Определение по дело №1607/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./      .02.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно заседание, в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

мл.с. ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов

въззивно гражданско дело № 1607 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх.№ 1067/14.01.2020 г. от П.К.С.,***, чрез адв. М.К., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1505 от 13.12.2019 г. в частта за разноските.

Молителят твърди, че съдът несправедливо е присъдил разноски на адв. Д. за оказана безплатна адвокатска помощ. В тази връзка сочи, че ответникът е имал достатъчно средства, за да заплати адвокатското възнаграждение, които обстоятелства съдът е трябвало да изследва. Излага, че не е ясна волята на съда за определяне на точно този размер на възнаграждението. Моли за изменение на решението чрез отмяна на разноските, доколкото съставляват злоупотреба с право или същите да бъдат редуцирани до  50 лв.

Препис от молбата е връчен на ответната страна адв. Р.Д., който в срока е подал отговор с твърдения за неоснователност на молбата. Счита, че е неетично да се отрича възнаграждението на ответната страна, което е присъдено в минимален размер, след като самата страна претендира по-високо по размер.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Молбата за изменение на решението е подадена в едномесечния срок за обжалването му, съобразно изискването на чл. 248, ал. 1 ГПК. Същата е редовна и допустима и следва да се разгледа по същество.

С Решение № 1505 от 13.12.2019 г. по делото съдът е приел, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноските пред втората инстанция. Процесуалният представител на въззиваемия е претендирал заплащането на разноски по чл. 38 ЗА за оказана на клиента му безплатна адвокатска помощ, които съдът определя на сумата от 816 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Това правило приложено съответно към въззивното производство следва да се тълкува с полза на въззиваемия когато е подадена неоснователна въззивна жалба, доколкото отнесения пред втората инстанция правен спор е разрешен в полза на ответната страна.

Съгласно чл. 38 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

В настоящия случай адв. Р.Д. е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, а именно за оказване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който страните са уговорили възнаграждението за адвокатската услуга да бъде определено по този начин.

Прилагайки разпоредбите на чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38 ЗА настоящият състав е присъдил възнаграждение на адв. Р.Д. и то в минималния размер съобразно материалния интерес на делото. Същото е изчислено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба  № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съобразно материалния интерес от 9 714 лв. е в размер на 815,70 лв. (определено от съда в размер на 816 лв.) Дори да са налице възражения за прекомерността му същото не може да бъде редуцирано под този размер, освен ако искането съставлява злоупотреба с право или противоречи на добрите нрави, какъвто не е настоящия случай.

Съдът няма правомощия да изследва дали страната има достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение. Той е обвързан от основанието, на което се претендира възнаграждението, доколкото такова е предвидено в закона. Волята на съда не е неясна, доколкото в мотивите на решението са посочени законовите разпоредби, въз основа на които е присъдено възнаграждението.

В заключение съдът приема, че не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските, поради което подадената молба следва да се остави без уважение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 1067/14.01.2020 г. от П.К.С.,***, чрез адв. М.К., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1505 от 13.12.2019 г. в частта за разноските.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                              2.