№ 21493
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110123473 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Б. Б. П., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от
1247,04 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в
********************, аб. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 12.02.2024 г., до окончателното плащане, и за сумата от 225,71
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за период от 16.07.2021 г. до 30.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 6141 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8284/2024 г. по описа на
СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период до топлоснабдения
имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок.
Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове само по
основание. Прави възражение, че между страните не е налице твърдяното облигационно
правоотношение, което мотивира с конкретни твърдения, че не се доказва да е ползвател на
топлоснабдения имот. Възразява, че ответникът не доказвал публикуването на фактрурите за
1
стойността на доставената топлинна енергия, поради което вземането му не били изискуемо.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Джи Ем България“ АД, конституирано
по делото с Определение № 35926/05.09.2024 г., не е взело становище по предявените искове
в предоставения му срок за това.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приложеното ч. гр. д. № 8284/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. Б. П..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок
заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид
което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с
оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за
изпълнение същата е процесуално допустима.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Спорът между страните е концентриран около въпроса за пасивната материална
легитимация на ответника да отговаря за цената на доставената топлинна енергия до
процесния имот, като реалната й доставка, количеството и стойността й не се оспорват.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане
на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия
имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е
2
меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия.
Като писмени доказателства по делото са приети документи, които анализирани в
съвкупност водят до извода, че ответникът е придобил правото на собственост върху имота
през 2006 г. Видно е от съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 057, том II, рег. № 3905, дело № 194/2006 г. ответникът е закупил ап. № **** в
жилищен блок 117, вх. Ж, ж. к. „************, гр. София на 16.05.2006г. Не се твърди и не
се установява имотът да е бил прехвърлен или обременен с вещно право на ползване в позла
на трето лице.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на
собственост върху недвижимия имот. Ищецът пълно и главно е доказал материалната си
легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през
исковия период в имота топлинна енергия.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между ответника и ищцовото дружество води до извод, че не е възникнало
валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира,
че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия
за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е
насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за
битови, а не за стопански нужди.
Наред с изложеното в конкретния случай по делото е представено и заявление-
декларация от 23.05.2006 г., от което се установява, че ответникът е заявил писмено волята
си пред ищеца, че иска партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име.
Последното представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до
търговеца, за сключване на договор за продажба на ТЕ за собствения на ответника имот.
Ищецът, откривайки партида за имота на името на ответника, е приел отправеното му
предложение. Ето защо и извън всяко съмнение е, че страните са обвързани от договор за
продажба на ТЕ за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и
на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено
рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в
писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между
3
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното
им приемане от потребителя.
Предвид всичко изложено до тук по делото при условията на пълно и главно
доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД и ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от „Джи Ем
България“ АД, който извод следва и от приетия като писмено доказателство по делото
Договор от 02.06.2017 г., сключен между третото лице помагач и етажната собственост, в
която се намира процесният имот. С оглед гореизложеното, съдът приема за установено, че
за етажната собственост е налице валидно въведена система за дялово разпределение на
доставената топлинна енергия.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, не
се оспорва.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните задължения за
процесния период.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за сумата от 1247,04 лв. следва да се
уважи изцяло като доказан и основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
4
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД начислява
обезщетение за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, поради
което и възражението на ответника в този смисъл не се споделя от съда.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че процесните
вземания са изчислени коректно като размер. По тази причина съдът приема, че дължимата
мораторна лихва върху уважената главница за исковия период от 16.07.2021г. до 30.01.2024г.
е в размер на 225,71 лв., поради което предявеният иск ще се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът е сторил и доказал разноски в общ размер от 79,45 лева за заповедното
производство, от които 29,45 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в общ размер от 129,45 лева за исковото производство,
от които 29,45 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено му от съда, като същите суми му се следват от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че Б.
Б. П., ЕГН ********** с адрес ******************** дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1247,04 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ********************,
с аб. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
12.02.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 225,71 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период от 16.07.2021
г. до 30.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 6141 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8284/2024 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА Б. Б. П., ЕГН ********** с адрес ******************** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 79,45 лева за разноски за
заповедното производство и сумата от 129,45 лева за разноски за исковото производство.
5
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Джи Ем Би България“ АД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6