектен кран/, а на виновно поведение на същия, дължащо се на това ,че не е контролирал постоянно настъпващите изменение поради износването на крана, което представлява виновно поведение на обитаващия апартамента ответник.Вярно е ,че ответника не е бил собственик на имота и инкорпорираната в него водопроводна инсталация, но същия съгласно чл. 231 от ЗЗД ,като наемател е длъжен да следи и отстранява повредите ,които се дължат на обикновено потребление, което в случая се явява поддържането, съответно подмяната на крана на чешмата на мивката, от който е тръгнал теча и наводняването на апартамента на застрахованата Даскалова.Съдът впоследствие в решението като е споменал чл.50 от ЗЗД не се позовал на него, а е обяснил същото което обясни настоящия състав по-горе, че връзката и отношението на причинителя на вредите към вредоносния резултат е налице както когато е налице виновно, така и безвиновно причиняване на вредите, когато самия закон създава тази връзка- чл.50 от ЗЗД. Несъстоятелни са доводите за неправилност на обжалваното решение. Искът на застрахователя е доказан по основание и размер, за което се изложиха съображения по горе и по съображенията в обжалваното решение. Доказани са както вредите, техния вид и размер, така и изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение.Доказана е и установена причинната връзка между отношението на причинителя на вредите и тяхното настъпване и механизма на настъпването им, а именно: избиване на износен и неподменен своевременно кран на чешмата на мивката в апартамента ползван от ответника,като наемател,въпреки задължението му по чл.231 от ЗЗД. С жалбата не се атакува решението в частта с която е отхвърлено възражението на ответника ,че негов близък- тъста му е изплатил част от обезщетението на увредената в размер на 450лв. по банков път с приложеното към отговора банково бордеро, но дори да бе предмет на жалбата му решението и в тази част е правилно,защото направеното възражение не е доказано.Не е установено ,че документа удостоверява плащане от трето лице за сметка на ответника, нито ,че плащането касае правоотношението породено от деликта. Ето защо гореизложеното мотивира настоящата инстанция да приеме,че решението нао първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното,съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1199 от 03.12.2012г.,на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. № 3216 по описа за 2012г.,като допустимо правилно и законосъобразно Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ |