№ 18290
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110102752 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ГПК, по почин на процесуалните представители на –
представителите за заповедно и исково производство считат, че базата, на която съдът е
определил адвокатско възнаграждение, е неправилна, поради което считат, че съдът следва
да измени решението си в частта за определените разноски.
Ответникът по молбата и делото , получил препис от молбата, счита молбите за
неоснователни.
Молбите на процесуалните представители са допустими – подадени в срока за
обжалване на решението, представени са списъци с разноските.
По молбата на адвокат Б. – СРС е приел, че базата, на която следва да се изчисли
адвокатското възнаграждение, е 347,02 лева. Съгласно чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, минималното
възнаграждение възлиза на 487,02 лева. въз основа отхвърлената част от иска,
възнаграждението възлиза на сумата 416,62 лева, като следва да се присъди на процесуалния
представител още сумата от 119,74 лева, като за горницата, молбата следва да се остави без
уважение. .
Относно молбата на адвокат Л. – не може да се приравнява като
НМРАВ не се съдържа нарочна разпоредба за присъждане на адвокатско
възнаграждение единствено за подаване на възражение. Същевременно, разпоредбата на
чл.7,ал.6 ГПК предвижда, че „за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен
лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми“. Видно от сочената разпоредба, в Наредбата не се разграничава
защитата по заявления по чл.410 ГПК и по чл.417 ГПК.
Защитата на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява
единствено в подаването на възражение от длъжника и, евентуално, частна жалба по чл.413
ГПК. След подаването на възражение, производството продължава с указания до заявителя
1
за иск, като процесуални действия от името на длъжника не се извършват по изтичане на
срока за предявяване на иск. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът
може да подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение.
Следователно, не може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а
следва да се съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като
водеща е фактическата и правна сложност на делото, свършената работа, както и
предвидимостта на процесуалните действия, които ще се извършват при сключване на
договора. С оглед изложеното, не може да се приравни като сложност исковото, със
заповедното производство . Ето защо, СРС е приел за база сумата 100 лева, като е присъдил
възнаграждение съразмерно на него, въз основа отхвърлената част на исковете, а молбата
следва да се остави без уважение.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК решение № 5737/2.6.2022г., в частта по
определените разноски за защита на ответника по гр.д.№ 2752/2022г., както следва:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ответника по гр.д.№ 2752/2022г. в размер на още 119,74
лева, като ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК **********, с адрес **************** да заплати на
адвокат К.И. Б. ЕГН **********, РАК, с адрес на кантората ***********, сумата от още
119,74 лева възнаграждение за осъществено безплатно представителство на ответницата по
гр.д.№ 2752/2022г.
ОТХВЪРЛЯ молба по чл.248 ГПК, вх.№ 133431/28.6.2022г. в останалата част.
ОТХВЪРЛЯ молба по чл.248 ГПК, вх.№133454/28.6.2022г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалба от ищеца и адвокат Б. и адвокат Л., в
двуседмичен срок от връчването му, пред СГС, с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2