Р Е Ш Е Н И Е
№ 3792
гр. Варна, 05.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на втори септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12411 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.12 във вр. с чл.18 от ЗЗДН.
Образувано е по молба на Н.И.И.,
с ЕГН ********** и адрес *** против Н.Б.А., с ЕГН ********** и адрес ***
съдържаща искане за налагане по отношение на ответника на мерките предвидени в
чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 от Закона за защита от домашно насилие, а именно да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката да му бъде
забранено да доближава молителката, съвместно обитаваното жилище и местата за
социални контакти и отдих, както и да бъде задължен извършителя на насилието да
посещава специализирани програми.
В молбата е обективирано и
особено искане на основание чл.18 от ЗЗДН да бъде издадена Заповед за незабавна
защита.
В молбата се твърди, че
страните живели на семейни начала в къщата на молителката и имат родено от това
съжителство общо дете.
Молителката твърди, че на ***г.
е подала жалба срещу ответника, но след дълги преговори и обещания, че няма да
я тормози повече оттеглила жалбата и сключили извънсъдебно споразумение. За
около два месеца ответникът спрял с тормоза спрямо молителката.
През м.***г. молителката
започнала връзка с неин приятел от ученическите години, но когато ответникът
разбрал започнал да тормози молителката и приятелят ѝ.
От м.***г. молителката започнала
сезонна работа като спасител в хотел в к.к. „***“. Оттогава ответникът
непрекъснато я следял и дебнел. Не спирал да ѝ звъни по телефона и да
ѝ изпраща съобщения по всяко време на денонощието, при които обаждания
крещял, обиждал и заплашвал, че ще направи нещо лошо с молителката или
семейството ѝ. Много пъти ответникът идвал до дома на молителката,
предимно през нощта за да провери дали се е прибрала.
Молителката посочва следните
конкретни актове на домашно насилие извършени в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН:
Получени съобщения и обаждания
от ответника, възприети от молителката като заплахи на ***г.
На ***г. ответникът в края на
работния ден отишъл на работното място на молителката и бил агресивен и
нападателен. Молителката извикала своята братовчедка П.И.П. за да успокоят
ответника и за да може молителката да се прибере невредима.
На ***г. и ***г. ответникът
посетил работното място на молителката в нейно отсъствие, търсил я и я обиждал
пред колегите ѝ..
В проведеното открито съдебно заседание молителката Н.И.И.,
лично и чрез процесуален представител, моли за уважаване на молбата за защита
от домашно насилие, прави уточнения по изложените в молбата за защита актове на
домашно насилие и отправя искане за постановяване на поисканите със същата
мерки за защита за максимално предвидения в закона срок от 18 месеца.
Ответникът Н.Б.А. се явява лично и твърди, че повече от половината от
твърденията в молбата за защита не са верни. Заявява, че не възразява срещу
налагане на поисканите от молителката мерки за защита за посочения от нея срок,
включително и срещу налагане на мярка за защита посещаване на специализирани
програми.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Страните
са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, поради което и молбата за
защита се явява подадено от лице, в чиято полза е предвидена възможността да
търси защита от домашно насилие на основание чл.3, т.2 от Закона за защита от
домашно насилие.
Като
доказателство по делото е приета декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителя Н.И.И..
С
протоколно определение от 02.09.2019г. изрично е прието за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, че на ***г. ответникът е звънял на
молителката от различни номера и е изпращал 15 съобщения, както и че на *** г.
ответникът е посетил работното й място и е искал да се върне с нея, тя е стояла
заключена в колата си и се е почувствала застрашена. Ответникът твърди, че
горе-долу е съгласен с твърденията в молбата, но не бил наранил молителката и
не знаел защо тя се страхувала.
Законът
за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена
категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най –
близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо
съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и
обстоятелството, че те биват извършени най – често в домашна среда, в
отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си
пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил
самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В
конкретния случай ответникът изразява съгласие да му бъдат исканите в молбата
за защита мерки по ЗЗДН, поради което и по делото не разпитвани свидетели. С
оглед твърденията на страните и направеното от ответника признание, че поне
част от твърденията в молбата са верни, както и предвид представените с молбата
за защита декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и подкрепящата изложените в молбата писмени
доказателства, то в интерес не само на молителката, но и на ответника би било
да се преустановят контактите по между им за един продължителен период от
време. За целта на ответника следва да се забрани под страх от наказателна
отговорност да доближава молителката, както и да посещава домът ѝ:
гр.Варна, ***, университета, в който учи - ***, както и личният ѝ
автомобил „***“ с ДКН ***. Постановяване на забрана да доближава до местата за
лични контакти и отдих на молителката без да бъдат изрично посочени не може да
послужи за целите на закона, тъй като това би попречило за ангажиране на
наказателна отговорност на ответника, поради което и такава мярка не може да
бъде наложена. За да бъде установено нарушение на постановените мерки за защита
и да бъде потърсена наказателна отговорност от извършителя на домашно насилие
следва да бъде ясно за същият кои са конкретните места, които му е забранено да
доближава.
Предвид основателността на молбата за защита спрямо
ответника следва да бъдат приложени мерки за защита по чл.5 от ЗЗДН, като се
съобрази изразеното от ответника съгласие мерките да бъдат наложени в
максималния предвиден в закона срок, който според настоящия състав на съда се
явява подходящ в настоящето производство.
На ответника следва да бъде наложена и глоба по чл.5,
ал.4 ЗЗДН в размер на минималния определен в чл.5, ал.4 ЗЗДН, а именно 200
лева.
С оглед основателността на молбата за защита и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да заплати и сторените от
молителката разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение. Според
представените доказателства молителката е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева за правна защита и съдействие по настоящето дело, които следва да
се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА Н.Б.А., с ЕГН ********** и адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на Н.И.И., с ЕГН ********** и адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на Н.Б.А., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от сто метра от
молителката Н.И.И., с ЕГН **********, както и да посещава следните места:
жилището на молителката, находящо се в гр.Варна, ***;
университета, в който учи молителката – ***,
личният автомобил на молителката марка „***“, модел „***“,
с ДКН ***, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
ЗАДЪЛЖАВА Н.Б.А., с ЕГН ********** и адрес *** да посещава специализирана програма за работа
с извършители на домашно насилие при Фондация „SOS семейства в риск“ гр.Варна,
ул. „Синчец“ №21.
ОСЪЖДА Н.Б.А., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на
ВРС глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.Б.А., с ЕГН ********** и
адрес *** да заплати в полза на държавата по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.Б.А., с ЕГН ********** и
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.И., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващ направени от
молителката разноски в производството, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ДА СЕ ИЗДАДЕ
на молителя Н.И.И., с ЕГН **********
и адрес *** заповед за защита, след представяне на доказателства за внесена по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 5 /пет/ лв., на осн. чл.19 от Тарифа №
1 към ЗДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в седмодневен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от решението и заповедта за защита да се изпратят на съответното РПУ гр.Варна,
съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото. заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК. Към съобщението до
ответника да се приложи и информация за формата, продължителността и
включването в специализирана програма за извършители на домашно насилие при
Фондация „SOS семейства в риск“ гр.Варна
ДА
СЕ УВЕДОМИ Фондация „SOS семейства в риск“ гр.Варна, ул. „Синчец“ №21 за
наложената на Н.Б.А., с ЕГН ********** мярка за защита - специализирана
програма за работа с извършители на домашно насилие, с оглед предприемане на
действия по прилагане на наложената мярка за защита.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: