РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100100907 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Й. Х. Д. с ЕГН:
********** с постоянен адрес с.А., общ.С., обл.Б., ж.к. „А.“ Б/ *, ет.*, ап.*, чрез пълно‐
мощника си адв. Янко Калпакчиев, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. “Анушка Драгиева” № 4, партер против „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова
Василева заедно, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева вследствие смъртта на внука й К. А. Д.,
ведно със законната лихва, начиная от 15.04.2021 г. до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, ищцата е баба на
пострадалото лице К. А. Д., който е починал на 20.11.2017 г. в следствие на ПТП, при което
в качеството си на пешеходец е бил ударен от л.а. “Ш.” с per. № **, управляван от К. Я. Г. от
гр.Б.. На посочената дата около 7 часа сутринта, пострадалото лице предприел пресичане на
пътя С.-Бургас по пешеходната пътека, находяща се в близост до входа на Военноморска
база-Бургас, като при навлизане в дясното платно на пътя за Бургас, бил достигнат и ударен
силно от предния ляв край на лекия автомобил, при което получил тежки, несъвместими с
живота наранявания и починал на местопроизшествието. С влязла в сила присъда № 161/
21.06.2018 г. постановена по НОХД № 361/2018 г. по описа на ОС-Бургас, виновният за
произшествието водач К. Г. е осъден на лишаване от свобода, като е лишен и от правото да
да управлява МПС за срок от 5 години.
При обосноваване на правния си интерес от предявяване на иска, ищцата се
1
позовава на ТР№1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС по т.д.1/2016 г. Твърди се в исковата молба,
че вследствие на смъртта на К. Д., ищцата претъпяла сериозни и продължителни по
интензитет болки и страдания, тъй като между тях била създадена трайна и дълбока
емоционална връзка, поради конкретно настъпилите житейски обстоятелства. След развода
на родителите си, пострадалият заживял с баща си и баба си (ищцата) в дома им в гр. С., а
майка му живеела в Р. Б.. Поради работата на неговия баща като международен шофьор и
свързаните с това пътувания извън страната, К. Д. е бил пряко отглеждан от своята баба,
което създало една трайна и дълбока емоционална връзка между тях. Поради това смъртта
на 16 годишното дете била жесток удар за неговата баба. В следствие на претърпяната
загуба, ищцата изпаднала в шок, безсилие пред непреодолимите обстоятелства на живота,
непреодолима и до сега душевна мъка, страдание от загубата. Здравословното състояние
силно се влошило, тя станала подтисната, мълчалива, плачлива. Въпреки, че е трудно
подвижна, всеки месец посещавала гроба на детето. Подчертава се, че в конкретния случай
следва да се има в предвид и обстоятелството, че болките и страданията ще продължават и
занапред. За л.а. “Ш.” модел „К.“ с per. № **, има сключена застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД по полица №
BG/06/117000844675, със срок на валидност от 23.03.2018 г. до 22.03.2018 г. В тази връзка,
на 15.04.2021 г. към ответника била предявена претенция за определяне и изплащане на
обезщетение за претърпените от Й.Д. неимуществени вреди, във връзка със загубата на
нейния внук, за което била образувана застрахователна преписка № 43072951700242. На
25.05.2021 г. е постановен отказ от застрахователното дружество да изплати каквото и да е
обезщетение, с доводи, че бабата на загиналия не е в кръга на лицата, имащи право на
застрахователно обезщетение.
В постъпилия писмен отговор от ответника, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
оспорва предявените искови претенции, като ги счита за недопустими и неоснователни. Не
се оспорва механизма на описаното от ищеца ПТП, причината за настъпването му и вината
на водача К. Г.. Признава се и обстоятелството, че отговорността на водача К. Я. Г. е
покрита от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключена с „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД.
Но в отговора на исковата молба се излагат пространствени твърдения за
определени и изплатени от застрахователя и от съда, обезщетения на родителите на
пострадалото лице – А. К. Д. и Н. В. Е.. Оспорва се и обстоятелството, ищцата да е от кръга
лица, на които е признато право на обезщетение.
При условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното
обезщетение, като се сочи, че не е съобразен с критериите посочени в чл. 52 от ЗЗД. Счита
се, че претендираното обезщетение е завишено по размер и не следва да надвишава сумата
от 5000 лева.
На последно място се излагат съображения за неоснователност на предявената
претенция за лихви, тъй като представеното пред застрахователя заявление не било редовна
застрахователна претенция, тъй като ищцата не била изпълнила задължението си по чл.498,
2
ал.1 и 2 КЗ вр. чл.380, ал.1, изр.2 КЗ – да представи банкова сметка по която да бъде
изплатено определеното обезщетение. Прави се извод, че поради липса на редовна
застрахователна претенция, тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по чл.496,
ал.1 КЗ не бил започнал да тече, поради което претенцията за лихви от 19.04.2021 г. е изцяло
неоснователна.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В
подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания. Подробни доводи бяха развити в
писмени бележки.
В съдебно заседание ответната страна чрез своя процесуален представител
изрази становище, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани, респ. да намали присъденото обезщетение до сумата от
5000 лв.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния
съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между
ищцата и застрахователя е видно, че е била заведена щета № 43072951700242, като
претенцията е с вх.№ 03-346/ 15.04.2021г. (л.25 - 27 по делото). Исковата молба е постъпила
в съда след постановения отказ от застрахователя.
Събраните по делото доказателства обосновават извода на съда, че между
ищцата е починалия внук са съществували дълбоки емоционални връзки, поради което на
Й.Д. следва да бъде призната материалноправната легитимация да търси и получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Д..
Възраженията на ответната страна за недопустимост на иска над сумата от
5000 лв. са неоснователни. Създаденият нов текст на чл.493а от КЗ регламентира кръга от
лицата, които имат право на обезвреда за неимуществени вреди при смърт на пострадало
лице, като това са съпруг, лице с което починалия е живял на семейни начала, деца, родител,
а по изключение друго лице извън изброените, ако е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания. §.96 от ЗИДКЗ е
лимитирал размерът на обезщетението по чл.493а ал.4 от КЗ до 5000 лв., при изброени
условия. Тази разпоредба обаче, противоречи на Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. по отношение застраховките „гражданска
отговорност“, тъй като в чл.9 ал.1 се предвиждат минимални суми в случай на телесно
увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000
евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. При това положение
и на основание чл.15 ал.2 от ЗНА, следва съдът да приложи общностното право.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и
3
чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника и
осъдения водач К. Я. Г. по повод ЗЗГО полица № BG/117000844675 със срок на валидност
от 23.03.2018 – 22.03.2019 г. (непредставена).
Според съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14-72/
20.11.2017 г. на ОДМВР-Бургас (л.19-20) и съдебно-медицинска експертиза на труп (л.21-
22), участници са били лек автомобил м.“Ш.“ с ДК № * с водач К.Г. и пешеходецът К. Д. с
ЕГН **********. Последният е починал от травмите си на същата дата още на
местопроизшествието, видно от приложения препис – извлечение от акт за смърт (л.75). Й.
Х. Д. е баба на починалия (л.23-24). С влязла в сила на 08.04.2019 г. присъда № 161/
21.06.2018 г. постановена по НОХД № 361/2018 г. по описа на ОС-Бургас, потвърдена с
решение № 130/ 15.11.2018г. по ВНОХД № 159/2018г. по описа на Апелативен съд – Бургас,
изменена с решение № 46/ 08.04.2019г. по касационно дело № 47/2019г. на ВКС, III НО,
виновният за произшествието водач К. Г. е осъден на лишаване от свобода за срок от 3
години, като е лишен и от правото да да управлява МПС за срок от 5 години (л.7-18). С
решение № 78/ 15.04.2020г. по гр.д.№ 54182019г. по описа на ОС-Бургас, застрахователят е
бил осъден да заплати в полза на А. Д. – баща на починалия К.Д. и Н. Е. - майка, сумата от
по 90 000 лв. за всеки от тях, обезщетение за претърпени болки и страдания (л.86-90).
Според показанията на свидетеля Х. Б. – познат на ищцата от детството си, с
бащата А. са били съученици и приятели. Познавал е и детето К. от малък. После
родителите на починалото дете се развели, като във втори или трети клас К. се върнал да
живее в А. с баба си и баща си. Гледала то основно баба му, тъй като баща му пътувал с
тировете. Детето учело в *** и бил отличник, интересувал се от бъдещата си професия.
Ищцата го наричала „сине“, готвела му, обличала го, грижела се за него, често го изпращала
до спирката на автобуса за Б. Не знае кога ищцата е научила за смъртта, но била на мястото
и се наложило да бият успокоителни. Чувствала се виновна за смъртта на детето.
Свидетелят водел често децата си при ищцата за да я разсеят, тъй като изглеждала така,
сякаш се е отказала от живота. Купили кученце, с което тя станала неразделна. А. приел да
работи на вътрешни линии, за да е по-често с нея. Преди смъртта семействата се събирали в
С. в техните заведения, веселили се, но после не са се събирали. Не е виждал майката на
момчето да е идвала в Б. след развода, но е чувал затова. А. направил опит да живее отделно,
но не могъл да остави ищцата сама за дълго и се върнал да живее с нея.
От показанията на свидетелката П. Д. – дъщеря на ищцата, стана ясно, че
първоначално семейството е живеело в М.. После брат се прибрал, а от втори клас или
през 2010 г. и детето К. дошъл да живее в А. при баба си и баща си в двустаен апартамент.
От 2005 г. ищцата е вдовица, затова цялото внимание било върху детето. Били много
близки, като приятели, К. споделял с нея. Учил в ТОХ-а и искал да стане майстор-сладкар,
готвели заедно с баба си. Случвало се детето да купува закуски на възрастни хора, затова
всички много се натъжили от смъртта му. На датата ищцата направила на К. сандвич с
пилешко филе и го изпратила по пижама, а след 20 мин съобщили, че детето е загинало на
4
кръстовището. Й.Д. хукнала по пижама, но не позволили да открие чаршафа над трупа.
Викнали линейка специално за ищцата, тъй като изглеждала много зле. Бащата А. напуснал
жилището заради тежките спомени за сина си, но ищцата останала в апартамента. Купили
кученце за да е по-леко. След смъртта на детето настъпила промяна у Й.Д. – вече била на
лекарства за високо кръвно, за оросяване на мозъка, за сърцето, диабет, с машинка. Има още
един внук: синът на свидетелката, на 32 год., който често я посещава. К. чувствал ищцата
като майка, защото тя е сърдечна и добра, била много привързана към него.
Представените доказателства водят до извода за основателност на иска.
Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахования е отговорен, има
право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя. Съгласно чл. 45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на автомобила м.“Ш.“ с ДК № *.
Механизмът на настъпилото ПТП е бил установен в мотивите към влязлата в сила присъда
№ 161/ 21.06.2018г. (л.8-15), с които съдът следва да се съобрази и на които се позовава
изцяло. Установено е било, че автомобилът управляван от К.Г. е пътувал от Черноморец в
посока Бургас и на кръстовището с второстепенен път – общински BGS1212 отляво за с.А.
въпреки поставените от неговата страна на 200 м пътни знаци: А 39 „Внимание! Други
опасности“; А 18 „Пешеходна пътека“; и табелка Т2 „200 м“, а на 100 м и : А 26
„Кръстовище с път без предимство“; В 26 „Забранено е движението със скорост по-висока
от 60 км/ч.“; положената маркировка широки бели линии „Пешеходна пътека“ тип М 8.1 с
ширина 4 м. и дължина 26 м. и находящо се уширение за пътна спирка, навлязъл със скорост
от 95 км/ч., като блъснал в дясната част на тялото пресичащия К.Д., чието тяло отхвръкнало
на 53 м. и паднало по средата на пътното платно (л.9). Пострадалото дете е починало на
място. Не е било налице съпричиняване от страна на починалия.
В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че
ищцата е претърпяла болки и страдания, изразяващи се в шок, стрес и дискомфорт след
смъртта на нейния внук К.Д., за причиняването на което вина има К.Г.. Последният, чрез
своите действия, противоправно е причинил смъртта му, а с това и неимуществени вреди на
ищцата като негова близка, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия
състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина. Извършеното противоправно действие е довело в крайна сметка до
причиняване на ищцата на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки
и страдания, продължаващи и понастоящем. Ответното застрахователно дружество отговаря
по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил с рег.№ № **, управляван от К. Г..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му,
5
обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за
посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да го уважи, но частично
спрямо претендирания размер. Явно е, че след претърпяното произшествие, Й.Д. вероятно
докрая на живота си ще изпитва душевни болки, както и траен дискомфорт. От показанията
на разпитаните свидетели се установи, че пострадалият е живял от 10 годишен до смъртта
си в едно домакинство със своята баба, като след израстването си е полагал грижи за нея.
По-важно е обстоятелството, че поради развода на родителите на починалото дете, неговата
майка Н.Е. е останала да живее в М., а ролята в живота на К. Д. е поела ищцата – наричала
го е „сине“, полагала е ежедневни усилия да му осигури всичко необходимо като за неин
син, които по нищо не се различават от майчините грижи. Тези обстоятелства до голяма
степен доближават настоящия случай до казуса, довел до постановяването на ТР № 1/2016г.
на ОСНГТК, допускащо по изключение разширяване на кръга от лица, които имат право да
получат обезщетение
Претърпените болки и страдания от ищцата вследствие на преживяното,
съдът преценява че отговарят на сумата от 80 000 лв. За да определи обезщетението в такъв
размер, съдът взе предвид и формираната съдебна практика при сходни казуси. Направеното
от ответната страна възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, беше взето
предвид от съда, както и заплатените по решение на застрахователя и присъдени от съда
обезщетения на родителите на починалото дете общо 448 650 лв. включващи и лихви и
разноски.
Или искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ се явява основателен до размера на 80 000 лв.,
като в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. – за разликата от 80 000 лв.,
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на предявяване на
искането до застрахователя до окончателното изплащане. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и
лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в
рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на
увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният
размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на
обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието
от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се
6
възприеме 30.04.2021 год. – 15 дни след датата, на която ищцата Й.Д. е представила всички
изискани от застрахователя документи, след като на 25.05.2021г. самият застраховател е
постановил отказ да плати (л.27). В постановения отказ изобщо не става дума за липсата на
предоставена банкова сметка на ищцата, по която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да
преведе сумата.
Предвид тези изводи, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД следва да заплати в полза на Й.Д. съобразно уважената част от иска
направените по делото разноски в размер на 3530 лв. за адвокатско възнаграждение (л.111)
или сумата от 2824 лв. Предвид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата дължи на
ответното дружество съотв.част от разноските съобразно отхвърлената част от иска – 4236
лв. заплатено адвокатско възнаграждение според списъка на разноски по чл.80 от ГПК или
това е сумата от 847.20 лв. Доказателства за направени от страните други разноски не бяха
приложени.
Ответната страна следва да заплати и държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 3200 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните
директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева заедно да заплати в полза
на Й. Х. Д. с ЕГН: ********** с постоянен у с.А., общ.С., обл.Б., ж.к. „А.“ Б/ *, ет.*, ап.*,
чрез пълномощника си адв. Янко Калпакчиев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Анушка
Драгиева” № 4, партер сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лв., като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта
на нейния внук К. А. Д., починал на 20.11.2017 г. вследствие получени телесни повреди от
настъпило ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил
– К. Я. Г., с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 30.04.2021 г. до
окончателното изплащане, като иска до претендираните 100 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните
директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева заедно да заплати в полза
на Й. Х. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес с.А., общ.С., обл.Б., ж.к. „А.“ Б/ *, ет.*,
ап.*, чрез пълномощника си адв. Янко Калпакчиев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
“Анушка Драгиева” № 4, партер сумата от 2824 (две хиляди осемстотин двадесет и четири)
лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните
7
директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева заедно да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 3200 (три хиляди и двеста) лв. дължима такса
върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й. Х. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес с.А., общ.С., обл.Б.,
ж.к. „А.“ Б/ *, ет.*, ап.*, чрез пълномощника си адв. Янко Калпакчиев, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. “Анушка Драгиева” № 4, партер да заплати в полза на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и
Бистра Ангелова Василева заедно сумата от 847.20 (осемстотин четиридесет и седем лв.
двадесет ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8