Решение по дело №97/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 226
Дата: 23 май 2023 г. (в сила от 23 май 2023 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20237220700097
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 226

 

гр. Сливен, 23. 05. 2023 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

             

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

 

При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 97 по описа на съда за  2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Е.К.Е. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0804-000107 от 01.03.2023 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 15:00 часа на 01.03.2023 г.

В жалбата си оспорващият изразява несъгласие с оспорената заповед. Счита, че: може да управлява процесния състав от ППС, тъй като правоспособността му отговаря на изискванията на ЗДвП; материалноправната предпоставка за прилагане на чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП е прекратяване на регистрация на МПС, за което не притежава съответната категория, а в случая е прекратена регистрацията на ППС. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Позовава се на чл. 150а, ал. 2, т. 6, пр. 3 от ЗДвП и счита, че с категория В е правоспособен водач, тъй като допустимата максимална маса на управлявания от него състав не надвишава 4250 кг. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище счита оспорената заповед за законосъобразна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2023 г. на оспорващия Е.К.Е. е съставен от служител на ОД на МВР – Сливен, АУАН Серия GA № 771720, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за това че на 01.03.2023 г. в 15:00 часа в *** на *** е управлявал състав от ППС, състоящ се от лек автомобил Хюндай с Рег. № ******** с прикачено ремарке за лек автомобил Кнаус 8004 от категория 02 с Рег. № ********, като при извършената проверка е било установено, че водачът не притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада съставът от ППС. В АУАН е отразено, че водачът притежава СУМПС № *********, категория В.

На 01.03.2023 г. от Началник Група към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 23-0804-000107. С нея на оспорващия Е.К.Е. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП  прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 15:00 часа на 01.03.2023 г., като са отнети: СРМПС № ********* и 1 регистрационна табела с №: ********. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на горепосочения АУАН Серия GA № 771720 от 01.03.2023 г. и е отразено, че е съставен такъв АУАН.

Със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР– Сливен, Началниците на групи в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР– Сливен, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Към датата на издаване на оспорената заповед, лек автомобил ХЮНДАЙ ТЕРАКАН с Рег. № ******** е регистриран в АИС – КАТ на името на оспорващия Е.К.Е. – като негов с., и автомобилът е с допустима максимална маса 2620 кг.

Към датата на издаване на оспорената заповед, ремарке за лек автомобил КНАУС 8004 категория 02 с Рег. № ******** е регистриран в АИС – КАТ на името на оспорващия Е.К.Е. – като негов с., и ремаркето е с допустима максимална маса 900 кг.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 08.03.2023 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на съда на 14.03.2023 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическото и правно основание за издаването му, извършено е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на състав от ППС от водач, който не притежава съответно свидетелство за управление, съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до една година. Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС и на тегленото превозно средство.

Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е с. на управляваното МПС и на тегленото ППС. Не е спорно и обстоятелството, че оспорващият по време на извършената проверка на 01.03.2023 г. е бил водач на състава от пътни превозни средства, състоящ се от: лек автомобил ХЮНДАЙ ТЕРАКАН с Рег. № ********, с допустима максимална маса 2620 кг, и ремарке за лек автомобил КНАУС 8004 категория 02 с Рег. № ********, с допустима максимална маса 900 кг. Следователно допустимата максимална маса на процесния състав от ППС е 3520 кг.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. За определяне правоспособността на водачите, категориите на моторните превозни средства са регламентирани в чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП, като за разглеждания казус е приложима т. 6 на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП: категория В- моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 кг, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 кг; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 кг, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 кг.

В чл. 155, ал. 9 от ЗДвП е регламентирано, че състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство от категория В и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 кг, но не надвишава 4250 кг, се управлява от лица, преминали обучение и издържали съответния изпит, като правото да се управлява такъв състав се указва в свидетелствата за управление чрез съответния код на Общността.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № I-157 от 01.10.2002 г./, в свидетелството за управление на МПС се отразяват категориите, посочени в чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите за управление на моторно превозно средство, както и се отразяват категории превозни средства, които водачът има право да управлява съгласно чл. 155 от ЗДвП. В чл. 14, ал. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. е предвидено, че свидетелство за управление на състав от моторно превозно средство от категория В с ремарке с допустима максимална маса над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 кг, но не превишава 4250 кг, се издава на водач на база постъпил оригинален протокол от областния отдел на дирекция „Автомобилна инспекция“ за успешно издържан изпит за права за управление на такъв състав. Свидетелството се издава по реда на ал. 1, като срещу категория В се вписва код 96 – „Превозни средства от категория В в композиция с ремарке с максимално допустима маса, която превишава 750 кг, когато максимално допустимата маса на такава композиция превишава 3500 кг, но не превишава 4250 кг“ /чл. 7, ал. 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г./.

В разглеждания случай, по делото е установено, че водачът Е.К.Е. е правоспособен водач на моторно превозно средство от категория „В“. Следователно и с оглед горецитираните разпоредби от ЗДвП и Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., водачът Е. би имал право да управлява състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство от категория В и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 кг, но не надвишава 4250 кг, ако е преминал обучение и е издържал съответния изпит, като правото да се управлява такъв състав следва да е указано в свидетелството му за управление чрез съответния код на Общността. От свидетелствата за регистрация на процесните лек автомобил и ремарке е видно, че допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 кг /в случая 3520 кг/, но не надвишава 4250 кг. Следователно за управление на процесния състав от ППС /конкретните лек автомобил и ремарке за лек автомобил/ водачът трябва да притежава свидетелство за управление на МПС категория В, в което свидетелство за управление да е вписан код 96.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., при допълнително вписване на код по чл. 7, ал. 3, на водача се издава ново свидетелство за управление на МПС въз основа на служебно изпратен от областния отдел на дирекция „Автомобилна инспекция“ оригинален протокол за успешно положен изпит.

По делото не са представени доказателства водачът Е. да е преминал обучение и да е издържал съответен изпит за управление на състав от ППС по реда на чл. 155, ал. 9 от ЗДвП, както и не са представени доказателства в свидетелството му за управление да е указано правото да управлява процесния състав от ППС чрез съответния код на Общността. Въпреки указанията на съда, дадени на оспорващия с разпореждането от 16.03.2023 г., че е негова доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, от оспорващия не са представени доказателства в гореизложения смисъл.

От изложеното следва, че към датата на извършената проверка водачът Е. не е притежавал свидетелство за управление, в което да е указано правото да управлява процесния състав от ППС. Притежаването от водача на свидетелство за управление на МПС категория В, без вписан код 96, не го прави правоспособен да управлява състав от ППС по чл. 150а, ал. 2, т. 6, пр. 3 от ЗДвП. Налице е  приложената от органа хипотеза на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което наложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. ПАМ е наложена за срок от 6 месеца, който е минимално предвиденият в разпоредбата срок. Наложената ПАМ съответства с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се прилага спрямо пътното превозно средство, от което следва, че в хипотезата на управление на състав от ППС може да бъде прекратена регистрацията, както на моторното превозно средство, така и на тегленото с него ремарке. В случая е прекратена регистрацията на тегленото ремарке, което е в съответствие с посочената разпоредба.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.Е. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000107 от 01.03.2023 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на Е.К.Е., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 15:00 часа на 01.03.2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

              

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: