Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 252 30.10.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и
двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 710 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Л.Р.Ш.,
родена на **.**.****г., гражданин на ******* *********, с
адрес: град ***** *********, улица ****** ***********, *** *, ****** *, **. * чрез адв. Карагьозов против Решение №
182/02.10.2019г. по гр. д. № 1101/2018г. по описа на РС Несебър, с което съдът
е отхвърлил предявеният от Л.Р.Ш., иск за признаване за установено, че ипотечното право на „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК
*********, върху Апартамент С 2.4., представляващ Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 11538.13.49.2.19 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Свети Влас, община Несебър, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед № КД-14-02-194 / 25.02.2009г. на Началника на СГКК – Бургас, с площ
60.81 кв.м., ведно със 7.60 квадратни метра идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, находящ се във вход “С”, **.* в Жилищна сграда за
сезонно ползване с кадастрален идентификатор 11538.13.49.2, разположена в
Поземлен имот с идентификатор 11538.13.49,
не съществува, като неоснователен и недоказан. С
обжалваното решение съдът е осъдил ищцата Л.Ш. да заплати на ответната банка
300.00 лева съдебни разноски.
С въззивната жалба решението се оспорва
като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът заявява, че не оспорва
действителността на договора за ипотека, сключен между праводателя на ищеца и
ответната банка, както и че към датата на вписване на нотариалния акт за
ипотека дружеството „Робинзон бийч инвест” ЕООД е бил собственик на имота.
Ипотеката била учредена с нотариален акт, вписан в СВ на **.**.20**г. Била
подновена на 23.03.2017г., въпреки, че Банката имала подписано споразумение с
„Робинзон бийч инвест” ЕООД, съгласно което поела ангажимент да заличава
поетапно ипотеките посочени в споразумението. Излага подробно мотивите на РС
Несебър. Изразява съгласие с извода, че въпросът за интереса на кредитора
следва винаги да се изяснява в контекста на конкретните факти по делото като от
значение бил не само обема на неизпълнението, но и забавата, както и други
обстоятелства, имащи значение дали и без неизпълнената част договорът следва да
запази действието си. Твърди, че в конкретния случай неизпълнението от страна
на длъжника „Робинзон бийч инвест” ЕООД е незначително. В чл. 5, ал. 2 от
споразумението било постигнато съгласие при изпълнение на задълженията по чл. 1
от страна на „Робинзон бийч инвест” ЕООД ответникът „Инвестбанк” АД да даде
писмени съгласия за заличаване на ипотеките върху групи от имотите по пар. 1
като банката приела да раздели ипотечното право. Това ставало ясно при
систематичен анализ на подточките от тази клауза и от чл.5, ал. 3, където
изрично било посочено, че даването на съгласие по чл. 179 ЗЗД за различните
групи имоти не е обвързано едно от друго и ще става поотделно при изпълнение на
съответните задължения. Извън изрично посочените имоти, за тези по пар. 2
ответникът се съгласил да даде съгласие за заличаване на ипотеката при вписване
на съответните прехвърлителни сделки, договорени между страните за даване
вместо плащане по чл. 65 ЗЗД или за даване вместо плащане, но от трети лица по
чл. 23 ЗЗД. Извънсъдебното споразумение не въвело график за поетапно вдигане на
ипотеките, обусловен от частични погасявания на дълга. Въпреки изпълненото
задължение от страна на длъжника, Банката не представила доказателства да е
изпълнила единственото си задължение – да даде съгласие за заличаване на
ипотеките върху имотите по пар. 1 от Споразумението. От 2017г. „Робинзон бийч
инвест” ЕООД било в производство по несъстоятелност, а уведомлението от Банката
за разваляне на споразумението било получено на 16.08.2018г. Въпреки липсата
на назначен синдик, счита, че третото
лице като ипотекарен длъжник, встъпващ в правата на „Робинзон бийч инвест” ЕООД
е легитимирано да поиска съда да обяви за погасено ипотечното право върху
собствения му недвижим имот. Позовава се на разпоредбата на чл. 151 ЗЗД. Моли
да се отмени обжалваното решение и вместо това да се постанови друго, с което
да се приеме за установено по отношение на ответника, че ипотечното право върху
собствения на ищеца апартамент С2.4 не съществува.
В срока по чл. 236 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от „Инвестбанк” АД чрез юрк. Райна Борисова,
с който жалбата се намира за неоснователна, а решението на първа инстанция за
правилно. Счита, че неправилно жалбоподателя приема, че „Робинзон бийч инвест”
ЕООД е изпълнило задълженията си по споразумението. Споразумението било
развалено съгласно уведомление от „Инвестбанк” АД и същото било получено от
„Робинзон бийч инвест” ЕООД на 16.08.2017г., развалянето било потвърдено и от
длъжника. Поддържа, че за Банката липсва задължение да даде съгласие за
заличаване на ипотечното право върху процесния имот. Дори и хипотетично да се
приемело, че съществува подобно задължение, то би възникнало при пълно
изпълнение на споразумението, а такова не било налице. Учредената ипотека
обезпечавала цялото вземане до пълното му погасяване и ипотечното право в полза
на Банката било неделимо. Счита за неправилно възприемането на нормата на чл.
151 ЗЗД, че се касае за встъпване на ипотекарния длъжник в правата на длъжника.
Оспорва се възможността ипотекарният длъжник да може да прави възражения по
материалното правоотношение, по което той не бил страна. Отделно от страна на „Робинзон бийч инвест” ЕООД били предявени
идентични искови претенции срещу Банката като спорът бил решен с решение по
т.д. № 513/2017г. на БОС. Оспорва в полза на ищеца да съществува
материалноправно възражение за погасено ипотечно право. Намира за преклудирано
възражението, че неизпълнението на споразумението е незначително, а по същество
го намира и за неоснователно. Отделно жалбоподателят не бил легитимиран да
извършва преценка дали неизпълнената част от споразумението е незначителна.
Намира за ирелевантни обстоятелствата, че „Робинзон бийч инвест” ЕООД е в
несъстоятелност – уведомлението за разваляне на споразумението било връчено
преди откриване на производство по несъстоятелност. Неоснователни били и
възраженията, че длъжникът не разполагал с представителна власт и не можел да
направи възражения по материалното правоотношение, напротив „Робинзон бийч
инвест” ЕООД предявило претенции срещу Банката
с идентично правно основание на
това, заявено от ищцата, които били отречени с влязло в сила Решение №
88/20.03.2019г. по т.д. № 513/2017г. на БОС. Доколкото ипотечното право било
акцесорно, посоченото съдебно решение не можело да бъде игнорирано. Моли да се
потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивницата се
представлява от процесуалния си представител адв. Бесри Карагьозов, който прави
искане за събиране на нови доказателства, във връзка с погасяване на
задължението, обезпечено с процесната ипотека, за които страната узнала по -
късно. Представя молби –съгласия за частично заличаване на договорната ипотека
по отношение на конкретни имоти, от които се установявало, че обезпеченото с
ипотеката вземане е делимо. Претендира разноски за двете инстанции, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В производството
пред въззивната инстанция, въззиваемата банка се представлява от процесуалния
си представител юрисконсулт Хаджиатанасова, която заявява, че вземането по
отпуснатия на праводателя на ищеца кредит не е погасено и понастоящем, както и
че ипотечното право е неделимо по силата на закона. В подкрепа на изложеното
представя удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, пред който е висящо изпълнителното
дело за събиране на вземането на банката, от което е видно, че към датата на
издаването му /15.06.2020 г./ актуалния размер на дълга е 2 088016,64 лева.
Също претендира разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване,
поради което съдът я намира за допустима.
При служебната проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по
същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение
е правилно, като въззивния съд споделя мотивите му, поради което
и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на РС Несебър.
В производството
пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, вр. чл.179 ЗЗД.
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от Л.Ш., с която иска съдът да приеме за установено по
отношение на ответната „Инвестбанк“ АД, че ипотечното й право върху собствения
на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент С 2.4., заснет по
кадастралната карта като самостоятелен обект е идентификатор №11538.13.49.2.19
не съществува.
Ищцата сочи, че е закупила посочения
недвижим имот съгласно Нотариален акт №*** , том **, рег.
№ 1***, дело №*** от **.**.20** г. на Нотариус с рег. №600 на НК. Върху имота,
още преди придобиването му от ищцата, била учредена договорна ипотека в полза
на „Инвестбанк“ АД по силата на Нотариален акт №**, том **, рег. № 2***, дело
№*** от **.**.20** г., за обезпечаване на вземанията на банката по отпуснат на
праводателя на ищеца – „Робинзон бийч инвест“ ЕООД банков кредит в размер на
950 000 евро, като размера на задължението, впоследствие е увеличен на
4 500 000 евро по силата на новационно споразумение от 30.09.2008 г. Върху собствения на ищцата недвижим имот било
насочено принудително изпълнение за събиране вземането на ответната банка,
предмет на изп. дело № 1784/2017г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Взискател по
посоченото изпълнително дело е ответната банка, която претендирала да е носител
на ипотечно право върху процесния имот, възникнало по силата на
Нотариален акт №**, том **, рег. № 2***, дело №*** от **.**.20** г.. Със
споразумение с нотариална заверка на подписите от 26.06.2015 г., сключено
между праводателя на ищеца - ,,Робинзон бийч инвестмънт“
ЕООД, в качеството му на ипотекарен длъжник и кредитополучател и
ответника, в качеството на ипотекарен кредитор и кредитор по договор
за банков кредит, и в качеството им на спорещи страни по т.д. №484/2014 г. по описа
на БОС, била постигната извънсъдебна спогодба по чл.365 и сл. от ЗЗД, с която
страните се съгласили да прекратят съществуващите между тях съдебни спорове
относно дълг с общ размер от 1 909 155.00 евро, дължими на ответника
по настоящото дело по договор за банков кредит, сключен на 23.03.2007 г. с
дружеството - трето лице. Ищецът счита, че
,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД е изпълнило задълженията си по
споразумението, поради което ипотечното право е погасено и не съществува към
момента на подаване на исковата молба. Посочва се, че въпреки това ответната
банка не е предоставила договорените съгласия за заличаване по чл.179 от ЗЗД и
ипотеката върху процесния имот, като един от имотите, предмет на
договорната ипотека, не е заличена.
С уточняващи молби от 26.10.2018 г. и
02.01.2019 г. ищцата е уточнила обстоятелствата, на които основава иска си,
като е заявила, че ипотечното право е погасено по силата на споразумението от
26.10.2015 г., с което банката била поела задължение да даде съгласие за
заличаване на учредените в нейна полза ипотеки поетапно за отделните
самостоятелни обекти. Въпреки изпълнението на длъжника, който прехвърлил
посочените в споразумението имоти като даване вместо изпълнение /лично и чрез
трети лица/, банката не изпълнила насрещното си задължение да заличи поетапно
ипотеката върху отделните имоти, и в частност върху собствения на ищцата
апартамент С 2.4. Макар в споразумението да не било посочено, че срещу всяко
конкретно изпълнено задължение от страна на „Робинзон бийч инвест“ ЕООД ще бъде
освобождаван конкретен имот, то според ищцата всяко едно от изпълнените
задължения за прехвърляне на имот като даване вместо изпълнение или обещаване
задължение за прехвърляне от трети лица по смисъла на чл. 23 от ЗЗД, било
основание за заличаване на ипотеката върху имота на ищцата. Неизпълнението на
това задължение от страна на банката представлявало злоупотреба с право и същата
неправомерно пристъпила към принудително изпълнение срещу имота по повторно
заведеното дело през 2017г.
С отговора на исковата молба, ответникът
е противопоставил следните възражения: На 23.03.2007 г между
"Инвестбанк “АД и ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД, бил
сключен договор за банков кредит № 029-В/2007 г. от 23.03.2007 г., изменен
и допълнен с Анекс№1/20.08.2008 г.; Новационно споразумение от
30.09.2008 г., вписано в СВ под акт №276, том ** от 30.09.2008г; Анекс
№2/23.01.2009 г., Анекс №3/18.01.2010 г.; Анекс №4/13.10.2010 г.; Анекс
№5/09.04.2012 г. и Анекс №6/29.09.2012 г. Поради допуснато от длъжника
неизпълнение на задължението за погасяване на дължимите вноски и след обявяване
на целия кредит за предсрочно изискуем, банката се снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №3871/2014 г. по
описа на РС- Бургас, по силата на които ,,Робинзон бийч инвестмънт“
ЕООД следвало да заплати на ,,Инвестбанк“ АД следните суми:
1446009.35 eвро - главница по договор за кредит №029-В/2017 г. от
23.03.2007 г.; 184095.78 евро - лихва за периода от 27.09.2012 г. до 21.05.2014
г.; 20020 евро - лихва за периода от 20.08.2013 г. до 21.05.2014 г.; 17465.49
евро - неустойка за забава за периода от 27.10.2013 г. до 21.05.2014 г.; 104213.54
евро – комисионна за управление; 3600 лева - разноски; 875.32 лева - дължима
застрахователна премия; 192186.46 лева - съдебно-деловодни разноски. Въз основа
на посочения изпълнителен титул било образувано изпълнително дело №20148030400898
по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803, район на действие - БОС. Срещу
издадената заповед за изпълнение, длъжникът подал възражение по реда на чл.415 ГПК. На 26.06.2015 г., ,,Инвестбанк“ АД и ,,Робинзон бийч инвестмънт“
ЕООД, в качеството им на страни по т.д. №484/2014г. по описа на БОС, на
основание чл.365 от ЗЗД, подписали спогодба. На 16.08.2017 г. длъжникът ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД бил
уведомен, че на основание чл.6, ал.1 от Споразумението от 26.06.2015г. , същото
следвало да се счита за развалено от страна на ,,Инвестбанк“ АД. С оглед на което, банката отново образувала
изпълнително дело под № 20178030401784 по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Възразява,
че учредената на 26.07.2007 г. ипотека обезпечавала цялото вземане на банката
по посочения договор, новационното споразумение и анексите към
договора, в т.ч. главница, лихви, такси и разноски до пълното му погасяване,
тъй като ипотечното право било неделимо. Даване на съгласие по смисъла на
чл.179, ал.1 от ЗЗД, като задължение на кредитора с обезпечено вземане,
следвало да възниква само при пълно погасяване на кредитното задължение,
каквото не е налице и понастоящем.
При така заявените становища и
възражения на страните, с обжалваното решение, Несебърският районен съд е приел
предявения в производството отрицателен установителен иск за
неоснователен и го отхвърлил. В мотивите е изложено, че споразумението от
26.06.2015 г., въз основа на което ищцата претендира, че е погасено ипотечното
право, бил договор от вида datio in solutum, уреден в чл.
65 от ЗЗД. В случая с този договор била уговорена единна престация, независимо,
че е делима. Съгласно чл. 66 от ЗЗД кредиторът не можел да бъде принуден да
приеме изпълнение на части , макар задължението да е делимо. В случая само при
пълно изпълнение на поетите от ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД със
споразумението задължения, можело да се приеме, че е налице изпълнение по
споразумението. Не можело да се приеме, че с извършените продажби, извършени
като даване вместо изпълнение, дългът бил погасен до определен размер. По
делото не били представени доказателства, от които да се установява наличие на
някое от двете , предвидени в закона условия, при които може да бъде заличена
ипотеката – кредиторът не е дал съгласие за заличаване, а длъжникът не е
изпълнил точно и пълно задълженията си по споразумението. В обобщение, съдът
констатирал, че ипотечното право не е погасено, продължава да съществува,
поради което приел претенцията за неоснователна.
Така изложените от Районен съд Несебър
съображения се споделят от въззивния съд в настоящия състав, поради
което и атакуваното решение се прецени за правилно.
Страните не спорят, а и се установява от
представените писмени доказателства, че ищцата е собственик на процесния недвижим
имот, който е придобила от ,,Робинзон бийч инвестмънт“
ЕООД по силата на договор за покупко-продажба, оформен в Нотариален
акт №***, том **, рег. № 1***, дело
№*** от **.**.20** г. на Нотариус с рег. №600 на НК. Не се спори и
че процесния имот е обект на принудително изпълнение
по изп.дело № 1784/2017 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на
КЧСИ, взискател по което е ответната банка. Не е спорно и че на
23.03.2007 г. между ,,Инвестбанк“ АД и
,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД, е сключен договор за банков кредит
във валута №029-В/2007 г. от 23.03.2007 г., изменен и допълнен с
Анекс№1/20.08.2008 г.; Новационно споразумение от 30.09.2008 г.,
Анекс №2/23.01.2009 г., Анекс №3/18.01.2010 г.; Анекс №4/13.10.2010 г.; Анекс
№5/09.04.2012г. и Анекс №6/29.09.2012 г. За обезпечаване на отпуснатия кредит
длъжника учредил в полза на банката договорна ипотека, оформена в Нотариален
акт №**, том **, рег. № 2***, дело №*** от **.**.20** г. на нотариус Мария
Бакърджиева , рег. № 110 на НК, по отношение на подробно описани в
нотариалния акт недвижими имоти, сред които и процесния апартамент. На
23.03.2017 г. ипотеката е подновена. Не се спори
и досежно факта, че поради допуснати просрочия и
нередовното погасяване на дължимите вноски, банката упражнила правото си да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем, за което длъжникът по него е бил
уведомен чрез връчване на покана за доброволно изпълнение. Тъй като в
предоставения седмодневен срок не последвало изпълнение, банката се снабдила
със заповед за незабавно изпълнение. Срещу издадената заповед за изпълнение,
длъжникът подал възражение, поради което банката
предявила установителен иск, по който било образувано т.д. №484/2014
г. по описа на БОС. На 26.06.2015 г., "Инвестбанк“ АД и
"Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД, в качеството им на страни по
т.д. №484/2014 г. по описа на БОС, на основание чл.365 от ЗЗД, подписали
споразумение. Видно от текста на представеното по делото споразумение
страните уточнили размера на дълга по договора за кредит и анексите към него на
сума в общ размер на 1909155 евро, в т.ч. главница, лихви, такси и разноски,
както и условията и начините за погасяването му. На 16.08.2017 г. банката
отправила да длъжника "Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД
уведомление, че на основание чл.6, ал.1 от Споразумението от 26.06.2015г.,
същото следва да се счита за развалено поради неизпълнение на поети с него
задължения от страна на длъжника. Установено е и че след издаване на
изпълнителен лист от 08.08.2017 г., по молба на ,,Инвестбанк“ АД, било
образувано изпълнително дело № 20178030401784 по описа на ЧСИ Таня Маджарова,
рег. №803, район на действие - БОС, по което дело е насочено изпълнение
върху ипотекирания имот на ищеца. От представеното пред въззивната
инстанция удостоверение, неоспорено от въззивника, обезпеченото с ипотеката
вземане от длъжника ,,Робинзон бийч инвестмънт“
ЕООД, продължава да е съществуващо, като към 15.06.2020 г. е налице непогасен
остатък в размер на 2 088016,64 лева.
При така приети за
установени правнорелевантни факти по делото въззивният съд
достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване
несъществуването на ипотечното право, а не на самото вземане, обезпечено с
ипотека. Правнорелевантните факти по така предявения иск се извеждат от нормата
на чл. 172 от ЗЗД: 1) наличие на учредена ипотека, 2) погасяване на
задължението, което същата обезпечава или 3) изтичане на 10 –годишен срок от
вписването на ипотеката, освен ако то не бъде подновено, както и 4) бездействие
на кредитора, респективно липса на съгласие, да заличи доброволно учредената
ипотека. По делото са установени първата и четвъртата предпоставки, по които
страните не спорят, а именно, че съществува ипотека върху собствения на ищцата
имот, учредена за обезпечаване вземането на банката по сключен между последната
и длъжника и праводател на ищцата – „Робинзон бийч инвест“ ЕООД договор за
кредит от 23.03.2007 г., новиран с договор за новация от 30.09.2008 г., както и
липсата на съгласие от страна на банката – кредитор да заличи ипотеката /по
съображения, че обезпеченото с нея вземане все още съществува и не е погасено/.
По делото не се твърди и съответно не се установява да е налице третата
предпоставка, а именно да е изтекъл 10 - годишен срок от вписването на
ипотеката и същото да не е подновено. Напротив от представената по делото молба
за подновяване на ипотеката от 27.03.2007 г., вписана под вх.рег. № 214, акт №
3, том 2 на Службата по вписванията в Несебър,
се установява, че това е сторено на 23.03.2017 г. , т.е. в рамките на
законоустановения срок, като подновяването е извършено спрямо 24 самостоятелни
обекти, сред които и собствения на ищцата.
Основният спор по делото е относно
втората, посочена по – горе предпоставка, а именно погасено ли е задължението,
което ипотеката обезпечава. Като допълнително ищцата въвежда и спор по въпроса
делимо ли е ипотечното право, т.е. с погасяването на част от обезпеченото
задължение, настъпва ли като последица и заличаването на ипотеката за част от
имотите. Според ответната банка това възражение ищцовата страна е въвела в
процеса след предявяване на исковата молба и поради настъпила преклузия, съдът
не следва да го разглежда. Това оплакване е неоснователно, доколкото
процесуалния представител на ищцата, още с уточняващата си молба от 02.01.2019
г. макар и неясно е формулирал това свое възражение, като е посочил, че след всяко
частично погасяване от страна на длъжника, изпълнено по силата на сключеното
споразумение от 26.06.2015 г., за банката възниквало насрещно задължение за
заличаване на ипотеката върху конкретен обект, и по – конкретно върху апартамент
С 2.4.
Във връзка с изясняване на въпроса дали
обезпеченото вземане е погасено или не, ищцовата страна, в чиято тежест е
установяването на тази предпоставка, не е ангажирала преки доказателства, от които
по категоричен начин да бъде направен положителен извод за наличие на тази,
визирана в чл. 172 от ЗЗД предпоставка. Макар, че по делото са представени
голям брой писмени доказателства, от които се установява, че част от
задълженията на „Робинзон бийч инвест“ ЕООД са погасени /включително чрез
прехвърляне на имоти като даване вместо изпълнение, както и чрез погасяване на
задължения от трети лица, чиито имоти са освободени от ипотека/, същите не
доказват, че задълженията по договора за кредит, съответно договора за новация,
са напълно погасени.
Разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД урежда,
че ипотеката обезпечава вземането, независимо от промените, които са станали в
него, само до размера на сумата, за която е извършено вписването, ведно с
лихвите, включително до деня на продажбата, както и съдебните разноски и
разноските по изпълнението. В случая,
обезпеченото вземане за главница е в размера, уговорен в договора за новация от
30.09.2008г., а именно 4 500 000 евро, а не както въззивникът счита,
че е до първоначално уговорения в договора за кредит размер от 950 000
евро. Съгласно разпоредбата на чл. 171
от ЗЗД, за да породи действие подновяването на задължение, обезпечено с
ипотека, то същото следва да бъде извършено в писмена форма, с нотариална
заверка на подписите и да бъде вписано в имотния регистър. Посочените в закона изисквания
са спазени и това се установява от приложеното по делото новационно
споразумение, в което се съдържа изричното съгласие на длъжника, дал
обезпечението – дружеството „Робинзон бийч инвест“ ЕООД, който към този момент
все още е бил собственик на имотите, и поради това именно той е бил правно
легитимирания субект за изразяване на правнообвързваща воля за новиране на
обезпеченото задължение. Договорът за
новация е сключен в нотариална форма и е вписан в имотния регистър.
С оглед на изложеното, учредената в
полза на „Инвестбанк“ АД ипотека, обективирана в Нотариален акт №**, том
**, рег. № 2***, дело №*** от **.**.20** г. на нотариус Мария Бакърджиева, обезпечава в пълен размер всички нейни вземания, произтичащи от
посочения договор за кредит №029-В/2007 от 23.03.2007 г., новационното
споразумение от 30.09.2008 г. и сключените към тях анекси, включително за главница, лихви и разноски, и за които
страната се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист и са
предмет на изп. дело №1784/2017 г. по описа на
ЧСИ Таня Маджарова.
В подкрепа на твърденията на ищцата, че
вземането на банката е погасено, по делото са представени доказателства, а
именно нотариални актове, с които в изпълнение на споразумението от 26.06.2015
г. на „Инвестбанк“ АД са прехвърлени като даване вместо изпълнение конкретно
посочени имоти, остойностени всеки един на определена сума, посочена в нарочно
приложение към споразумението, с общия сбор на които задължението следвало да
бъде намалено. Видно от приложения към споразумението от 26.06.2015 г. списък
на имотите, с прехвърлянето на които е следвало да се погаси част от задължението, общата им
стойност възлиза на сума от 1 630 240.80 евро, при общо задължение към
26.06.2015 г. в размер на 1 909 155 евро. От представените по делото нотариални актове
се установява, а това се твърди и от ответната страна в отговора на исковата
молба, че не всички имоти по
споразумението са прехвърлени на „Инвестбанк“ АД съобразно договореното. Така
например три от имотите /самостоятелни обекти с идентификатори №11538.13.61,
№11538.13.61.1.5 и №11538.13.49/, не
били прехвърлени на банката от длъжника съобразно уговореното, с оглед на което
не е настъпило и предвиденото в споразумението погасяване на дълга с тяхната
стойност. Не се представят доказателства
и за извършено плащане на сумата от 110 000 евро, каквото задължение също
е било поето в чл. 1, ал. 3 от споразумението.
От представената молба за посочване на
актуален размер на дълга по изп. дело №1784/2017 г. подадена от „Инвестбанк“ АД
/лист 88 от гр.д. №***1/2018 г. на НРС/, се установява какъв е актуалния размер
на обезпеченото задължение, след приспадане на извършените частични
погасявания, а именно: към 21.08.2017г. остатъчното задължение е възлизало в
размер на 1 204 511.93 евро, от които главница в размер на
946 280.85 евро и законна лихва до 20.08.2017 г вкл. в размер на
258 231.08 евро, като допълнително са посочени и вземанията за разноски по
подновяване на ипотеката в размер на 14860.28 лева и 2510.74 лева- за застрахователна
премия.
За размера на задължението, обезпечено с
процесната ипотека са представени и два броя удостоверения, издадени от ЧСИ
Таня Маджарова. Съгласно удостоверение изх.№5920, дългът по делото, включващ и
разноските по изпълнението, към дата 26.02.2019 г. възлиза на сума в размер
на 1 845 459.97 лева, а според
представеното пред въззивната инстанция удостоверение изх. № 25125/15.06.2020 г.- дългът е в размер на 2 0888016.64
лева. Тези доказателства, ангажирани от ответната страна не са оспорени от
ищеца, като освен това същите като официални свидетелстващи документи се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила.
Изводът, че обезпеченото с ипотека
задължение не е погасено и понастоящем не се опровергава и от ангажираните от
ищеца пред въззивната инстанция доказателства. От представените 13 броя молби,
с които банката е дала съгласия за частично заличаване на ипотеката, макар да
съдържат данни за удостоверяван материален интерес във всеки конкретен случай,
не доказват погасяване на дълга. Самият въззивник посочва, че общия сбор от
сумите, посочени в молбите – съгласие, за които може да се предполага, че са
постъпили за погасяване на дълга /доколкото липсва преки доказателства за
извършените плащания/, възлиза на 481 455 евро, която сума също се явява
недостатъчна да покрие изцяло задължението, предмет на изпълнителното
производство и за обезпечаване на което е учредена ипотеката, обективирана в
Нотариален акт №**, том **, рег. № 2***, дело №*** от **.**.20** г. на нотариус
Мария Бакърджиева. При тези доказателства, изводът, до който достига и
настоящата въззивна инстанция, е идентичен с формирания от районния съд, а
именно, че обезпеченото с учредената върху имота на ищцата ипотека задължение
не е погасено и към настоящия момент, поради което не е налице предвидената в
чл. 172 от ЗЗД предпоставка за заличаването й.
На следващо място, съдът намира за
неоснователно възражението на въззивника, че ипотечното право е погасено, по
аргумент, че същото било станало делимо след подписване на споразумението от 26.06.2015
г. В тази връзка следва да се отбележи, че нито в договора за ипотека, нито в
споразумението от 26.06.2015 г., се съдържат уговорки между страните за
разделяне на задължението на конкретни части, респективно за разделяне на
обезпечението чрез изразяване на воля относно това кой индивидуално обособен
обект ще обезпечава кое конкретно задължение, или част от него. В договора за
ипотека, страните са изразили своята воля относно това какво ще обезпечава
учредената с Нотариален акт №**, том **, рег. № 2***, дело №*** от **.**.20**
г. ипотека. В раздел II от цитирания нотариален акт е посочено, че за
обезпечаване на отпуснатия кредит от 950 000 евро, ведно с всички лихви,
такси и разноски, ипотекарният длъжник учредява ипотека върху подробно описаните
недвижими имоти, сред които е и апартамента на ищцата. Тази воля на страните не
е променена нито с новационното споразумение, нито с подписаната по – късно
извънсъдебна спогодба от 26.06.2015г. В договора за новация изрично е посочено,
че размера на задължението за главница се увеличава на 4 500 000
евро, както и че учредената с Нотариален акт №**, том **, рег. № 2***, дело
№*** от **.**.20** г. ипотека запазва
действието си и за новото задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЗД ипотеката следва
обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако то се погаси. Недилимост на ипотечното право следва от разпоредбата на ал. 2 на
същата норма, според която ако задължението се раздели между наследниците на
длъжника, ипотеката продължава да тежи за цялото задължение върху цялата вещ
или върху всичките вещи дори когато те са поделени между наследниците. За да
отпадне неделимостта то или
кредиторът, в чиято полза е предвидена следва да се откаже от нея или
страните по договорното отношение да уговорят нещо различно.
В настоящия случай неправилно
въззивникът счита, че с подписването на споразумението от 26.06.2015г.,
ипотечното право е станало делимо, и че с оглед на това извършените частични
погасявания на задължението имат за последица погасяване на същото това
ипотечно право върху собствения на ищцата имот. Основание за този довод,
страната намира в текста на чл. 5, ал. 3 от споразумението от 26.06.2015г.,
предвиждаща, че при изпълнение на поетите от длъжника задължения по чл. 1,
банката се задължава да издава поетапно съгласие по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, като
изпълнението на това задължение е поставено в зависимост от определени срокове
и условие, а не настъпва автоматично и незабавно. В отговор на този довод,
въззиваемата банка сочи, че това задължение за нея не е възникнало, тъй като
споразумението не било изпълнено от длъжника, и поради настъпилото
неизпълнение, същото е било едностранно развалено от нея. В резултат на това,
кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение за събиране на дължимия
остатък от вземането си. При това положение, ипотеката върху процесния апартамент
С2.4 обезпечава всички вземания на банката по договора за кредит в целия им
размер, така както страните са се договорили в самия договор за ипотека. В
допълнение следва да се спомене, че дори в споразумението страните да бяха
уговорили по изричен начин кой имот след изпълнението на кое задължение ще бъде
освободен, то същото, за да породи валидно действие в тази си част следваше да
бъде извършено в същата форма, в която се сключва и договора за ипотека, а
именно във формата на нотариален акт по аргумент от чл. 167 от ЗЗД.
Не
на последно място, в действителност ипотечното право има акцесорен характер
спрямо обезпеченото задължение, но от това, че същото може да бъде изпълнено на
части /доколкото е парично/ не следва извод за автоматично погасяване и на част
от ипотечното право, съответстваща на направеното погасяване. Такава последица
би могла да настъпи, само ако е изрично уговорена от страните, като конкретните
условия и параметри са ясно обективирани както в договора за кредит, така и в
самия договор за ипотека. Учредената в настоящия случай ипотека обезпечава
всяка една част от дълга, докато същия не бъде погасен изцяло, или докато
кредиторът не изрази воля да освободи част от обезпечението. За удовлетворяването на непогасения остатък
от обезпеченото вземане /независимо дали е за главница, лихви или разноски/
кредиторът може да насочи принудително изпълнение върху оставащото обезпечение.
Въз основа на изложеното до тук, следва
извод, че ипотечното право върху процесния недвижим имот не е
погасено, следователно – предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен.
Поради съвпадането на крайните изводи
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на делото и на осн.
чл.78, ал.8 ГПК, в полза на въззиваемата страна, предвид наличието на
надлежно искане и на обстоятелството, че са защитавани от юрисконсулт, следва
да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/02.10.2019
г., постановено по гр.д. № 1101/2018 г. по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА Л.Р.Ш., родена на **.**.****г.,
гражданин на ******* *********, с адрес: град ***** *********, улица ****** ***********,
*** *, ****** *, **. * да заплати на „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,България“ № 85,
представлявано от Здравка Руменова Русева и Весела Иванова Колева -
Изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.8 ГПК, сумата 300
лв. (триста лева), разноски пред въззивната инстанция съставляващи възнаграждение
за юрисконсулт .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.