Р Е Ш Е Н И Е
София, 28.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 16823/2019
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Р.В.М.-И., ЕГН **********, чрез
адв. В.В.,***, против З. „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, „Малинова долина”, пл. „********, за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, от които: 37
240 лв. – неимуществени и 2 760 лв. имуществени вреди, основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото
до окончателното изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 13.01.18г., около 15:00 ч. в София, е настъпило ПТП между
л.а. марка ‚ Рено”, модел „Еспейс”, с per. № ********, в който ищцата се е возела като пътник, и л.а. Рено”, модел „Меган Сценик”, per. №********, с водач К.Е.П., който именно водач носи
вина за настъпването на ПТП.
При станалото ПТП е
пострадала ищцата, в качеството си на пасажер, като е получила телесни увреждания - черепно- мозъчна травма,
съставляваща дефект на черепа вследствие на травматична фрактура на
темпоралната кост вляво, съпроводена е мозъчно сътресение, синини и ожулвания
по тялото. Проведено й било оперативно лечение - черепно-мозъчна операция. И до
днес изпитвала болки в главата и врата, имала замъглено зрение, депресивни
състояния и страх да се вози в автомобил.
Претърпяла е и имуществени вреди - заплатени такси за
болничен престой в размер на 240 лева и 2 520 лева - разноски за закупуване на
титаниева мрежа за карниотомия и карниопластика,
За настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство ЗМ 11022/18г. по описа на СРТП-ОР-СДВР.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество по з.п. №BG 03117002741234/28.10.2017г., валидна до 27.10.2018 г.
В тази връзка е предявила настоящия иск срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД за заплащане на посочената сума, ведно със законните последици – лихви
и разноски, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените
доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства експертизи.
По същество моли съда да уважи изцяло предявения иск със
законните последици – лихва и разноски по списък.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ ЕАД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира
разноски.
Оспорва механизма на станалото
ПТП, посочен в исковата молба.
Оспорва вината на водача на
л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ за катастрофата, причинно - следствената
връзка на ПТП с твърдяните от ищеца вреди.
Прави възражение за съпричиняване
на резултата от страна на пострадалата, тъй като е пътувала без поставен предпазен
колан, превозното средство, в което се возела не било пригодено за броя на
пътниците.
Отделно от това заявява, че сторените
от ищцата разходи за лечение не били необходими, като, заедно с това, оспорва и
размера на предявения иск за неимуществени вреди като завишен.
Претендира разноски.
Ангажира експертизи и свидетелски показания.
По същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск,
алтернативно – ако го уважи, да приеме, че той е много завишен и да съобрази
заключението на експертизата и срока за възстановяване на пострадалата.
Претендира разноски по списък. Възразява срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди,
ведно със законните последици.
Безспорно установено между страните е обстоятелството, че към
момента на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а.
Рено”, модел „Меган Сценик”, per. №******** по з.п. № №BG 03117002741234/28.10.2017г., валидна до 27.10.2018 г., на
базата на което ищцата е предявила претенцията си.
Доказа се фактът на станалата катастрофа между л.а. марка ‚ Рено”, модел „Еспейс”, с per. № ********, в който ищцата се е возела като пътник, и л.а. Рено”, модел „Меган Сценик”, per. №********, с водач К.Е.П., който именно водач носи
вина за настъпването на ПТП.
Спорът се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието
на всички описани от ищцата телесни увреждания и причинно – следствената връзка
между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, и размера
на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед доказателствата
по делото и получените от пострадалата вреди.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване
на техните твърднеия и възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ и
СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния
доказателствен материал.
От приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на станалото ПТП е
следният: На 13.01.2018 г. към 15 ч.л.
а. „Рено Меган Сценик”, Рег. №********, управляван от К.Е.П., се движи по път 82 с посока гр. Самоков –
гр. София. На около 1500 м. преди отклонението за ресторант „Искърско ханче”, в
зоната на ляв за неговата посока завой, водачът на автомобила губи контрол
върху управлението на автомобила, последният се завърта в посока обратна на
часовниковата стрелка и навлиза в насрещната пътна половина. В същото време в
обратна посока се движи л.а. марка „Рено” модел „Еспейс”, Рег. № ******** с
водач М.Ц. Н.. Последва удар
между двата автомобила. Ударът е настъпил с предна дясна част на л.а. „Рено
Меган Сценик” в предна лява част на л.а. „Рено Еспейс”. В резултат на удара
л.а. „Рено Еспейс” се връща назад с около 2 метра, а л.а. „Рено Меган”
продължава въртеливото си движение напред и надясно, навлизайки обратно в своята
пътна половина. Така двете превозни средства се установяват в положението в
което са регистрирани от разследващите органи. При удара между двата автомобила
е пострадала возещата се в л.а. „Рено Еспейс” Р.В.М..
Вещото лице посочва, че мястото на удара е в пътната
половина, предназначена за превозни средства, движещи се в посока гр. София –
гр. Самоков /посоката на движение на лек автомобил „Рено Еспейс/. Като се има
пред вид разположението на превозните средства след удара, регистрирано в
протокола за оглед, е направен извод, че това място се намира на около 1512 м.
след ориентира по протежение на платното за движение, а по широчина - на около
6 м. вдясно от левия край на платното за движение.
Според експерта, причините за настъпване на ПТП от
експлоатационна техническа гледна точка са загуба на контрол върху управлението
на автомобила от водача на лекия автомобил „Рено Меган Сценик” с рег. №.******** К.Е.П., вследствие на което автомобилът
навлиза в насрещната пътна половина, предназначена за превозни средства движещи
се в обратна посока.
Разположението
на автомобилите след удара показва, че л.а. Рено Еспейс е върнат назад от
мястото на удара с около 2 м., а л.а. Рено Меган е продължил движението си
напред и едновременно с това се е завъртвал по посока обратна на часовниковата
стрелка, като масовият център е изминал около 12 м. След анализ на тези данни,
на деформациите по автомобилите, свидетелските показания и на база експертният
си опит вещото лице е определил следните стойности на скоростите на движение на
автомобилите в района на произшествието: Скоростта на движение на лек автомобил
„Рено Еспейс” е била 30-40 км/ч, а лекия автомобил „Рено Меган” в района на
произшествието се е движил със скорост в границите 50 – 60 км/ч. Опасната зона
за спиране на лекия автомобил Рено Еспейс в конкретната пътна обстановка и
условия, при скорост на движение 35 км/ч е била 23 м, а опасната зона за
спиране на л.а. „Рено Меган” при скорост на движение 55 км/ч, е била,
съответно, 45 м.
Съпоставяйки стойностите на опасна зона за спиране - 23
м., с отстоянието на л.а. „Рено” модел „Еспейс” от мястото на удара в момента,
в който л.а. „Рено Меган” е навлязъл в лявата пътна половина – 3,4...6 м.,
показва, че водачът на л.а. Рено Еспейс, не е разполагал с техническата
възможност да предотврати удара с л.а. Рено Меган. Що се отнася до водача на л.а. „Рено” модел „Меган Сценик”, експертното заключение е, че
той е могъл да предотврати произшествието, при условие, че не е губил контрол
върху управлението на автомобила и автомобилът не е навлизал в насрещната пътна
половина.
Според
вещото лице – съдебно – медицинска експертиза , в резултат на катастрофата
пострадалата ищца е получила следните увреждания: открита черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на главата вляво теменно с
подлежащо минимално депресионно многофрагментно счупване на слепоочната кост,
мозъчно сътресение. При първоначалния преглед в Спешно отделение е проведено
хирургично лечение на раната на главата. В последващия период, след КТ
установяването на счупването на черепната кост, е проведено и неврохирургично
лечение на костния дефект чрез влагане на метален имплант - титаниева мрежа. По
отношение на мозъчното сътресение и симптомите му е предписано обезболяване и общоукрепващо
лечение.
Лекарят – експерт е направил извод, че локализацията
на травматични увреждания при пострадалата е основание да се приеме, че към
момента на ПТП тя е била с поставен предпазен колан. И това е така, защото: Предпазният
(обезопасителен) колан поема кинетичната енергия на тялото, забавя движението
му, като го предпазва от удар в части от вътрешната конструкция на купето, т.е.
получава се разпределение на скоростта както по време, така и върху по-голяма
площ. А фиксирането на тялото от предпазния колан към седалката към момента на
аварийното спиране в резултат на ПТП намалява значително обема на травмите
както по брой, така и по тежест, като в конкретния случай е налице изолирана
левостранна черепно-мозъчна травма, която се получава при пряк удар в части от
купето, разположени вляво на пострадалата при политането на тялото в тази
посока. При липса на поставен колан и при посочения механизъм на ПТП, травмите
биха били множествени, по предната повърхност на тялото и вероятно с много
по-голяма тежест.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна разпит на свидетеля С.Б.И.– неин съпруг.
В показанията си той заяви, че е видял съпругата си в Окръжна болница след
инцидента. Била цялата в кръв – якето, тениската, чакала е за преглед, била е
стресирана, изпитвала силна болка, охкала, не била адекватна, лицето й било
обляно в кръв. След като я изписали от болницата, лекарите казали да си почива
и тя се прибрала вкъщи. Имала силни болки в главата, охлузвания по лактите на
ръцете и колената, трудно ходела, не можела де се храни, дори да си отваря
устата, челюстта й била схваната и поемала само течности със сламка. Следващите
две – три седмици болките не стихвали, а се увеличавали и били постоянни. За
това отишла на преглед и след скенер се установило, че черепът й е счупен и й
била направена спешна операция, при която са й поставили пластина в главата. В
болница престояла около 3 – 4 дни. Охлузванията преминали за няколко седмици,
но проблемът с болката в главата останал и досега. Постоянно има главоболие,
нервна е, изпада в депресия. Първите три седмици след инцидента болките били
много силни, след операцията те продължили още няколко месеца. През това време
ищцата била неработоспособна, не можела да се грижи за децата и за тях се
грижел свидетелят. Зарадаи депресията, в която изпаднала, започнала да посещава
психолог, децата също били травмирани от станалото с майка им.
По – нататък свидетелят заяви, че съпругата му
категорично променила начина си на живот, постоянно има страхове, особено като
се вози в кола, дори вика, още не е преодоляла станалото. През м. декември 2020
г. боледувала от Ковид-19 и тогава болките в главата й били най силни.
По делото са представени доказателства за извършени от
ищцата разходи за лечение – заплатени такси за болничен престой в размер 240
лева и 2 520 лева - разноски за закупуване на титаниева мрежа за карниотомия и
карниопластика - фактури на обща стойност 2 760 лв., които не бяха
оспорени от ответната страна.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 13.01.2018 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила,
чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещото лице,
изготвило САТЕ, изчерпателно посочва причините за настъпването на катастрофата и
те се коренят в поведението на водача на л.а. Рено”, модел
„Меган Сценик” К.Е.П..
В резултат
на станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични увреди и е
претърпяла описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не
бе опровергана, както не бе установена вина в поведението на водача на л.а. „Рено Еспейс”.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
причинени неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
- от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат
на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца са причинени телесни
увреждания – открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
разкъсно - контузна рана на главата вляво теменно с подлежащо минимално
депресионно многофрагментно счупване на слепоочната кост, мозъчно сътресение, и
са понесени сериозни болки и страдания, установени от свидетелските показания и заключението на СМЕ. Пострадалата
ищца е изпитвала болки, страдания и неудобства от физическо и психическо
естество за срок от повече от три месеца, като болките си били интензивни през
първите три седмици, така и през следващите извършената операция месеци. До момента пълно възстановяване не е налице и болката е останала.
В хода на делото от ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът
дължи произнасяне по него.
От приетото и неоспорено експертно заключение на СМЕ се
установи, че, с оглед механизма на ПТП и получените увреждания, ищцата е била с
поставен обезопасителен колан, като, в противен случай - травмите биха били
множествени, по предната повърхност на тялото и вероятно с много по-голяма
тежест. В тази връзка съдът счита, че по делото не бе доказано наличие на виновно
поведение от страна на нейна страна, което да е допринесло за настъпване на
уврежданията вследствие на ПТП.
С оглед на
това, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото,
намира, че исковете са доказани по основание, а, досежно техния размер, следва
да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от
съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените
морални страдания, възрастта на ищцата и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на пострадалата ищца, техния вид, интензитет и продължителност, вида
и тежестта на уврежданията и последиците от тях, възрастта й и приложи принципа
за справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер от 30 000 лв. би било
адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени
вреди.
По тези съображения съдът приема, че искът е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата 30 000 лв., като за
сумата до претендираните 37 240 лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер съдът намира за доказана от събраните
в хода на производството писмени доказателства и счита, че следва да бъде
уважена изцяло за размера, за който е предявена – 2 760 лв.
Върху двете присъдени суми ответникът дължи и законната
лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Пред виз изхода на спора, съразмерно на уважената част от
иска, на ищцата следва да се присъдят разноски общо в размер 4 5921 лв., от
които д.т. и депозити за в.л. - 1 761 лв. и 2 830 лв. адвокатско
възнаграждение.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, „Малинова долина”, пл. „******** да заплати на Р.В.М.-И., ЕГН **********, чрез адв. В.В.,***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 32 760 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, от които: 30 000 лв. – неимуществени и 2 760 лв.
имуществени вреди, основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ведно със законна лихва, считано от 16.07.2019
г. до окончателното изплащане,
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата до 40 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на Р.В.М.-И. разноски по делото общо в размер 4 5921 лв., от които д.т. и
депозити за в.л. - 1 761 лв. и 2 830 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.В.М.-И. да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 200 лв. – ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: